петък, 26 октомври 2012 г.

Звукови идилии


  Милена Караджова

Концерт на Asen&Milena Group 
открива София Етно Фест


Петър ПЛАМЕНОВ
pey27@abv.bg

Целта на музиката е колкото да въплъти вътрешния живот, да осветли скритата страст, толкова и да изрази почти парадоксално мирогледа на своето време. Концертът на Asen&Milena Group - певицата Милена Караджова, заедно с Асен Маринов – акустична китара, Християн Георгиев - кавал, Станимира Найденова – цигулка и вокали и Петър Йорданов – Бъни - кахон, тъпан, открива София Етно Фест, организиран клуб Студио 5 в НДК. Музиката, която представя групата е колкото жест на носталгичен копнеж към миналото, благодарност и любов към фолклорното наследство, толкова и акт на вътрешно психологическо и емоционално самоопределение, търсене-откриване на личната ценност, която следва да се присъедини, но и противопостави на глобалната култура на уеднакваването и шаблонизирането и да намери оригиналното си място в стихията на многоречивостта и мултинациналното. От друга страна Милена и Асен са изградили свой разпознаваем кросоувър стил – ярко, забавно, не рядко остроумно пресичане между фолклорни мотиви и песнопения с класически и фрии джаз построения, латино, боса нова, рок и дори класическа музика.

Asen&Milena Group
  Асен Маринов – акустична китара, Милена Караджова - вокал,
  Християн Георгиев - кавал, Станимира Найденова – цигулка и вокали 
и Петър Йорданов –Бъни - кахон, тъпан

Вълната и модата, в световен аспект, на етно джаза от края на 80-те години на ХХ-ти век, разширява почти до безпределност хоризонта на джаз-мисленето, като по този начин създава алтернатива на cool и free джаза. Редица са успешните проекти, сред тях безспорно първенство държи латино увлечението, но не по-малко значими са испанските, каталонски, балкански, еврейски, африкански, индийски и арабски иновации. Етно-джазът разширява стилистичната и емоционално-психологическа окраска, възвръща значимостта на акустичния звук, чрез вплитането на редки, силно характерни и национално оцветени инструменти. В постмодерната ситуация на протеева хетерогенност, жизнерадостно разноезичие и отсъствие на всякакво понятие за вкусова йерархия, стилът става микрознак, характеристика-граница не на поколение, направление или жанр, а само-дефиниция на отделната творба. Думите на Андрю Гилберт, че джазът владее чудновата способност да „поглъща и трансформира“ влиянието от всевъзможни музикални направления, много ясно разкрива причините за жизнеността му. Джазът смесва, къде по-хомогенно, къде по-остро подобно на пачуърк, традициите на целия свят, за да обнови и витализира собствената си музикална идея и да извиси едно ново понятие за музикално общуване.

  Асен Маринов – акустична китара, Милена Караджова - вокал,
  Християн Георгиев - кавал 

В този аспект опитът на Милена Караджова и Асен Маринов да съчетаят български фолколор и джаз не изненадва, онова което впечатлява е по-скоро посоката на стиловото им мислене и ракурсът. А той е дръзки диалогични ситуации като боса нова рътим и „Полегнала е Тудора”, или Прелюд от Баховата сюита за виолончело, преработена за китара с „Брала мома цвете”, но винаги с вътрешната деликатност на диалога се дължи на търсеното ритмическо и мелодическо допълване, емоционално съответствие и закачлива игривост. Аранжиментите като че не трансформират никога до неузнаваемост вокалната структура на фолклорния образец, но се вклиняват в него, развиват и обогатяват текстурата с неочаквани ритмиески и мелодически модулации. Постигнато е единство чрез рафинирана хроматична завършеност и премислена цялостна обобщеност на пиесите – изчистена със стремеж към линеарна яснота. Разбира се, забелязва се на места желание за открояване и дори подчертаване на местния колорит, постигнато чрез включването на отгласи от пастирски звънци и хлопки, ритмически хороводни инкрустации, изпълнени на тъпан или кахон, или пък от треперенето на алтънени нанизи, които създава самата Караджова, подръпвайки собственото си пендарено огърлие и разбира се, най-вече от характерния глас на кавала, който сякаш сътворява мекия българския пейзаж с тихите родопски гънки на хоризонта. В акустичната китарата на Маринов се долавят освен специфичните джаз и латино отенъци съвсем класически по своето естество похвати, които някак напомнят за китарните търсеня в сонатите на Фернандо Сор, Мануел Понс или дори за етюдите на Ейтор Вила Лобош. Ритъмът и басът в редица от пиесите се създава чрез специфичния звук на кахона, което придава някаква особена оцветеност на музикалния разказ. За особения нюанс на настроението допринася и електронната цигулка на Станимира Янева, която не рядко изпълнява ролята на втори вокал, надгражда се над китарата и диалогизира с живия глас. А настроенията са меки, тихи, но изпълнени със сочни цветове, радостни трепети, весели мисли, ведри очаквания и палава младост.

