четвъртък, 8 октомври 2015 г.

Нещастието да бъдеш талантлив

Веса Тонова като Жизел

Веса Тонова
и ситуацията в българския балет

Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg


Кой си ти?! Кой си ти, че де ме съдиш, упрекваш, съветваш?! Причина за абсолютния ценностен вакуум, в който съществуваме вече повече от четвърт век, е тази арогантност на на постсоциалистическото общество, което непозвололява на личността да заяви себе си и да изиска уважение и ценене на качествата й, превръща достойнствата и завоювания престиж в илюзия, защото си позволява да я унизява с икономически съображения и оправдава незачитенето и властническо своеволие с аргументите на правилата на капитала. Поредният скандал със съдбата на примабалерината Веса Тонова на трупата на първия ни театър, унизително уведомена за пенсионирането си, препотвърждава известните горчиви думи на побългарилия се чех Константин Иречек, обрисуващи нещастието да си роден българин: „Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо... За мен най-лошото в България, е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата”, написани в писмо от 13.12.1881 г.

И ако е вярно, че България е земя на „таланти на буци”, също така е вярно че тук шлифоването на талата е повече от мъчително, заради безпардонната посредственост, която задушава всяка оригиналност, наказуемия максимализъм, стремеж към истинско качество и художествена взискателност, а дарованията се зачеркват с лека ръка, нехайно, сякаш нямат никакво значение.


Кармен в "Кармен-Сюита"


Китри в "Дон Кихот" с Емил Йорданов - Базил


Сванилда в "Копелия" с Никола Хаджитанев


Веса Тонова е prima asoluta за българското балетно изкуство, не само за последните двадест години, но на всички времена. Артист с изумителни качества, висок професионализъм, впечатляваща музикалност, богата емоционалност и артистизъм, чиито огромен принос към българската кутура заслужава да бъде почитан, тъй като ни освобождава от духовния провициализъм и показва истинската мяра за творчество и честно присъствие в изкуството. Затова и нейните почитатели се самоорганизираха в спонтанен мълчалив протест пред Националната опера в неделя, преди следобедното представление, изумени от безпардонността на начина, по който настоящия директор на трупата Сара-Нора Кръстева, с лекота я освободи преди старта новия сезон.


Одета в "Лебедово езеро"

Одета в "Лебедово езеро" с Трифон Митев - Зигфрид


Одета в "Лебедово езеро" с Трифон Митев - Зигфрид


Одета в "Лебедово езеро" с Трифон Митев - Зигфрид


Веса e от онова голямо, но и изгубено поколение, което започна творческия си път през тъмните години на прехода и даде най-много жертви – свит репертоар, ниски заплати, лоши условия. Време когато големите художествени дела оставаха незабелязани сред площатната гълчава на политическия цирк, а когато нещата се поуталожиха, конюктурата, първенющината и парите ги превърнаха в неудобните свидетели на истината. Веса Тонова въпреки това успя да се нареди до най-големите, но не просто като една сред тях, а като първа сред равни. Художествените й достижения, признати от такива балетни величини като Юрий Григарович, Махар Вазиев, Вячеслав Хомяков, Марио Пиаца, Сергей Бубров и др., я вписаха в кръга на най-големите - Вера Кирова, Красимира Колдамова, Калина Богоева, на златното поколение на Евгения Кръстева, Силвия Томова, Милена Симеонова и Мария Илиева-Маша.


Жизел

Жизел

"Силфида" на Бурнонвил


Тя записва името си в историята на българскито танцово изкуство с прочувствената си интерпетация на Жизел, еталонната филигранност и стиличтична яснота като Аврора от „Спящата красавица”, елегична грациозност като Одета-Одилия от „Лебедово езеро”, невинна чистота и игривост като Мари от „Лешникотрошачката”, очарователна палава кокетливост като Сванилда от „Копелия”, дръзка самоувереност като Китри от „Дон Кихот” и горда красота като Гамзати от „Баядерка”. Не по малко белестящи са интерпретациите й на Жулиета или Силфида, Пепеляшка и съблазнителната Кармен. Тонова изненада всички и с неокласическите си и модерни превъплъщения в „Сюита в бяло” на Серж Лифар, „Гето” на Пиаца, „Серенада” и „Алегро брилянте” на Баланчин и много др.

