сряда, 27 май 2015 г.

История на лебеда

 



Гостуване на Су Бин Ли (Корея),
лауреат на “Специално отличие Варна 2014” като Одета-Одилия




ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО, Балет в ІV действия по музика на П. И. Чайкоовски; Хореография и режисура Олег Дановски, Художник Иван Савов, Репетитори Мария Илиева, Милена Симеонова, Ясен Вълчанов. Първа премиера в Софийска Национална Опера 1995. Одета-Одилия: Су Бин Ли (Корея); Зигфрид: Никола Хаджитанев, Приятел на принца: Цецо Иванов; Шут: Георги Аспараухов.

 

Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg




Едва ли балетът щеше да съществува като изкуство, такова каквото го познаваме днес, ако Чайковски не беше сътворил трите си гениални партитури, преобърнали представата за сценичното изкуство на танца. Едва ли би оцелял без емблемата „Лебедово езеро”, върху която се трудят почти всички легендарни хореографи – след провала на Венцел Рейзингер за премиерата от 4. Март. 1877 на сцената на Болшой театър, за постановката в Марийнски Мариус Петипа (І, ІІІ действие) и Лев Иванов (ІІ и ІV). Колкото и пъти да се сблъскваш с този шедьовър всеки път поражда изумление от музикална, психологоческо-драматургическа и хореографска гледна точка. Въпреки това много редки са онези мигове, в които някоя нова танцова интерпретация е толкова изненадваща и непосредствено свежа, че те кара да изживяваш творбата като за първи път. Гостуването в София на младата корейска балерина Су Бин Ли, само шестнайсет годишна, се превръна в един от акцентите на сезона и надхвърли щедрите очаквания на публика и специалисти.



Су Бин Ли се превръна в сензация на XXVI Международен балетен конкурс във Варна през изминалата 2014 г. Представи се в група “Б” – младша възраст, тогава на петнадесет, и предизвика истинско изумление със своята версия на Одета-Одилия („Па дьо дьо” от ІІІ-то действие и вариация от ІІ-ро действие от “Лебедово езеро”, вариация на Никия от ІІ-действие от „Баядерка” на Минкус и вариация на Есмералда от едноименния балет на Пуни), които й завоюваха “Специално отличие Варна 2014” – диплом, медал и лауретско звание. Трудно за вярване е, че Су Бин Ли започва сериозни си занимания с балет преди малко повече от четири години, завършва балетно училище “Сунхуа”, а понастоящем се обучава в Националния корейски университет по изкуствата.



Въпреки триумфа на Корейската балетна школа, нейните представители сякаш споделят едни и същи недостатъци. Макар че се отличават с особено високо техническо майсторство, което им отрежда призови места по световните конкурси - те не смогват да постигнат непосредствеността на психологическата проникновеност, идейна задълбоченост и естествеността на емоционална експресивност, подхранваща езика на класическия танц и така щедро показвани от руските представители. Залагайки предимно на атлетичността на движението, бързината, виртуозитета и техническите факирства и условности корейските танцьори макар и не рядко формално безупречни са често незабележими, или поне безинтересни – примерите са не малко.


Отличените корейци във Варна, Москва, Ню Йорк, Париж, Истамбул, Виена или Сеул и Нагоя рядко имат твърде значими художествени постижения след това, освен добра реализация на солисти. Така бе и на конкурса миналото лято, когато се появи Су Бин Ли и преобърнала наопъки всички стандарти, предрасъдъци и смогна да сломи всички скрупули. Знае се, че Одета-Одилия е най-рисковият конкурсен образ – него си го позволяват само най-добрите и тук провалите са най-сигурни и гръмки, още повече за артист от младша въраст, който между туровете редува черното па дьо дьо и вариации от бялото адажио.



Похвално е, че новото ръководство на Варненския конкурс покани като част от журито и директора на националния ни балет Сара-Нора Кръстева, която като награда за двама от отличените изпълнители, предоставя гастрол в цялостен спектакъл с водещтата ни трупа. Дългоочакваното събитие се състоя в деня на пролетното равносенствие – 22 март. Като Одета-Одилия Су Бин Ли се включва в постановката на „Лебедово езеро” в хореографската версия на Олег Дановски от 1995 година, с партньор Никола Хаджитанев като Зигфрид.



