вторник, 24 август 2010 г.

Наслада без вина



 
За горчивите и сладки звуци 
на забележителната Есид-джаз група "Инкогнито"
гост на 13-то издание на Международния джаз фестивал Банско


Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg

Музиката носи разтуха и радост, музиката някак си умее да завръща човека към истината за собственото му същество без сухотата на дидактика и усещането за вина. Музиката е наслада без вина, истина без болка, откровение отвъд думите. На втория ден на 13-то издание на Международния джазов фестивал в Банско се представи тъкмо знаменита джаз формация от Великобритания "Инкогнито". Тя не просто е сред най-успешните джаз групи през последните 20 години, но и емблема на съвремения стилово гъвкав и иновативен облик на джаз модата. 


Жан-Пол Муник - Блуи (от англ. Bluey - пътническа чанта с дрехи) е около 45-годишен с меки черти на лицето, леко пълен, приветлив и любезен. В поведението му се чете видима скромност и откритост. Той е роден на остров Мавриций близо до Мадагаскар. На 10 години заедно с майка си се заселва в Лондон. Днес вече има своя собствена звукозаписна компания "Rice Records" и продуцира музика. Работи със звезди, дори не рядко композира и продуцира за Стиви Уондър. Макар и да е без специално музикално образование и да не може да чете ноти – той е музикант с цялото си сърце. 



Музиката на “Инкогнито”сама по себе си олицетворява представата за течението "есид джаз", което е стилово преплитане между класически джаз, фрии джаза от една страна, а ат друга ар-ен-би, соул, фънк и блус. Създател на групата е Жан-Пол Муник-Блуи (Jean-Paul 'Bluey' Maunick) – композитор, продуцент, китарист и певец, за неговия многолик талант всички дефиниции изглеждат недостатъчни. Когато през далечната 1979 Жан-Пол и Табс Уйлямс, тогава част от групата Light of The World, мечтаят да създадат свой бенд с оригинално лице едва ли са предполагали, че шансът и успехът са толкова близо. Две години по-късно мечтата се превръща в реалност. Музикантите в състава се сменят непрестанно и така се ражда нова музика на базата на джаза и фънка. Всъщност стилът и успехът на “Инкогнито” се дължат на дръзките аранжименти, яркия и свеж саунд. Забележителното е, че впреки откроените формални търсения пиесите на губят своята мелодичност и комуникативна непосредственост. Те доставят удоволствие както на въображението, така и на слуха. Мелодичните линии са пластично релефни и ясно очертани. В същото време топлината и младежката безгрижност на фънк и латино ритмите довършва плътността на музикалната текстура. 

 Блуи винаги подбира и за записите и за живите изпълнения интересни и запомнящи се гласове, чиито характер оставя следи в акустичното внушение. Сред най-известните певци, допринесли за успеха на “Инкогнито” са небезизвестните Мейса Лийк, Джоселин Браун, Карлийн Андерсън и стихийната Карен Бернод, с която гостува само преди няколко години в София. Дискографията от основаването до днес е прецизна и показва развитието на формацията, както и музикалните търсения и свежи идеи на самия Блуи. Тя се разпростира в 12 албума. Още първият албум и носи значителна популярност „Jazz Funk” от 1981 г., а с последния „Bees + Things + Flowers” 2006 г., заемат челни позиции в много джаз класации.(Ето и пълният списък: 1981 „Jazz Funk“ ; 1991 „Inside Life“ ; 1992 „Tribes, Vibes and Scribes“ ; 1993 „Positivity“ ; 1995 „100° And Rising“ ; 1997 „Beneath The Surface“ ; 1999 „No Time Like The Future“ ; 2001 „Life, Stranger Than Fiction“ ; 2002 „Who Needs Love“ ; 2004 „Adventures in Black Sunshine“ ; 2005 „Eleven“ ; 2006 „Bees + Things + Flowers” ).

 

Съставът на "Инкогнито" обикновено е от 13-14 души, към него често се присединяват и нови творци като всеки от тях оставя своя характерна следа в историята и звука на групата и съумява да изрази линията на търсенията и настроенията й. Дебютният албум "Jazz Funk" е записан и миксиран за една седмица през 1981 г. и оглавява класациите повече от два месеца. След няколкогодишно прекъсване през 1991 г. и голямото завръщане с "Inside Life", през 2001 г. е записан суперкасовият "Life. Stronger than Fiction". 