 Асен Маринов – акустична китара, Милена Караджова - вокал,
  Християн Георгиев - кавал, Станимира Найденова – цигулка и вокали 
и Петър Йорданов –Бъни - кахон, тъпан

Милена Караджова притежава извънредно светъл, ясен и звънък сопран, чиято красота е именно лекотата и прозирността. Пее без усилие, гласът й създава усещането за безгрижен поток, които ромоли, подскачайки по камъни или се лее кротко из ширнали се равнини както е в неочакваната идилична и много плавна интерпретация на „Пустото лудо и младо”. Техника необичайна за националния стил на силово гърлено пеене и мощно звукоизвличане с резки преходи и динамични обеми. Милена се съдредоточава в полугласното меко вокализиране и филигранното детайлизиране, възползвайки се и от националното безмензурно пеене. Когато оставя гласа си да достига пределни височини, те не се атакуват рязко, а като при птичи полет с постоянно и настъпателно извисяване както е в „Бела съм бела юначе” и „Седенки са на развала”.

Милена Караджова - вокал и Асен Маринов – акустична китара

В нашия свят на трескави шумове, обладан от неистовите ритми на четритактовите двигатели, на боботещите мотори, естествения вече машинен тътен и повседневения бесен ритъм – най-добре изразен от динамиката на попа, джаз музиката от последното дeсетилетие, открива насладата и съблазнителността на бавните, плавни и спокойни ритми. Анданте, модерато, адажио - днес като че ли са темпата на блаженството и безгрижието, на невъзможните идилии, но дълбоко жадувани от духа. Към тях сега все още само музиката сякаш има сила да ни изпрати. Асен Маринов и Милена Караджова създават музика, наситена с хубостта на природата, с копнеж към безхитростното съществуване близо до природата, завръщане към спокойния и мъдър ритъм на пролетните потоци, към умилителното редуване на чергата на нивите и безпределната жалба на стопяващите се в далечината планини, но осъществено в понятията на постмодерното усещане, което изисква съизмерване на светове, стилове и светоусещания. Асен и Милена превръщат музиката си в убежище за емоционални прозрения за щастието, сладостта, умиротворението, близостта и традицията, в специфична философия според, която вглеждането в себе си и света изисква, вглеждане в наследството, но и неговото духовно актуализиране като дишащи, оживотворяващи ценности. Урок, постижим само чрез абстрактния мелодичен език, съхранил нюансите на доволството и умното наслаждение, което не разрушава личността. Защото преди всичко музиката е учение за живота, за това как душата да съхрани своята свобода и право да копнее.

  Асен Маринов – акустична китара, Милена Караджова - вокал,
  Християн Георгиев - кавал, Станимира Найденова – цигулка и вокали 
и Петър Йорданов –Бъни - кахон, тъпан


* Статията е публикувана във в-к КУЛТУРА, "Звукови идилии" Концерт на Asen&Milena Group - Брой 36 (2698), 26 октомври 2012;

* Фотосите в материала са дело на автора © Петър Пламенов от концерта, състоял се в Студио 5, НДК през октомври 2012;

петък, 19 октомври 2012 г.

