LAPIDARIUM: Радостта от споделянето

Ангелина Гаврилова и Васил Дипчиков в “Carmina Burana” по Карл Орф

50-ти рожден ден

на хореографа Боряна Сечанова

Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg

На празник като на празник. Радостта да споделиш, да подариш щастие е като че ли една от дълбоките тайни на изкуството. Боряна Сечанова отпразнува своя 50-ти рожден ден, заедно с балет „Арабеск”, на който е директор от 2000 година. На сцената на Музикалния театър, бяха показани фрагменти от: „Квартет” по Едвард Григ, "Дон Жуан" по музика Христо Петков, „3/4 Луна” по Йохан Щраус, “Carmina Burana” по Карл Орф, "Лудо вино" по народни мотиви, "Ах, този джаз", "Коса" и др. Водещ бе Николай Сотиров, а специалните поздрави от премиер солистите на Националната опера и балет Дарина Бедева, Трифон Митев и Росен Канев, артистите Николай Ганчев - Руди, Жени Лечева, Елена Атанасова, Станислав Димитров, Росен Белов, Николай Дограмаджиев, хореографа Анна Пампулова и др.

"Квартет" по Едвард Григ, Теодора Стефанова и Асен Наков

Вечерта протече с приповдигнато настроение, с особен аромат на художествените превъплъщения, защото артисти поздравяват артист. Незабравими са поздравите и изпълнението на примата на трупата Теодора Стефанова, която сякаш по удивителен начин успява да въплъти идеите на Боряна не просто за танца, но и за битието – една често будеща смях и състрадание наивна и опасна игра. Дълбоката истина за духа, съдбата и историята на твореца всъщност са самите му произведения. Боряна Сечанова е особен тип личност и творец – деликатна, но упорита; крехка и уязвима, но умееща да устоява на изпитанията; сладкодумна, но отдадена на мълчаливата експресия на движението.

Завършва Националното училище по танцово изкуство в София; 1981 е част от състава на Софийска опера и балет. Специализира в Москва при проф. Олга Тарасова – през 1990 г. се дипломира в Балетна режисура, ГИТИЗ. От 1991 се изявява като хореограф. През 1996 получава Първа награда за съвременна хореография на Международния балетен конкурс - Варна. Автор и хореограф на над 40 балетни и театрални постановки в Национална опера и балет София, балет “Арабеск”, НТ “Иван Вазов”, оперните в Стара Загора, Варна и Русе, в театър “Пантданс” и др. През лятото на 2006 г. е избрана за член на журито на Международния балетен конкурс - Варна. Носител на наградата на Софийската община за най-добър спектакъл – “Фауст” (2003), а заедно с костюмографа Цветанка Петкова-Стойнова получава “Кристална лира” като творчески екип за “Carmina Burana” (2006).

Съвременната българска хореография през последните почти три десетилетия е под хегемонията на жените. След трансформиращата енергия на Маргарита Арнаудова, жалонирала естетиката, посоките и търсенията на българския съвременен танц, именно имената на Антония Докева, Румяна Маркова, Мила Искренова, Олесия Пантикина, Галина Борисова, Анна Пампулова и разбира се, на Боряна Сечанова, оформят пъстроцветието, идейната многопосочност и разноликост на движението, тласкайки напред съвременния танц.

"Дон Жуан", Теодора Стефанова и Станислав Димитров

Изкуството на Боряна Сечанова, нейната пластическа мисъл, са своеобразни, лесно разпознаваеми, дръзко еклектични. В дълбочина нейното светоусещане тълкува движението като емоционална драма. То не е просто формално търсене, нито изразно чисто средство, а чувствено събитие, телесно демаскиране на скрития вътрешен живот. Тялото в движението е откровено, непринудено, оголено от условности - живо, страстно и тръпно, изпълнено с противоречиви и сложни енергии, които го превръщат в кръстопът на страховитата и великолепна екзистенциална драма.

Ангелина Гаврилова и Васил Дипчиков в “Carmina Burana” по Карл Орф

Стилът на Сечанова по парадоксален начин съчетава лирика и ирония, възвишено и гротесково. Не се страхува да пародира лустросаната емоционална лъжа, да разобличава захаросаните чувства и да се вглежда в дълбоките чувствени противоречия на инстинктите, да преследва и задава въпроси за това как духът живее в тялото, какви са причините както за огледалния синхрон, така и за непрестанните дисбаланси между плът и мисъл. Стил, роден от долавянето на парадоксите вътре в самото съществуване, в недрата на желанието и чувствено-емоционалната способност на човека и парадоксалността на собствените му начала. Онова, което привлича в изкуство й е откровеността, будната емоционалност и съблазняваща топлота. Движението на Боряна показва човека като желание, като една непрестанна трансформация на жаждата за съществуване.