Стилът инкогнито е удивително смешение на елементи от класически джаз, кул джаз, бразилска самба, фънк, фюжън и електронен звук. Пръв Чарлз Питърсън, който е в продуцентско сътрудничество с групата по време на някои от записите, ги определя с термина acid (от англ. - кисел, рязък, наркотик). С тази дума сякаш се разкрива яркостта, остротата и пъстротата на тяхното звучене, обединяващо акустичната деликатност и бясъка на електоните звуци.
Тринайсетте артисти са от почти всички континенти; те са музиканти, между които цари забележителна хармония. На сцената си помагат, но и си съперничат във виртуозността, въхновяват се за импровизации и интересни звукови диалози. Всички музицират с наслада и създават заразително настроение. Формацията се състои от тромпет, тромбон и саксофон; електроника, перкусии, използвани изобретателно. Сред тях има и твърде екзотични - конски череп например, от който се извличат звуци по нестандартен начин. Смесването на електронен и акустичен звук постига неочаквани стилови и аудио-ефекти. Голямо място заемат и ярките импровизации, в които артистите имат възможност да изразят собствената си музикална мисъл. Всичко това като концентрирана енергия може да се долови в хитове като: "Deep Waters", "Still a friend of mine" и направо взриви публиката с "Jump to my love", "Nights over Egypt" и "Everybody love to sunshine".


Музиката и стилът на "Инкогнито" са типичен пример за тенденциите от края на XX и началото на XXI век на еклектично многогласие, обединение и смесване на стиловете, на взаимоцитирането на жанровете, на преливането на "високо" и "ниско", на авангардните експерименти в звука. Заразителната енергия на тези интонации са колкото съвремени и отговарящи на темперамета на космополитния човек, толкова и носталгично ориентирани към емоционалната многобагреност, в противовес на семплите идейно монотонни поп внушения. 


 Това ги превръща в едно от най-интересните джаз явления в световен мащаб, тъй като постиженията на free стила се превеждат на един по-достъпен музикален език, който е комуникативен и в същото време задълбочен и прецизен


И тъй като джазът е музика, в която могат да си дават среща фолклор, street музика и елитарни авторски търсения, тук се случват и множество изненадващи неща. Тъкмо вкусът към изненадващото, към спонтанното, към красотата на свободния дух, емоционалната и мисловна широта характеризират музиката на "Инкогнито".  


Всъщност формацията се придържа към своеобразно двуединство - музикантите търсят не само лекотата, радостта и насладата, но и очарованието на фантазията, осъществена с безкомпромисна техническа прецизност и респектиращо чувство за форма, като така всъщност удовлетворяват нуждата от наслада, доволство и мечти – така липсващи в днешните форми на света. “Инкогнито” разкрива музиката като изпълнено с неочаквани приключения пътуване - среща, в която хората разменят своя различен усет за красота и радост като по този начин се взаимообогатяват. 


 Чрез всяко свое живо изпълнение доказват, че музиката деиствително е преди всичко среща на единомишленици, диалог на душите в тяхното великолепие, че е език отвъд словесното и непознатото - Инкогнито. А музиката все пак наистина е чиста наслада, истинско удоволствие, което разбулва тайната - без вина.

 


понеделник, 23 август 2010 г.

Нравственият смисъл на победата


Бруклин Мак САЩ


 Размисли за 
ХХІV Международен балетен конкурс
– Варна

Част втора
 
Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg

По начало на всички конкурси е ясно, че оценката се движи както подготвеността, психическата устойчивост, така и от шанса – не на последно място и от субективни разбирания и вкусове. Въпреки това трудно е да се пренебрегне нравственият смисъл на отличието, дори вън от неговото финасово измерение. Вкусът и оценката не са неща, за които не може да се спори, напротив реалността на техния критерий е тъкмо възможността за коментар и аргументация. 

 
Лауреати
на ХХІV международен балетен конкурс Варна 2010
Голямата награда на Варна - не се присъжда.
Старша възраст:
Жени
. Първа награда - Златен медал и диплом – Сае Еун Парк, Корея
. Втора награда - Сребърен медал и диплом – Сиюан Жанг, Китай
. Трета награда - Бронзов медал и диплом не се присъжда
Мъже
. Първа награда - Златен медал и диплом – Мюнглю Ким, Корея
. Втора награда - Сребърен медал и диплом – Сяодонг Ма, Китай
. Трета награда - Бронзов медал и диплом - Аветик Карапетян, Армения
Младша възраст
Специално отличие „Варна 2010” не се присъжда.
Девойки
. Отличие първа степен – диплом и медал - Жи Йонг Че - Корея
. Отличие втора степен – диплом и медал - Хюнхее Сим, Корея
. Отличие трета степен – диплом и медал - Мария Елиза Баранова, Финландия
Юноши
. Отличие първа степен диплом и медал – Кимин Ким, Корея
. Отличие втора степен диплом и медал – Сонг У Хан, Корея
. Отличие трета степен – не се присъжда
. Награда “Силвия Ко” - Япония за перспективни млади танцьори от група “Б” Младша възраст, Девойки - Шан Яо Чен – Китай, за юноши НЕ СЕ ПРИСЪЖДА

