сряда, 26 януари 2011 г.

Откровението на музиката



Петър ПЛАМЕНОВ

pet27@abv.bg



Музика
Димитър Казаков (Нерон) (1933 - 1992)
Техника - графика
Ширина 58.00 cm
Височина 42.00 cm


Картината представя образа на млада жена, унесена в сладостта на музицирането. Лицето е вдъхновено, а погледът зареян в копнежна далечина. Алегоричното обобщение в творбата се постига от изключително подвижната, линеарно изчистена разработка на ръцете на девойката. Те се превръщат в неин изобразителен и символен център. Лекотата на писеца, въплъщава не просто образа на свирещите пръсти, а като че предава самите модулациие на звука, който се лее подобно нежен поток от флейтата...

Защото музиката винаги е багодатно състояние на свобода, наслада и райско безгрижие...

Майсторската, уверена линия на Казаков извежда до видимостта образа сякаш на един дъх, без затруднение. От цялото изображение лъха неподправен артистизъм и усещане за духовна широта.

Димитър Казаков - Нерон
Роден на 22.06.1933 г. в село Царски извор, Великотърновско. През 1965 г. учи графика при проф. Ефтим Томов в художвствената академия. Уникален творец, който по своеообразен начин пресъздава жанрово-фолклорни мотиви.От 1966 година участва в художествени изложби в България и в представителни изложби в чужбина. Работи във всички техники, с разнообразни материали. Негови творби има в националния фонд за съвременно изкуство при Лувъра, Париж, в музея “А.С.Пушкин”, Москва, в Императорската колекция Токио.
Умира 1992 г. в София.


неделя, 23 януари 2011 г.

Достолепие на географската карта

   

Кратка история

на най-голямата книга в света


Петър ПЛАМЕНОВ 

pet27@abv.bg 


Питали ли сте се коя е най-голямата по обем книга в света?!
Наскоро изследване даде отгвор на този любопитен въпрос. Оказва се, че тове е знаменитият "Атлас на Кленке" от ХVІІ-ти век. Височината на книгата е колкото среден човешки бой, а разгръщането й коства истински физически усилия и изисква здрава мускулатура.

 

 Забележителният "Атлас на Кленке" е книга на достолепието и властовата импозантност, тя е част от възстановения бясък на кралската инсигния, към която богатите изразяват почитта си.  "Атлас на Кленке" е висок 1.75 метра и дълъг 1.90 метра. Книгата се съхранява в Британската национална библиотека. Необходими са поне шест човека, за да бъде вдигнат и още двама, за да бъде разтворен...

Създаването му се приписва на холандски принц Йохан Морис от Насау. Атласът вероятно е бил притежание на холандския търговец Йоханес Кленке, който го поднася като благодарствен дар на английския крал Чарлз II през 1660 година, по случай възстановяването на Монархията, като по този начин намеква за бъдещите добри търговски връзки. Картите в атласа са повече от географски нагледи – те са преди всичко визуални енциклопедии на епохата си и на светогледа на човека след Великите Географски открития.  

Книгата съдържа колекция от 37 големи стенни карти, отпечатани на 39 листа, в това число карти на земните континенти, на Британия и на други европейски страни. Сбиката изразява като компендиум цялото познание за географията и историята по онова време.  

Тогава, в средата на ХVІІ-то столетие, холандците установяват господство на картографския пазар, което продължава близо още век. Множат и се картите, събрани в луксозни атласи и подвързвани като книги. Атласът на Меркатор* от 1607-1608 г. съдържа 146 карти; 40 години по-късно в четири- томния Atlas Novus на Хенрикус Хондиус и Йоханес Янсониус са включени 357 изображения. Броят им достига 593 в единадесет томния Atlas Major на Йоан Блау от 1662 г. Френските крале полагат големи усилия да утвърдят френска картографска индустрия, която накрая се налага над холандците.  

 

 През 1828 г. крал Джордж III, подарва знаменития атлас на Британската библиотека, като част от по-голямо дарение от географски карти и атласи, книгата обаче веднага е засекретена в архивите. Реставрацията му е отложена и едва през 1950 г. атласът е преподвързан и възстановен.  За първи път обаче след повече от  350 години през април 2010 г. книгата е била публично оповестена и изложена в мащабна експозиция в Лондон на картите, съхранявани в депата на Британската библиотека, при това с разгърнати страници.  


