сряда, 25 ноември 2009 г.

ЧУДОТО НА ИНТИМНОСТТА Изложба „Живопис малък формат“ в галерия Грита



Петър ПЛАМЕНОВ

Изложба „Живопис малък формат“ галерия Грита
11 ноември (сряда) - 27 ноември (петък)
Атанас Атанасов, Атанас Мацурев, Владимир Пенев, Греди Асса, Десислава Минчева, Димитър Богданов, Димитър Войнов, Евгения Адамова, Иван Стратиев, Иван Тафров, Марина Богданова, Милена Мишева, Милчо Костадинов, Светлин Русев

Светът на интимността – ето темата на новата изложба в малката столична галерия „Грита“. Четиринайсет от най-изявените имена в новата българска живопис предлагат свое тълкувание на камерната живописна форма сред тях: Атанас Атанасов, Атанас Мацурев, Греди Асса, Десислава Минчева, Иван Тафров, Милена Мишева, Светлин Русев и др. На разнопосочините и агресивни тенденции в съвременното изкуство, търсещо странни и почити неограничени по обем и материя мащаби и форми, се противопоставя чистата камерна сдържаност и свойствената й тиха носталгия към класическото.
Самите художници се обръщат към малкия формат, заради интимната специфика, която предполага близост, непосредственост и най-вече пряк оличностен контакт. Избират я, за да въведат темата за красотата на близостта, за топлотата на комуникациятаи неподправената искреност; заради способността й да бъде алтернатива и съпротива на есперименталното – одомашнена, лаконична, лирична и рафинирано експресивна. По този начин артистите се опълчват на отчуждението и самотата като представят "малката история" на съществуванието...
Авторите от експозицията не се страхуват да приемат предизвикателствата на жанра и да се възползват от богатството от възможности за въплъщаване на задушевността. Всеки намира свой неординерен подход , но сякаш определящо е тъкмо чувството за интимност и деликатност. Едни залагат на градския пейзаж, на финния камерен портрет, втори се вглеждат във вещите, тълкуват отношението между света и човека чрез предметните форми и използват полисемантичността на натюрморта, за да изразят сложни трепетни настроения – старият чайник вдига пара в спомена, докато ютия с въглища едва глади намачкана врътовръзка...


Други пък се оставят да бъдат завладени от случайността на погледа, очарован от красотата на ненадейни композиции - тишина от есенни листа и заспали помежду им охльови. Усещането, което се поражда при разглеждането на работите в експозицията е за почти класическа изтънченост и стремеж към нюансите, към търсене емоционални тембри на видимостта. Чувството възниква от непосредствения контакт със заобикалящата среда от предмети и катадневни пространства. Формата предлага многовариантност на ракурсите и значителна стилова полифоничност – палитрата е богата от фотографски хиперреализъм, през поетичен постимпресионизъм, алегоричен реализъм до динамични формално-пластични дирения, изобразяващи съновидения или по абстрактни състояния и т.н.



Изложбата, без излишни претенции и преднамерена провокативност, доказва, че все още малкият формат е обичан и жив живописен език, че подобни картини са не просто камерен жанр, но и подходящо поле за репетициите на сръчността, за чисто композиционни игри и колористична дързост, за упражнение и изпитание на деликатността на погледа, който трябва да бъде съблазен от ювелирността и неочакваността на ситуацията, да намира нежност и тактичност към "малкото и частното".

Жанр за прелестта на детайла и очарованието на фрагмента, чиито сдържан език извежда на преден план тихия свят на човешката близост, на непосредственото обкръжение. Тук изобразената „гледка“ въщност се явява едно особено потъване в чудото на обикновеното, във сладостта на всекидневното – о-чуднено, посредством този любуващ се интимен поглед. И пак същия този поглед, аморозно взрян в своите „дребни“ сюжети, подробности и обичайности, по уникален начин указва посоката на спасението, за което така силно копнее днешния човек, а именно завръщането към живото, към яркостта на неопосреденото преживяване. Едно, не рядко, елегично, пътуване към тихата, дори мълчалива радост на близостта. Защото светът разкрива своето чудо не само в глобалното или необозримия мащаб, но и в едва шумолящия глас на незабележимото...















Няма коментари:

Публикуване на коментар