вторник, 18 май 2010 г.

Акустична археология



Концерт на Били Кобъм в София



Петър ПЛАМЕНОВ

pet27@abv.bg

Съществуват и кратки пътища. Музиката познава красотата на обходата, открива насладата в стъпките и радост от безгрижието на разходката, но въпреки това е изкуство на прекия път, защото ухото скъсява разстоянието до същността. Концертът на Били Кобъм в Зала 1 на НДК, е своеобразна акустична археология на постмодерния човек, непосредствено крачене към неговото сърце. Сред най-известните световни джаз перкусионисти, Кобъм гастролира в есенния фестивал София Джаз Пик, организиран от Jazz FM Radio, с формацията си Culture Mix.


Джазът на Кобъм е упътеност в напрегнатия и наранен вътрешния свят на урбанистичния човек, в ущърбеното му свръхтехнизирано битие, разлъчено от природата и истинската наслада. Неговата музиката е изследване и разгадаване на страховете, носталгиите и опитите за спасение от клопката на консумативно-рекламното съществувание. Затова и музикалният му език притежава тежнение към универсалното и глобалното, съчетавайки различни стилове и подходи той изследва звуковата същност на своя съвременник.

Ето защо стилистично претълкува популярното рок увлечение, неистовата ритмика на четиритактовия автомобил, носталгията по акустичното, увлеченията по екзотичното. В композициите му се разчита постмодерния мироглед, търсещ общ език и връзка между стилове и култури, а езикът на музиката винаги е бил език на откровението и прекия път. Чрез музицирането си Кобън показва, че днес човекът се нуждае от акустично спасение и убежище от хищната, неистово вибриращата звукова среда, която залива и задушава. От тук и опита му да превърне музиката си в хомеопатично лечение чрез разреждане и трансформиране на отровите. Не е случайно, че това се осъществява посредством специфичния инструментариум на ударните.






В звука и изкуството на перкусиите има атавистичен магически елемент, средство за профетика и шаманистко изцерение. Кобъм, чиито произход е от Панама, не крие връзката си с южноамериканската традиция, с усещането, че ударният инструмент с трептящите си тонове възстановява нарушената хармония между тяло и дух, човек и човек, личност и свят.



Неговият джаз е културно-акустично смешение между типичен чикагски и северноамерикански стил с екзотични фолклорни елементи от Панама, островите и Африка, затова работи с музиканти от различни краища на света. В София се изявява в компанията на Жан-Мари Еке - китара, Кристоф Краверо - цигулка и клавишни, Майк Мондезир - бас китарата, Джуниър Гил – стиил пан, екзотичен струнно-ударен инструмент с южно-дъждовен звук и Марко Фада -бонгоси, там-там и перкусия. Концертът е организиран по един по-скоро симфоничен принцип, отколкото като редуване на отделни номера. Пиесите свободно преливат една в друга, импровизациите и солата елегантно се вплитат в общата звукова текстура, често в стила на комбо-джаза и линеарното полифонично гласоводене.


 В развитието на пиесите ударните на Кобъм от съпровождаща, ритмоомоделираща структура, поемат виртуозни сола коментират, диалогизират, противопоставят се с контрастни темпа или се взривяват в обемни експлозии. Ударните сола са построени съпоставително, в поредица от стремителни до особено бавни и дори приглушено-тихи моменти.


Ярката, динамична, “моторна” ударна секция на Кобъм с чинели и набор рок барабани има свой контрапункт в топлите афро и латино вокативи на перкусиите на Фада и безбройните ефекти от конго-барабани, маракаси, нанизи от метални пластини, малки чинели, индийски каратлки с различна големина, темпл-блок, дайре и т.н., от тялото им звукът се извлича както с различни палки, така и с цяла ръка и пръсти. В големите звукови откъслеци се демонстрира отличното ансамблово музициране, вслушаност в партньора, при импровизациите солиращият инструмент е елегантно подкрепен от групата, която развива логиката на лидиращата емоция. Виртуозитетът на всеки един от шестимата проличава не само в блясъка на солото, но и в усета за диалогично партньорството.


Проектът Culture Mix търси универсалния смисъл на джаза, пресрещайки чисти рок елементи с дръзки фънк и фюджън стилизации. Могат да се откроят две основни тенденции: едната е ново тълкувание на традицията на cool-джаза и звуково хладнокръвие в стила на отчуждения тон на Майлз Дейвис и търсене на една интелектуална акустична перспективата, а другата на смешението и изящното пресичане и разширяването на саунд експеримента, чрез обединяване на звукови оксиморони като бас-соло и стиил-пан, рок-вариации с екзотични ритми и медитативни състояния постигнати от електрическа цигулка.


Музиката на Били Кобъм е разгръщане и задълбочаване на възможностите на изразните средства на джаза, работата му с водещи изпълнители като Майлз Дейвис, Джон МакЛафлин, Хърби Хенкок, Карлос Сантана, Рон Картър, Джордж Дюк и кино режисьора Питър Гейбриъл, развива полифоничността на изразните му средства и оставя отпечатък върху звуковото му усещане. Това проличава и в настоящия концертен проект с мащабното разгръщане на произведенията и специфичната бийт-пулсация. Тук джазът е все още музика на движението, ритъма и темперамента, на радостта и емоцията, но и вътрешно интелектуално отреагиране на шеметния темп на глобализма, опит за “лечение” чрез удар и ритъм, една археология на душата под пластовете лукс, блясък, винил и витртуални наркози.


И ако човекът е скрит зад думите, то той е разбулен в звуците, които създава - джазът на Кобън е акустична археология на онова човешко, което не можем да прикрием, унищожим и забравим в себе си, защото тъкмо то ни прави такива каквито сме.

Няма коментари:

Публикуване на коментар