петък, 12 февруари 2016 г.

Нужната илюзия

 




Гостуване на Су Бин Ли (Корея)

като Никия в „Баядерка” от Лудвиг Минкус




 
Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg

 
Рядка е практиката да гостуват в Софийска национална опера и балет танцови звезди – веднъж поради финансови причина, но и поради болезнената ни културна самозатвореност, липсата на цялостна артистична политика и не на последно място неподлежащата на аргументиране репертоарна ограниченост на първата ни трупа. Повторната поява на забележителната корейка Су Бин Ли, основателно събуди много очаквания и наелектризира не само публиката, но и трупата, която през сезона отново няма съществена премиера и осъществява едва по един-два спектакъла месечно.



Су Бин Ли не е онова плахо дете, само на шестнадест, което спечели „Специално отличие Варна 2014”, вече пълнолетна и с излъчването на истинска прима, тя трябва да защити възхитата, която спечели при миналия си гастрол през 2015 като Одета-Одилия с неподозирано смела, вдъхновена и прецизна интерпретация. Както с представянето си във Варна, така и със своя лебед Су Бин Ли, опровергава устойчивото усещане, че въпреки извънредната техническа прецизност и виртуозитет на представителите на Корейската школа, която им завоюва победи из всички големи конкурси, те въпреки всичко не успяват да се превърнат в запомнящи се индивидуалности, притежаващи освен точност и интерпетаторска проникновеност. Силата на Су Бин Ли е тъкмо тук - неподозираната изпълнителска мощ и отчетлив артистичен инстинкт, които превръщат изпълненията й в изненадващи художествени постижения. Големият въпрос бе дали сложният образ на Никия, ще й прилегне така естествено както Одета-Одилия.

 

„Баядерка” (1877) се нарежда сред най-високите образци на класическия танц. Петипа се вдъхновява от балета на своя по-голям брат Люсиен „Шакунтала”, поставен в Парижката опера през 1858 по музика на Ернест Рейер и сценарий на Теофил Готие по едноименната драма на индийския поет от IV век Калидаса, която била и първото произведение преведено на европейски език. Петипа избира за основа с либретиста Сергей Худеков баладата на Гьоте „Богът и баядерката”. Важността на „Баядерка” за историята на балетното изкуство се дължи веднъж на рафиниания академизъм, които постига тук Петипа чрез естествеността на движенията, създадени по принципа на тежестта и противотежестта, ясно оформените диагонали, виртуозните па дьо дьо, драматургична изразителност на сцените и втори път поради близкото съструдничество с композитора Лудвиг Минкус, чиито рефлекс на цигулар и диригент, с вроденото си чувство за ритъм създава мелодична, наситена с поетичност и екзотика музика.
 

 
 
Така балетът се превръща в първото мащабно хореографско платно, изградено по симфоничен принцип, който ще бъде напълно осъществен едва в „Лебедово езеро”. „Баядерка” тълкува романтическия мит за съдбата, личността и мирозданието като показва как изборът-свобода надмогва правилата. Духовната любов не зависи от реалността, макар и уязвена, и ако е невъзможна в света на принудата и заблудите, то тя тържествува в светлата отвъдност на идеите. Оттук и особения мистицизъм и интерес по ориента, като приказно пространство, където фантазията придобива плът, по-реална от действителността.



Като танцуващата жрица Никия Су Бин Ли е въздействаща и запомняща се именно с отлично въплътения сблъсък между идеала и действителността. Може би сега не изненадва така като в Одета-Одилия, не си позволява толкова смели и отчетливо самостоятелни интерпретаторски нюанси, но пък виждаме ново обогатено сценично присъствие. Техническата й сигурност и прекрасни физически данни й дават възможност за детайлност, прецизност и вдъхновяваща творческа свобода. Подчертаната й музикалност подпомага кинетичната й експресивност да изглежда напълно естествена и спонтанна като дихание. Навярно на същото качество се дължи особената й сугестивност и магнетизъм. Движението е леко без напрежение, леещо се с красив рисунък и точен диапазон. Амплитудите са част от цялостния рисунък на фразата.
 
 

 
Майсторството и зрелостта личат и по елегантността на преходите и общото чувство на Ли за драматургическия смисъл на движенческата фраза. В първо действие баядерката на Су Бин Ли е щастлива и плаха девойка. Вариацията при извора е наситена с много мечтателност, жизнерадост и девича деликатност – прекрасно постигнати ръце с няколко неочаквани прехода между класическата фигурност и вълнообразни пулсации. Във второ действие, по начало по-скоро актьорски-пантомимно, Ли демонстрира запленяващ артистизъм и умение за подчертаване на противоборстващи си емоции. Кулминацията е сцената с ножа и изненадата от неудържимостта на собствения гняв и уплаха пред по-високата каста – великолепно изразени не просто с поклон след замахването с нож към Гамзати, а с цялостно свиване и окръгляне на торса и хладния трепет по тялото.



В трето действие във всеизвестната сцена с елегията и танца с кошницата Су Бин Ли разгръща с цяла сила своето дарование. Елегията е финно нюансирана от мъката, породена от пренебрежението на Солор, която става все по тежка, колкото по жарка става молитвата към боговете за милост и споделеност. Ли постига някаква ритуалност, съчетала парадоксално жрицата и жертвата. Във танца с кошницата – цветята, които счита, че е получила от Солор в знак на любов, емоцията достига до най-върховен израз на тържество, самозабрава и почти вакхическо ликуване, което обосновава плътните, отривисти, дръзки пор де бра (Port De Bras). Сцената с отровата и смъртта са особено впечатляващи - рафинирани ръцете са ту импулсирани от конвулсиите на надеждата в изправяния, ту пречупвани като житни стъбла от отчаянието и в отмала полагани скръбно на глава, до последната предсмъртна агония, в регистъра на трагическото, когато решителността да не се изпие противоотровата е защита на дълбочината на обичта.
 
 
 
В бялото трето действие Ли е безупречна хладна, меланхолична, полупрозрачна. Следва линията на меки окръглени влизания във фигура и бързи, резки и остри финали, каквито се смята, че е предписал Петипа. Целта й в Никия е постигането и въплъщаването на високата академична красота и строгост, които влага Петипа в образа на баядерката. Корейската балерина се придържа към считаната днес за най-близка до оригинала хореографска версия, реставрирана в Марийнския театър през 2002-ра по открити тогава оригинални партитури от втората редакция на балета. Су Бин Ли превръща тялото си в зрима реч, грацията на жеста и експресивността на нюанса са психологически мотивирани и пречистени от чувството. Пантомимните моменти не се преекспонират, а се изиграват с актьорски рефлекс. Подходът не е илюстративен, а психологически - състоянията мотивират действията-движения, а не обратното. Серафичността и носталгията по изгубеното богатство на една споделена любов се превръщат в унес, съновидение, блян...
 
 
 
Но изкуството макар и ненужна, съзнателна илюзия си остава дълбока необходимост, огледало, в което да привидим вечния живот на духа, обещанието, че целта, зависи от своите средства...

 
 
* Статията е публикувана във в-к КУЛТУРА - Брой 4 (2841), 05 февруари 2016
 
* Фотосите са дело на Светослав Николов и се използват с разрешението на Софийска Опера и Балет, авторът изказва своята благодарност за предоставянето им;