Поощрения:


  1. Поощрение за най-младия състезател, участвал в ІІІ тур - грамота Яокиан Шанг, Китай, родена на 02.04.1994
2.
Диплом за финалист: Че Юн Янг, Корея; Олег Ивенко, Беларус; Елдар Сарсембаев, Казахстан; Бруклин Мак, САЩ; Абудурехеман Адилиджянг, Китай


 За хореография
За оригинални постановки със съвременна хореография, изпълнени на конкурса, създадени през последните 5 години, т.е. след 15 юли 2005 г.


  1. Отличие I степен - грамота Молитва 2010 - Ин Со Ли, Корея


  2. Отличие II степен – грамота Под заплаха 2008 – Максим Куирога, Франция
За оригинална постановка върху произведение от български композитор, изпълнена на конкурса, реализирана през последните 5 години, т.е. след 15 юли 2005 г.:
Отличие грамота Щрак 2010 – Ана Пампулова, България
От името на Министерство на културата и от името на фотограф-художника Виктор Викторов - авторска фотография на Марсел Марсо - на Бруклин Мак, САЩ
От името на Министерство на културата и от името на д-р Мадлен Енгелке – картината „Цветя за теб” - на Жи Юнг Че, Корея
От името на Министерство на културата и от името на Светлозар Захариев – картината „Сакс и...” - на Сае Еун Парк, Корея



Поради тези причини дискусиите възникнали около някои от наградите на ХХІV-ия Международен балетен конкурс – Варна, са повече от необходими и еднакво нравствено, а и технически-стилово обосновани. 



Като че ли най-голямо раздразнение и съпротива събужда Отличие ІІ степен – диплом и медал за Корейската двойка - Сонг У Хан и Че Юн Янг, които сякаш се промушиха между капките до трети тур, но на финала не бяха нито убедителни, нито впечатляващи с едно неуверено Па дьо дьо от І-во действие на Дезире и Аврора от „Спящата красавица”. 



Другата награда, която предизвиква двусмислени реакции е на следващата Корейска двойка- Златното отличие на Сае Еун Парк и Мюнглю Ким. Дует с изработена техниника, но далеч от изяществото и майсторството на очевидно безспорната в кластата и стила си двойка от Китай - Сиюан Жанг и Ксяодонг Ма, изненадващо получи само среброто. 


Едва ли може да се аргументира логично тази подредба, тъй като двамата притежават едно от най-редките качества за класически балетен изпълнител благородство на стила и извънредно почти графично чувство за линия. 

Златото при Младша възраст, затова пък не събужда коментари тъй като двамата Джи Йон Че и Ки Мин Ким – отново от Корея са извънредно лъчезарен дует, чудесно спени характери и темпераменти, който умело подпомагат сценичното си присъствие. 

Все още почти дете Шан Яо Чен - Китай, покори публика и жури с акуратността и културата на своята изява с нежността на присъствието си и напълно логично е поощрена с наградата на “Силвия Ко” - Япония за перспектиевн млад танцьор. 

  
Увереното и интелигентно представяне на Мария Елиза Баранова – Финландия е забеязано с бронза за младша възраст. Като изпълнител характера на Мария Елиза е много богат, а свободата на кинетичната й култура й помага да извайва движенията и да ги насища с много грациозност и женственост. 


 
Най-неприятната изненада при отличията обаче дойде от страна на недооценяването в старша възраст на Аветик Карапетян, Армения, поставен на третата позиция при мъжете, макар че безапелационното му представяне очевидно нямаше конкуренция. Карапетян прижева отлични данни и се отличи с неочаквана психологическа многоликост, впечатляваща техническа виртуозност, зрялост и премиерско благородство на стила. 

