понеделник, 18 април 2011 г.

Музика на диханията



Премиера
„Шест Хайку за четец и камерен ансамбъл”
от Стефан Драгостинов


Петър ПЛАМЕНОВ


Възможно ли е най-краткият литературен жанр хайку да се превърне във вдъхновение за музикално произведение? Днес 17-сет сричковото стихотворение, записано в три реда по 5-7-5 срички е вече универсален световен поетичен жанр, създаван на почти всички културни езици. Хайку поезията (яп. 俳句) възниква в Япония някъде през ХVІ-ти век като обособяване от традиционата форма вака. През миналото столетие хайку се превръща в едно от най-съществените културни и литературни феномени.

Оказва се, че тази форма изпълнява някаква особено специфична духовна роля за модерния човек със своята лаконичност, способност за индивидуация и представяне на отношението между човека и природата. Феномен, който тепърва ще придобива по-ясни очертания и тълкувателни ресурси. Някои от най-значимите критици на ХХ-ти век като французина Ролан Барт многократно разсъждават върху спецификата на поетичното му естество, а големи поети като Пол Валери и Кенет Уайт опитват да създават свои творби.

Все пак трудно е да си представим, че хайку макар и в исторически план, чрез малката песен танка, да има отношение към музикалните форми може да се превърне в повод за създаването на музикално произведение заради своята прекомерна краткост и мигновеност. Хайку е литературен атом и сякаш е по-скоро тон, въздишка, миг, отколкото мелодия, фраза. Въпреки това някъде във тората половина на ХХ-ти век Оливие Месиен пръв прави опит да свърже хайку и музика.

Оливие Месиен през 1942 г.

В основата на неговата музикална естетика лежи представата за синестезията, за цветовата обагреност на звука, за дълбоката свързаност между сетивно-ителектуалните усещания. Според френския композитор всичко може да се превърне в повод за музикална композиция от съвръшеното пеене на птиците, та до хайку поезията. Нейната сила и художествена плътност следва обаче да бъде оценявана по три отделни критерии. Първо интерес - да интригува и събужда интелектуално съучастие; второ красота – да беде пленителна и прелестна красива за слушане; и трето да вълнува – музиката винаги трябва да докосва слушателя. Тъкмо затова си позволява да напише своите "Sept haïkaï"(1962) Седем хайку, за соло пиано и оркестър. Авангардна, сложна и оригинална композиция, чиито японски мотиви са преосмислени по нов начин, но общият център между хайку поезията и тези композиции е да се долови уникалния поток на времето и емоционалната му оцветеност.

Стефан Драгостинов

Странно, но и българският композитор Стефан Драгостинов е съблазнен от хайку стиховете и е създал композиция през недалечното лято на 2009-та върху няколко тристишия, озаглавена „Шест Хайку за четец и камерен ансамбъл”, посветена на паметта на голямата българска композиторка Юлия Ценова (1948-2010). Творбата ще има своя Софийска премиера под диригентството на Драгомир Йосифов с Камерен ансамбъл Мusica Nova на 19 април 2011 година, от 19:00 часа, в зала Филип Кутев, Съюз на българските композитори.


Хайку търси истината за живота като откровение на мига, като сатори – прозрение за това какво значи да бъдеш човек. Защото хайку е също откровено като диханието на гърдите естествено, леко, жизнерадостно. В него тържествува живото също както в музиката. На едно място Пол Валери пише, че в основата на усилието на поезията лежи стремежа: „ да се покаже, че чистата мисъл и откриването на истината в себе си винаги могат да се стремят единствено към откриването и изработването на някаква форма”.

Камерен ансамбъл Мusica Nova
19 април 2011
ачало:19:00 часа
Зала Филип Кутев
Съюз на българските композитори

В програмата:

РУСИ ТЪРМЪКОВ – Псалм 22 за камерен ансамбъл
АРТИН ПОТУРЛЯН – Ритуал за камерен ансамбъл
РУМЕН БАЛЬОЗОВ – Juliard Сoncerto
СТЕФАН ДРАГОСТИНОВ – Шест Хайку за четец и камерен ансамбъл; с участието на Александрина Семерджиева (Световна премиера)


1 коментар: