петък, 16 март 2012 г.

Носталгията като преоткриване




Ансамбъл Saltarello
представя Английска музика
от епохата на Ренесанса

Петър ПЛАМЕНОВ


По един или друг начин носталгията има място в културния процес. Днес ролята й става все по-значима, защото преодолява както баналността, така и бързото повърхностно етикетиране на мисловните и емоционални състояния. Носталгия, но по какво?!

Концертът на ансамбъл Saltarello с Английска музика от епохата на Ренесанса, в Католическ​а катедрала "Св. Йосиф", повдига въпроса защо ни е нужна дишащата актуалност на миналото, защо нашето време осъществява себе си не само чрез хипермодерните трансформации на формите на съществуване, но и чрез постоянните актове на непрестанни носталгични възкресения. Няма друга епоха, която да се е развивала в толкова широк духовен контекст. Музиката преди е съществувала най-вече като чисто настояще и вкусовете и стиловете като че ли, въпреки инфилтрирането в еволюцията на жанрове, форми и стилове, по-скоро се унищожават и заместват без непрестанно разпознаване на образци. Сега обаче част от копнежа на собственото ни време е копнежът по далечното и насладата от своеобразната археология на забравеното.

Ансамбъл "Салтарело"

Носталгията възкресява светове, значения и дълбочини, за които дори не сме предполагали, а търсенето се оказва безгранично от разни архиви едва ли не непрестанно изскачат безценни съкровища. Музиката от стари епохи обаче безпощадно ни изправя пред истината за собственото ни време, което обезличава многогласието на духа и страда от неизцерима носталгия по плътта на реалността, по откровенията на чувствата, които някога са били така свежи и истински, а не като сега подменени от самозаблуди, рекламно лустро и кух бясък. Може би тъкмо музиката е онова целително изкуство, което притежава изключителната сила да превръща копнежа в актуалност и въпреки това да го оставя винаги свободен и далечен. След музикалното събитие обаче духът по-добре тълкува собственото си съществувание. Затова търсим и се вглеждаме назад в миналото, за да разберем как човекът е съхранил истината на живота си и защо днес сам изгубва себе си.


Разбира се, тази културна мода у нас трудно си проправя път – причините са очевидни откъснатостта, липсата на традиции, елитарната затвореност на подобни интелактуални стремежи и не на последно място липсата на каквато и да е стратегия за културно развитие. Въпреки това има съществен интерес както от страна на самите изпълнителите, така и на публиката.

Салтарело с Миглена Павлова - сопрано

"Saltarello" е един от малкото български ансамбли за старинна музика, създаден през 2000 г., с художествена мисия да популяризира западноевропейска средновековна, ренесансова и барокова музика. Обичайният състав е Миглена Павлова - сопрано, Ана Иванова – цигулка, Катя Вълева – виола, Емил Михов – виола да гамба, Ана Каралашева – виола да гамба, свирещи с реплики на оригинални старинни инструменти. За този концерт към тях се присъединяват и тенора Ивайло Донков, Кристофър Холман – бас и Янко Маринов - бас, вирджинал. Програмата представя произведения от Томас Талис, Уилям Бърд, Джон Доулънд, Джил Фарнаби, Робърт Джоунс и Джон Бул.


Всъщност разкрива се онзи момент от Англиския ренесанс на границата между ХVI-XVII-ти век, когато светската музика се еманципира и се оформят се жанрове за домашно и любителско музициране; налага се лютневата песен, а свободна светска музика се пише от композитори, творили и духовни произведения.



Играта и взаимодействията между светско и духовно елегантно създава драматургията на концерта. Началото е с мотета Salvator mundi шедьовър в творчеството Томас Талис. Изключително красива творба, в чиято текстура като че ли е видима дълбоката трансформация между средновековно и ренесансово музикално мислене. За разлика от старото целенасочено съпоставяне на гласовете в полифонията, тук напротив основното търсене е посветено на тяхното сливане.

Томас Талис (30.I. 1505 - 23.XI. 1585)

Красивият, чист и почти безплътен глас на Павлова се извисява с молитвена отдаденост, подкрепен от мекия тембър на Донков и нежните огласи в инструменталния бас, който пък е вокално допълнен от Холман и Маринов. Мотетът навява почти болезнена носталгия по небесата, той е колкото копнеж на сърцето, толкова и дълбок зов за помощ към Единствения, който може да преобрази и спаси света. Павлова е също толкова убедителна и в If In This Flesh песен от Р. Джоунс. Много добре вокално е поднесена и Фнтазията за 4 гласа от Бърд както и мотета на Талис Honor virtus et potestas с добре поставени акценти.


Ако при композициите на Талис все пак доминира усещането за молитвена екзалтираност и някаква дълбока и тъмна, неизразима извън музиката, загадъчност на връхлитащото човека битие, то в тези на ученика му Уилям Бърд се долавя по-скоро радостна жизненост и някакво безгрижие. Бърд се смята и за основоположник на жанра на лютневата /консортна/ песен. В тях разкрива своя учудващо ясен стил, белязан от простота на прозодия и мелодия, изчистена от всички излишества, а в някои песни се долавя и влияние от конструкцията на мадригала. В програмата се редуват освен песни и няколко инструментални версии по кантус фирмус като In Nomine на Талис, Бърд и клавирна версия на Бул. Представянето им е любопитна съпоставка за това как личния темперамент следва и тълкува правилото.



Това, с което спечелва ансамбъл "Saltarello" е изключителната музикална отдаденост, вдъхновението и търсачеството, осъществяването на добре съставени програми и стремежа към стилистична акуратност. Независимо, че на места изпълненията прекрачват добрия баланс и като че ли не достига темброва нюансираност, между музикантите има необходимата диалогичност, а и се забелязва видимо израстване в умението им да интерпретират, да намират ключове към творби, които изискват от изпълнителя да допълва и досъгражда толкова много, за да се постигне живия им дъх.

Усилията на състава са значими и похвални, защото въпреки мигновената достъпност на информацията чрез цифровите медии, концертната непосредственост напомня, че музиката е преди всичко живо споделяне и съучаестие, една извечна носталгия по съвършено общуване, което е размяна на емоционални и мисловни богатства.

*Статията е публикувана във в-к КУТУРА, Брой 8 (2670), 02 март 2012