Дълбокият трепет

Петър Пламенов

Този път е в лилава копринена рокля, обгърната с лек люляков шал – също като музиката, която ни подари - пролетна, привечерна, дъбока, изпълнена с копнеж и опалова меланхолия. Ако при първата среща изненадата е част от впечатлението, то втората е провокирана от спомена и търпението, което се докосва до мъдростта и пита за смисъла на очарованието. След особено успешния гастрол от 2007 Сусана Бака отново е в София, за да откре Петия фестивал Джаз+, който представя провокативни изпълнители на границата на музикалните жанрове, превърнали смешението и свободата в оригинален стил и духовно търсене.

На празника на Българската култура и писменост и на своя рожден ден 24 май, Бака оново пее в Зала България за любовта, страстта, тъгата и скритата радост от дните, представяйки последния си проект Seis Poemas по стихове на Ф. Г. Лорка, Алберто Бенавидес и Чабука Гранда, афро-перуанска певица, която Бака припознава като своя предшественичка и духовен учител. На сцената е с китариста Серхио Валдеос, автор на повечето аранжименти, деликатния пианист Хосе Мартин Корео и атрактивния, магнетичен Уго Браво на ударните, който подплатява акустичносто богатство със странни звуци, изтръгнати от екзотични перкусионни инструменти; като тези от плътния тъмен звук на традиционния испано-перуански cajón кахон ("дървена кутия", произлязъл от съндъците за съхраняване на плодове), обемния земен глас на guapeo гуапео (гърне от червена глина) и стържещо-безгрижния звук на quijada квижада (челюстна кост на магаре), съчетани с напълно съвременна дръм джаз секция.

В едно свое интервю тя скромно споделя: „Искам да пея и да предавам определени неща чрез поезията, да общувам духовно с хората и те да търсят моя глас заради онова, което ги кара да трепнат и да погледнат навътре. Мисля, че целта на изкуството е да промени живота ни. Аз се стремя към това. Е, до този момент не съм го постигнала, но вървя по този път. И това е най-голямата награда и вдъхновение, не толкова "Грами", която получих или другите отличия, а да виждам, че хората се променят духовно, когато пея”. И тук в Seis Poemas, както и в останалото й творчество, песните са оригинално съчетание от традиционните форми на афро-перуанското Фестежо Festejo празнична музика за танцуване, изпълнявана по време на масови фиести, като и меланхоличните песни lando ландо, страстните vals – южната танго версия на валса, остроумно обединени с елементи от кубинска и бразилска музика. Редица интродукции и импровизации са любопитни трансформации от салса, милонга, танго или боса нова.

Обаянието на Сусана се дължи на пределната деликатност на нейното вокално изкуство, мекотата на опаловия й глас и непостижимата свобода, с която вокализира, сякаш без каквото и да е усилие с лекотата на дихание. Меланхолия, смугли емоционални състояния, страст, южни пейзажи пронизани от бавното полюляванена плътни сенки и още по-огнена светлина, любов, скърби - всичко е разказано с една особена мека и специфична напевна интонация, която постига своята красота само от непрекъснатото редуване на тембри и отгласи и още по-прекрасни преходи между тоновите отенъци. Гласът е богат, но не въздейства със силата си, а напротив с отъствието й, с рафинираните емоции и нежността, която изказва всичко. Тоновете са чисти и плътни, колористично заредени, създадени без напрежение, потънали в сладостна нега, те са в непрекъснат диалог с инструментите, но всъщност всичко извира и се води от този глас. Акцентите се създават от придъха или чрез сподавени възклицания, които се градират до екстатична освободеност, но отново с мекота и финес. Гласът гали, ласкае и люлее в себе си.

Освен шестте поеми тя се представи и с емблеметичните Valentin, Maria Lando, както и удивителните песни по стихове на Пабло Неруда и Жилберто Жил. Често песните са молитви или обръщения към Бога, но дори когато това са просто песни за радостта, а в тях Бака е игрива като безгрижно дете, което пее, за да въплъти и изрази щастието, всичко е просто трепет, копнеж и предвкусване. Носталгията, вибрираща в гласа е толкова силна, но тя не е по невъзможното, а по тази изначална обреченост да се преживява недостижимостта красотата. Звуците, които създава със своя тъмен глас са обли и колористино наситени,просветлени и изпълнени с безброй неочаквани нюанси, ласкавост и топлина. Пеейки гласът оживотворява спомените, но и им придава плътност, прави ги част от настоящето, а не само от минало - както е във великолепната песен, изпълнена само под акомпанимента на пияното, което ромони тихо под шепнещия своята изповед глас в De Los Amore. Носталгията и нежността достигат до най-дълбокия трепет в душата и намират начин да го изразят.

Бака превръща музиката в духовна архелогия в средство за изследване на дебрите и несподелимите вън от мелодията дълбочини на духа, във философия за смисъла, натъкваща се на богатството на живота, като богатство на усещанията и техните нюанси, на самата способност за чувствване. Нейната музика преоткрива като откровение истината, че изкуството е онзи инструмент, чрез който човекът се домогва до цеността и същността, че е едно споделено вглеждане „навътре” към дъбините. Мелодията слива в едно мисълта и чувството, защото говори за личната история на всеки един, но и за историята на света, за истината на съществуването, освобождава вътрешния свят, извежда вътрешния глас. А музиката винаги е била език за всеединството и всеобщата хармония.