вторник, 30 август 2011 г.

Безкрайната история на душата


Глория Чедуик в „Кой си бил ти?”
разкрива тайните на прераждането,
методите как да узнаем
какви сме били преди



Петър ПЛАМЕНОВ



Кой си бил ти?

Автор: Глория Чедуик
Превод: Милка Рускова
ISBN: 954-474-564-6
Страници: 264
Размери: 130/200
Дата на издаване: 24.08.2011 г.
Цена: 16.00 лв





Душите ни са тревожни и непостоянни, те преливат от тяло в тяло, от съдба във съдба и така разгръщат цял един хоризонт от безбрежни превъплъщения. Реинкарнацията – прастарата идея за прераждането на душите е сякаш е една от най-дълбоките основи на психиката ни- но доказуема ли е?! Душата ни и по-стара от самите нас?! Душата ни не ни принадлежи тя е на Бога, но този дар е самата ни същност.

Един будистки светец медитирал под хилядолетно дърво, отрупано с безброй листа. Тогава дочул в себе си Божия глас, който му казал, че в този си живот е бил толкова благ и смирен, че е заслужил една безкрайна милост. Светецът попитал каква е тя, а най-сладкия Глас прошепнал, че ще постигне съвършенството на нирваната. Разтреперан човекът попитал тогава колко пъти ми остава да се прераждам?! Безмълвният отговорил – колкото са листата на това дърво! Светият мъж обезумял от радост, станал на нозе, заподскачал, затанцувал и непрестанно викал:

– Чудесно толкова малко! Благодаря ти Всемилостиви Боже! Благодаря ти!!!


Животът е бил и ще остане завинаги докато се раждат и умират хора благодат, дар, милост, изпитание, терзание, усилие, но и непрестанно очакване, пътуване, питане, любопитство и жадно търсене на смисъл, отговири и утеха. Можем ли да приемем спокойно, че сме просто игра на случайността, прищявка на безцелнна и безсъзнателна игра?! Човекът винаги е долавял в себе си нещо велико, безкрайно и вечно. На тъсенето и разкриването на тази истина е посветена и новата книга на Глория Чедуик „Кой си бил ти?”. Ние се нуждаем от историята, за да разберем откъде идваме, да видим хоризонта към който сме се отправили и все пак да намерим някакъв поне моментен отговор на въпроса, който съпътства всичките ни дни „Кой съм аз?”.

Авторката избира оригинална и лична позиция от която да постави тази вечна тема – вечни ли са душите, какво става при преселението от тяло в тяло, само в един живот ли е затворена личността ни. Споделяйки откровено личните си многолетни задълбочени познания и опит, експертът в сферата на духовността Глория Чедуик постига пълна регресия към минал живот чрез самохипноза - лесен и достъпен за всекиго метод. Книгата представлява извънредно подробен, лесен за работа и щателно проверен наръчник с ясни съвети за подготовката и осъществяването на пътуването към вашите собстени минали животи. Разберете кой сте, като си припомните къкви сте били преди!

Връщайки се назад към зората на вашата душа вие предприемате изключително вълнуващо и заредено с дълбок смисъл пътешествие, което ще ви помогне да надникнете в тайната на собствената ли личност и да разберете защо притежавате точно тези таланти, характер и темперамент. Да видите нишката между събитията и емоциите от миналите ви животи предопределят вашата съдба и днес. Можете удивиено да наблюдавате с вътрешните си очи кое точно е създало от вас личността, която сте сега и да предцените, кое ще повлияе на бъдещето.


„Тази книга е начин да споделя знанието, което съм натрупала, да ви помогна да си спомните и осъзнаете кои сте били преди, как преживените в миналото събития и емоции са ви направили такива, каквито сте днес, и как ще повлияят на бъдещото ви развитие. Това е наръчник, с чиято помощ ще бъдете в състояние да извършвате авторегресия към миналите си животи; единствените липсващи елементи в този процес ще са хипнотерапевтът и неговата кушетка. Сами ще си ги създадете: от една страна, с помощта на вашия висш Аз, вашия вътрешен водач, изключително знаещ и компетентен – много по-добър от хипнотерапевта и от друга – като си отделите тихо и удобно място в своя дом, много по-уютно и отморяващо от специализирания кабинет.