"Сюита в Бяло" Серж Лифар


През последните шест години от управлението на Кръстева, Тонова често бе пренебрегвана при програмирането на афиша. В едва двайсетината спектаъла годишно името й присъстваше в четири или пет спектакъла, които винаги се препълваха с публика и превръщаха в празници. В крайно и неестествено стеснения репертоар на балета ни, ограничен до три-четири заглавия, на Веса не бяха предлагани участия в редица премиери, както и роли като Никия от Баядерка или Аврора в новата постановка на Мария Илиева от 2014, при все безапелационните й качества и еталонността на примата именно в тези партии и правото й да се представи в тях. Още повече, че класата, реномето и стила на Тонава са лесно разпонаваеми и защитени на вески спектакъл. Въпреки възрастта си тя не само е в отлична форма, но и продължава да изумява с чувството си за детайл, прецизност и интерпретаторска дълбочина.

Фея Люляк "Спящата красавица" 2014

Фея Люляк и Александър Александров - Дезире в "Спящата красавица" 2014



Фея Люляк "Спящата красавица" 2014


Като че ли сме обречени на безкрайно повторение на едни и същи грешки. Не са един и двама напусналите трупата на първия ни балетен театър с огорчение - така се получи с Бисер Деянов, Силвия Томова, Милена Симеонова и много други – нелепо, лишено от достойнство. Тук не става дума за едва извоюваните пенсионни права на балетия артист, които са едно от малкото защитени права на артистите у нас, а за конкретен артист, доказал изключителния си талант и превърнал се в лице на това трудно, жестоко и елитно изкуство. Веса Тонова е емблема на българския балет, танцьор, чиито стил, качество и ниво са сравними с всички международни звезди и най-високите художествени изисквания. Защо тогава ръководството на трупата е така нетърпеливо да се освободи от нейния блясък?! Въпреки обичта на публиката и първенството й в трупата. Защо въпреки очевидните проблеми на балета – текучеството на кадри, непрестанното допускане без конкурс на компромисни по данни чужди танцьори, необвързани с добри договори, необходимостта от откриването на нови прими, попълването на солистичната група, репертоарният застой и очевидна художествена безпътност, иска да се угаси една от последните искри на онова голямо поколение, което изведе българския балет от стагнацията и върна публиката в залата.

Аврора в "Спящата красавица"

Аврора в "Спящата красавица" 

Аврора в "Спящата красавица" с Трифон Митев - Дезире



Аврора в "Спящата красавица" с Росен Канев - Дезире



Веса не е сама, тя е част от знаменития клас на Румен Рашев, подарил на балета ни такива изключителни танцьори като премиерите Росен Канев, Трифон Митев и примата на балет „Арабеск” Теодора Стефанова. Чудно ми е след като и те бъдат освободени от трупата след някой и друг месец как младите ще покрият артистичната пустота.


 А Националния ни балет има нужда и от нови репетитори и от разширяване на щата, тъй като сцената пустее и се играе на нокти, заради постоянните дупки, откъм можещи артисти и като премиери, и като солисти, и кордебалет. Вярно е, че балетът е високо скъпо изкуство и че е престиж за една нация да поддържа класическа трупа, но парадоксално ние притежаваме темперамента, таланта и хъса за това, въпреки пренебрежението на политическия елит към културата.


В "Серенада" от Баланчин 

В балета обаче има една специфика – то е живо и дишащо изкуство, изискващо традции, които се поддържат в интимността на връзката учител-ученик и такива звезди като Веса Тонова са длъжни да дават своя пример, дотогава докато могат, да предават щафетата на най-високо ниво като художествени ръководители, репетитори, хореографи, пстановчици,режисьори и т.н., а не да бъдат пренебрегвани и унизявани.

Китри в "Дон Кихот" с Ясен Върчанов - Базил


Жулиета "Ромео и Желиета" с Трифон Митев - Ромео


Одилия в "Лебедово езеро" с Трифон Митев - Зигфрид


Защото културата е приемственост и не търпи вечното откриване на началата, а държи да стъпва на раменете на миналото. Само онова, което човек даде, само то не може да му бъде отнето. Сигурен съм, че Веса Тонова има още какво да даде на българското изкуство и ние сме длъжни да й дадем този щанс и да бъдем благодарни за таланта й и неговата небивала щедрост.


Жулиета "Ромео и Желиета" с Трифон Митев - Ромео


* Статията е публикувана във вестник КУЛТУРА - Брой 34 (2826), 09 октомври 2015;

* Авторът благодари на фотографите Костадин Чернев и Виктор Викторов;

Няма коментари:

Публикуване на коментар