 
Оригиналната много сложна в кинетичните си обрати, образно експресивни престроявания и поддръжки, пиеса „Молитва” от 2010 на Ин Со Лийг, Корея, бе наградена с І-ва степен за хореография. Пиесата бе въплътена безупречно в изпълнение на отличената Хюнхее Сим и нейния партньор Юонг Гю Чой. С ІІ-ра степен бе откроена и ефектната хореография „Под заплаха” от 2008 на Максим Матю Куирога, Франция, в негово собствено изпълнение. Драматичен монолог за очакването, безпътността и страстта на съвремения човек. От българска страна като хореографски текст между наградените се нареди и забавната пиеса на Анна Пампулава „Щрак” от 2010. Пампулова е хореограф, който умее да гради отношения и да създава драматични колизии чрез ярки пластически решения, които в един момент са напълно преобъранати през един нов ключ на зрение. Пампулова иронично разрушава строгите канони на класическата лексика и търси в рамките на тялото спонтанното и изненадващо движение, което е възникнало чрез освобождаването на стаената енергия и натрупаното желание за свобода. Тълкува движението чрез една свойствена дистанция, която и помага да го претълкува пародийно и да постигне ярки иронични обертонове. Движенческият език е богат и свободен като съчетава съвременни пластически и кинетични представи с клесически и неокласически елементи, като всичко това е обобщено от един драматургично-театрален подход, който вижда в движението повече взаимоотношение и психологическа динамика, отколкото чиста или свободна форма на независима, сама по себе си красота. „Щрак“ е посветена на палавия младежки дех, на опознаването на себе си и света, а също и на игрите, които тъй или инак всеки един е принуден да играе дали заради властта на другия поглед, дали заради любовта. Ефектите се постигат посредством силното пластично взаимодействие между опора и оттласкване, както и заради смелостта на експерименталната лексика. 

Не бива обаче да се забравя, че не само миналото, но и отговорността пред бъдещето е задача за развитието и смисъла на Международния балетен конкурс Варна. Като всяко истинско съревнование и той е разрешаване на някаква нравствена и ценностна дилема, но тъкмо начинът и отговорността на решението съдават истинската класа и мяра на подобни културни събития. Успехът от своя страна винаги е бил сложно взаимодействие между готовност и признание, проникновение и публика, шанс - дързост и смирение. Уверен съм обаче, че тъкмо силата на характера и качеството на дарованието са основата, върху която никнат най-добрите плодове на тежкия и неблагодарен артистичен труз. Също така обаче съм съвсем сигурен, че ХХІV-я международен балетен конкурс Варна 2010 показа, артисти способни на значими художествени изяви и бъдеще на големи фигури в танцовото изкуство.


  • Снимките в материала са дело на Виктор Викторов. Авторът изказва специална благодарност на г-н Викторов за пълното фото отразяване и акуратността.

вторник, 17 август 2010 г.

Извоюване на свое лице



Отличие втора степен и медал: Сиюан Жанг и Ксяодонг Ма - Китай 
Гранд па дьо дьо на Китри и Базил от "Дон Кихот" на Минкус




Размисли по повод  
ХХІV Международен балетен конкурс 
– Варна


Петър ПЛАМЕНОВ

pet27@abv.bg

Едно от най големите културни събтия на Лято 2010 бе ХХІV-ия Международен балетен конкурс – Варна. Събитието предполага повече от богат материал за размисъл и поради актуалната културна ситуация в страната и поредната неуспешна стратегия за реформа и поради събитията, които произвежда и начина, по който те присъстват сред обществото.


Носителите на златен медал: Сае Еун Парк и
Мюнглю Ким- Корея

Международният балетен конкурс Варна е първото по рода си в света професионално балетно съревнование, основано в далечната 1964 г.. То е уникално по своя замисъл – разпределение в стараша и младша възраст, три тура и представяне с класическа и съвременна хореография. Отдаването на дължимото на съвремения танц подсказва силната мотивировка на това събитие да бъде нещо повече от състезание, но също така да се превърне в културен форум за срещи и обмен на идеи.


Разбира се, трите тура, наличието на съвременни танцови форми подпомага артистите да разкрият повече страни от своя характер и талант. Сред имената носителите на призове от Варна, откриваме такива, които вече са емблеми на световното балетно изкуство, знаменити артисти като Владимир Василиев, Наталия Maкарова, Ева Евдокимова, Михаил Баришников, Наталия Безсмертнова, Патрик Дюпонд, Силви Гилем, Агнес Летесту, Йоко Моришита, Мартин Ван Хамел, Евелин Харт, Лупа Араужо, Владимир Малахов, Владимир Деревянко, Фернандо Бужонес, Maксимилиано Гуера, Марин Бойеру, Дмитри Симкин, Раста Томас, Ален Ботайни и др., а сред тях и първокласните българи: Вера Кирова, Красимира Колдамова, Бисер Деянов, Ясен Вълчанов, Мария Илиева, Владимир Роже, Вяра Начева, Бойко Досев и др.