Книгата обхваща голям кръг от въпросите, свързани с регресията към минали животи. Тя дава задълбочена информация и подробни указания, необходими преди, по време и след регресията.
Ще ви помогне да научите всичко, което трябва да знаете – а и повече от това – за самостоятелното ви пътуване през миналите ви превъплъщения, като използвате
метода на автохипнозата.” обещава Глория Чедуик.

Самата книга е структурирана като стълбица. Главите са стъпките на личното ви пътешествие в ненаписаната история, която винаги е с вас. Всяка глава предлага изчерпателен сценарий, който служи като карта за навлизане и ориентиране в подсъзнанието за достигане до спомените от миналите животи.


Ето и един нагледен пример:


ПРОЦЕСЪТ И ЦЕЛТА НА РЕГРЕСИЯТА КЪМ МИНАЛИ ЖИВОТИ


Какво представлява всъщност регресията към минали животи? В състояние ли сте да си припомните предишни прераждания? Какво се случва по време на такава регресия? Какъв вид информация получавате и по какъв начин тя идва до вас? Каква изобщо е ползата ви от регресията към минали животи?

Регресията към минали животи е вашето подсъзнателно духовно осмисляне, докато пътувате назад във времето, за да стигнете до спомените си за събития и емоции, преживени в предишни съществувания. Това се извършва с помощта на релаксация на физическото тяло, която помага да се подготвите за навлизане във вашето подсъзнание, където ще можете да осмислите събитията, чувствата, взаимовръзките и отделните ситуации, които сте преживели в миналите си животи. Вие разполагате с изобилие от информация, свързана с опита от миналите ви съществувания – и тази информация се съдържа в душата ви. Процесът на регресия към минали животи просто отваря входа към душата и улеснява изплуването на спомените.

Тъй като с помощта на регресията имате възможност да навлезете във вашата духовна памет, скрита в подсъзнанието ви, можете да получите информация и отговори на важни за вас настоящи проблеми и да усетите връзката между настоящи чувства и изживявания и събития, случили се в минали превъплъщения. Регресията към минали животи ви дава информация и разбиране за опита, който сте преживели, и емоциите, които сте изпитали, като по този начин ви помага да осъзнаете вашата карма, която пренасяте и в настоящия си живот.

По време на регресията имате възможност да хармонизирате кармата си и да излекувате болезнени събития или чувства от миналото, а също така бихте могли и да разрешите или излекувате минали взаимоотношения. Енергиите на миналите и настоящите събития и емоции са преплетени и затова ще можете да видите и да усетите как постигате баланс и изцеление и в сегашния си живот.

Вашата душа помни всичко, което ви се е случило през предишните ви съществувания. Мнозина от моите клиенти, преди да се подложат на регресия, се съмняват дали ще бъдат в състояние да си припомнят епизоди от минали животи. Искам да ви уверя: всеки може да си припомни своите предишни животи. Информацията, която изплува от вашето минало, има пряко отношение към случващото се с вас в този живот и е от изключително значение за вашето духовно израстване.

Съществуват обаче и четири препятствия, които могат да ви попречат да отключите спомените си. Ако просто се забавлявате с процеса на припомняне на минал живот, без всъщност да имате намерение да навлезете в смисъла на случилото се, вие се натъквате на първото препятствие. Можете да го преодолеете, само ако искрено желаете да изследвате миналото. Второто препятствие може да произтече от съмнението ви дали изобщо сте способни да си припомните минали превъплъщения. Това също е преодолимо, ако засилите увереността си в своята способност да си спомняте събития и изживявания от минал живот. Просто трябва да разчупите ограниченията на съзнанието си, които пречат на пътуването ви през миналите животи. Третото препятствие може да се предизвика от вашето извънредно нетърпение или прекалено усърдни опити. Паметта от миналото обикновено изплува спокойно и с лекота.

