петък, 1 октомври 2010 г.

Игривото безгрижие на музиката



Концерт на
Club Des Belugas
в София




Петър ПЛАМЕНОВ

pet27@abv.bg

Доколкото сме принудени да провиждаме през весемирото безсмислие смисъл, дотолкова можем да бъдем хора. Изкуството е тълкувание веднъж на природата ни, на внезапно залялото ни битие и втори път на това как създаваме и осъзнаваме смисъла, как го отграничаваме от спонтания космически хаос. Към тези размисли ме наведе концертът на Club Des Belugas, посветен на 9 рожден ден на Jazz FM Radio.





По традиция е поканена популярна, но интересна в музикално отношение група, която незаслужено е в страни от семплите музикални моди у нас. Все пак в Зала 1 на НДК се събра макар и малобройна група ценители – не повече от 1000 души, което за изпълнители с такова качество си е истинско разхищение. Отговорът е ограничената реклама и високите цени на билетите. Защо не се разбира, че всеки слушател е ценен и е по-добре да се препълни зала с прилични билети, отколкото да се форсира търпението на и без това малцината изкушени, които така или иначе не могат да устоят. Остава съжалението, че за едва за неколцина бе достъпен шансът за наслада от подобно естество и за общуване с подобна художествена величина.



Club Des Belugas е Германска група с 10 членен състав – две вокалистки, електронна китара, бас китара, тромпет, тромбон, саксофон, синтезатор и комплект екзотични и класически перкусии. Стилът им най-често, определян като ню-джаз /Nujazz/ всъщност е елегантна смесица от класически джаз, fusion, acid, фънк, соул, бразилски ритми и стари негърски синкопи. Стил провокативен и новаторски, съобразен както с електронната мода, така и все по-нарастващите увлечения по бразилската музка и всъщност е вариация на lounge тенденциите от последните 15 години в съвременната музика. Въпреки това не записите, а тъкмо живите изпълнения спечелват музикалното влияние на групата и същественото значение за тенденциите на съвремения джаз. Дискографията им включва пет албума, които реализират сложните стилови вазимодеействия.





Club Des Belugas, основана от Максим Илион и Кейти, през 2002 се появява с първия си албум "Caviar at 3 a.m.", година по-късно “Minority Tunes", който имат изключителен успех в Германия и Европа. Парчетата "hip hip chin chin" и "Gadda Rio" дълго време са номер едно в германските класации за клубна музика. Но всъщност следващите три имат знаково значение - "Аpricoo soul" 2006, “SWOP” 2008, и последният "ZOO ZIZARO" 2009, защото тук електроният и акустичен звук преливат в общи инвенции и вокалната идея се оказва носещата конструкция.



Съдбата на Club Des Belugas изразява глобалната участ на музикалната формация днес. От една страна, за да твори трябва да осъществява комерсиално атрактивни записи, чиято рекламна сила да привлече вниманието на публиката, за да може да се осъществи по-рафинирано и задълбочено музикално преживяване, а и лейбълите да проявят доверие и дадат шанс за разгръщане на оригинални инвенции. Не е изненадващо, че част от песните им са лицензирани за реклами на марки като LG Electronics, Lexus, KIA Motors, Jaguar, Honda Jazz и др. или се включват в DJ ремиксове. Въпреки комерсалния елемент, музиката им е не само високо професионална, но и вътрешно креативна.


Забележителното в концерта на Club Des Belugas е не само присъствието на две напълно различни по музикален облик, темперамент и характер вокалистки, но и в самия начин на музициране на живо – непосредствен, безкомпромисен и дързък. В тази музика най-важното е мелодията – ясна отчетлива, запомняща се и заваладяваща; настроението, което се откроява и залива неудържимо и властно, насладата, която непрестанно се преобразява от екзалтация, през палаво веселие, детска радост, следобедно безгрижие, до нощна съблазън, тиха меланхолия или неизповедима тъга.


Особената роля на импровизацията, чиито размах и свобода смайват с лекотата на вдъхновението, превръща музицирането във великолепна, а и непредвидима случайност – поток, който извира от един глас, прелива в друг и е способен да си проправи път в най-различни посоки.
Концертът е конструиран по всички класически правила - бяскави инструментални акценти, силни вокални сола, емоционално редуване на екстровертни и интровертни състояния, мощни общи конклузии и всичко това изградено на един дъх, с перфектна мяра и финно партньорско чувство за сценична взаимност. Ана Лука е много млада, но вече напълно завършена изпълнителка, надарена с деликатен меланхолен глас, изпълнен с особена носталгична горчивина и привечерна здрачност. Вокалният й стил се основава на откритията на Били Холидей, но Лука вече притежава свой отчетлив облик, изразяващ се във финно фразиране, акустична интелигентност, лекотата и най-вече в изненадващата мекота при звукоизвличането.




Сред съвремените изпълнителки темпераментът й се доближава до онзи специфичен мелодичен ракурс налаган и от Мелъди Гардо. Песните й са по-вглъбени, напоени с носталгия и дъждовна атмосфера – малки откровения за драмата на обичта и взаимността, фрагменти от случки, дреболии съществени за интмното, лица и събития, чрез който се изгражда собствената ни история.


