понеделник, 26 септември 2011 г.

Да почувстваш вътрешния ритъм на тялото



Снежана Симеонова
 с нова скулптурна изложба в Пловдив



Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg

В твърдата и неподвижна текстура на скулптурата се стаява един неизречим живот, един поток, който е и някакъв отзив на цялостния ритъм, в койлто пулсира мирозданието. Скулптурата е нямо и парадоксално долавяне на вътрешния ритъм - поне така разкрива смисъла на пластическото въплъщение изкуството на една от най-интересните фигури в съвременната българска скулптура Снежана Симеонова.

В Градска художествена галерия – Пловдив днес се открива нейна голяма скулптурна изложба. За скулптурата и естетически търсения на Снежана Симеонова проф. Аксиния Джурова пише, че най-характерната черата е тъкмо:

"Афинитетът към рисунката и детайла, към бравурното движение на гънките и обемите, доближаващи ги от една страна до ренесансовата естетика и от друга – до модерността, разбирана като усет и съприкосновение с вътрешния ритъм на материята".

Снежана Симеонова е сред утвърдените съвременни български автори с повече от 30 годишно присъствие в областта на скулптурата. Многообразието на творческия й стил се дължи не само на последователните търсения по отношение на мащабите и обема на изпълнението – от монументални до кавалетни форми и размери, а и на естеството, предизвикано от диапазона на самия материал за работа - основно бронз и къмък, но също така полиестерна смола, хартия, керамика, ready-made обекти и др.


Снежана Симеонова се утвърждава в националната пластическа култура с няколко цикъла "Платноходки", "Мрежи" и "Двойки", в които формите са трактувани едновременно в традиционното пластико-изобразително поле, а от друга страна са модернистично обобщени и стилизирани. В тези работи въздушната линеарност на контура е запазена, но обемите постепенно набъбват или дръзко се се разпростират в пространството. Материалите на тези цикли са традиционни желязо, камък и дърво, но не рядко се използва и депрон, полиестерна смола, хартиена каша, папие маше, плява, тъкани, което засилва експресивната енергия, сблъсква с различна сетивна осезаемост. Навсякъде обаче пластическото търсене коренспондира с емоционалната динамика и психологическата сугестивност на творбата, която директно комуникира със зрителя в една окровено-сълазняваща игра.
Симеонова се изявява в почти всички скулптурни жанрове което й позволява творческа свобода и стилово разнообразие въпреки яркия лесно разпознаваем почерк, който защитава през годините на своята работа.


В настоящата експозиция Симеонова представя част от кавалетната си продукция създадена през последното десетилетие, но основната част от произведенията и са създадени през последните три години и са все още непознати за широката публика. Авторката се представя в две основни направление на работа – абстрактна и фигуративна образност от циклите „Двойки” и „Спомени от Япония”, като остава вярна на похвата си да комбинира камък и бронз. Новата пластична образност в тези цикли се допълва от дискретната декоративна употреба на сребърни и златни покрития. Оригинален момент в експозицията е документалното видео излъчване, което показва съпоставка между първите скици и рисунките на скулпторката, предшестващи създаването на произведението и вече реализираните в материал творби.


През 1976 г. Снежана Симеонова успешно завършва Националната художествена академия в София, специалност “Скулптура”, при проф. Илия Илиев. През 1998 специализира в Cité Internationale des Arts, Париж. Работи в камък и бронз, като в редица от произведенията й са оригинални си комбинации от няколко материала.

Участва в множество симпозиуми по скулптура – симпозиумите за скулптура в камък в Маалот- Таршикха, Израел (2005), във Финес, Испания, през 2001 и 2005, Спримонт (Белгия) през 2000 и 2004, Бератцхаузен, Германия (1998), симпозиум за скулптура в бронз в Изерлон, Германия, през 1990, 1992, 1993, 1994 и др. Член на Съюза на българските художници. Живее и работи в София. Индивидуални изложби: Галерия “Юка”, Фестивал на визуалните изкуства Август в изкуството, Варна (2001); Кули, галерия “Райко Алексиев”, София (1998); Дом “Хекенрийд” (съвместно с Митко Динев), Меген, Швейцария (1996); По стъпките на... (съвместно с Аделина Попнеделева), инсталация, галерия “Студио Спектър”, София; Мрежи, галерия “Студио Спектър”; галерия “HO”, Берлин (1995); Негативни намеси, галерия “Студио Спектър”, София (1994) и мн. др.

