сряда, 22 септември 2010 г.

Изборът като съдба



Размисли за НГДЕК
и  г-жа Гергина Тончева


Петър ПЛАМЕНОВ

pet27@abv.bg


Трудно е да се помни – стореното добро, изборът в полза на нравствеността коренно променя света. Всеки избор е творене на свобода и свят, друг въпрос е, че най-често алтернативите са не само вътрешно противоречиви, но и до голяма степен лишени от активен свободен елемент, т.е. те са принуда, в която личността проявява себе си само като действие, което призовава отговорността.

Настоящата статия е реакция на един материал посветен на г-жа Гергина Тончева, легендарен директор и духовен ръководител на НГДЕК „Константин-Кирил Философ”, известна и с факта, че е най-дългогодишният директор на училище в България. Статията „Учител, който те кара да плачеш от 14.09.2010, на Боряна Филипова, повдига един съществен въпрос как и колко ценим личностите, които променят нашия живот и които се отдават напълно на своето дело. Актуалната тема е пенсионирането на г-жа Тончева и трудният и отговорен избор за нов ръководител на може би най-духовното и „елитно” българско училище, не заради блясъка и децата на министрите и богаташите в него, а заради подбора на изучаваните предмети, уважението към хуманитарните ценности, начинът на преподаване и толерантността към различието.


Очевидно материалът е дело на класически възпитаник – г-жа Боряна Филипова, написан е с емоционално пристрастие, но и иронична дистанция. Въпреки, че в него не се лъже, липсва ясна позиция, която да укаже къде може да лежи истината. Къде е тезата – г-жа Тончева прави училището институция и му придава истински смисъл, или пък не е съумяла да го адаптира към новите поколения, нито е открила сред своите колеги човек, който може да продължи делото не само на нейния живот, но и на такива знаменити и скромни хора като г-н Милко Рунев, учителят по физическо възпитание, без когото едва ли НГДЕК би могла да бъде създадена и опазена в бурното море на Българското пренебрежение към духа или на вече покойната г-жа Людмила Добринова – Мама Доби, създател и диригент на православния мъжки и фолклорен девически хор към училището, а и на мнозина още. Училището е открита на 10 октомври 1977 г. в София, лицей към СУ, такова каквото е и каквато тридесет и три годишната му традицията го е наложила, е преди всичко място, където се събират и зараждат таланти.


 Оттук са поели пътя си едни от най-интересните и успешни млади българи в какви ли не области на живота – учени, адвокати, лекари, филолози, педагози, журналисти, културолози, артисти, режисьори и т.н. НГДЕК е именно това място на духа, което показва какво означава ценността и как тя трябва да се открива, защитава, отглежда и осъществява като човешки избор. Борбата сега е да се осмисли и запази точно като такова пространство на интелектуална свобода и безкомпромисност особено съществено за самото общество, колкото и нелепи да изглеждат високите хуманитарни идеали на технически линейното настояще и на консуматорски опростеното съществуване.

Да макар и озазис в НГДЕК има всичко и толериране, и пренебрежение, и дребнавост, но важното е тъкмо ти как ще се пребориш с връзкарството, суробаджанашката приветливост и пренебрежителната ирония на преподаватели към ничиите деца, които попадат там само заради ума си, а не по родов принцип - стилът на училището – самоусъвършенстването и борбата. Дали в последна сметка ще се назовеш личност и ще се отстоиш своята позиция - в НГДЕК това е най-важното дори не оценките. „Помогни ми да те возвися!” – девиз, който следва да се превърне в идея и на нацията – да се позволи на можещите и знаещите да зададат посоката, след като слепите, глухите и инатливите препречват пътя на кадърността и качеството.




Аз самият също съм възпитаник на гимназията и тъкмо там разбрах, че да се бориш означава да пазиш достойнството си и да го отстояваш със средства, подхождащи на мярата на личността ти - защото всичко е възможно с пари и връзки, но не всичко струва пари, а изборът ти е твоята отговорност и свобода. Кое не струва пари, кое не може да се окачестви и оцени по пазарен принцип - на това трябва да се научим – Духът, Добротата, Образованието, Културата, Изкуството - това са дейности, които те срещат с истината какво означава да си човек и личност, а не какво е да си само консуматор, връзкар, бизнесмен, политическо протеже... Неспестяването на истините за живота, за тежестта и бремето, за кризата на човешкото, за необходимостта от доверие и съмишленици, които срещаш, за силата на идеите, с които се сродяваш – всичко това повдига и извисява. Но най-важният урок е ясното знание, че човек сам създава и извоюва свободата си - и това се научава в усилието да устоиш, да заявиш достойнството си.

Г-жа Гергина Тончева умее да пази духа, да го предава като ценност. Не мога да отреча пропуските нито да идеализирам строгата дисциплина и тежка школа на НГДЕК, но осъзнавам колко е трудно да намериш друг толкова всеотдаен човек, така отдаден на идеята и толкова достоен. Тя е преподавател-будител, който открива ценното във всеки един и умее да го уважава, дори в хулиганите. Човек, който дава шанс – едно от будещите удивление и почит качества. Достолепна дама, опиянена от духа на просветата, на знанието. Надявам се, който наследи мястото й да изгражда, а не да руши по български с омраза към успеха на другия и със слепота към извоюваният смисъл. Защото човек е същество на смисъла, а смисъл тегли към смисъл. Разрушението е твърде лесно и поради това съмнително като сила – безнравствено, дори само задето е толкова безгрижно. Докато традицията е вглеждане, съхраняване на ценността и учи не само какво е било преди, но и как да се разпознае новото, как то да се оцени. Понеже да изградиш и да помниш означава най-напред да оцениш.



Гергина Иванова Тончева е родена на 25 декември 1932 г. в с. Садовец, Плевенско. Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“, със специалност българска филология. Учителствува в I Немска гимназия — гр. София като преподавател по български език и литература до 1977 г., когато е поканена да заеме длъжността директор на новосъздадената класическа гимназия (НГДЕК „Константин Кирил Философ“). В училището, което ръководи, преподава предмета Любословие. На 17 май 2003 година е наградена с орден „Стара планина“ за изключителния принос към българската култура и образование.


Няма коментари:

Публикуване на коментар