вторник, 15 март 2011 г.

Съдба на съблазанта или правила при играта на погледа

Андре Дюнуайе де Сегонзак "Жена съблича ризата си"


За картината на Андре Дюнуайе де Сегонзак
"Жена съблича ризата си"
 

Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg


Красотата не замества въображението, а напротив тя е негово въплъщение, кара ни да мечтаем, да умножаваме световете и насладите. Красотата разкрива това, което е скрито и все пак съхранява тайната му. Истина, която сякаш най-добре знаят тъкмо художниците, създавайки видимост, която предизвиква копнение, която приканва нанейде. Еротичната рисунка лесно пленява и съблазнява погледа, но също така неотменимо го поставя пред загадката на един хоризонт – Къде живее страстта?! - в съзерцаваното или в очите, вън или вътре. В последна сметка за какво се копнее за далечината или дълбочината?!

Тогава не е ли погледът винаги една невъзможна игра?!

 

Етюдът на Андре Дюнуайе де Сегонзак, "Жена съблича ризата си", който за първи път се показва пред българска публика, умело играе невъзможната игра на погледа – реейки се между страст и копнеж,близост и непостижимост.

Андре Дюнуайе де Сегонзак (André Albert Marie Dunoyer de Segonzac 7. VІІ. 1884-17 . ІХ. 1974) е виден френски художник, график и илюстратор. Той е сред членовете на известната група художници, наречена „Златото” ( d'Or). Творческият му стил развива откритията и възможностите на кубизма и подчертава силните, мощно изразени геометрични аспекти в течението. Въпреки това някъде след 1920 г. живописната му естетика се променя и в маниера му се забелязват нови тенденции, отриват се по-лирични и натуралистични елементи.





Името му придобива популярност не толкова с маслените платна, чиито плътни и гъсто пастьозни мазки, създават интензивни пространства, наситени със сериозност и строга меланхолия, постигната от сумрачни и тежки цветове, напомнящи за колористичните решения на Курбе или Сезан, а по-скоро чрез своеобразието на особено ефирните и изразителни акварели, литографии и гравюри.

 


Тяхната прецизност, майсторство и фриволно безгрижие извоюват на Сегонзак трайно име в историята на модерното френско изкуство. Сред темите и сюжетите на почти безчетните акварели, рисунки, етюди и офорти се включват множество пейзажи, образи на хора, тела, фигури на танцьори, натюрморти и свободни формални търсения. Почекът в тях се отличава с виталност, бодра самоувереност, лекота и елегантност, личи техническата освободеност при овладяване на формите и артистична виртуозност при интерпретацята им.


Сегонзак бързо придобива името на майстор на рисунъка. През 1947 г., публикува оригинална серия от гравюри, илюстриращи дидактическата поема на римския поет Вергилий „Георгики”. В своята оценка изкуствоведката Ан Дистел, главен куратор на Musée d'Orsay казва: "Техническо съвършенство и благородството на тона, не накърняват великолепието на оригинала, а напротив всичко е пропито от неизчерпаем лиризъм, което прави тази работа шедьовър на Сегонзак. Изданието следва да бъде включено в списъка с най-красиво илюстрованите книги от 20-ти век. "


В етюда "Жена съблича ризата си ", погледът се любува на разсъбличащото се тяло, потънало в невиността на ежедневното действие и непринудеността на интимното състояние. Етюдът е сякаш реплика към традицията на рисунките на Дега, показващи женския тоалет. И като че ли е перифразиране на неговото умение да вижда красотата на обичайните човешки действия, да промени радикално сюжетите, отклонени от митологичната висота към дребните и невидими жестове на всекидневния живот, изтичащ някак незабележимо, но притежаващ затрогваща и дълбока прелест.

От друга страна Сегонзак се опълчва на воайорската хладина на Дега, на безпристрастна нежност и дискретна съблазън на наблюдаващото око, което просто надниква, открива, наслаждава се и оценява. Ето защо той обръща ситуацията – макар че действието е обичайно – събличане на риза, погледът на младата жена, едва доловимо, но някак чаровно, игриво и дори предизвикателно разпознава наблюдателя си и разобличава скритостта му, хладината на съзерцанието му. Така сцената получава силен еротичен привкус – това е сцена на съблазън и очакване, а не просто сутрешен тоалет, сцена на непресторена близост, на любовна голота и откриване на страстта.



Рисунъкът е самоуверен и лаконичен, извежда основните пропорции на тялото с ясно очертани линии, създаващи разпознаваеми логични контури, които се домогват до чисто сетивно усещане за очакване. Очертанията са нанесени с едно движение на ръката, повторено някъде за подчертаване на динамизма, докато детайлте - сенките и обемите, са осъществени от уверено щрихово репризиране – косите, гънките на дрехата, прикиритият в сянка поглед. Композицията е уравновесена – формите са хярмонично съгласувани - ръцете прегънати в лактите, докато повдигат ризата и голите, събрани бедра на краката сякаш се оглеждат огледално; на тях в горния ляв ъгъл противостои крилото на отворения прозорец. Дишащият сякаш летящ щрих в рисунката разкрива високото майсторство и значимостта на художествена стойност на етюда.


Център на изображението са голите гърди, но деликатния акцент на подчертания през падащата от гъстите коси сянка поглед сублимира ситуацията и настроението и задава друг визуален ритъм на възприемане – еротичният привкус от внезапното присъствие пред едно разсъбличащо се тяло е отклонено от неудобството към усещането за любовно желание и дори копнеж. Женското тяло е младо, съблазнително, свежо, косите се разсипват в тежки къдри по раменете, на китката виси масивна гривна, а облите дръзки гърди с настръхнали зърна сякаш изискват ласка. Крилото на прозореца е отворено. Леглото, което е едва очертано, но отчетливо доловимо, се превръща за пореден път и в лична история и в история на света, в история на началата...
На едно място Пол Верлен пише: „Баналността е разкош, който могат да си позволят само големите таланти”. Изкуството, чрез своята тайна, отнема тежестта от баналността, бидейки нов живот. По този начин баналността става невъзможна - и всеки път, при всеки поглед, всичко започва отначало, именно защото ние самите не можем да започнем живота си, съдбата си отначало. Затова и така страстно обичаме изкуството, музиката, книгите, картините...


* В статията са използвани репродукции на маслени платна, акварели и рисунки на Андре Дюнуайе де Сегонзак, негов автопортет и портретни фотографии;

Няма коментари:

Публикуване на коментар