неделя, 10 юни 2012 г.

Спасение чрез поезия


100 творби на изкуството от света 
за Фукушима


„Какъвто и проблем да имаш – отговорът е Любов
– на всеки въпрос и проблем.
Ние сме тук, за да обичаме, за ни обичат
и за да научим още няколко малки нещица”.

Джубран Халил Джубран
„Пророкът”


Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg

Поезията е преди всичко милост, милост към всичко крехко, мигновено, обречено да отмине, но също така великолепно и скъпоценно, на онова, което следва да се съхрани, запомни, което създава от света на случайността свят на човешка история. Как човек устоява на прищевките на съдбата, на жестокостта на случая и неумолимостта на стихиите.

С какво може да надмогне превишаващото го по сила и могъщество. Отговор на тези болезнени въпроси не може да даде логическия ред на науката, но поезията идва като утеха и надежда, като осмисляне на болката и преобразяване на чудовищното. Поезията открива пътя на живота, сблъскавайки се с безсмислието, извлича смисъл от неведомостта и утвърждава човешкото чрез способността му да съчувства, да бъде състрадание.

Афиш на събитието: 100 Artworks from the World for Fukushima

Вече година от катастрофалното земетресение в Япония, предизвикало и дълга серия от злощастия - опустошителното цунами и аварията в атомната централа в префектура Фукушима, които само за миг отнемат безчет невинни животи. Днес година по-късно сто поети и художници от целия свят изпращат свои оригинални произведения в различни поетични и изобразителни жарнове – хайга, хайку, сумие, калиграфия, рисунки и фотография, за да изразят своето съчувствие, болка и съпричастност, да вдъхнат кураж и да дадат своята духовна подкрепа към невинната скръб, да разкрият един нов хоризонт на ведро небе. Защото истинската утеха идва от засвидетелстваната любов, надежда просиява от вярата, че любовта побеждава безумието и жестокостта и от отломките да се построи нов живот. В същността на поезията винаги лежи един дълбок призив за промяна, самото слово е начало на тази промяна, спасение, което започва от словото.

Изложбата в Токио в The Rock Café 1-30. VІ. 2012

От януари до началото на юни поети от целия свят изпращат своите послания за спасение, надежда и възстановяване в проекта „100 творби на изкуството от света за Фукушима” (100 Artworks from the World for Fukushima). Световната арт акция е по идея на японската художничка Чиюки Итога и се осъществява посредством световната социална мрежа Фейсбук. Ето защо има участници освен от Япония и от Франция, Германия, Италия, Унгария, Великобритания, Холандия, Русия, САЩ, Канада, Автралия, Виетнам, Тайван, Китай, Индия и др.

Изложбата в Токио в The Rock Café 1-30. VІ. 2012

В него се обединяват оригинални произведения – рисунки, калиграфии, графики, хайги, пана, инсталации, посветени на спасяването от скръбта. Те ще бъдат експонирани от 1-ви до 30-ти юни в едно най-модерните арт пространства в Токио в The Rock Café  между -30. VІ. 2012. По време на изложбата ще се проведат и редица рецитали, четения, музикални вечери и благотворителни прояви от японски и световни творци.

От 21-ви юли до 18-ти август експозицията ще гостува в Централната библиотека в град Минами Сома, Фукушима, а след това ще бъде подредена в Кангаеру-Широу Кан, в мъртвата зона около атомната централа, където творбите ще останат безсрочно като послание към идните поколения!


Сред участниците в 100 Artworks from the World for Fukushima са селектирани и тринайсет български творци поети-хайджини и художници: Александър Телалим, Александра Ивойлова, Атанас Рашков, Беким Ибрахими, Вангелия Иванова, Виолета Пенушлиева, Зорница Харизанова, Иванка Янкова, Кирил Недялков, Мартин Макариев, Милена Владимирова, Тодор Варджиев и Петър Пламенов.

От чуждестранните автори следва да се отбележи присъствието на такива утвърдени хайджини като Такакаши Нозава, Йошико Йошида, Кокиши Умезаки, Кенджи Широмото, Сае Отомо, Олег Козак, Луиз Осовски, Хети Таймър, Цегмид Тамир, Нику Шоду, Мишел Д`Анастиу, Джени Дил, Агнес Сазалабу, Яшу ван Дижк, Ед Хансен и др.

Спасяването на света е задача за всяко утро. Спасението не е просто физическо оцеляване, но най-вече духовно предизвикателство. Човекът може да оцелее само когато съхрани свободата на своя дух, когато се убегне на безмилостното отчаяние. Да спасяваш света значи да разпознаваш в него смисъл да съществува, а поезията винаги прави това - открива смисъла защо трябва да се живее, защо човекът е по-голям от всяко изпитание на съдбата, от всяка клопка на случайността.

Словото е някаква грижа и близост – то търси топлината на другия и макар да е оръжие за врагуване, то е и най-силното средство за изцеление. В изкуството на поезията милостта е като че ли най-дъблокото й основание. Но как спасява света поезията?! - като го приучава отново да живее, да чувства по-плътно, да диша по-дълбоко и най-вече да мисли отвъд вясяка граница, да назовава свободата с безбройните й имена.


Стихотворението разкрива едно дълбоко познание за живота, а да знаеш, че нещо съществува, значи преди всичко да знаеш какво е то, да го назовеш и да откроиш живота му. Съчувствието в думите, търсещи утеха и оповестяващи близост и разбиране са духовно ободряване, което дава сила да се съзре смисъла наново и да се забрави мъката, изцерява страха и възстановява доверието между душата и света. Поезията прояснява погледа, трансформира тъгата и разкрива нов хоризонт, а всеки нов хоризонт е нов свят. Всеки път светът започва отначало, всеки път по един и същи начин от словото, от жаждата да се сподели любовта.


* Още на Фейсбук страницата на събитието: 100 Artworks from the World for Fukushima

* Кадри от откриването в The Rock Café, Токио 01.V  I. 2012. в You Tube

* ГАЛЕРИЯ 100 Artworks from the World for Fukushima

Общ калиграфски афиш за изложбата в Токио – The Rock Café 1-30. VІ. 2012
Документални кадри от откриването 1. VІ. 2012
Документални кадри от откриването 1. VІ. 2012
Документални кадри от откриването 1. VІ. 2012
Документални кадри от откриването 1. VІ. 2012
Документални кадри от откриването 1. VІ. 2012


Презентация на работите ми

ХАЙГИТЕ,
С КОИТО УЧАСТВАМ НА СЪБИТИЕТО 



безбрежна нежността е
от шепите ти 
жадно пия

*

жажда за живот
но не
по този

*

безсилни клонки
снежинка още
и ще ги прекърши

*



нищо от тъгата
не смогват да изплачат
на дъжда сълзите



надеждата
с хартиено корабче
да преплуваш океани

*
* В изложбата последната хайга "Надеждата", използва като основа кадър на Valeri Simov (http://ambiaso.35photo.ru/photo_284550/)

Няма коментари:

Публикуване на коментар