петък, 26 октомври 2012 г.

Звукови идилии


  Милена Караджова

Концерт на Asen&Milena Group 
открива София Етно Фест


Петър ПЛАМЕНОВ
pey27@abv.bg

Целта на музиката е колкото да въплъти вътрешния живот, да осветли скритата страст, толкова и да изрази почти парадоксално мирогледа на своето време. Концертът на Asen&Milena Group - певицата Милена Караджова, заедно с Асен Маринов – акустична китара, Християн Георгиев - кавал, Станимира Найденова – цигулка и вокали и Петър Йорданов – Бъни - кахон, тъпан, открива София Етно Фест, организиран клуб Студио 5 в НДК. Музиката, която представя групата е колкото жест на носталгичен копнеж към миналото, благодарност и любов към фолклорното наследство, толкова и акт на вътрешно психологическо и емоционално самоопределение, търсене-откриване на личната ценност, която следва да се присъедини, но и противопостави на глобалната култура на уеднакваването и шаблонизирането и да намери оригиналното си място в стихията на многоречивостта и мултинациналното. От друга страна Милена и Асен са изградили свой разпознаваем кросоувър стил – ярко, забавно, не рядко остроумно пресичане между фолклорни мотиви и песнопения с класически и фрии джаз построения, латино, боса нова, рок и дори класическа музика.

Asen&Milena Group
  Асен Маринов – акустична китара, Милена Караджова - вокал,
  Християн Георгиев - кавал, Станимира Найденова – цигулка и вокали 
и Петър Йорданов –Бъни - кахон, тъпан

Вълната и модата, в световен аспект, на етно джаза от края на 80-те години на ХХ-ти век, разширява почти до безпределност хоризонта на джаз-мисленето, като по този начин създава алтернатива на cool и free джаза. Редица са успешните проекти, сред тях безспорно първенство държи латино увлечението, но не по-малко значими са испанските, каталонски, балкански, еврейски, африкански, индийски и арабски иновации. Етно-джазът разширява стилистичната и емоционално-психологическа окраска, възвръща значимостта на акустичния звук, чрез вплитането на редки, силно характерни и национално оцветени инструменти. В постмодерната ситуация на протеева хетерогенност, жизнерадостно разноезичие и отсъствие на всякакво понятие за вкусова йерархия, стилът става микрознак, характеристика-граница не на поколение, направление или жанр, а само-дефиниция на отделната творба. Думите на Андрю Гилберт, че джазът владее чудновата способност да „поглъща и трансформира“ влиянието от всевъзможни музикални направления, много ясно разкрива причините за жизнеността му. Джазът смесва, къде по-хомогенно, къде по-остро подобно на пачуърк, традициите на целия свят, за да обнови и витализира собствената си музикална идея и да извиси едно ново понятие за музикално общуване.

  Асен Маринов – акустична китара, Милена Караджова - вокал,
  Християн Георгиев - кавал 

В този аспект опитът на Милена Караджова и Асен Маринов да съчетаят български фолколор и джаз не изненадва, онова което впечатлява е по-скоро посоката на стиловото им мислене и ракурсът. А той е дръзки диалогични ситуации като боса нова рътим и „Полегнала е Тудора”, или Прелюд от Баховата сюита за виолончело, преработена за китара с „Брала мома цвете”, но винаги с вътрешната деликатност на диалога се дължи на търсеното ритмическо и мелодическо допълване, емоционално съответствие и закачлива игривост. Аранжиментите като че не трансформират никога до неузнаваемост вокалната структура на фолклорния образец, но се вклиняват в него, развиват и обогатяват текстурата с неочаквани ритмиески и мелодически модулации. Постигнато е единство чрез рафинирана хроматична завършеност и премислена цялостна обобщеност на пиесите – изчистена със стремеж към линеарна яснота. Разбира се, забелязва се на места желание за открояване и дори подчертаване на местния колорит, постигнато чрез включването на отгласи от пастирски звънци и хлопки, ритмически хороводни инкрустации, изпълнени на тъпан или кахон, или пък от треперенето на алтънени нанизи, които създава самата Караджова, подръпвайки собственото си пендарено огърлие и разбира се, най-вече от характерния глас на кавала, който сякаш сътворява мекия българския пейзаж с тихите родопски гънки на хоризонта. В акустичната китарата на Маринов се долавят освен специфичните джаз и латино отенъци съвсем класически по своето естество похвати, които някак напомнят за китарните търсеня в сонатите на Фернандо Сор, Мануел Понс или дори за етюдите на Ейтор Вила Лобош. Ритъмът и басът в редица от пиесите се създава чрез специфичния звук на кахона, което придава някаква особена оцветеност на музикалния разказ. За особения нюанс на настроението допринася и електронната цигулка на Станимира Янева, която не рядко изпълнява ролята на втори вокал, надгражда се над китарата и диалогизира с живия глас. А настроенията са меки, тихи, но изпълнени със сочни цветове, радостни трепети, весели мисли, ведри очаквания и палава младост.