Интересен факт е, че през октомври миналата година издателят Горъдън Чиърс - Gordon Cheers, от Австралия предприема нов, крайно амбициозен, проект. Той прави  нов световен атлас, наречен „Земя”, публикуван само в 31номерирани копия, чиято цена е от 100 000 $ броя, който в момента държи първенството за най-голяма книга на света и е по-голям от  "Атлас на Кленке" с около една човешка стъпка.  

Човешките чудаса - древни или нови, каквото безспорно е и достойният за кралски очи и почест "Атлас на Кленке", макар и преходни, все още събуждат у нас възхищение, скрита гордост и някакво странно желание за познание, защото какво ли е по-силно от любопитството?! 

петък, 14 януари 2011 г.

Да стреляш с думи



За автобиографичната книга на Сър Шон Конъри



“Да бъдеш шотландец”,
Автор: Шон Конъри и Мъри Григър
Обем: 416 стр.
Корична цена:  29.90 лева
Издателство “Еднорог"
ISBN: 978-954-365-082-8
Подвързия:  мека
Изданието е луксозно и богато илюстрирано

“След като актьорите така или иначе навлязоха в политиката, ми се иска да можеше Шон Конъри да стане крал на Шотландия.”
                                                    Джон Хюстън





Петър ПЛАМЕНОВ
 
Може ли с думи да се стреля толкова точно както с куршуми. Може ли думите да разкажат истината за една съдба?! Автобиографията на магнетичния Шон Конъри - “Да бъдеш шотландец”, прави опит да даде отговор на тези вечни въпроси.
Автобиографията е особен жанр – пределно любопитен, но и труден. Някои писатели стават велики не толкова, чрез останалото си творчество, колкото посредством сполуката си в този мемоарно-приключенски жанр. Той не е привилегия само на литераторите, на хората, отдали живота си на изящната словесност, но не рядко е дело на велики и знаменити личности с какви ли не професии. През ХІХ - ти век знаменитости наемали „литературни роби”, които да разкажат чрез словесния занят живота на някой знатен и знаменит, чието битие не бива да се забравя. Автобиографията е насочена срещу онова, което не бива да се забравя от собствения живот, но и което непременно трябва да бъде споделено с другите.


ХХ-ти век откри автобиографията на звездите, на киноиконите, на образите на попкултурата. Днес всеки може да си напише книга, да си наеме редактор-съавтор и да ознаменува юбилия си, пък бил той и само две десетилетия, стига да разказва по законите на пазара, да носи печалби, да не затруднява публиката. И въпреки това жанрът на автобиографията не губи своята тежест, а и популярност – това е така, защото все пак думите в автобиографията се оличностяват, зад тях застава с целия си авторитет, онзи който ги пише, и то от позицията на натрупан опит, на преживяна мъдрост. Автобиографията ще продължи да съществува и ще бъде любопитно четиво – веднъж защото съблазнява с откровеност, втори път, защото събужда апетита за пикантното, за тайната, разплита нишките на взаимовръзките и взаимодействията, говори за интимното, изповядва, което е непознато, но най-вече защото разкрива съдбата на един човек и усилията му.


“Да бъдеш шотландец” от Шон Конъри и Мъри Григър (небезизвестен писател и режисьор-документалист) е не просто изповед или любопитен разказ, а книга за страстта и за връзката на един човек, бил той и знаменита личност, с родното му място, с културата, от който произхожда.
Легендарният актьор с филмография от над 70 пълнометражни филма, надмогнал нищетата и несретничеството като Агент 007 в шест от филма от поредицата за Джеймс Бонд, с героите от “Името на розата”, “Недосегаемите”, “Скалата”, “Клопка”, “Човекът, който искаше да бъде крал”, „Могилата”  и др., разкрива в своята необикновена  автобиография истината за успеха и за трудностите по пътя. Знаменитият актьор, спечелил си слава като един от най-сексапилните мъже в историята на киното, разказва как преди да попадане под светлините на прожекторите е печелил хляба си като...освободен професионален войник,  бодибилдинг състезател, докер,  певец в хор, доставчик на мляко, полировач на ковчези, плажен спасител, дори модел за актови рисунки в художествена академия. Докато внезапно един ден всичко се преобръща... Но за шанса трябва не само упорито и да се работи, но и да си готов.