Четвъртото препятствие се отнася към случаите, когато е налице сериозна душевна травма, получена през предишен живот. Може да имате чувството, че ви се е случило нещо наистина лошо и да изпитвате страх да узнаете какво е то – подобни ситуации могат подсъзнателно да попречат на мъчителния факт от миналото да излезе на повърхността на спомените. Има два начина да преодолеете подобна ситуация. Първият е да си дадете сметка, че душата ви иска да осъзнаете съответното събитие или чувство, което би подпомогнало духовното ви израстване. Впрочем, винаги е добре да се знае какво наистина се е случило и защо се е случило. Душата ви може да представи тази информация по различен начин – много често чрез символи и сънища, чрез които ви помага по-лесно да решите проблема. Друг начин да се преборите със страха е като използвате техниката с бялата светлина – това ще бъде разяснено по-подробно в Глава 6.

Много и най-разнообразни са начините, по които информацията от минали животи излиза на повърхността – всичко зависи от индивида. Това може да се осъществи изключително драматично и емоционално, напълно лишавайки ви от възможността да осъзнаете смисъла на събитията, сякаш сте пряк участник в самата сцена, където преживявате всичко наново. Но вашите спомени от минали превъплъщения могат да се разкрият и по спокоен и приятен начин, все едно, че сънувате или гледате филм. Също така можете да преживеете и комбинация между двата начина, оставайки емоционално безпристрастни, докато се потапяте в събитията от миналото. Но можете да имате абсолютно ясно съзнание за случилото се преди, без да виждате или усещате самите сцени. Всичко зависи от това с какво сте се нагърбили в настоящия живот и по какъв начин спомените от минали животи и свързаните с тях усещания засягат сегашните преживявания. Спомените от минали животи навлизат в съзнанието ви от дълбините на вашето подсъзнание, което е много по-знаещо и мъдро.

По време на регресията към минали животи ще бъдете в състояние на дълбока релаксация. Това ще улесни информацията, идваща от миналото – а тя е важна за вас, тъй като е пряко свързана с епизоди от сегашния ви живот, било то някаква емоционална травма, трудна връзка или важен аспект на познанието, което ви помага да достигнете определена цел в настоящето или пък стимулира израстването на вашата душа. По този начин ще разберете причината да следвате определен път в този живот.

Навлизането в сферата на подсъзнанието, за да достигнете до спомените си от предишни животи, не е сложно – този процес е разяснен подробно в Глава 4. От вас се иска да се отпуснете физически, да успокоите съзнанието си за известно време, за да отворите подсъзнанието си и вътрешната си духовна осъзнатост. Така стигаме до хипнозата.

Хипнозата е своеобразен подход към подсъзнанието, чрез който индивидът става възприемчив към външни внушения, водещи към отключване на спомени от минали животи. Това е сугестивен метод за физическо отпускане на тялото и отваряне на подсъзнанието и на вродената способност за визуализация – претворяване на думите в ментални образи. Когато човек чува дадена дума, неговото подсъзнание автоматично и моментално я свързва с определена картина и съответно – с определени усещания.

Хипнозата е била използвана от дълбока древност, въпреки че и досега за нея няма точна дефиниция. Все пак най-доброто възможно описание на хипнозата е релаксирано състояние на съзнанието с разширен капацитет за възприятия; състояние на дълбока релаксация, успокояваща тялото, умиротворяваща съзнанието и отваряща подсъзнанието чрез умело подбрани позитивни внушения.

Думата произлиза от hypnos, гръцката дума за сън. Но тук има известно противоречие: когато е под хипноза, човек съвсем не е в състояние на сън. Докато той изглежда заспал, тъй като очите му са затворени и е напълно отпуснат, всъщност е много по-бодър, отколкото в будно състояние. Единствената допирна точка между хипнозата и съня е, че когато човек е в състояние на хипноза, той е в пряк контакт с подсъзнанието си – по същия начин, както е в контакт с него и по време на сън. Разликата е в това, че в състояние на хипноза той има абсолютно ясна представа за всичко, което вижда и усеща, при това остава с напълно адекватни реакции.

Хипнозата и автохипнозата са идентични. Всички видове хипноза са и автохипноза, доколкото и при двата случая се следват определени напътствия, било на хипнотерапевта, било собствените; при това вие решавате дали и до каква степен да се подчините или да не се подчините на подадените внушения. Единствената разлика се състои в това кой прави внушенията: хипнотерапевтът или вие. Най-важното, което трябва да имате предвид, е, че и в двата случая процесът зависи от вас.

Когато сами извършвате регресията към предишни животи, трябва да се съобразите с няколко неща, най-важните от които са да определите настроението си по време на пътуването и начина, по който ще реагирате на внушенията. Трябва да се вслушвате в чувствата си така, както се вслушвате в думите. Обръщайте внимание на всички нюанси в поведението си спрямо напътствията и внушенията. Вашето подсъзнание приема нещата лично и работи на емоционално ниво. То не се интересува от излишните думи в изреченията и възприема само позитивните думи и фрази, които привличат най-живите и примамливи образи и картини; то се интересува от думи, които подтикват към действие или събуждат чувства. Подсъзнанието автоматично пренебрегва думи, които са маловажни и не дават възможност да бъдат представени във въображението (например такива са определителните членове).


Прочетете следното изречение, после си затворете очите и си го повторете: Малкото момиче си играеше с кученцето. Умът ви ще чуе само думите: малко момиче, играе и кученце. Той ще отвърне на чувствата, които тези думи предизвикват. Ще нарисува детайлна картина на момиченце, играещо с куче. Ще покаже лицето на момичето – най-вероятно усмихнато, и ще предаде неговите чувства и на вас. Ще можете да усетите радостта му. Ще видите също така и сцената, в която детето играе с кученцето. Какво друго ви показва това изречение и какви други емоции извежда на преден план в съзнанието ви?

На подсъзнателно ниво вашият ум работи с асоциации, както вече най-вероятно сте се досетили от примера с малкото момиче. Когато сте възприели това изречение в ума си, най-вероятно е изплувал спомен от детството ви, в който вие играете с куче; а може би умът ви ви е насочил към сцена с момиче, играещо с куче, която някога сте видели. По същия начин подсъзнанието ви извежда на преден план някои от спомените ви от минали животи, асоциирайки ги с подобни картини или случки.

Можем да използваме примера с малкото момиче, за да покажем и други начини, по които реагирате на думите. Малкото момиче видя голямо куче. Това изречение е неутрално и ви оставя донякъде безразлични, нали? В него няма много емоция, нито пък действие. Най-вероятно в ума ви се е появил образът на някакво голямо куче, извлечен от представата (спомена) ви за начина, по който изглежда едно голямо куче, примерно разхождащо се навън. Ако обаче си представите кучето от гледната точка на момичето, в ума ви ще се появи неговата идея за кучето. А може дори да усетите чувствата му, докато то гледа кучето, и да прочетете мислите му.

Ако добавите няколко описателни думи към изречението, вашите емоции и възприятия също се включват в процеса. Малкото момиче беше нападнато от голямо зло куче. Обзалагам се, че ще видите кръвта и ще почувствате страха на момиченцето, докато гледате как кучето я напада. Може би ще поискате да помогнете, вероятно ще усетите цялата атмосфера на сцената и ще поискате, в случай, че е невъзможно да го спасите от кучето, то поне вие да застанете на негово място. Чувствате страха на детето, усещате захапката на кучето. Или пък си представяте сцена, в която голямото куче седи мирно в ограден двор и в един момент се опитва да прескочи оградата. И ако някога наистина сте били свидетел на подобна сцена, то най-вероятно ще почувствате как стомахът ви се свива...

А ето и друго изречение: Малкото момиче се гушна в голямото пухкаво куче. Сега може би си представяте сцена, в която малкото момиченце се е загубило в снежната пустош на зимата, а наоколо припада мрак – и вътрешно сте благодарни на кучето, че е там с детето и го топли. Вероятно дори искате да организирате издирването на момиченцето. По същия начин реагирате и на емоциите и събитията от предишните ви животи, чрез думи или внушения, които или чувате от друг човек, или подавате сами на себе си, а също и чрез чувствата, които предизвикват думите и образите в ума ви.

