неделя, 10 октомври 2010 г.

Ария за архитектура

 
Идеята и плътта на Оперната сграда
или за най-красивите опери по света


Петър ПЛАМЕНОВ

pet27@abv.bg

Оперите са повече от театрално и акустично пространство, повече от сгради. Места на мечтанието, копнежа и бляна, храмове на вдъхновението, домове за изкуствата и за преклонение пред гения на музиката, която е мъдростта на щастливите души; мъдрост опълчена срещу случайността и жестокостта на битието. Няма нищо по-помпозно, по-претрупано и почти срещу природно от една оперната сграда, но същевременно няма и нищо по артистично и прекрасно от подобни здания. Операта като изкуство, а и архитектурна идея е дело на Бароковото светоусещане, на онзи момент от развитието на човешкия дух, когато той е дръзнал да мисли себе си в мащаба на космическото, обладан от дързостта, че човешката свобода се простира само към вечността... От друга страна в тази архитектура съществува, въпреки монументалността, и една скрита тревога от мимолетността, която търси  утеха за трагичния човешки жребий. Операта тълкува съдбата – кървава драма за истината на душата, страдаща или радваща се, но винаги обзета, обладана и разтерзавана от чувства.

Операта е изкуство на изкуствата, съчетание на всички художествени начала – музика, пеене, лирика, драма, живопис, танц и дори архитектура. Сградите, помещаващи Операта, са сгради-градини, но създадени от човешка ръка. Сгради-градини, където духът да се блуждае, рее и наслаждава, където не само да си припомня изгубения Рай, но и да го преживява през всички сетива. Оперната сграда е архитектуно тяло на дълбокия копнеж на човека за единство на екзистенциалните му начала, на сетивната му жажда, на връзката и хармонията между изкуствата, на пределната естетизация на битието – оттук натам няма накъде повече да се отиде. Защото Операта тълкува миро зданието като космически театър, а жизнената енергия и движението като неудържима в откровението си музика.

Да, Операта е дело не само на знаменити творци – композитори, либретисти, изпълнители, авантюристи продуценти и какви ли не безчет други знайни и незнайни пристрастени към изкуството, но и на власт имащите на императори, достолепни крале и кралици, луди мегаломани, войнствени самозванци, цели правителства, та до страстни и богати меломани и дори до най-обикновените жители на велики градове, придобили слава и заради своите оперни сгради, които помагали с каквото могат –пари, труд, материали само и само идеята на операта да се превъплъщава да има плът.

Операта демократизира света и мисленето – тук истинските величия са творците, а публиката идва не само за да види и да бъде видяна, но и заради приказката, сладостната история на съществуването, което изглежда толкова великолепно, пищно и ярко. Тук по време на представлението всички са равни и има място за всички от бедните в кулоарите, през аристократите в ложите, до кралете и кралиците, та дори и за критиците, чиято сила е разобличавенето на грешките, но най-вече талантът за възхищение, макар и той да се среща така рядко както и гласовете в три октави. Бароковата архитектура задава правилата – пищността, златото, пурпура, картините, статуите, колоните в йонийски стил с волутли – този порой от небесна красота, изобилие и светлина, който зашеметява и пленява в своето земно скъпоценно преобразяване в кристал, мрамор и кадифе. Рококо, ампир, констуктивизъм, модернизъм, постмодерн – всеки стил сътворява поне по една своя опера. Най-красивите са възклицания от пеещ глас! И всеки един архитектурен стил търси своя начин да въплъти това нечовешко усилие дързост, гордост и копнеж на човешкия дух да открие синтеза, единството на началата.
Предлагам ви макар и виртуална и напълно недостатъчна една разходка из най-прекрасните оперни сгради, които сякаш само при поглед създават мелодии...
Започваме с операта на оперите:

La Scala


La Scala е може би най-известната опера в света. Тя е архитектурна перла в сърцето на красивия Милано, Италия. Отваря врати на 3 Август 1778 г. с изплънението на Антонио Салиери на Europa riconosciuta. Ла Скала има хор, балет, оркестър, музей и дори училище, което предлага професионално обучение по танци, музика и сценично изкуство.

Opera de Monte Carlo



Тази опера е създадена за да разтушава. Нейната цел била да разсее скуката и да привлече  културния елит в Монако. През 1870 г. принц Чарлз III решава да построи опера с тази скромна цел и така успява да надмогне светлейшо отегчение. Първоначално това е бил частният театър на Чарлз, който се е казвал Salle Garnier и главният вход е бил само за членове на семейството.

Teatro di San Carlo


Това е най-старата оцеляла оперна сграда в Европа, която никога не е затваряла врати и е включена в Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Зашеметяващ салон със шест етажа за ложи. Театърът отваря врати на 4 Ноември 1737 г. и тогава е била най-голямата опера в света със своите 3300 места.


 La Fenice 




Водещата венецианска опера Сан Бенедето през 18 век изгаря и властите решават да построят нова опера - Ла Фениче, която отваря врати 1792 г. Венеция, Италия В началото на 19 век си извоюва репутацията на една от водещите оперни сцени в Европа, когато през 1836 г. отново става жертва на пламъците. Въпреки това сградата бързо е възстановена с ново решение от страна на архитект-инженерите братята - Томазо и Джовани Батиста Mедуна. Всъщност “Фениксът”, както може да се преведе, се преражда за една година и през 1837 г. отново вдига завеса. Но както говорят злите езици през 1996 г. - изгаря от нарочен палеж на електротехници, възтановен през 2004 г. макар и със съмнения в качеството на реконструкцията , театърът се преражда отново от пепелта. Интериорът е впечатляващ с блестящи цветове. Джузепе Верди пише “Риголето” и “Травиата” специално за тази оперна сграда.