 “Да бъдеш шотландец” е книга колкото за звездата, толкова и за обикновения човек; за великолепието и приключенията, но и за изпитанията и уроците на живота. Автобиография на горда личност, но и разказ за историята и културата на една горда страна. Още в предговора Шон Конъри споделя: “Трите големи страсти на моя живот, като изключим, разбира се, Мишлин, с която сме женени от 1970 година, са актьорската ми работа, спортът (най-вече голф) и Шотландия. От тези три страсти бих поставил на първо място Шотландия и шотландската политика.”


С безпощадна откровеност достолепният актьор, заслужил титлата Сър..., разкрива как киното променя живота, но и колко трезвост и сила са необходими дори за успелите хора. Темпераментът на Конъри личи и в словото му – пристрастен човек, който помни корените си, не се задоволява с малко и не прави ненужни компромиси.



 С необходимата остротата  изобличава политическите машинации спрямо родната му Шотландия и говори за културния принос на шотландския дух към света. Затова и посвещава в автобиографията си редица страници на културната значимост на своята родина, на фигурите на творци като легендарния поет Осиан, Уолтър Скот, Робърт Бърнс, като признание за това, че това е земя на ценностите, защото за Конъри Шотландия е “страна, в която създаването на традиции е традиция само по себе си”, където “измисленият и истинският фолклор” са част от духовната истина, от вътрешната история на един народ, а и на човечеството. 



Онова, с което книгата доставя истинско удоволствие е желанието на Шон Конъри да подчертае силата на смисъла от собствените усилия, чрез които личността изгражда себе си и израства интелектуално, емоционално и духовно. Чрез историята на своя живот, Конъри, тази безапелационна кино икона на мъжеството и чара, напомня, че всеки човек е творец на своята съдба и точно в неговите ръце е делото на живота му.

Защото той макар, че напуска училище още на 13 години, макар че  претърпява безброй разочарования, изгражда в буквалния смисъл на думата себе си като личности и като актьор – слушайки записи на собствения си глас, развивайки тялото си с бодибилдинг, за да преодолее недодялонстта, грубоватостта, необразоваността, попълвайки сам празнотите в образованието си с ожесточено четене и самообучение..., за да изяви всичко онова, което го превръща в значим артист, творец, но най-вече човек.



вторник, 11 януари 2011 г.

Зелена тишина, зелени мелодии

 


ТИШИНА В ЗЕЛЕНО -
хайку антология на Български Хайку Съюз


Петър ПЛАМЕНОВ



Въпреки че днес поезията не се мисли вече като мощно оръжие, тя все пак тай в недрата си странна, дори удивителна сила. Макар и да не събужда революционни метежи, тя се обръща към човека и работи в душата на онзи, които се докосва до нея. Сякаш тъкмо в това би могло се открие и едно възможно обяснение на удивителния за съвремието ни феномен – неочакваната популярност на хайку поезията.

Този древен японски жанр, възникнал някъде през 14-15 в., днес се е превърнал в образ на постмодерния словесен минимализъм, създаван навсякъде по света е едновременно съпротива срещу крайната технизация на ХХІ-ви век и опит да се открие нова форма за интимност и близост, с които да се победи самотата и отчаянието.

Хайку е не просто поетичен жанр, то е културен феномен на съвремието ни, защото се създава вече не само в своята родина Япония, където възниква в императорския двор през ХІV в., но и в цяла Азия, Европа, Австралия и двете Америки, където съществуват редица клубове, сдружения и съюзи. Явление с подобен мащаб не може да се отдаде на графоманската лекота при съставянето на тристишие в 5-7-5  сричков ритъм, нито да се обясни с повърхностното усещане за свежест и лснодостъпност или с умората от четене на разгърнати текстове. Истината е много по-дълбока и комплексна, литературата е психограма на епохата. Хайку от една страна отговаря на необходимостите на постмодерния човек – най-напред на спецификата на фрагментарното му мислене и пределно бързото клиповидно свотовъзприятие, от друга страна е следствие на носталгията по общение с лоното на Природата-майка.