Вашите чувства играят важна роля в процеса на осъзнаване на спомените от предишен живот. Подсъзнанието ви чете, изобразява и реагира на истинските ви чувства; чувствата ви са по-силни от думите. Подсъзнанието ви разпознава и разчита намеренията ви, както и думите, които чувате или които казвате на себе си. Ако се почувствате дори и леко дискомфортно от думите, които чувате, и от картините, които те предизвикват в ума ви, или пък чувствата ви не съвпадат с думите, които чувате, вашето подсъзнание ще реагира на емоциите ви, а не на думите.

Вярата в самите себе си, в способността ви да отключите спомените, е пряко свързана с начина, по който спомените ще изплуват на повърхността и как ще възприемете информацията, съдържаща се в тях…

За автора

Глория Чедуик е изключително плодотворен автор: написала е 29 книги, повечето от които са свързани с проблемите на Новата епоха. Част от заглавията са се превърнали в бестселъри. Любимите й теми са медитацията и прераждането, разкриването и изследването на събития и емоции от минали животи. Автор е и на две ръководства за писане на книги, както и на няколко готварски книги.

понеделник, 29 август 2011 г.

Метафори върху баналното или за кухнята-кутия на Пандора




За спектакъла
 “Двама на вечеря за двама”
на Театър BDNC – Ирландия



Кухнята, както и любовта, изисква неопетнено платно
 и романтична душа...
Всеки мъж мечтае да отстрани белотата
 и да достигне до женското тяло –
 бялата покривка или тънката риза –
все едно.

Мари Руане

Петър ПЛАМЕНОВ
Да приготвиш вечеря е като да завършиш ритуал, да я изядеш - драма. Спектакълът “Двама на вечеря за двама” на Театър BDNC – Ирландия и ансамбъл за съвременна музика Concorde, изследва ужаса и насладата в ограниченото пространство на кухнята и времето на една вечеря. Кухнята-кутия на Пандора, в която е затворена загадката на близостта, но в която не остава надеждата. Постановката е участвала почти във всички значими театрални фестивали в Европа както и на Балканите.

Баналното притежава удивителен метафоричен заряд. Пространствата на ежедневието са колкото измерение на досадата и скуката на рутината, толкова и топография на насладите на повседневното и проблясъците на неповторимото.

Представлението е смешение между класически театрални похвати диалог и драматургична основа с физически театър, пантомима, звуков пърформанс и jam session. Диалогът е минимализиран, опростен и дефункционализиран. Репликите не изясняват нищо, те са бариера за драматичното действие, което връхлита и се проявява чрез пластиката на тялото, колизията е физически осъществена, драмата е дори не в самото действие, а в контекстуалното му осъществяване - рязането на салата е ултиматум, вкусването на ягодите съблазняване и предизвикателство, сервирането стратегия и съперничество, вдигането на масата - раздяла. Физическото действието е разгърнато в две посоки: уподобяване на обичайното и кинетична хипертрофия, което отговаря и на пародийно-ироничните ефекти и цялостното внушение за крушение.

Рут Лахан и Карл Куин в сцена от спектакъла

Мъж и жена в кухнята, тя се прибира от пазар с хартиени пликове покупки. Приготвяйки храната те разкриват своите взаимоотношения и душевни рани в ритъма на менюто студена супа – гаспачо, топло ризото с кълцано месо и гъби с бяло вино и десерт какаов кейк. “Двама на вечеря за двама” е виртуозна физическо-акустична “пиеса –вариация”, композирана, по сюитен принцип, в три части: предястие – основно и десерт. Действията на двамата актьори Рут Лахан и Карл Куин, са непрекъснато звуково илюстрирани, разтълкувани или емоционално изразени от кларинета на Бърни Балф и гласа на Тине Вербеке по оригиналната музика на Джейн О`Лиъри. Двете музикантки свирят и сякаш се разпяват в продължителни гамонастроики на гласа и инструмента още докато влиза публиката, от тук и тези серии натрупващи се и разпадащи се звуци се гради и акустичното решение в спектакъла. Гласът и инструментът си съперничат, използват се и натурални звуци и ефекти. Композиторският стил на О`Лиъри е свързване на сериални с минималични похвати, импровизация и звукова ономатопея.