"3/4 Луна" по Йохан Щраус

Танцът на Сечанова е динамичен, своенравен и разнолик. С удивителна свобода свързва наглед противоречиви идеи - еклектично приобщава абстрактно с характерно, класическо с модерно, локално и театрално. Не се страхува от образци и има куража да търси там, където вече има безброй натрупвания от идеи, стереотипи и дори шедьоври. Дръзко преекспонира шаблоните като по този начин ги преосмисля.

Поздравителен етюд Теодора Стефанова и Ники Сотиров

Сечанова изследва драмата на страстта и тялото като нейно убежище. Оттук и многоезичието и смяната на ракурсите, без това обаче да я лишава от личен почерк. Хореографката мисли движението веднъж като съприкосновение от тела, докосване-драма диалог-взаимодествие и борба на различни енергии, смешение на активно и пасивно със неочаквана смяната на ролите и стремителни обрати на силата и властта в докосващите се и въздействащи си същности-тела и втори път като общо пространствено разгръщане-копнеж. Танцът за нея е особено сетиво за изследване-осезаване на пространството в неговата граничност и безграничност, в кинетичните му откровения и интензивни метаморфози, които притежават духовен смисъл.

"Квартет" по Едвард Григ, Даниела Иванова, Асен Наков,

Константина Ханджиева и Мариана Попова

Ако „Квартет”, за 5 танцьора, е изключително красива творба, в стила на високия модернизъм, развиваща естетиката на абстрактния танц. Едно деликатно изследване на привличането и копнежа, на болката от емоционалната откритост и търсенето на невъзможно утешение, то “Carmina Burana” се съсредотчава върху стихията вътре в индивида и противоборството между идивидуалното и колективно начало. „Пепеляшка” по Прокофиев пък се поражда от корелацията със симфоничния неокласически танц, като рамкира всеактуалността на приказното с неговата болезнена актуалност. В последните си хореографски интенции „Дон Жуан” и „Лешникотрошачката” Сечанова търси пресечната точка между движение и театралност, идеал и реалност, а основното средство е ироничното претълкуване на културните митове и мисловни стереотипи.

"Малко по-късно", Мариана Крънчева и Трифон Митев

Тенденция, която се разпознава още в премираната във Варна1996, миниатюра „Малко по-късно”, великолепно представена в юбилейната вечер от Мариана Крънчева и Трифон Митев. Умората и инерцията в отношенията между мъжа и жената днес; нарушеният диалог, шумът в комуникативния канал, създаден от всеобщата емоционална неспособност. Двама танцьори, допреди миг преживявали романтичния унес на Жизел, след падането на завесата, са напълно отчуждени, макар и да се опитват не откриват начин да надмогнат както умората, така и отчаянието си. Пародийно-хумористичен е и естетическия ключ към ведрата и иронична „3/4 Луна” както и към архетипално първичната пародийна „Сватба” по Стравински.

“Carmina Burana” по Карл Орф

Боряна търси в танца многоликостта, затова и той е жизнелюбив, пъстър, забавен, ироничен, злободневен, проникновен, елегантен и дори носталгичен, но никога повърхностен и едноизмерен. Защото за нея движението е пряк път към копнежа, към разгадаването на искрата, от която се разпалва съществуването, една жива надежда, която трансформира настоящето, дарявайки му неподозирана свобода. И понеже хореографите познават тайната на младостта, а движението е винаги ново, току що родено и свежо, искрено желая на Боряна Сечанова още дълго да споделя с нас умението си да разпознава радостта от битието, чрез удивителния език на движението.

"Лудо вино" по народни мотиви, Дарина Бедева, Мариана Крънчева,

Трифон Митев и Росен Канев

* Статията "Боряна Сечанова - радостта на споделянето" е публикувана във в-к КУЛТУРА - Брой 15 (2677), 20 април 2012;

* Фотосите са дело на Костадин Чернев

Г А Л Е Р И Я