петък, 28 юни 2013 г.

Недискретният чар на мита



Carmen collection” премиера на балет „Арабеск”
 
 
По мотиви от новелата „Кармен” на Проспер Мериме и едноименната опера на Жорж Бизе; Хореограф - Боряна Сечанова, Музика – Петър Дундаков; Сценография и костюми – Николина Костова-Богданова; Мултимедия – Николина Костова-Богданова и Виктор Петков; Репетитор – Олеся Пантикина


Петър ПЛАМЕНОВ

 
Ако цялата жаждата по съществуване се прочита в очите, то истина е, че всеки поглед е проява на тази жажда и затова може да бъде пленен, да се превърне от сила, власт и любопитство в роб на развихрила се страст. Спектакълът „Carmen collection” по мотиви от новелата „Кармен” на Проспер Мериме и едноименната опера на Жорж Бизе на хореографката Боряна Сечанова изследва женската сила, магнетизмът на съблазанта, породен от желанието да съзерцаваш една дръзка красотата, която подчинява, унизява и поробва.

Да се преразказват големите културни митове и така да се създава интерес е безспорно патент още на старогръцката трагедия, където всеизвестността на мита се сблъсква с авторовата рецепция и от привличането и оттласквате между двете нива се поражда художественият ефект. Сечанова има вкус към риска от работата с големите културни наративи и разчупването на шаблоните. Не й липсва нито дързост, нито оригиналност. Още от неокласическата „Пепеляшка” на Прокофиев, която рамкира със злободневието на нищетата сега - бездомен баща и малката му дъщеря, чиито глад и страх залъгва с красивата приказка на Перо, през стихийната жажда по наслади в „Carmina Burana” и постмодерния чувствен бонвиван в „Дон Жуан”, тя настоичиво изследва съвремените трансформации на духа, които са колкото изкривени „цитати” на велики образи, толкова и безсрамни чудовищни адаптации на истината за настоящето.




Темата в образа на прословутата изкусителка и неукротима жена Кармен, Сечанова обвързва с властта на съблазанта, която упражнява върху своя обект; с онази непристъпна достъпност на сетивнното живеене, което се обляга на развихрилия се женски нарцисизъм, спечелил, не само символната си власт, от възхитените погледи на мъжете. Спектакълът онагледява безплътността на властовия механизъм, желанието като стратегия за подчинение и ги извежда чрез художественото обобщение до съвремения мит за лукса, еманципацията, силната жена и wellness съществуването. Много силно в своята заявка, представлението изненадва със смелостта на търсенето си. Художестевената реализация обаче не надмогва сферата на допустимото, на свенливия и обичаен сценичен език, който намеква за драстичното, но не го асимилира в себе си, нито успява да го употреби като енергия. Оттук и разминаването във впечатлението, което подклажда „Carmen collection”, но и което така и не успява да удовлетвори.


 
Хореографският език е сложна амалгама от висок модерен танц, физически и движенчески театър. Телата собствено не притежават ясно очертани образи и характери, нито чисти идентичности, а са полиморфно жадни властово и сексуално, те просто онагледяват неосъзнатите си влечения. Фигурите напомнят за митологичната плът-енергия, която се кодира-декодира ту в театрални задачи, ту в чисто кинетични колизии. В това е може би един от успехите на хореографката, която нарочно бяга от наличната емблема на наратива и се спасява в иновацията на колажирането, на смесването на нивата – хитроумна и безспорно работеща иронична стратегия, върху която да се гради интерпретативния ракурс. За да се проведе стратегията спомага и аранжирането на музикалния мит на Бизе, дело на Петър Дундаков.