Рут Лахан 

Художественият ефект от сдвояването на живо на движение и звук като пресичане, илюстриране и взаимонапластяване, подсилва вътрешната “театралност” и акцентира на игровостта и драматичната ирония. Постановката на Кирон Тейлър разчита на физическата колизия, която отприщва тътена на психологически взривове. Режисурата му е динамична с добре ритмизиран мизансцен, построен във вериги от няколко кулминации, чиито поанти са бързи движенчески съприкосновения или паузи-застивания. Пластическите решения са прости органични и остроумни.


Ограничено, от камерната сгъстеност, движението следва една свободна пластическа линия, която претълкува обичайната телодинамика и непрекъснато отскача в стилови хипертрофии и ярки патетични кинетични състояния и телесни конфигурации, които плавно се завръщат в рамката на тялото сред вещите на кухнята, които допреди миг то е завихрило около себе си и е очертало с тях напрежението на емоциите. Особено сполучливи са редуванията на по-слабо динамични с по-напрегнато пластични моменти. Сервирането и приготвянето на гаспачото и бульона за ризотото, “работата” с хладните оръжия, тореадорските подканания с ратановите салфетници, пасирането, наливането на кейка движенията са ту пародийно предопределени, ту метафорично ориентирани. Ако при смесвано на яйцата и какаото за кейка и при ризотото има съгласие между Него и Нея - белят лука и “ридаят” над него, бъркат поредно, докосват се с нежност, флиртуват свещенодействайки край котлона и заиграни с капака и аромата на тигана. Ако той реже праза, а тя червения лук в хармония само след миг съперничеството надделява след разкритието на сълзите – тяхната дълбока ранимост и осъзнаването на емоционалната зависимост между двамата - той бързо накълцва нейния лук, оставен твърде наедро, а тя ядосана гневно хрупа чипс. Конфликт - звукът от целофанен шум и хрупане на препържените люспи кулминира в писък – тя си разваля апетита преди вечеря!!! – той й отнема пликчето, тя му подхвърля гневно десетина пликчета, от големия целофанен сак, жонглират, накрая той пука едно – напрежението е взривено, въздишка.


Спектакълът непрекъснато настоява и чрез звуковата и чрез пластическата лексика да бъде “разбиран” и четен в два едновременни плана - единят от конкретиката на реалността към по-дълбок психологически мащаб на съвременната невроза и отчуждение от една страна, а от друга в един метафоричен безкраен хоризонт, който разгръща баналното до всемирното, чрез неговата специфична универсална и енергия и метафорична напрегнатост, която говори за обикновеното и изключителното в един и същи акт. Бита, обязаностите на домакинството срещат, сплотяват, но изнервят и разделят. Равновесието бавно се разрушава при приготвянето на студената супа – гаспачо от сурови домати, краставици, сметана и магданоз. Белите купи се превръщат ту в гърдите й, ту в очите й, а доматите му са ту сърцето, ту опулените втрещени зеници, кълцането на зеленчуците е полесражение му ножове и ножица. Тя го кастрира – докато бели краставицата, тя го ранява в уязвимото място, смазва сърцето му кървящ домат. Тя не се нуждае от помощ - от него, силна и независима, а той не успявайки да се грижи за нея не може да открие собствените си черти.

 Карл Куин


Те враждуват и макар че телета им са близо, са далече един от друг, ласките неизменно завършват в съперничества, милувките са прикрития на удари. На масата полагат не само храната, но и себе си, те буквално се изяждат, той я превръща в чучело, а тя непрекъснато го залива с потоци безсмислени брътвежи и го унижава, плюе в чинията и лицето му, докато не го принуждава да се скрие треперещ, уплашен и слаб в шкафа. Дори от разпрата, забравен кейкът изгаря, и сладостта е прегоряла и горчива. Ритъмът на храната и нейното приготвяне е ритъм на враждите и съвмесността, на сближаванията и опозициите между двамата, пререканията и пресечните точки във вкусовите предпочитания. И тъй на финала се разделят - тя почиства трохите и завинаги затваря вратата на кухнята и сърцето си.