 Асен Маринов – акустична китара, Милена Караджова - вокал,
  Християн Георгиев - кавал, Станимира Найденова – цигулка и вокали 
и Петър Йорданов –Бъни - кахон, тъпан

Милена Караджова притежава извънредно светъл, ясен и звънък сопран, чиято красота е именно лекотата и прозирността. Пее без усилие, гласът й създава усещането за безгрижен поток, които ромоли, подскачайки по камъни или се лее кротко из ширнали се равнини както е в неочакваната идилична и много плавна интерпретация на „Пустото лудо и младо”. Техника необичайна за националния стил на силово гърлено пеене и мощно звукоизвличане с резки преходи и динамични обеми. Милена се съдредоточава в полугласното меко вокализиране и филигранното детайлизиране, възползвайки се и от националното безмензурно пеене. Когато оставя гласа си да достига пределни височини, те не се атакуват рязко, а като при птичи полет с постоянно и настъпателно извисяване както е в „Бела съм бела юначе” и „Седенки са на развала”.

Милена Караджова - вокал и Асен Маринов – акустична китара

В нашия свят на трескави шумове, обладан от неистовите ритми на четритактовите двигатели, на боботещите мотори, естествения вече машинен тътен и повседневения бесен ритъм – най-добре изразен от динамиката на попа, джаз музиката от последното дeсетилетие, открива насладата и съблазнителността на бавните, плавни и спокойни ритми. Анданте, модерато, адажио - днес като че ли са темпата на блаженството и безгрижието, на невъзможните идилии, но дълбоко жадувани от духа. Към тях сега все още само музиката сякаш има сила да ни изпрати. Асен Маринов и Милена Караджова създават музика, наситена с хубостта на природата, с копнеж към безхитростното съществуване близо до природата, завръщане към спокойния и мъдър ритъм на пролетните потоци, към умилителното редуване на чергата на нивите и безпределната жалба на стопяващите се в далечината планини, но осъществено в понятията на постмодерното усещане, което изисква съизмерване на светове, стилове и светоусещания. Асен и Милена превръщат музиката си в убежище за емоционални прозрения за щастието, сладостта, умиротворението, близостта и традицията, в специфична философия според, която вглеждането в себе си и света изисква, вглеждане в наследството, но и неговото духовно актуализиране като дишащи, оживотворяващи ценности. Урок, постижим само чрез абстрактния мелодичен език, съхранил нюансите на доволството и умното наслаждение, което не разрушава личността. Защото преди всичко музиката е учение за живота, за това как душата да съхрани своята свобода и право да копнее.

  Асен Маринов – акустична китара, Милена Караджова - вокал,
  Християн Георгиев - кавал, Станимира Найденова – цигулка и вокали 
и Петър Йорданов –Бъни - кахон, тъпан


* Статията е публикувана във в-к КУЛТУРА, "Звукови идилии" Концерт на Asen&Milena Group - Брой 36 (2698), 26 октомври 2012;

* Фотосите в материала са дело на автора © Петър Пламенов от концерта, състоял се в Студио 5, НДК през октомври 2012;

Няма коментари:

Публикуване на коментар