Според средновековната латинска фраза за лебеда “Divina sibi canit et orbi” –– (Пее божествено за себе си и света) той притежава качестветвото да слива началата, да свързва небето и земята. Основното качество, което изумява при Су Бин Ли е не пълната и фзизическа и техническа освободеност, изумителната плътност и зрялост на интерпретацията й, напълно удивителна за възрасттай, а преди всичко умението й за експресивност и пряк емоционален контакт. Абсолютната й музикалност се превръща в неочакваното свойство да онаглядява с физически действия звуковите образи - като намира за тях напълно основателна от психологическа гледна точка достоверност. Как е възможно това?! Само с една невероятна заложба, трудосопособност и гениална надареност.


Крехкото танцуващо шестнйсет годишно момиче на сцената има излъчването на завършен артист и необикновен интерпретатор, който подсказва нови аспекти от добре известното. Тя разбира същността на балетното движиение – за нея то е напълно естетвено и природно, постига го без усилие и с шеметната лекота на детската невиност. Като артист предизвиква възхита с умението да мисли движението цялостно и в развитие, да разгръща линиите на кинетичната мисъл, да фразира нюансирано и което е белег за най-висше майсторство да осъществява връзките между отделните фрази със съвършенни преходи, да симфонизира фигурите в кинетични паратакиси, където всичко взаимодейства логически помежду си.


Факт, който прави от големите артисти истински майстори и се постига с цената на много опит, упорство и душевна зрялост, а тук те са налице с покорителна спонтанност и невинност. Лекотата, с която танцува Су Бин Ли е пленителна, но тя не би имала никаво значение, ако не бе наситена с дълбоко, точно и поразяващо с адекватността си емоционално проникновение – всяко движиние е спонтанно душезаявяване, въплъщаване на невидимата мисъл, трепет-изповед, един красноречив говор за потока на съзнанието. Су Бин Ли познава и превръща в спонтанност основното правило на класическия балет – бързи крака, бавни ръце, където краката са ритмическите структури в танца, а ръцете са пластическата изразност на мелодията. Балерината не се чувства скована от строгостта на класическиата форма, тя притежава смелостта да импровизира вътре във фигурата, да прави ясни акценти, които са въведени от неустоими в максималната завършеност, чистота и линеарност преходи. Така е още от първото явяване и в голямото бяло адажио от ІІ-ро действие.



Корейската балерина демонстрира огромното внимание към детайла, личащо във всеки момент от изпълнението й от воденето на ръката и пръстите, през дъгите, отварянето или окръглянето на движението, до ракурсите на пръстите, главата, стъпалата и т. н. Трудностите на детайлите в хореографския език не затрудняват Ли да мисли мащабно в цялостната фраза или в диалога с партьора – тя разгръща движенията свободно от техния първи имулс, тласка ги в изразителен пик и ги оставя да угаснат в неустоимо красви завършеци, без да подчини нищо на физическия комфорт и леснината. Всичко в движението се изработва максимално концентрирано, но то не е напрегнато, а удивително свободно и плавно.




Идеята на образа на Одета в „Лебедово езеро” е спасителната и трансформираща енерегия на любовта-преданност, която е прекрасно символно онагледена от образа на водните отражения и спокоен ритъм. Чайковски харакеризира царкинята-лебед чрез плавността на езерните вълни и кротосттостта им, затова мелодийното начало буквално пластически и живописно предава плавността, елегичната грация, меланхолното очарование на вълните-шепот, жалбата-молитва и красотата на скритата надежда под горчивото отчаяние.

 
Образът е дълбок именно, защото трябва да обобщи многопластовата емоционалност. Чайковски обича инструменталните тропи и фигурализми, които насища с особена експресивност. Оркестрира партията й с всички възможни емоционално акустични отенъци на сладостно упойната тъга, очакването, трепета и вълшебно въздушно-водната образност. От покъртителната изповеденост в гласовете на обоя, фагота или кларинета, през сърцераздирателността на цигулката и трепетното тремоло на щрайха, до метафизичността на арфата и възвисителните ликувания във флейтите.



Одета на Су Бин Ли е пределно крехка, невинна жертва на жестока участ, обзета от неизповедима тъга, но и стаила един особен копнеж, чрез който разпознава любовта на Зигфрид като обещание за спаниние. Ли представя Одета в нейната чистота и ранимост, тя се доверява от любов, но и заради любовта, затова и в голямото адажио тя не се бои толкова от Принца-Стрелец и неговата настойчивост, колкото от неустоимо обземащото я чувство за надежда и вяра в спасението. Ли скулптрира Одета, надарява я не само с благородна царствена тъга и отвъдземно приказно сияние, колкото с някаква неустоима поетичност, която позволява на духа да провиди зад границите на позволеното. Склонената глава и клюмнала китка са опозитирани на дълги погледи-молитви към небето и бавни валнообразни дихания. Ръцете ту летят в полет, ту приласкават и молят за помощ, ту се превръщат в люлееща се в непрестанни прилви и отливи на съмнения и надежди душа.