Близостта е невъзможна, и дали въобще е вероятно приближаването на един човек към друг, самотата и отчуждеността, егоизмът и гордостта, са по-силни от нагона на плътта и необходимостта да се обича; да се сподели живота, да се с-родиш духовно и плътски, да се единяваш чрез “храната” духовна и материална, която утолява и утешава самотата и скръбта, която осмисля човешката участ. Това е болезненият въпрос на спектакъла и центъра на тази вихрушка от кинетични демаскирания на вътрешния живот на мъжа и жената заключени в кутията на Пандора. Те трябва да направят своя избор - да намерят надежда или да освободят всичкото зло и да привидят и в надеждата най-голямата жестокост на безгрижните божества – жадни за забава, в тази екзистенциална игра-ирония на взаимоотношения. Защото те започват всичко с надеждата да споделят да утолят, да възродят живота и обичта си - тя купувайки, той помагайки й да готви.

Кухнята-кутия и погледа-забава навътре, усетът за отстояние е сценографски подчертан от пространственото разпределение – ефектен контраст му дяловете на сцената. В ляво типична кухня от плот, ред шкафове отгоре и отдолу, мивка и маса в бледо синьо и бежово с ярка по електрически безмилостна светлина и в дясно музикантките качени на столове с високи крака в тъмно синьо. Кухнята е колко пространство на баналността, на най-обичайното, толкова и на мистично преобразяване на всекидневното възкресение на духа и тялото. Кухнята показана тук като самотна кутия, убежище, но и участ за мъжа и жената, пази някаква тайна, тя отделя, затваря, скрива и съхранява от света онова интимно ценно и крехко, но и опасно нещо, залегнало в основата на живота - любовта и омразата. Кухнята-кутия, е прозрачна за погледа, чрез нейната метафора битието става по-обяснимо, дом убежище от безграничността и стихийната непредвидимост, което закриля, но и което се превръща в наказание, в безлюбовна присъда.


Ограниченото пространство кухнята – свещен кът за оживотворяване сега води до задушаване. Пандора не е надникнала, тя е в кутията и изход няма, злото е сред нея, край нея, в самата нея. Любопитството да се живее, любовта като най-същностното битийно приключение и риск, начало на всяка истинска биография и история, тук е разкрита като невъзможност и крах, чиято неотменимост кара героите да се отвращават един от друг, да се домогват до вика стаил се в привидното им щастие, да се качат на масата и да крещят. Невъзможната близост и неспособността за любов, поради гордост и егоизъм, чиито последствия са неврозите и самотата – ето оголената драматична нишка на вечерята за двама, ето предизвестеният изход на спектакъла - самотата. Разбира се, тази отворена констатация е и най-слабото решение в спектакъла, което ограбва “битовата” му фриволност и иронична лекота и го полага в постмодерния културен шаблон на невротичното отчаяние и не-трагичното, на художествено баналното и семантично безпътното, защото зад истинската трагедия винаги има едно осъществяване на ново състояние, през разбрано-надмогната вина. Това въобще е проблем на постмодерното изкуство, в което трагичното е невъзможно, въпреки трогателното. То не познава перспективата на безкрайността – ефекта на трагичното, а работи единствено с ефекта на вътрешната статиката и абсурдната динамика на не-случването. Не-трагичното е хоризонтално грубо посочване на духовната ситуация на времето без осъзнаване и алтернатива.


И в спектакъла на Кирон Тейлър проблемът за вината не е разрешен. Вината е констатирана, но и двамата остават невинни, те са просто неспособни на етическо битие, те са отвъд доброто и злото - деца, които се раняват, но не могат да поемат отговорността на любовта. Шаблонът е в контрираното достигане до неразрешимостта на ситуацията, в леко достъпния извод, който някак обезценява и обезцветява цялата стремителна задъханост на представлението, неговата виртуозна вариативност с метафоричните знаци, актьорско вдъхновение и техническа безпогрешност. Защото “Двама на вечеря за двама” е наистина прекрасно доказателство за възможностите и естетическия потенциал на физическия театър и опитът му да обособи някаква специфична художествена изразност, която да се превърне в актуална рефлексия на епохата след смъртта на изкуствата “post mortem artеs”, във времето на естетика без етика, на трогателно без трагично. Въпреки че почти през цялото време публиката избухва във смях, общото настроение на спектакъла не е радостно, комичното е прикритие за безнадеждността, мимикрия на невъзможния катарзис.