Ах, Москва, Москва!


 Анна Новикова, Мариана Арсенова и Добрина Икономова


Концерт на солисти от Московската
и Софийска оперета



Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg

Във Франция имало традиция преди да започне знаменитият непристоен танц кан-кан на сцената да се произвежда гръм с малък топ... След повече от 20 годишно прекъсване съвместния концерт между Московската и Софийската оперета, в зала 1 на НДК, с който се открива столичният културен сезон, бе своеобразен салют в чест на празника на София. Режисьор е Инара Гулиева, която осъществи тук нова постановка „Веселата вдовица”. Концертът е композиран класически в две части с увертюра, разбира се, „Прилепът”, с красиви надпявания на всички участници - сола, дуети и сюрпризи. В програмата най-бляскавите номера от произведения на Йохан Щраус, Жак Офенбах, Имре Калман, Франц Лехар, Франц фон Супе, Рудолф Фримъл, Ралф Гаджиев и Исак Дунаевски. Самата Гулиева избира представители от младото поколение на московската сцена: Анна Новикова, Светлана Криницкая, Пьотр Борисенко, Максим Катирев и Олег Корж, а от българска страна: Марияна Арсенова, Добрина Икономова, Александър Мутафчийски, Богомил Спиров и Пеньо Пирозов.

Пьотр Борисенко, Александър Мутафчийски, Максим Катирев,  
Пеньо Пирозов, Богомил Спиров и Олег Корж

Подобни събития, освен празници, са и културни уроци, които добре открояват ниво, стил и жанрово мислене. Съвместният концерт си заслужава да се запомни именно заради яснотата, с която откроява тенденциите в жанра, търсенията в музикално-сценичния език и артистичната жажда, която води изпълнителя в неговата мисия на посредник между творец и публика. Усещането за празник, подсилено от необичайността и повода, бе завладяло публика и артисти, и в тази атмосфера на веселие и артистична освободеност, човек лесно си припомня очарованието на уж хвърковатия оперетен жанр – бляскав, но и дързък, безгрижен, но и ироничен, злободневен, но и мъдър, посветен на търсенето и претворяването на щастието, любовните игри и шегобийствата. 

  Максим Катирев
 

Диригент е  Игор Богданов, а оркестърът, подсилен с инструменталисти от операта, звучи с необходимата плътност, богатство и светлина. Гулиева създава в началото много приятен ефект с поставянето на арии-двубои - музикално състезание между гостуващите сопрани Светлана Криницкая и Анна Новикова и Марияна Арсенова и Добрина Икономова в арията на Джудита от едноименната творба на Лехар, след това между тенорите Пьотр Борисенко и Олег Корж слещу Богомил Спиров и Пеньо Пирозов в арията на Су Чонг от „Страната на усмивките”.

Анна Новикова и Олег Корж

Анна Новикова е може би най-впечатляващата певица през вечерта. Тя е не само артистична и пленителна на сцената, но притежава особено чист и обемен глас, овладяла рядко легато, а височините й винаги са звънки и постигнати с удивителна лекота. В арията на Марица от „Графиня Марица” на Калман гласът й е натежал от страст, кадифен и галещ, но в него припламва някаква особена дяволитост, която просветва в бързите пасажи. Не по-малко очарователен е и дуетът й с Жупан – Олег Корж, а в другия дует като Теодора и Мистър Х с баритона Максим Катирев от рядко изпълняваната у нас „Принцесата на цирка” на Калман, демонстрира особена вокална гъвкавост, колорит и отлично чувство за стил. Другата приятна изненада във вокално отношение е Олег Корж, който притежава приятен и тембрист тенор, изключително музикален певец, надарен с превъзходно усещане за мяра и добро партньорско чувство.