Лебедовите ръце на Ли не са просто летят, пърхат, пласкат и трепет, те са някакво сърдечно откровение – балерината ги води в мощни импулси от рамене, които отекват в пръстите, като не рядко ракурсите се сменят динамично и придават усещане са силна триизмерност. Плътността и органичността на интерпретаторския ракурс идва тъкмо от цялостността на идеята коя е Одета и каква е дълбоката й отлика от Одилия. Нейната участ и всяко кинетично изразяване фигура и фраза се подчинени на единството и съгласуваността на отделните детайли с цялото. Су Бин Ли е различна в Одилия - царствена, чието великолепие е колкото примамващо, толкова и оттласкващо, бляскава, надменна, обещаваща, подкупваща и палаво-игрива.






Може би в Па дьо дьо на черния лебед и Зигфрид тя не бе така шеметна като във Варна, и не само поради замяната на малката вариация, с която тя се представи там, а тук с „Целувката” – голямата, и не защото не успя да направи пет поредни двойни фуетата, както стори това на Галата, а защото за Одилия се изисква и доза страховито коварство и физически магнетизъм, което Ли, интерпретира по-скоро като загадъчност и достолепие. На финала в ІV-то действие грациозната нежност прераства в жертвоготовност – линията на движенията се отваря, те стават по-отривисти, крилете-ръце пласкат в борба-отчаяние. Тук са и най-смелите интерпретаторски решения на Су Бин Ли – когато Ротбарт подчинява Одета – ръцете й до преди миг развълнувани вълни се сковат прави, изопват се напред, сплетени в гневен двоен юмрук, а не в молба. В елегията при егзода на лебедовия диагонал тя не само се извръща, но се надвесва силно над унесения Зигфрид и го зове с пърхащи ръце..., а прокапващите сълзи и ридания тук са показани в дълго вълнообразно движение - залюляване от торса към главата, подето и изведено към безкрая от ръцете...

 
 

За успеха на спектакъла допринася и отличното партньорство на Никола Хаджитанев като Зигфрид. Хаджитанев е героически силов тип танцьор, много стабилен в поддръжките и уверен в дуетите. Неговият Зигфрид е достоен и достолепен млад човек, който се бори за идеалите си. Впечатлява неговата вариация-копнеж от края на І-во действие, където успява да нюансира поредицата от диагонали и завъртания през пироет, кето му дава възможност да изяви своя Зигфирид, като личност търсеща не само приключения и ловни трофеи, но и готова на самопожертнователност, отдаденост и духовна чистота. Хаджитанев е много стабилен във вариациите, но като че ли именно в двата дуета той напълно успява да разгърне свойствения си темперамент и енергия. Цялата трупа танцува с особено настоение.

 
 

Много красиво бе и триото от І-во действие, където се открои Цецо Иванов с прекрасна вариация и изчистен стил. Иванов през настоящия сезон е артистът с най-отчетливо възходащо развитие. Като Шут с много отривистост и палав чар се изяви Георги Апарухов, чиято артистична зрялост и сценична освободеност уплътява подходящо персонажа.


 
Какво можем да противопоставим на жестокостта, несправедливостта и безпардонната грубост на света, в който живеем?! Като че ли дълбокия си копнеж по нещо неразрушимо, възвишено и красиво. Но красотата днес, лишена от способността си да освобождава духа, е покорена от страстите на капитала, който търси печалба на всяка цена и нищо не може да бъде мислено вън от неговите закони. Такива изненадващи с таланта си артисти като Су Бин Ли, защитават истината, че в човека има нещо по-голямо от самия него, че таланът сам създава мярката, с която да бъде преценен.

 
 

А изкуството е оръжие срещу заблудата, че всичко може да бъде измерено, етикетизирано и окачествено чрез критериите на пазара. Ценността лежи не просто в самото нещо, а в същността на човешкото, което открива, уважава и оценява. Изкуството днес е това, което се съпротивлява. То устоява на смъртта, робството, позора, срама пише Жил Дельоз, и е прав, защото съпротивата е израз на духовна непоквареност и свобода.


* Статията е публикувана в ЛИТЕРУРЕН ВЕСТНИК бр. 19/2015
* Фотосите в материала са дело на Виктор Викторов и архив на Софийска Национална Опера и Балет;



Няма коментари:

Публикуване на коментар