От друга страна спектакълът поставя и проблема за способността на типичния словесен театър, да се домогва до същинския парадокс на съвременното битие и още повече на способността на думите да заговарят същността и да я излъчват в актуалния сценичен контекст. Физическият театър отработва психическата реалност в тъканта на самото тялото, колизиите през единствената наличност – плътта, разбирайки психо-соматичнато единство като разкодиране чрез движение. Тялото на духа, движенията са следствия от вътрешни състояния и те могат по-добре да говорят за това, отколкото думите. Духовната несъвместимост има чисто физически параметри – постановката търси в движението онази искра неконтролируема емоция, която подсказва цялата натрупана история.


Сякаш етическата индиферентност на човека, отсъствието на ценности, подготвили и неспособността за любов, довели отношенията мъж-жена да съществуват само на консумативно равнище, са и причина за отказа от словесност. Словото е някакъв предпоставен етос, думите са отношение и оценка, още с произнасянето си. Загубата на валидност при комуникацията, с което не случайно се заиграва спектакъла, които оставя думите да бъдат единствено повърхности и огледала за неразбирането и не сближаването, търси тялото като единственото основание на реалността. Защото човекът днес е доведен до състояние да се съмнява дали изобщо съществува, и ако не беше тежестта на собственото му тяло, той не би се разпознавал. Тялото е трезвост в пълното екзистенциално безумие, в което е захвърлен.

Мъжът и жената от спектакъла са деца неприсвоили своя свят, инфантилни и затова лишени от отговорност пред собствената си същност. Но Любовта се случва само в аспекта на отговорност и грижа, а не на съперничество, борба за надмощие и егоистична вражда. Затова и храната е призована като полифонична метафора, която ще отгърне истината за това как мъжът и жената се разкъсват в тясната кухня-кутия на собствения си свят и каква ситуация на безпътност обитава днес личността. Баналното спасява света и човека, защото е близко до същността, а изкуството знае как да покаже небичайната сила на обичайното.



сряда, 24 август 2011 г.

Носталгия по бъдещето



100 изложби. Афиши от архива на галерията
Нов проект на галерия Credo Bonum


 

Петър ПЛАМЕНОВ


Афишът е някаква форма на спомен, освен на покана, известяване и съблазняване.

В новия си проект галеристите от Сredo Bonum (бивша галерия СИбанк ) обръщат поглед към тази вечно актуална - полезна, дразнеща или дори понякога досадна градска медия, която в крайна сметка се оказва и някаква очевидна натрапчива, но изпълнена с безкрайна енергия за живот форма не само на съпътстващо изкуство, но и на свободно творчество със собствена експресивна мощ.


Любопитството идва от факта, че настоящата експозиция е посветена на плакати, оповестяващи само изложби, състояли се в галерията и създадени като лице колкото на своите автори, толкова и на художествените търсения и идентичност на самото галерийно пространство, превърнало се в общ топос - дом за толкова различни художествени идеи, темпераменти и ментални насоки.

Проектът е носталгичен и елегантен чрез 100 подбрани от съхранените в архива плакати кураторите нареждат парченцата от музайката на художествената историята на галерията от основаването й досега. Поводът за мъдрата и хитроумна равносметка, разбира се е красотата на кръглото число от 100 изложби, което бележи и поврата в изложбената политика на пространството като част от фондация Credo Bonum.


Галерията за тези близо 8 години и 100 изложби от своето съществувание успешно смогва да съвмести духа на времето от пъвото десетилетие на ХХI -ви век, търсенията и емоциите на съвременника, на твореца. В цялата последователност от самостоятелни, групови изложби, кураторски проекти, конкурси, ретроспекции и юбилеи, частни и музейни колекции с течение на времето галерията привлича редица известни, интересни, млади и утвърдени автори, разви широк кръг от приятели и почитатели.

Този проект е колкото носталгия, толкова и обещание за нови посоки, нова съдба и откриване на нови образи на художественото.