Мария Елиза Баранова - Финландия, Отличие трета степен и медал - Младша възраст


Един конкурс, така или иначе като надпревара, винаги предполага повдигането на въпроса за единството на критерия, за нравствеността и цеността. Най-напред съществен недостатък на организацията е липсата на адекватно оповестяване и медийно присъствие, което се дължи на своеобразното безразличие или високомерие от страна на организаторите към представителите на критиката и журналистите от една страна, а от друга отсъствието на пресцентър, работещ и актуален саит, договор за медийно партньорство от страна на телевизии, радиа и печат.


Смущава обаче, че тази некомуникативност пропива изобщо в начина, по който Конкурсът присъства в общественото пространство. Неговите събтия – интересните изпълнители, хореографи и педагози си остават затворени само в рамките на изявата, без с тях да се осъществят контакти, без да се канят в българските трупи или да се договарят гастроли.




Въпреки всичко 24-то издание задържа нивото и дори изненада с много ярки и артистични кандидати, които спасяват от скуката на все едни и същите изпитни номера. Този път пристигнаха за участие 113 танцьори от 32 страни. 17 членното жури включва безспорни имена и е едно от постиженията на конкурса е тяхното събиране. Председател е живата легенда Акад. проф. Юрий Григорович - Русия - хореограф, гл. балетмайстор на Болшой театър – Москва, замесник председатели - Елизабет Плател - Франция - лауреат на ІX-я конкурс - Варна 1978 г., примабалерина, педагог, директор на Балетното училище към Гранд опера – Париж, Константин Дуту - Румъния - балетист, хореограф, Държавен секретар на Съвета за аудиовизуални средства и посланик за изкуство и култура към Съвета на Европа и проф. Петър Луканов - България - хореограф, преподавател в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив. Сред останалите се открояват - Красимира Колдамова – България, Маргерита Парила – Италия, Септим Уебър - САЩ - хореограф, художествен директор на The Washington Ballet, проф. Сун Хи Ким – Корея, проф. Сяо Сухуа – Китай, Тадеуш Матач – Полша, Хидео Фукагава – Япония

 
Изводите, които се очертават от ХХІV-ия Международен балетен конкурс – Варна лесно могат да се обобщят, тъй като са част от глобалните тенденции в танцовото изкуство от последните 10-15 години. Много силно присъствие на азиатските школи– Китай, Корея и Япония; отличаващи се с развитие на руския стил и много категорична работа по постановка, фразиране и акуратност към спецификите. Очевидна и категорична диференциация в нивата на участниците, универсализиране на техническите умения, всоко средно ниво, трудности при изграждането на собствен стил и чисто актьорско присъствие. Изработване на представителни конкурсни стратегии, чиито акцент е преди всичко върху техническата виртуозност и физическа одареност на изпълнителите и в значително по-ниска степен върху стиловата задълбоченост.


Красина Павлова - България в "Жизел"

 
 Българското участие този път бе доста разочароващо и немногобройно – едва 4-5 представители, и то предимно в младша възраст. Единственото щастливо изключение бе Красина Павлова – Старша възраст, която дава заявка за стабилно развитие. Силната конкуренция, както и не твърде обоснования репертоарен подход, обаче й попречиха да бъде допусната в трети тур, но на първи и втори тя категорично показа стабилност, уверост и характер. 




Пропуските на българските представители могат да се обобщят преди всичко в детайлизацията на техническите елементи в танца, стиловата изчистеност и ясната техническа постановка, факт който пролича дори в партньорствата. 

 
Преимуществото, което демострират представителите на Китай и Корея е обяснимо тъкмо в отлично разработените стратегии за представянето на състезателите. От съществено значение е и особено задълбоченото разбиране за естеството и характера на балетното движение, което е основано на чистотата на традицията и не на последно място почти непоколебима техническа свобода. Корейските изпълнетели, повечето заслужили награди, са и психически уверени – тъкмо тук грешките са най-малко и добре овладяни, без да нарушават общата цялост на изпълненията. Корейската школа стъпва на строгостта на системата Ваганова, което очевидно дава твърде добри плодове и дава сценична свобода.


