вторник, 5 октомври 2010 г.

Градините на копнежа




Концерт на фадо певицата
Крищина Бранко
в София




Петър ПЛАМЕНОВ

pet27@abv.bg


Фадо вече не е непознато в България. Само за няколко години през страната ни преминаха почити всички големи съвременни интерпретатори на тази колкото традиционна португалска музика, толкова и жива и интригуваща меломаните музиката на носталгичността, на неизповедимата, тиха и топла тъга. У нас са се представяли големите фадищи Дулсе Понтеш, Мизия, Мариза, вглъбеният Камане, а сега за първи път ще има концерт и прекрасната Крищина Бранку. Концертът се организира от “Джаzz+” с любезната подкрепа на Посолството на Португалия и ще се състои на 16 октомври в зала”България” от 19:30 ч. На сцената ще й партнират Рикардо Диас -пиано, Жозе Мануел Нето и Бернардо Куто – китари и цигуларят Александре Силва и басиста Фернандо Майа.



Младата певица ще се представи с последния си албум „Кronos”, в който както подсказва названието, основата тема е времето, неговия поток, тъгата от неудържимостта на изтичащото, носталгията по изгубеното и жаждата по нещо неизменно. Стилът й едновременно продължава традицията на неповторимата Амалия Родригеш, но от друга страна показва едно търсене на нови хоризонти – разширяване на темите и мелодичните мотиви, инкорпориране на сложни вокални детайли.




Албумът “Kronos” е издаден през март 2009 г. В него са включени песни, написани специално за нея от именити композитори и поети като Жозе Мария Бранко, Сержио Годиньо, Амелиа Муже, Руи Велозо, Сарлуш Те, Виторино, Карлуш Бика, Марио Лажиня, Жоао Паоло Естевеш да Силва и Рикардо Диаш. Това е десетият албум на Крищина Бранко, чиято стремителна кариера започва не чак толкова отдавна в Амстердам през 1996 г. В по-ранните години на своята кариера Крищина е била силно впечатлена от такива емблематични в стилово отношение музикални фигури на жени като Ела Фицджералд и Джанис Джоплин, по късно решава да отдаде своя талант на фадото. Днес гастролира из целия свят, като само за 2000 г. е имала 130.



Фадо музиката сама по себе си е носталгично припомняне на копнежа, поток през времето, но и умение за освобождаване от скръбта и отчаянията на текливостта. Някакво красиво завръщане към вечността на всевъзможното и сладостният шепнеш глас на Крищина Бранко е готов да предприеме това дълго пътешествие през тъгата, неизреченото и спомените, за да достигне до градините на копнежа. А музиката е най-красивата утеха за изтичащото.


Няма коментари:

Публикуване на коментар