Болшой театр



Великата историята на легендарната опера започва през март 1776 г., когато губернаторът на Москва княз П. В. Урусов получава разрешение от императрица Екатерина II за театрални представления. Князът започва строителството на театъра, наречен „Петровски“ по адреса му на улица „Петровка“. Сградата обаче изгаря още преди откриването на театъра и князът възлага строителството на английския предприемач Майкъл (Михаил) Медокс, който построява т.нар. „Болшой Петровски театър“. Това здание просъществува 25 години, докато изгаря през 1805 г. Поредната сграда е дело на Й. И. Роси на Арбатския площад, но и тя, бидейки дървена, изгаря през 1812 г. по време на нашествието на Наполеон.
През 1821 г. на първоначалното място пак започва строителство на сграда за театъра по проект на О. Бове и ректора Петербургската на академия А. Михайлов. От лятото на 2005 г. основното историческо здание на театъра е затворено за реставрация. Спектаклите и репетициите се провеждат в новата сграда, намираща се до основната. Предвижда се реконструкцията да завърши на 1 ноември 2009 г., когато е насрочена премиерата на операта на Михаил Глинка «Руслан и Людмила». Има обаче сведения, че тази реконструкция може да продължи до 2013 г.

Мариинский театр



Царсвено синьо, бяло и златно - ето руското достолепие, което създава знаменития театър на операта и балета в Русия в Северната Венеция Санкт Петербург. Маририинский вдига своята завеса за първи път през 1860 г. и в него са били премиерите на много известни произведения на Чайковски, Мусоргски и Римски-Корсаков.

Palais Garnier



Най-красивата сграда в света. Оперaта е била проектирана като част от великото персийско преустройство на Втората империя на чело с император Наполеон III. Събира около 2200 зрители, а на сцената има място за 450 изпълнители.
Архитектът Charles Garnuier е слял елементи на неокласическата архитектура в една преувеличена комбинация, наситена с много изтънченост. Залите са разточително тапицирани, таванът, изписан от Марк Шагал през 1964 и фоайето пред огромното стълбище могат да накарат дори един граф да се почувства нищожен. Идеята за построяване на оперна зала датира от 1820 г., но строежът е извършен между 1862 и 1875 г. от архитекта Шарл Гарние. Той бил избран между 171 кандидати, относително неизвестен за времето си и едва 35-годишен.



Bavarian State Opera


Националният оперен театър в Мюнхен е издигнат през 1818 г., но изгаря при пожар още прездве години по-късно. Унищожен отново от бомбардировки през ВСВ и е преместен на друго място, където е построен  по оригиналния проект в първоначалния си вид. Чак през 1963 г. обаче подновява художествената си дейност и днес операта е сред най-престижните сцени  в света.

Михайловский театр


Величествено бяло и чисто - това е една от най-старите оперни зали в Русия. Открита е през 1833 г. и се намира в историческата сграда на Площада на изкуствата в Санкт Петербург.

Teatro Amazonas

Опера в Латинска Америка - да напълно е възможно. Тази опера се намира в сърцето на Манауш, навътре в Амазонската дъждовна гора на Бразилия. Операта е построена по време на епохата на каучука, която превръща Манауш в един от най-проспериращите градове на континента. Куполът на операта е покрит с 60 000 керамични плочки, внос от Франция.

Romanian Athenaeum


Едновременно Концертна зала и опера в центъра на Букурещ. Помпозна и строга - отличителен белег на столицата на Румъния. Построена е през 1888 г. в неокласически стил от архитекта Алберт Галерон, а парите за нея са събрани от самите жители на този проспериращ по онова време град.

Metropolitan Opera House


Ню Йорк е не само Новият Рим на модерните времена, но превръща Метрополитан Опера е една от водещите оперни компании в света още от откриването си през 1880 г. През първите си години, Метрополитан промяна няколко пъти стила си, като първоначално всички изпълнения са били на италиански, след това на немски и накрая в оригиналния си вариант. Залата впечатлява с модернистичния си стил и отлична акустика. И ако Меката на операта е La Scala, то Метрополитън е онази дръзка алтернатива, която не само разполага с най-здоброто, но може и да създава звазди.

Oslo Opera House


Отворена съвсем наскоро през 2007 г. операта в Осло отразява северния вкус и темперамент импозантност, но и въздържаност, удобство, но не и прекомерен разкош. Правителството, което ръководи проекта  желае операта да се превърне в отличителен културен белег на Норвегия и на новите архитектурни тенденции. Провежда се международен конкурс и жителите са поканени да разгледат предложенията. Отзовават се 70 000 души, които от 350 предложения избират архитектурната фирма Snohetta, на която е възложен бюджет от 750 милиона долара. За първата година от отварянето си, операта е посетена от 1,3 милиона души.

Sidney Opera



Най-известната сграда в Сидни,а както и в цяла Австралия е тъкмо Операта, разположена почти в самия център на пристанището, на брега на скалист нос напомня на огромни,издути от бриза платна или на бели перлени миди,поклащани от морските вълни. Сградата е по проект на финландския архитект Ове Аруп. Архитектурният план е изработен по международен конкурс,организиран в края на 50 - те години на ХХ в.Завършен през 1973 г. Освен оперната сцена в нея се помещават още две театрални сцени, концертна зала, ресторанти, киносалони, художествени галерии и библиотека. Номинирана е за едно от Новите седем чудеса на света.



1 коментар: