понеделник, 26 септември 2011 г.

Да почувстваш вътрешния ритъм на тялото



Снежана Симеонова
 с нова скулптурна изложба в Пловдив



Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg

В твърдата и неподвижна текстура на скулптурата се стаява един неизречим живот, един поток, който е и някакъв отзив на цялостния ритъм, в койлто пулсира мирозданието. Скулптурата е нямо и парадоксално долавяне на вътрешния ритъм - поне така разкрива смисъла на пластическото въплъщение изкуството на една от най-интересните фигури в съвременната българска скулптура Снежана Симеонова.

В Градска художествена галерия – Пловдив днес се открива нейна голяма скулптурна изложба. За скулптурата и естетически търсения на Снежана Симеонова проф. Аксиния Джурова пише, че най-характерната черата е тъкмо:

"Афинитетът към рисунката и детайла, към бравурното движение на гънките и обемите, доближаващи ги от една страна до ренесансовата естетика и от друга – до модерността, разбирана като усет и съприкосновение с вътрешния ритъм на материята".

Снежана Симеонова е сред утвърдените съвременни български автори с повече от 30 годишно присъствие в областта на скулптурата. Многообразието на творческия й стил се дължи не само на последователните търсения по отношение на мащабите и обема на изпълнението – от монументални до кавалетни форми и размери, а и на естеството, предизвикано от диапазона на самия материал за работа - основно бронз и къмък, но също така полиестерна смола, хартия, керамика, ready-made обекти и др.


Снежана Симеонова се утвърждава в националната пластическа култура с няколко цикъла "Платноходки", "Мрежи" и "Двойки", в които формите са трактувани едновременно в традиционното пластико-изобразително поле, а от друга страна са модернистично обобщени и стилизирани. В тези работи въздушната линеарност на контура е запазена, но обемите постепенно набъбват или дръзко се се разпростират в пространството. Материалите на тези цикли са традиционни желязо, камък и дърво, но не рядко се използва и депрон, полиестерна смола, хартиена каша, папие маше, плява, тъкани, което засилва експресивната енергия, сблъсква с различна сетивна осезаемост. Навсякъде обаче пластическото търсене коренспондира с емоционалната динамика и психологическата сугестивност на творбата, която директно комуникира със зрителя в една окровено-сълазняваща игра.
Симеонова се изявява в почти всички скулптурни жанрове което й позволява творческа свобода и стилово разнообразие въпреки яркия лесно разпознаваем почерк, който защитава през годините на своята работа.


В настоящата експозиция Симеонова представя част от кавалетната си продукция създадена през последното десетилетие, но основната част от произведенията и са създадени през последните три години и са все още непознати за широката публика. Авторката се представя в две основни направление на работа – абстрактна и фигуративна образност от циклите „Двойки” и „Спомени от Япония”, като остава вярна на похвата си да комбинира камък и бронз. Новата пластична образност в тези цикли се допълва от дискретната декоративна употреба на сребърни и златни покрития. Оригинален момент в експозицията е документалното видео излъчване, което показва съпоставка между първите скици и рисунките на скулпторката, предшестващи създаването на произведението и вече реализираните в материал творби.


През 1976 г. Снежана Симеонова успешно завършва Националната художествена академия в София, специалност “Скулптура”, при проф. Илия Илиев. През 1998 специализира в Cité Internationale des Arts, Париж. Работи в камък и бронз, като в редица от произведенията й са оригинални си комбинации от няколко материала.

Участва в множество симпозиуми по скулптура – симпозиумите за скулптура в камък в Маалот- Таршикха, Израел (2005), във Финес, Испания, през 2001 и 2005, Спримонт (Белгия) през 2000 и 2004, Бератцхаузен, Германия (1998), симпозиум за скулптура в бронз в Изерлон, Германия, през 1990, 1992, 1993, 1994 и др. Член на Съюза на българските художници. Живее и работи в София. Индивидуални изложби: Галерия “Юка”, Фестивал на визуалните изкуства Август в изкуството, Варна (2001); Кули, галерия “Райко Алексиев”, София (1998); Дом “Хекенрийд” (съвместно с Митко Динев), Меген, Швейцария (1996); По стъпките на... (съвместно с Аделина Попнеделева), инсталация, галерия “Студио Спектър”, София; Мрежи, галерия “Студио Спектър”; галерия “HO”, Берлин (1995); Негативни намеси, галерия “Студио Спектър”, София (1994) и мн. др.

Нейни работи са притежание на национални музеи, галерии и обект на колекции в чужбина.

Експозицията ще може да бъде видяна до 12 октомври 2011 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар