вторник, 24 ноември 2009 г.

ГЛАСЪТ НА ЮЖНАТА СВЕТЛИНА




Петър Пламенов
Тя пее боса, защото за южния човек музиката е протичаща енергия, която не бива да бъде възпирана. Певецът - вибриращ инструмент, част от този нескончаем поток, преобразяващ мълчанието на земната гръд и тишината на синевата. Сусана Бака гостува в София, Зала България, в две поредни вечери със своя латино бенд, за да представи композиции от знаменателния албум отличен с Грами Lamento Negro (2002), от пищната компилация, донесла й световно признание - The Soul of Black Peru и новия девети по ред албум Travesias (2006).

Музиката на Сусана Бака е пиршество от екзотични звуци, сочни цветове и неочаквани акустични образи. Съчетала в тъканта си типични елементи от афро-перуанската традиция с латино джаз ритми, обработени в обща бенд стилистика, където основната акустична драматургия се развива в антитезата бийт-офбийт. По този начин атавистичните, безкрайно плътни и емоционално органични етно елементи се разгръщат в гъвкави полиритмични фигури, които непрекъснато се преобразяват и трансформират от основната пулсация в ударните и баса към пеещия глас и сетне в обратна посока. Ритмиката, по своя характер е дълбинно танцова, стихията на движението е самата материя на тази музика. Бака, пеейки се поклаща и танцува, облечена в беда жълто-златна рокля от сатен и прозрачен воал; ръцете й непрестанно си играят с дълъг ефирен шал, който се лее по мелодиите и рисува линията на емоциите. Стъпките са нежни, движенията семпли, но наситени с удивителна грация и емоция.

Ударните инструменти са разнообразни и освен типична бийт пулсация са в непрекъснат диалог с контрабаса, бас-китарата и електрическата китара както и със самия глас. Посредством тяхната жива и непосредствена акустика, звуковата картина се обогатява, придобива неочаквани обрати. Четиримата от бенда на Бака, държат бег-вокалите докато свирят. Техните плътни матови гласове се противопоставят и допълват ласкавия мек и особено кадифен глас на Сусана. Те се провикват в акустичните кулминации, в екстатическата напрегнатост, докато нейният шептящ и ромонящ глас достига екстазно състояние чрез изящни придихания и особено красиви мелизми. Незабравим е именно специфичният начин на пеене на Бака – едно звуково сфумато с тази характерна удивителна и неизменна топлота и мекота в звукооформянето, с извънредната лекота при звукоизвличането и ненапрежение при преходите и орнаментацията. Гласът е естествен, сочен и едновременно с това напълно свободен. Този глас не изтръгва звуци от себе си, а сякаш се отпуска и отдава на музикалния поток, които просто протича през него и му дава плът. Това е глас, който шепне дори воплите, който гали и така чрез милувка постига същността, а посредством трепета на звуковата вибрация, изпява самата субстанция на битието. Спускайки се не нарушава мира, дори не докосва сътворението и съществата, а изразява тяхната тайна. Както е в изпълнената с копнеж, обещания и нега песен за гълъбицата “Paloma”, една неочаквана дълбока изповед за глас, контрабас, на който се свири ту с лък, ту в джаз-пицикато и електрическа китара. Тук нетипичната инструментална конфигурация започва от един дълбок предвечен тон, държан от лъка на баса, и едва доловим речитативен шепот, преминавайки през арпежите на китарата и стоновете на гласа, за да достигне до ярък общ динамичен изблик. Насладата се крие в особената сладост на гласовете и звуците, тяхната наситеност с тропически багри и съблазнителност на узрели плодове. Електронните инструменти са надмогнати от акустичната стихия на перкусиите, дори в тяхната фактура се търси не блясъка и остротата, а някакъв плътен и органичен тон. Всичко е по човешки живо естествено и непринудено. Неудържимостта на страстта в хита “No Valentín” завладява със своята стихия , а в “El Ritmo” се дочува потокът от спокойно разлети речни води.

Музиката на Бака е музика на всеодушетвореността, на откриването и постигането на поетичния тон, един своеобразен еквивалент на магическата реалност, където действителността се осъзнава в нейната поетическа потенциалност, в способността й да се трансформира чрез въображението, в преплитането между вътрешната реалност и наличния свят. Дори почти безчетното множество от разноезични перкусии: конго барабани, бонгоси, чинели, кахон, през разнообразния гласеж на големи и малки маракаси, глинена делва, до рядката автентична конска челюст и бъбривите метални чукалки, дървени кутии, стъргала и клавеси, от които се извлича звук с палки или с ръка чрез притискане, удряне или тръскане и преобръщане, отново дава са израз на вглеждането-търсене на духа-звук притихнал във всяко същество, на гласа, които отговаря на човешкия въпрос, стаен във въпроса на всяка музика. А песните на Сусана са песни за тъгата, болката, за несподелената любов и нараненото сърце, за радостта и щастливите мигове, песни за дълбокото преживяване на съдбата. Тази на пръв поглед непретенциозна музика се превръща в дълбоко поетично откровение за истинския живот преживян в тяло и душа, израз на южния мироглед, че самият свят е акустично творение, в което всичко има душа и може да бъде превърнато в мелодия. И ако гласът попита ще му бъде отговорено, особено ако възпява неудържимата светлина на тропиците.



Няма коментари:

Публикуване на коментар