Любовта се схваща като откровение и преобразяване на духа и света - "Something Big And Endless", издържана в прочувствен соул стил, или палавата и изпълнена със светла тъга „TakeThree” или тихия разказ за една котка и съседа отсреща както и "My Hunger Hurts", пропита с притаена дъждовна атмосфера на очакване и печал.


Photo: Petar Plamenov


 Затова пък знаменитата калифорнийка Бренда Бойкин е неудържим, лъчезарен и слънчев темпарамент. Нейната сценична енергия връхлита като стихия. Гласът й е тъмен, дъбок, сладостен, тембрист, сочен и ярък като екзитичен плод. Наситен с толкова обертонове, че е способен да се слива с всеки инструмент поотделно. Ипровизациите й са точно това – надпяване-диалог ту с тромпета, ту със саксофона, ту с тромбона, дори с бас китарата, когато почти не може да се различи глас от инструмент, взивяващи виртуозни построения от звуци, които едновременно рушат и изграждат мелодични линии, които ту се открояват, преплитат, ту се сливат една с друга.


Photo: Petar Plamenov

Днес Бойкин заслужено се нарежда сред най-редките джаз изпровизатори. Но това не е формален сценичен похват, а напротив чиста проба високо музиканстко майсторство – ярки звукови приумици, създадени чрез пеене без думи, или със затворена уста. Вокалните й възможности са почти неограничени, подкрепени от внушителна техника, която е способна да уплътнява най-различни стилове и звукоизвличане. Изпълненията й надскачат всички стереотипи и очаквания. Това е музика за флирт, любов, за раздяла, музика подкана или пък равносметка, но винаги музика на стихийното чувство, на интензивното битие, на реалност, която притежава плът и тяло. Чувството е доведено до пределна интензивност – също като гласа, който откача от дълбоките низини в силови и мощни височини, атакувани без напрежение и превзети от шеметната страст.



Хитовете "Love Is In Town", "Be My Lover", „Hard Swing Travellin' Man” са поднесени с неочаквана изобретателност и волност, интерпретацията често включва сложни каскади, блус речитативи и звукови експерименти. Бренда флиртува с публиката – пее и отпява, ритмува, импровизира върху звуци и думи като София и т.н., не се уморява да преобразява мелодиите, да сблъсква наглед противоречащи си звукови идеи, да пътешества в различни акустични пространства. Заразителната и енергия превръща концерта в мигновение.


  И не на последно място припомня една почти забравена истина джазът е музика на дишащия миг и спонтанността, на настроението на мига и именно в непосредствеността на общуванено между изпълнител и публика той осъществява истинския смисъл на битието си – удивителното усещане за радостно безгрижие.





Всяка човешка дейност е отговор на някава необходимост, търсене и извеждане на някакъв разпознат смисъл. Не е напразно да се напомни, че изкуството, не само поставя въпроси, но и дава отговор за смисъла. Такъв отговор бе срещата с вдъхновеното майсторство на Club Des Belugas, което разкрива част от тайната на изкуството. Защото когато се съпреживява музиката времето, пространството, тялото и възрастта губят значението си –всичко се завръща към игривото безгрижие. Човек потъва в захласа на радостта, в откровенията на насладата и преживява свободата с истинска интензивност като реален живот – незавим от скръб, тъга и гняв, защото действителната свобода е тъкмо в радостта да бъдеш всичко, на което си способен, на цялата безгръничност на съществуването.







Г А Л Е Р И Я

Снимки от концерта на Club Des Belugas с Бренда Бойкин и Ана Лука
в София, Зала 1, НДК, 17. септември. 2010

© Петър ПЛАМЕНОВ






























Ето и няколко музикални изпълнения:









6 коментара:

  1. Аз мисля че ще има музика, а то каменни статуи и саде снимчици

    ОтговорИзтриване
  2. WOW just what I was searching for. Came here by searching for astigmatoscope

    Look into my site - pet travel tips

    ОтговорИзтриване
  3. Hello to every single one, it's genuinely a nice for me to go to see this website, it contains priceless Information.

    Here is my weblog: hand pruners

    ОтговорИзтриване
  4. Hello it's me, I am also visiting this web site on a regular basis, this web site is actually pleasant and the viewers are genuinely sharing pleasant thoughts.

    Also visit my page ... hand pruners

    ОтговорИзтриване
  5. The other day, while I was at work, my sister stole my iphone and tested to see if it can survive a forty foot drop, just so she can be a
    youtube sensation. My iPad is now broken and she has
    83 views. I know this is totally off topic but I had
    to share it with someone!

    Here is my blog post heart rate monitor

    ОтговорИзтриване
  6. Анонимен19 юни 2013 г., 0:51

    Truly no matter if someone doesn't know then its up to other viewers that they will assist, so here it takes place.

    Feel free to visit my website :: pitching machines

    ОтговорИзтриване