вторник, 11 януари 2011 г.

Зелена тишина, зелени мелодии

 


ТИШИНА В ЗЕЛЕНО -
хайку антология на Български Хайку Съюз


Петър ПЛАМЕНОВ



Въпреки че днес поезията не се мисли вече като мощно оръжие, тя все пак тай в недрата си странна, дори удивителна сила. Макар и да не събужда революционни метежи, тя се обръща към човека и работи в душата на онзи, които се докосва до нея. Сякаш тъкмо в това би могло се открие и едно възможно обяснение на удивителния за съвремието ни феномен – неочакваната популярност на хайку поезията.

Този древен японски жанр, възникнал някъде през 14-15 в., днес се е превърнал в образ на постмодерния словесен минимализъм, създаван навсякъде по света е едновременно съпротива срещу крайната технизация на ХХІ-ви век и опит да се открие нова форма за интимност и близост, с които да се победи самотата и отчаянието.

Хайку е не просто поетичен жанр, то е културен феномен на съвремието ни, защото се създава вече не само в своята родина Япония, където възниква в императорския двор през ХІV в., но и в цяла Азия, Европа, Австралия и двете Америки, където съществуват редица клубове, сдружения и съюзи. Явление с подобен мащаб не може да се отдаде на графоманската лекота при съставянето на тристишие в 5-7-5  сричков ритъм, нито да се обясни с повърхностното усещане за свежест и лснодостъпност или с умората от четене на разгърнати текстове. Истината е много по-дълбока и комплексна, литературата е психограма на епохата. Хайку от една страна отговаря на необходимостите на постмодерния човек – най-напред на спецификата на фрагментарното му мислене и пределно бързото клиповидно свотовъзприятие, от друга страна е следствие на носталгията по общение с лоното на Природата-майка.


Хайку е своеобразно възкресяване на загубения език на съзвучието с обикновеното, с естественото и най-близкото до човека. Не на последно място феноменът “световно хайку” може да се обясни и със силата на намека и нюанса, който отгръщат простора на  безкрайната широчина на смисъла. Тишината на нюанса, деликатността са контрастни на динамиката и агресивността на днешното живеене, на невротизирането и консумацията, на рекламната истерия, която натрапва и шокира непрекъснато. Хайку е минималистична игра, но и възможност животът да се осмисли в неговата простряност от изгрева до залеза, в мозайка от менливите мигове, който ни създават парченце по парченце.


Освен в Америка, Франция и Германия, хайку поезията има и много силно лоби на Балканите и у нас. Вече почти десет години съществува и Бългаски Хайку Съюз, основан в ранната есен на 2000 година и активен член на Световната Хайку Организация. Съюз от съмишленици, отворени за всички любители на поезията, за всички онези, които искат да опитат лекотата на своето перото. Новия поетичен сезон се открива с изискана премиера на новата билингва антология „Мълчание в зелено“с хайку стихове на български и английски от 38 хайджина. Тя е събрана и съставена по идея на поетесата Даниела Симеоновска. И тук, както и в повечето антологии на Българския хайку съюз: "Дъждовни семена" (2001), "Птицата" (2003), "Розата" (2003), "Пътят" (2004), "Огледала" (2005), стиховете са побликувани в оригинален авторов превод, за да се търси международен контекст и диалог.

Темата на настоящата антология е свързана с човека и промененото му отношение към природата: „ Проблемите свързани с екологията и опазването на природата са глобални и засягат всички нас. Хайку поезията със своята простота, спонтанност и задълбоченост е път, по който грижата за нашия дом може да достигне до всеки”, пише самата Симеоновска в лаконичния предговор.

 А сега като предвкусване няколко стиха от книгата:

В тревите плувам
вместо миди
ловя пеперуди
Даниела Симеоновска

 
Нима е малко
тишаната да има
крясък на сойка?
Димитър Стефанов

 
Какво чудо!
Отново славей в парка -
но детска играчка.
Цонка Великова

Отворен прозорец.
Цветя и хляб -
всичко на масата.
Бела Пенчева

 
Обичам дъжда.
Ала не и когато
дави щурчета.
Георги Тодоров

Български Хайку Съюз: http://haikuto.hit.bg/



Няма коментари:

Публикуване на коментар