 
 
 

Музиката е записана от оркестъра на БНР, с диригент Григор Паликаров и ромската перкусионна група „Виртуозите от Нова Загора". Дундаков също следва иронично-пародийния ключ като преекспонира мотивите в неочаквани оркестрации и ритми и така обновява скуката на шаблона. Дори успява да разсмее с хабанерата-кючек или арията за Фалернското вино, разработена едновременно като валс и арабска мелодия. Подход витуозно приложен от французина Хюго де Курсон (Hughes de Courson) през 1997 г. в проекта „Моцарт в Египет”. В партитурата има и оригинални моменти, несвързани с Бизе, често обаче съвсем емоционално произволни и някак звучат като механични кръпки към драматургичното единство и като стил и като атмосфера.
 

 



„Carmen collection” на Сеченова показва новата, постмодерна, разкрепостена жена-еманципантка, наследница на Марлене Дитрих, Коко Шанел, Мадона и Сесилия Саркози – млада, наслаждаваща се на сексуалната си власт, на прадоксалната си сила, безскрупулна, самонадеяна и неизменно предизвикателна. На модно ревю се показва колекция в червено и черно. Лицата са покрити с мрежи – анонимни маски, а дрехата е единствената същност на жената, която мъжете гледат неустоимо привлечени и възхитени. Излиза удивителна рокля в испански фламенко стил дълга поне 5 метра - Кармен, дело на сценографа и костюмограф Николина Костова-Богданова, чиято работа много помага за сценичните акценти. Ироничната стратегия на Боряна, чрез модата и мол-култа на шопинга да изведе Кармен не просто като нахаканата манекенка с дългата рокля, а като всяка една жена, съгласила се да живее по манекенски - без лице, без личност само като машина на съблазняващата страст-власт. Тази Кармен-тинейджър в не много увереното и нюансирано изпълнение на Таня Кацарова е и Кармен-манекенката и миг по-късно нахаканото улично момиче, което дръзко флиртува с минувачите, за да си набави нови наслади и за да изпробва нахалната власт на младостта си. Тя без свян дръпва ципа на един свенливец – Асен Наков, за да изкара още пари, но бързо се хвърля в прегръдките на трети - непристойна тютюнопушачка, готова на всичко.


 



Влиза в пряк двубой с гневната мъжкарана приятелка Тя - Ангелина Гаврилова на същия свенливец и докато спори с нея ще я гали, удря и целува еднакво сладострастно. Но с дързостите до тук. Като опозиция на новата Кармен е Той на Асен Наков – мъж търсещ любов, загубил устоите си и на практика роб на съблазанта. Наков е в чудесна форма и прави филигранно психологическо соло както и красив дует с Гаврилова, а после и с Кацарова. Неразрешен някак е образа на Смъртта в невероятното присъствие на Теодора Стефанова, чиято сценична сугествиност се движи по бръснача между макабрената съблазън и ужас. На лексикално равнище кинетичните иновации са малко и макар и подксазани отношенията остават бегло защриховани в самата тъкан на движението. Колизиите се натрупват, но не се разгръщат.


 



Финалът идва внезапано, без да има претенциите за отвореност. Подходът е калейдоскопичен - натруване на фрагменти, на отношения, които ценностно не са означени вън от ироничното, което обаче остава недостатъчно. Въпреки великолепното хрумване за улчиния мъжки Harlem Shake или хабанерата-кючек в дискотеката, за модното ревю без лица - ироничните оттласквания не успяват да изведат „мита Кармен” до избистрена нова метафора за заплахата от съществуването-суета.


 
 
 Нито в символ на посмодерната телесно палиативна естетика на властта, чиято страховита регулация, достига до свободата на духа, чрез неделикатната употреба на първосигналния нарцисизм на желанието и инерцията на атавистичния нагон-копнеж на по красота. Въпросът за гибелта на любовта, породена от консумерческия егоизъм и лукса-лъст е плахо повдигнат, но не и превърнат в болезнена сценична истина, която да демаскира реалността, а изкуството, за разлика от философията, не бива само да повдига големите въпроси на своето време, но и да търси пътища, да дава утеха и да намира, макар и символично спасение за духа.

 
 
* Статията е публикувана във в-к Култура - Брой 24 (2730), 28 юни 2013;

* Фотосите са от архива на балет "Арабеск"