петък, 15 юни 2012 г.

В самотата на извънстоличното поле

Антоанета Алексиева, Дунде, Първо действие

"Кръстопът на страстта"
по хореография на Антоанета Алексиева
премиера на Старозагорската опера и балет


Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg


Централизилането в столицата на културнозначимите явления за сметка на провинцията е устойчива тенденция у нас, особено засилваща през последните години заради естествената смяна на поколенията и неясната културна политика. С още по-голяма сила това се отнася до балетните трупи, които не само са със силно редуциран състав, но и с крайно ограничена постановъчна творческа дейност. Имах възможност да посетя новата балетна премиера на Старозагорска опера и балет "Кръстопът на страстта" по хореография на Антоанета Алексиева - прима и хореограф в МТ "Стефан Македонски". Спектакъл в три действия и четири картини, музикално оформление и аранжимент Милен Ямаков, костюми на Мария Драганова и сценография на Борис Стойнов.

Антоанета Алексиева, Дуенде, Фламенко

Антоанета Алексиева, Дуенде, Фламенко

Ако все пак оперните институции у нас, въпреки големите трудности, успяват относително да устояват на резките намалявания на щатовете, то с балетните трупи положението е направо плачевно. Дори първият ни състав Националният балет е едва с 50 души - танцьори и корепетитори, като през 90-те бе намален от 150 наполовина, а сега е на санитарния минимум за представителна трупа, и с парадокса на активен репертоар от 4-5 заглавия и 2 премиери годишно, които обичайно са едноактни платна.

Ансамбъл на Старозагорска държавна опера и балет

Балетът в Стара Загора е пред закриване, трупата наброява едва 15 души, 5 мъже и 10 жени като част от танцьорите са на възраст около 50 години и малцина са с балетно образование, а новите попълнения, 4 момичета от местното хореографско училище, са назначени на половин щат. Може би трябва да припомним съдбата на Пловдивската трупа, която преди няколко години едва бе възстановена с неимоверна отдаденост и упорство от страна на примата Силвия Томова и бившия директор Калуди Калудов, която смогна за малко повече от година да осъществи редица концерти и премиера на „Спящата красавица”, но днес съставът е от едва 15 души с един солист мъж и има декоративна функция.

Антоанета Алексиева, Фламенко


Сега Алексиева е поканена в Стара Загора да осъществи нова постановка, за да може състава да се консолидира и да набере репертоар. Работата с трупа с неизравнено ниво - възрастово и стилистично е рисково начинание. Ето защо Алексиева предприема смелия ход да търси по-характерна и свободна изразност.

През последните няколко години тя задълбочено изследва и претворява на сцената фламенко танца и е може би един от най-добрите му познавачи у нас. Все пак именно нейно дело бяха оригиналните дивертисментни платна в постановката на „Дон Кихот” от Масне в София от 2009-та, изцяло удържани във висок фламенко стил с енергийно наситени неми картини на фона на палмас и тропане с токове, както и динамичните цигански танци в мюзикъла „Зоро”.

Ансамбъл на Старозагорска държавна опера и балет

„Кръстопът на страстта” представя различните лица на любовната страст - привличане, ревност, съперничество, безумие или мъдрост, чрез емблематичните образи най-напред на андалузките цигански танци с музиката на Мануел Де Фая и Албенис, екзотизма на ориенталската съблазън във фрагментите от „Шехерезада” на Николай Римски-Корсаков и „Гаяне” на Арам Хачатурян и накрая на руските цигански романси.

 Първата част е най-характерна, втората е по-близо до класическия хореографски език без да се качва на палци, а третата представлява някакво своеобразно обединяване на кинетичните търсения. За съжаление свободата на хореографския изказ е съобразена с възможностите на изпълнителите, които често не успяват да постигнат синхрон, едва догонват водачите, развалят диагоналите и т. н.

Ансамбъл на Старозагорска държавна опера и балет в "Гаяне"

Солистичните партии са поверени на премиер солистите Петя Вънева и Станко Танев, а със сола се изявяват още Александър Желев, Цветелина Тенева и Ивелин Христакиева. Вънева има добра линия на движение, но все още в интерпретациите й личи напрежение, което не й позволява артистична свобода, Танев има много добра осанка, но за съжаление среща трудности от чисто техническо естество. Приятно впечатление оставя в рядко изпълняваната вариация на Нуне младата Ивелина Димитрова.

 Петя Вънева и Станко Танев като Шехерезада и Шахриар

Може би отново най-въздействащи са онези моменти от първо и трето действие, в които солира самата Алексиева. Тя смогва да насити със страст фламенко движението, да го предаде като душевно откровение в серията от бързи стъпки или високите драматични подскоци от място както и елегантното соло-изповед на копнежа от танца със стола. Бравурният финал от трето действие с разветите цигански поли е много умело организиран около солистите и оставя ведро впечатление. Заслуга на хореографката е именно търпеливата репетиторска работа с трупата, която все пак успява да изнесе този спектакъл, въпреки очевидните технически трудности, сложността на артистичните задачи както и да заяви желание за съществуване и творчество.

Сцена от второ действие "Приказки на Шехерезада"

Публиката, зажадняла за изкуство, е възторжена и ентусиазирана тъй като рядко има възможност да наблюдава самостоятелни танцови постановки. Факт, който обаче по-скоро натъжава, защото напомня до каква степен вкусът се е руинирал, а кризата в провинциалните състави е нарушила естествените творчески процеси и е стеснила кръгозора на самите артисти, които дори не се осмеляват да осъзнаят проблемите на собственото си художествено битие, взряни единствено в нелепиците на трудностите на оцеляването какво остава тогава за истинските високи критерии за оценка и майсторство. Дори подобни героически гастроли на хореографи с доказани имена само обострят проблемите, защото правят още по-ясна нерадостната картина.

Антоанета Алексиева и Станко Танев в сцена от трето действие "Таборът"

У нас Министерството на културата упорито не желае да изработи никаква ясна и цялостна културна стратегия за развиване на национално художествено съзнание, за съхраняване на достиженията и обогатяване на културната реалност. Всичко е оставено на самотек, да зависи само от всеотдайността на малцина ентусиасти, а генерално всичко се прави само заради живуркането и оцеляването, но нищо за истинското духовно творчество и мисловна свобода. Очевидно трябва да превърнем в лозунг на съществуването си парадокса на Мюнхаузен непрестанно сами да спасяваме себе си, когато блясъкът на безпардонността и посредствеността ни заливат отвред и се давим някак мълчаливо, примирени със съдбата на обречени.

Сцени от трето действие "Таборът"

 * Статията е публикувана във вестник Култура - Брой 23 (2685), 15 юни 2012;

* Фотосите са дело на автора Петър Пламенов, направени на премиерата в Стара Загора;

 * ГАЛЕРИЯ "КРЪСТОПЪТ НА СТРАСТТА"


Антоанета Алексиева  

Ансамбъл на Старозагорска държавна опера и балет 

Антоанета Алексиева и Станко Танев 

Ансамбъл на Старозагорска държавна опера и балет в "Гаяне"

Ансамбъл на Старозагорска държавна опера и балет 

Ансамбъл на Старозагорска държавна опера и балет 

Солира Петя Вънева

Солира Петя Вънева
 Ансамбъл на Старозагорска държавна опера и балет в "Гаяне"

Солира Петя Вънева
Ансамбъл на Старозагорска държавна опера и балет в "Гаяне"

Сцени от трето действие "Таборът"

 Сцени от трето действие "Таборът"

 
Сцени от трето действие "Таборът"

Няма коментари:

Публикуване на коментар