вторник, 24 август 2010 г.

Наслада без вина



 
За горчивите и сладки звуци 
на забележителната Есид-джаз група "Инкогнито"
гост на 13-то издание на Международния джаз фестивал Банско


Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg

Музиката носи разтуха и радост, музиката някак си умее да завръща човека към истината за собственото му същество без сухотата на дидактика и усещането за вина. Музиката е наслада без вина, истина без болка, откровение отвъд думите. На втория ден на 13-то издание на Международния джазов фестивал в Банско се представи тъкмо знаменита джаз формация от Великобритания "Инкогнито". Тя не просто е сред най-успешните джаз групи през последните 20 години, но и емблема на съвремения стилово гъвкав и иновативен облик на джаз модата. 


Жан-Пол Муник - Блуи (от англ. Bluey - пътническа чанта с дрехи) е около 45-годишен с меки черти на лицето, леко пълен, приветлив и любезен. В поведението му се чете видима скромност и откритост. Той е роден на остров Мавриций близо до Мадагаскар. На 10 години заедно с майка си се заселва в Лондон. Днес вече има своя собствена звукозаписна компания "Rice Records" и продуцира музика. Работи със звезди, дори не рядко композира и продуцира за Стиви Уондър. Макар и да е без специално музикално образование и да не може да чете ноти – той е музикант с цялото си сърце. 



Музиката на “Инкогнито”сама по себе си олицетворява представата за течението "есид джаз", което е стилово преплитане между класически джаз, фрии джаза от една страна, а ат друга ар-ен-би, соул, фънк и блус. Създател на групата е Жан-Пол Муник-Блуи (Jean-Paul 'Bluey' Maunick) – композитор, продуцент, китарист и певец, за неговия многолик талант всички дефиниции изглеждат недостатъчни. Когато през далечната 1979 Жан-Пол и Табс Уйлямс, тогава част от групата Light of The World, мечтаят да създадат свой бенд с оригинално лице едва ли са предполагали, че шансът и успехът са толкова близо. Две години по-късно мечтата се превръща в реалност. Музикантите в състава се сменят непрестанно и така се ражда нова музика на базата на джаза и фънка. Всъщност стилът и успехът на “Инкогнито” се дължат на дръзките аранжименти, яркия и свеж саунд. Забележителното е, че впреки откроените формални търсения пиесите на губят своята мелодичност и комуникативна непосредственост. Те доставят удоволствие както на въображението, така и на слуха. Мелодичните линии са пластично релефни и ясно очертани. В същото време топлината и младежката безгрижност на фънк и латино ритмите довършва плътността на музикалната текстура. 

 Блуи винаги подбира и за записите и за живите изпълнения интересни и запомнящи се гласове, чиито характер оставя следи в акустичното внушение. Сред най-известните певци, допринесли за успеха на “Инкогнито” са небезизвестните Мейса Лийк, Джоселин Браун, Карлийн Андерсън и стихийната Карен Бернод, с която гостува само преди няколко години в София. Дискографията от основаването до днес е прецизна и показва развитието на формацията, както и музикалните търсения и свежи идеи на самия Блуи. Тя се разпростира в 12 албума. Още първият албум и носи значителна популярност „Jazz Funk” от 1981 г., а с последния „Bees + Things + Flowers” 2006 г., заемат челни позиции в много джаз класации.(Ето и пълният списък: 1981 „Jazz Funk“ ; 1991 „Inside Life“ ; 1992 „Tribes, Vibes and Scribes“ ; 1993 „Positivity“ ; 1995 „100° And Rising“ ; 1997 „Beneath The Surface“ ; 1999 „No Time Like The Future“ ; 2001 „Life, Stranger Than Fiction“ ; 2002 „Who Needs Love“ ; 2004 „Adventures in Black Sunshine“ ; 2005 „Eleven“ ; 2006 „Bees + Things + Flowers” ).

 

Съставът на "Инкогнито" обикновено е от 13-14 души, към него често се присединяват и нови творци като всеки от тях оставя своя характерна следа в историята и звука на групата и съумява да изрази линията на търсенията и настроенията й. Дебютният албум "Jazz Funk" е записан и миксиран за една седмица през 1981 г. и оглавява класациите повече от два месеца. След няколкогодишно прекъсване през 1991 г. и голямото завръщане с "Inside Life", през 2001 г. е записан суперкасовият "Life. Stronger than Fiction". 

Стилът инкогнито е удивително смешение на елементи от класически джаз, кул джаз, бразилска самба, фънк, фюжън и електронен звук. Пръв Чарлз Питърсън, който е в продуцентско сътрудничество с групата по време на някои от записите, ги определя с термина acid (от англ. - кисел, рязък, наркотик). С тази дума сякаш се разкрива яркостта, остротата и пъстротата на тяхното звучене, обединяващо акустичната деликатност и бясъка на електоните звуци.
Тринайсетте артисти са от почти всички континенти; те са музиканти, между които цари забележителна хармония. На сцената си помагат, но и си съперничат във виртуозността, въхновяват се за импровизации и интересни звукови диалози. Всички музицират с наслада и създават заразително настроение. Формацията се състои от тромпет, тромбон и саксофон; електроника, перкусии, използвани изобретателно. Сред тях има и твърде екзотични - конски череп например, от който се извличат звуци по нестандартен начин. Смесването на електронен и акустичен звук постига неочаквани стилови и аудио-ефекти. Голямо място заемат и ярките импровизации, в които артистите имат възможност да изразят собствената си музикална мисъл. Всичко това като концентрирана енергия може да се долови в хитове като: "Deep Waters", "Still a friend of mine" и направо взриви публиката с "Jump to my love", "Nights over Egypt" и "Everybody love to sunshine".


Музиката и стилът на "Инкогнито" са типичен пример за тенденциите от края на XX и началото на XXI век на еклектично многогласие, обединение и смесване на стиловете, на взаимоцитирането на жанровете, на преливането на "високо" и "ниско", на авангардните експерименти в звука. Заразителната енергия на тези интонации са колкото съвремени и отговарящи на темперамета на космополитния човек, толкова и носталгично ориентирани към емоционалната многобагреност, в противовес на семплите идейно монотонни поп внушения. 


 Това ги превръща в едно от най-интересните джаз явления в световен мащаб, тъй като постиженията на free стила се превеждат на един по-достъпен музикален език, който е комуникативен и в същото време задълбочен и прецизен


И тъй като джазът е музика, в която могат да си дават среща фолклор, street музика и елитарни авторски търсения, тук се случват и множество изненадващи неща. Тъкмо вкусът към изненадващото, към спонтанното, към красотата на свободния дух, емоционалната и мисловна широта характеризират музиката на "Инкогнито".  


Всъщност формацията се придържа към своеобразно двуединство - музикантите търсят не само лекотата, радостта и насладата, но и очарованието на фантазията, осъществена с безкомпромисна техническа прецизност и респектиращо чувство за форма, като така всъщност удовлетворяват нуждата от наслада, доволство и мечти – така липсващи в днешните форми на света. “Инкогнито” разкрива музиката като изпълнено с неочаквани приключения пътуване - среща, в която хората разменят своя различен усет за красота и радост като по този начин се взаимообогатяват. 


 Чрез всяко свое живо изпълнение доказват, че музиката деиствително е преди всичко среща на единомишленици, диалог на душите в тяхното великолепие, че е език отвъд словесното и непознатото - Инкогнито. А музиката все пак наистина е чиста наслада, истинско удоволствие, което разбулва тайната - без вина.

 


Няма коментари:

Публикуване на коментар