Хайку е своеобразно възкресяване на загубения език на съзвучието с обикновеното, с естественото и най-близкото до човека. Не на последно място феноменът “световно хайку” може да се обясни и със силата на намека и нюанса, който отгръщат простора на  безкрайната широчина на смисъла. Тишината на нюанса, деликатността са контрастни на динамиката и агресивността на днешното живеене, на невротизирането и консумацията, на рекламната истерия, която натрапва и шокира непрекъснато. Хайку е минималистична игра, но и възможност животът да се осмисли в неговата простряност от изгрева до залеза, в мозайка от менливите мигове, който ни създават парченце по парченце.


Освен в Америка, Франция и Германия, хайку поезията има и много силно лоби на Балканите и у нас. Вече почти десет години съществува и Бългаски Хайку Съюз, основан в ранната есен на 2000 година и активен член на Световната Хайку Организация. Съюз от съмишленици, отворени за всички любители на поезията, за всички онези, които искат да опитат лекотата на своето перото. Новия поетичен сезон се открива с изискана премиера на новата билингва антология „Мълчание в зелено“с хайку стихове на български и английски от 38 хайджина. Тя е събрана и съставена по идея на поетесата Даниела Симеоновска. И тук, както и в повечето антологии на Българския хайку съюз: "Дъждовни семена" (2001), "Птицата" (2003), "Розата" (2003), "Пътят" (2004), "Огледала" (2005), стиховете са побликувани в оригинален авторов превод, за да се търси международен контекст и диалог.

Темата на настоящата антология е свързана с човека и промененото му отношение към природата: „ Проблемите свързани с екологията и опазването на природата са глобални и засягат всички нас. Хайку поезията със своята простота, спонтанност и задълбоченост е път, по който грижата за нашия дом може да достигне до всеки”, пише самата Симеоновска в лаконичния предговор.

 А сега като предвкусване няколко стиха от книгата:

В тревите плувам
вместо миди
ловя пеперуди
Даниела Симеоновска

 
Нима е малко
тишаната да има
крясък на сойка?
Димитър Стефанов

 
Какво чудо!
Отново славей в парка -
но детска играчка.
Цонка Великова

Отворен прозорец.
Цветя и хляб -
всичко на масата.
Бела Пенчева

 
Обичам дъжда.
Ала не и когато
дави щурчета.
Георги Тодоров

Български Хайку Съюз: http://haikuto.hit.bg/



петък, 7 януари 2011 г.

Зимни мечти





Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg

Зимата ни кара да мечтаем, тя сякаш е ненаписано, но получено писмо от някой много близък до сърцето ни човек. Приказка разказана в мълчание, внезапно вдъхновение, чиято родост сякаш е неведома, появила се съвсем неочаквано и изотникъде.

В настоящата виртуална експозиция ви предлагам един миг наслада, миг за копнежи с някои от най-красивите зимни пейзажи в живописта.










Louis A. Apol







Edouard Leon Cortes



Louis A. Apol



Louis A. Apol



Willem Bodemann



Jules Breton



Gustave Caillebotte



Ivan Choultse



Maximilien Clarenbach



Jahn Elenaes



Adrianus Eversen



Paul Fischer



Adrianus Eversen



Fritz Freund






Thaulow Frits



Laloue Eugene Galien



Edward Robert Hughes



Johan Mari Kate



Sydney Kendrick



Barend Cornelis Koekkoek



Frederick Marianus Kruseman



Frederick Marianus Kruseman



Frederick Marianus Kruseman



Frederick Marianus Kruseman



Ludwig Lanckow



Charles Leickert



Charles Leickert



Charles Leickert



Georges Lemmen



Andrew MacCallum



Peder Monsted









Eisman Semenowsky



Alfred Sisley



Guy Wiggins



Theodore Clement Steele



Jacobus Van Der Stok



Leon Joseph Voirin