четвъртък, 19 ноември 2009 г.

Откраднатата луна


Дайгу Рьокан (1758 - 1831) поет, дзен-монах. Рьокан носел, наглед много обиден, прякор „Големият глупак”, който парадоксално изразява по детски чистата му мъдрост. Дълбочината на стиховете му се състои в улавянето на миговете на просветление. Мигове-докосване до неизменното, така неподозирано за ежедневния ум. Знанието пък е достъпно сякаш само в стремежа и винаги е по-голямо от нас самите. Рьокан сътровява от живота си притча, красиво въплъщение на мъдростта. Ето защо се превръща в знакова фигура за японската фолклорна традиция.
Живее крайно аскетично в самота сред планините. Щом получава печата на просветлението от учителя си Сото, предпочита да не приема последователи и ученици, а по примера на древните отшелници, да се оттегли сред върховете и да се препитава от подаяния.

Въпреки немотията в своето битие, никога не изгубва изключителната си чистота, непоквареност и любящо сърце. Бил особено привързан към децата, който нарича „истински учители”, и с радост играе с тях весели игри като тази на парцалена топка, за която веднъж възкликнал, че е „най-висшата форма на Дзен“.

Според неговото учение истинското богатство никога не може да бъде отнето и неговото най-сигурно хранилище е самото човешко сърце. Една любопитна история, завършила с великолепното и прочуто хайку, сполучливо илюстрира тази истина.
След като някакъв крадец преобърща наопаки целия му скромен дом, но така и не намира нищо ценно, Рьокан написва следното хайку като отговор:


***

Забравил я е там крадецът -
там на прозореца -
сияйната луна.

Няма коментари:

Публикуване на коментар