Нейни работи са притежание на национални музеи, галерии и обект на колекции в чужбина.

Експозицията ще може да бъде видяна до 12 октомври 2011 г.

петък, 16 септември 2011 г.

Изобретяване на красиви светове

Десислава Бакърджиева и Момера Здравкова

 

Хайку пърформас
„Изобретяване на надеждата”
съчетава поезия, музика и танц
  



Мария РУСАНОВА

maria_rusanova@abv.bg


В последните години изкушеният от изкуството на танца и музиката човек няма как да не е срещал името Петър Пламенов. Неговите текстове за опера и особено за балет са запомнящи се и физиономични. Танцът е зрима поезия, а за да можеш да го обясниш, трябва да имаш душа на поет. Хайку пърформансът „Изобретяване на надеждата” обаче дръзва да съчетае изкуството на поезията и танца в едно.


Пламенов, автор на стиховете и постановката, е прекрасен поет известен с великолепните си хайку творби. Бидейки наясно с възможностите, които сцената дава за визуализиране на думите той създава редица спектакли, които обединяват поезия, музика, танц и изобразителност – „Дървото на горещите желания”, „Пияни вишни”, „Пътят”. С тях младият творец печели награди и признание като „Пътят” е включен в програмата на Третата Световна Хайку конференция, състояла се в София. Световни представители на най-краткия поетичен жанр определят спектаклите на Пламенов като явление с оригинален принос към хайку поезията и нова форма на театрално представление.


В рамките на тазгодишния Малък сезон на сцената на театър „Сфумато” Петър Пламенов представи най-новия си хайку спектакъл „Изобретяване на надеждата”. Със средствата на словото, музиката и движението се изобразяваха събитията във вътрешния свят на личността. Най-краткият поетичен жанр, се раздипля в различни емоционални форми и всеки един от стиховете заживява с множеството си значения чрез изтънчената игра на осветление, картина, мелодия, пластика и говор. За изпълнители в спектаклите си поетът винаги избира съмишленици, които по някакъв начин са не интерпретатори, а съавтори. В „Изобретяване на надеждата” вземат участие две изключителни актриси – Момера Здравкова и Десислава Бакърджиева. Дейността на всеки един в изграждането на общото внушение е от първостепенно значение. Петър Пламенов е драматург, сценограф и музикален оформител, Момера Здравкова е автор на пластиката, а сценичната адаптация е дело на Десислава Бакърджиева.



Неизменен участник (или по-скоро съучастник) в хайку-пърформансите на Пламенов е небезизвестната Момера Здравкова. Балерина с блестяща перспектива в близкото минало, търсещ и неспокоен дух, Момера е сред най-интересните и модерни творци, непобиращи се в каквато и да е рамка. Движенията и се отличават с изключителен заряд и емоционална интензивност и сами по себе си раждат поезия.



Десислава Бакърджиева, придобила напоследък популярност с участието си в нашумелия телевизионен сериал „Стъклен дом”, е поредното доказателство колко известността може да постави един творец в определена рамка и да ограничи представата за истинските му възможности. За себе си лично аз открих потенциала на тази актриса чрез блестящото и изпълнение на стиховете от „Изобретяване на надеждата”. Изтънчена чувствителност, пректрасна нюансировка, детска непосредственост, съвършено владеене на движението и пространството.




Спектакълът „Изобретяване на надеждата” напълно отговаря на заглавието си. Той носи посланието, че човек носи красотата и хармонията в себе си, че колкото и реалността да отрича надеждите и мечтите, именно способността да твориш придава смисъл на битието и облагородява света. Съприкосновението с прекрасното слово на Петър Пламенов, визуализирано от изтънченото му въображение и вроден естетизъм подари час хармония и поезия в твърде непоетичната ни действителност.


Мария РУСАНОВА  е изявен балетен и културен критик, сътрудник на редица национални коментарни издания за култура. Преподавател по литература в Националното училище за танцово изкуство София.

Източник: в-к КЛАСА



© Фотосите в статията са на Росица Петрова и Румяна Мондешка

четвъртък, 15 септември 2011 г.

Танц с цветовете

Вариация по "Закуска на тревата" Румен Скорчев


За дързостта на една художествена вариация
на Румен Скорчев



Петър ПЛАМЕНОВ

pet27@abv.bg


Какво ли е цветовете да танцуват?!

Картината на Румен Скорчев, Вариация по Закуска на тревата е такова дръзко и артистично доказателство за кинетичната енергия на цвета. Усещането за движение и вихър се дължи на силно изявените и динамични контрасти между тъмно синьо-виолетово и алено червено, контурно обточващи линиите на телата. Контраст колкото емоционално активен, толкова и конструктивно функционален. От друга страна, чрез тали линеарна тефника, близка до ренесансовото чувство за изящество на Ботичели, тук изпълнява и някаква обобщаващо фриволна роля в графичния аспект. Чрез нея телата са като че ли перспективно и обемно свободни, реакция на сетивното гледане от първата половина на ХХ-ти век и кубизма.

Движението като имплицитна енергия вътре цвета е парадоксално отритие за тихото изкуство на застопореното време-живопистта и тъкмо това е една от провокациите, които вълнуват Скорчев, когато търси текливостта на формата, осъществена в колористичната амплитуда на силното тъмно-светло пресрещане на контрасни багри.

Плътта се изгражда от наситено чисто и вибрантно жълто, което е меко опозирано на студено лимоново жилъто-зелено и меко светло прасковено, което допълнително засилва артистичната лекота и внушението, че това е артистичен диалог с един класик, с импресионистичното отритие, че изразът на светлината е сетло-тъмна игра и движение, че окото е омаяно от непрестанната трансформация на отенъците и е способно да разгадва времето, чрез цвета. Прозрение, което променя живописта и начина на съзерцание на света.

"Закуска на тревата", Едуард Мане 1863


Не на последно място картината на Скорчев не е просто етюд от мъжно и женско тяло, а някакъв неизявен пейзаж телата и природата са се слели. Графичната игра превръща пространството в плетеница от светлина и сянка, в горско диво пространство, пронизано от играта на сълнчеви петна...

Майсторството на художника съчетава конкретността на видимостта с илюзорността на обобщената гледка, за да сговори двете нива на съзерцанието - гледането от близо в конкретността, в реалността на пълътта и мъжко-женското взаимоотношение от една страна, а от друга в мащаба на далечината на всеобщата природност-космическо единство и съзвучие, каквото именно представлява битието.

Новата мащабна експозиция Румен Скорчев - "Закуска на тревата" е провокативен художествен проект. Чрез поредица от вариации по знаменитата картина на Едуард Мане големият български художник обобщава своя дългогодишен и артистичен опит и синтезира своите лични творчески открития в тази задочна диалогична ситуация.

Изложбата е опит не толкова за преосмисляне на популярната картина, дала начало на Европейската модерна живопис, а по-скоро преосмисляне на художествените стойности. Скорчев търси вдъхновение при Мане и - тема, от чиито вариации да извлече своето понятие за красота, свобода и художествен смисъл. Вариациите са дръзки, смели и разнопосочни. Тук той чрез драстичното разчупване на формите и своята характерна динамична рисунка, пределно наситен и емоционално интензивен колорит, подчертано тревожно усещане за актуалния свят на модерния човек. Темата е всъщност калейдоскопична игра с различни гледни точки към вечните проблеми и противоречия на съществуването.



Румен Скорчев е роден през 1932 г. в Търговище. Дипломиран е като инженер-паркостроител през 1957 г., а през 1964 г. завършва Художествената академия, където от 1984 г. е професор. Получил е над 40 национални и международни награди. Илюстрирал е многобройни книги за деца и възрастни. Стипендиант на японската фондация Kokucai Koryu Kikin. Негови творби са включени в двутомното японско издание за 300 водещи графици на ХХ век. През 1970 г. получава златен медал на международното биенале на графиката във Флоренция и творбата му е включена в колекцията на галерия "Уфици". Негови картини представят България в музея "Албертина" - Виена, "Виктория и Алберт" - Лондон, Националната галерия във Вашингтон, "Дордрехт Музеум" - Холандия и много други музеи и частни сбирки по света.