Светлана Криницкая

  Пьотр Борисенко
Особено запомнящо се е изпълнението му в дуета от „Куба любов моя” от Ралф Гаджиев с Новикова, тук музикалната текстура е примесена с горещи кубински ритми и особени вокални ефекти. Трогват и прочувствените куплети-изповед на Кис от „Синът на клоуна” на Дунаевски, където Корж намира в гласи си много носталгична дълбочина и топлина. Баритонът Максим Катирев среща затруднения при височините, но иначе има уверено сценично поведение. Най-добре се представи в дута с Новикова и в арията на Раджами от „Баядерка” на Калман, където гласът му постига една неочаквана широта.

Анна Новикова

Не толкова забележителни като вокално масторство са Светлана Криницкая и Пьотр Борисенко, но пък са шеметно артистични, ниемоверно динамични, игриви и танцувални, с толкова мощна сценична енергия, че не можеш да не се оставиш на стихията на присъствието им. Солата и дуетите им са почти взривоопасни, буквално вилнеят по сцената, правят акробатични номера, танцуват и прескачат от образ в образ с впечатляваща органичност, която изкупува греха на всички не добре уловени тонове и резки преходи.

  Добрина Икономова

  Богомил Спиров и Добрина Икономова 

За разлика от това българските солисти са доста по-сковани, по-умерени като жестове, пеят на сигурно, а когато музикалният текст изисква рискове, предпочитат да заобиколят трудностите. Не мина и без гафове на няколко пъти Добрина Икономова и Пеньо Пирозов пеят с прекъснали микрофони. В арията „Виля” от „Веселата вдовица” Икономова започва твърде ниско, а след това има проблем с височините, не фиксира тона, а го търси.

 Мариана Арсенова 

Пирозов сякаш се разконцентрира след гафа и си позволи доста неточни места, въпреки че той обичайно е един от спокойните тенори. Затова пък Богомил Спиров, който замества болния си колега Стефан Петков, през цялото време пее точно и адекватно, но като че ли именно липсата на ярки акценти, прави изпълнението му до известна степен безцветно. Шармантната Арсенова на сцената е винаги запомняща се. Дуетът й с бликащо артистичния Александър Мутафчийски като Щаси и Бони от „Царицата на чардаша” е истинско удоволствие заради освободеността и игривостта им. Концертът завършва отново с музикална игра върху терцета от ІІІ-то действие на „Графиня Марица” където руснаци пеят на български, а българи на руски.

Светлана Криницкая и Пьотр Борисенко

Подобно събитие предполага някаква равносметка – много ясно проличава разликата във вокалните школи и общото разбиране на стиловото понятие. Част от нашите изпълнители продължават да пеят със стиловите представи от преди няколко десетилетия, които позволяват повече вибрато и украшения, докато младите руски певци се завръщат към класическото изчистено и по-леко вокализиране. Не мога да отмина и уважението от страна на руските гости към собственото им наследство и музикална традиция.

Александър Мутафчийски и Мариана Арсенова 

Някои от представените пиеси бяха истински премиери за България, любопитни и провокативни за всеки изкушен меломан. У нас продължава да властва консервативната сладникава представа за жанра и интерпетацията му, докато руските представители се приближават към мюзикълната динамика, акцентират върху актьорския образ и органичното за жанра сливане между пеене и танц. Разбира се, идеята за оперетата като преди всичко ярко зрелище, цветно шоу, забавна лекота, динамичен театър и едва по-сетне музика, някак неизменно се разпознава, но именно стиловото тълкувание поставя точните ударения. Много бих се радвал, ако отново, този път в спектакъл, чуем гастроли, на някои от руските солисти и Софийската оперета продължи успешно усилията си за разчупване на шаблонното репертоарно и стилово мислене.

 Мариана Арсенова, Светлана Криницкая, Анна Новикова,и Добрина Икономова


* Фотосите в материала са дело на автора © Петър Пламенов
от концерта състоял се в НДК,  Зала 1 на 17. септември. 2012;

Г А Л Е Р И Я