Молитва” от 2010 на Ин Со Лийг, Отличие І степен за хореография
в изпълнение на отличената Хюнхее Сим и партньор Юонг Гю Чой - Корея


Международното на жури, въпреки математическата точкова ситема, и високото си професионално ниво, на няколко пъти защити твърде компромисни решения и допусна необясними пристрастия. 




Ако селекцията до трети тур не будеше и съмнение, то пъвата неприятна изненада бе недопускането на Мелиса Хамилтън – Великобритания с отлични физически данни и всоко стилово ниво до трети тур. 


Мелиса Хамилтън – Великобритания, "Жизел", Гранд па на Жизел и Алберт


Въпреки това Хамилтън бе една от големите изненади. Представи се в „Жизел” ІІ-ро действие Гранд па с Алберт и Одета в Па дьо дьо със Зигфрид от ІІ-ро действие и вариация от „Лебедово езеро”.




Движението и се отличава с лекота, въздушност и грация, музикалният й инстинкт й помага без усилие да открива и задържа емоционално-кинетичните пикове. Корпусът е чудесно разположен без напрежение, а линията на ръцете се поддържа безукурно, а изваяните дълги алонже, допринасят за филигранността на изпълнението. 




Онова, което изненадва в изпълненията й е усещането за прозрачност и максималната обезплътеност на движението, нежната дори призрачната ефирност, обагрена в меланхолична хладина – артистичен подход твърде рядък в съвременния танц. 



Също толкова необяснимо ми се струва и пренебрежението към силно изявените Бруклин Мак САЩ, Елдар Сасембаев – Казахстан и Абудурехман Адилиджян – Китай, които успяха да вдигнат летвата на конкурса до пределно ниво и да нажежат състезателната развръзка до краен предел. Огорчително е, че журито отказа да забележи перфекционизма на изпълненията им и да отчете силата на сценичната им енергия. 








Още с първите си появи и екзотично излъчване, подкрепено с изумителна физика и не по-малко серьозна техника - Бруклин Мак се превърна в любимец на публиката САЩ – силов таньор с експлозивен скок, стихийна аура и шеметна повратливост – получил само поощрение. Цялата му харизма и талант се разкрива не толкова в строго класическия репертоар, колкото в съвремения танц, където Мак напълно разгръща своя изразен потенциал, без да се налагат върху му накави щампи и норми, тъй като дарованието му е пределно богато и многообразно. Той е надарен със свое лице и незабравимо присъствие, което непрестанно се оттласква мощното физическо присъствие до чисто метафизични метафори, постигнати чрез сложни кинетични решения, осъществени като че на един дъх. 




Своя висок професионализъм и артистична освободеност Елдар Сасембаев - Казахстан, защитава с умело подбран репертоар Корсар, Актеон, Джеимс от Силфида и една провокативна сложна и изненадваща модерна хореография "Statue", която изявява не просто в пълна мяра възможностите на силното му гъвкаво тяло, но артистичната му мощ - тембриста емоционална гама – пиесата е на ръба на иронично-пародийното, на упрека към крайното технологизиране, което прониква отвътре в човека и ко гара да се превръща в машина.



 
Смях, който в един момент прераства в драматично осъзнаване за маската на съществуването, което чрез иронията разкрива истината за нищетата на вътршния живот, за лишеността от гъвкав екзистенциален мотив, който да изпълва битието, а не да го сковава.




Разочарова и поощрението на Абудурехман Адилиджян – Китай. Въпреки великолепното си представяне не можа да се намеси в разпределението на наградите, макар и безспорните качества на дарованието му да станаха съвсем очевидни. Няма как да не се запомни излъчването му в Корсар, Дон Кихот, Обер или Класическото па дьо дьо на Чайковски.


Абудурехман Адилиджян – Китай, Асафиев, "Пламъците на Париж" - вариация

Това е балетист с благодатна физика, но и първокласно чувство за пространствено разгръщане на движението и иманентна стилова мяра, което го постави сред най-ярките образи на конкурса. Класата на изпълнението му се разкрива най-плътно в чистите класически образци, който той интерпретира с премиерска осанка и първокласен щрих на движението, чиято чистота се откроява на фона на стаената потенциална енергия, кулминираща в красивите серии скокове и виртуозни пируети. 

  • Снимките в материала са дело на Виктор Викторов. Авторът изказва специална благодарност на г-н Викторов за пълното фото отразяване и акуратността.
 
Следва...