четвъртък, 6 март 2014 г.

Да, ама не

 

 

Защо в. КУЛТУРА няма да отрази
концерта на Пласидо Доминго в София



"Когато стане очевидно, че никой не споделя
силата на вашата страст,
 значи сте на точното си място."
Пласидо Доминго

 


Петър ПЛАМЕНОВ
 pet27@abv.bg


Трагедията на нашето време, на епохата на информационния консумативен капитализъм, лежи в същността на постмодерното – единствената мяра, с която се мери всяко явление е капитала или иначе казано печалбата. Културата обаче строи своя „втори” свят като кула, в която една ценност се надгражда над друга, един смисъл, дава възможност да се прояви друг. И ако се съгласим, че нашето време е лишено както от истински сълзи, така и от истински смях, то е тъмо заради невъможността към всяко явление да се положи единния ценностен и версифициращ критерий – този на парите. Явленията на духа, изискват друга мяра, но откъде да я вземем, когато всички ориентири са изгубени? На този въпрос нашето общество вече почти четвърт век конвулсивно се опитва да намери отговор, но това няма да се случи, докато не се осъзнаят правилата на играта. Културната ценност няма друга ликвидност освен тази да прави от човека човек.


Дългото предисловие цели едно утешение на чувството ми за вина. Въпреки настойчивостта и многократните опити така и не успях да убедя фирма Balkan Entertainment Company , че в-к Култура, заслужава да получи пропуск за концерта на Пласидо Доминго в София. Все още не мога да приема, че е в реда на нещата демострацията неуважение, тенденциозното пренебрежение и отсъствието на доброжелателност. Очевидно нашето време оправдава афоризма „Homo homini lupus est!”, когато зад това стои неоспорим бизнес интерес. След първоначалния разговор с PR- екипа, ми бе обяснено, че те ще се свържат с мен за подробности относно акредитации и пресконференция. Но обаждане не последва. На многократните ми писма нямаше никакъв отговор – дори и отрицателен, а когато се опитвах пак и пак да се обадя – чувах изискан дамски глас „Временно нямате досъп до този номер”. Последваха няколко призвива чрез Фейсбук страницата както и лични съобщения от профила ми - отново игнориани.



Най-сетне се принудих да се свържа лично собственика на компанията – Петър Петров, като очакването ми беше „недоразумението” да бъде преодоляно. Разговорът протече повече от изненадващо. Не е ли редно вежливият професионален да бъде общозадължителен?! Да, но не тук и не сега. Не се ли разбира, че в тези отношения има елемент на представителност, че продуцентските фирми са по някакъв начин представителни лица на артистите, чиито концерти организират. Не е ли очевидно, че професионализъм е тъкмо уважението и коректността, че те задължава факта, че представяш в българска среда такава емблематична културна фигура като Доминго. Явно не. Нищо не може за те приуди да си учтив и да съдейстсваш.


Написах дълго увещателно писмо, в което в 5 пункта обяснявах смисъла от рецензията на страниците на нашето издание, тъй като все пак предположих, че господин Петров, не е могъл да ме разбере добре. Това е единствената специализирана за култура и класическа музика медия, предоставяща цяла страница за изявата на тенора, материал с общокултурен и анализационен ракурс, чиято представителност, както многократно се е доказвало, ще има значителен отглас и ще създаде едно по-различно разбиране. Но уви това са малки съблазни, пред налаганите от ежедневници и on-line издания бързи анонси, чиято насока е привличането на публика и целят единствено високи продажби, а не задълбочено разбиране и осмисляне. Господин Петров не само не отговори на писмото ми, но си позволи, след като прекрати разговора ни, отново да ми позвъни, за да подчетае, че щом като неговият PR екип не се е свързал с мен, те са предценили предлагания материал като „неефективен” и той няма да се занимава повече. По-натам няма да предавам думите му.


Струва ми се жалко, че не можем да отдадем дължимото на една от „иконите”, просте ми преднамереността на заигравката, на нашето време. Един от последните мохикани на великия ренесанс на операта през ХХ-ти век. Пласидо Доминго е не само щедър и сърдечен човек, истински хуманист, не само велик оперен певец, изявявал се еднакво великолепно като тенор, но и като баритон, не на последно място предизвикателен диригент и неудържим популяризатор на операта. Той е творец осъзнал, че за да има високо художествено изкуство, то трябва да има добре образована публика, с развит вкус. Затова и се включва в проекта „Тримата тенори“ заедно с не по-малко значимите Хосе Карерас и Лучано Павароти. А сега продължава да пее красиви испански и латиноамерикански песни, които се превръщат в най-добрата визитка, която да подтиква към любопитство и да носи много вдъхновение. През 1972 година знаменитата Бригит Нилсон възкликва: "Бог трябва да е бил в отлично настроение когато е създал Пласидо. Той има всичко необходимо за едина от най-великите кариери, които изобщо са възможни: невероятно красив глас, блестяща интелигентност, изумителна музикалност и не по-малка актьорска дарба, прекрасeн външен вид и голямо сърце. Скъп колега, който е идеален лингвист, но все още не е научил как да се изразява на всеки език!"



Scripta manent. Написаното остава. От цивилизациите остават шепа камъни и върволици написани думи. Важно е да осъзнаем, че без уважение към смисъла, към разбирането, чиято цел носи в себе си всеки критически акт, без усилието да помним и съхраняваме най-ценното, няма да можем да направим от живота си нещо повече от биологична приумица. А той, човекът не е, и не може да бъде, човек без своя смисъл, който да го спасява от ужаса на безцелността и да го прави свободен от принудата на материята.



* Статията е публикувана във в-к КУЛТУРАБрой 8 (2757), 28 февруари 2014