петък, 26 февруари 2010 г.

Вавиланоската плът на звука


Концерт на Рено-Гарсия Фонс в София

Петър ПЛАМЕНОВ


Музиката не e способна да промени нищо в нашия твърде стар и жесток свят – крехка и мимолетна. Но тя е тук, за да утеши и разтуши, за да ни покаже какво би бил светът, ако човек не беше съвсем такъв какъвто е. Музиката сякаш поема по безкрайния път на копнежа, който трябва да отведе някъде по-близо до нас самите и някъде, колкото е възможно по-далеч, от невъзможността ни да съществуваме.




Рено-Гарсия Фонс, наричан “Паганини на контрабаса”, се представи с концерт, организиран от Джаз +, заедно със своя квартет в зала България. Фонс е оригинален изпълнител с нестандартно музикантско присъствие, не само заради необичайния си инструмент – котрабаса – вечната сянка, но преди всичко заради иновативността на своите вкусове и композиторска своеобразност. Френският инструменталист извежда на преден план дълбоката същност на контрабаса. Добавяйки пета струна, преобръща стереотипите в мисленето спрямо възможностите и звученето на инструмента.



Неговия глас, който придава плътност, дълбочина и мрак на оркестъра или с пулсациите си е част от ритмичната секция при джаза, тук придобива самостоятелната роля на импровизационна стихия. Фонс свири както пицикато, така и con arco (с лък), а изтръгнатите звуци напомнят ту за виолончело, ту за фламенко китара, гумбри или перкусионен инструмент, а понякога носталгино разкриват близост със старинната viola da gamba, напомнят за лютня или дори за уд. Толкова гласове - резки, ярки, ласкаво кадифени, здрачно мистични. Тук контрабасът не е само необходимата плът за материята на мелодията, а откровение, пеещ глас, който придобива неподозирана дълбочина и темброво своеобразие.

Музиката на Рено-Гарсия Фонс сякаш възвръща правото на звука да бъде събитие, да създава въображаеми светове и не толкова заради удивителната техническа сигурност, бликаща виртуозност, неочаквани акустични ефекти, а най-вече поради усещането за трескаво търсене и пълна свобода. Изгражда своите пиеси от самата материя на волността, почерпани от възможния „фолклор на въображението” по собствените му думи, който съчетава в себе си джаз и класически елементи, шансон, латино ритми, танго, фламенко, андалуски напеви, индийски и арабски мотиви и какво ли не още. Смешението обаче не е чудовищно еклектично, външно декламативно или безвкусно, напротив органично е и осезаемо – това е музика с плът. Тя постига стилистично единство в непосредствения жив дъх на акустичното събитие – музиката е жива сега, в мига на своето изпълнение, а нейният смисъл е емоционалното преобразявяване, чистата пластиката на чувствотото, което избликва свободно без рамки и без предели и има своя непредвидима динамика.


За музиката на Фонс граници не съществуват, налична е само един вид оголена особена екзистенциална страст, която всячески трябва да бъде изразена във всички свои гласове - независимо дали това се случва през тежките въздишки на акордеона на Давид Венитучи, плача и екзалтацията в китарата на Кико Руи, или странните пулсации на перкусиите на Паскал Роландо, та чако до отгласите и гневните откоси на стъпките на фламенко танцьорката Сабрина Ромеро и нейния сипкав, сподавен глас. Свободата събира в акустична хармония това вавилонското разноезичие.

Пиесите са сговарания и колизии на темпераменти и гласове - интимни разговори и разпалени спорове, тайни срещи и отмъстителни раздели, нежни откровения и самотни изповеди. Богатството на емоционалната палитра, предадено посредством пределно концентрирано, но и много спонтанно музициране, удивлява със своята релефнта дактилност. Както е в емблематичната пиеса "La linea del Sur", дала и названието на последния осми албум на Фонс. Начева с тихо рубато - хриптящ стон в акордеона и провалачен, почти безграничен, дълбок тон в контрабаса, докато се превърне в шеметно съзвучие от почти пазарна пъстрота от гласове и интонации, свързани от още по-неочаквани в цезурите и пулсациите си ритми.




Възможностите на всички изпълнители са изравнени, а умението им да диалогизират и да ваят фразите, съчетани с бузупречна техническа обезпеченост, им дава възможност да създават музикалния текст с подкупваща лекота. Конструкцията на пиесите е разнообразна, но емблематични са онези, в които гласовете бавно влизат един след друг, вплитат се, свързват тембрите си, потъват, утихват или се преобразяват в диалога.

Котрабасът прави дуети ту с китарата, ту с акордеона, ту с ударните или само с гласа, стремително гради плътна звукова тъкан от наситени звуци в един момент от динамично развиващите се пиеси, за да я обезплъти в следващия в едва доловими пиянисими. Особено въздействаща е почти минималистичната „Pizzicato-Kadish”, в която молитвената атмосфера, създадена от глас и контрабас, придобива едновременно мистичен оттенък на неутолим копнеж по съвършенство и дълбока жалба от човешката участ. Стиховете на трите песни, изпълнени и със страст и със някаква мека меланхолия от Сабрина Ромеро – "Caballera de mi Аmor", "El Agua de la vida", "Enamorada", са написани от самия Рено-Гарсия, вдъхновени от богоискателската лирика на средновековния персийски поет-мистик Руми.




Много интересен е акордеона на Вентучи, които на места създава изумяващи звуци – насечени, хритящи, сухи, гърлени или пък тежки, дълбоки и провлачени, а миг след това безгрижно палави подвижни като леки обекчаващи дихания. Перкусиите също се употребяват нетипично – посттоянният ритъм се създава от сипкавите шумове на маракас, задвижван с педал, от голяма дървена сфера се изтръгват тътнежни звуци близки до тези на голям типан, а на кахона се свири ту с четки, ту с ръце, което създава неочаквани ефекти. Още повече, че малки пасторални звънчета, систрум, тамбурин или самотни индийски караталки непрекъснато се намесват или тълкуват големите музикални фрази.



Ако в тялото си сме ограничени, ако през него сме зазидани само в своята участ, то в музиката сме безгранични и безплътни. Изкуството на Рено-Гарсия Фонс е посветено на копнежа по волност, на съжителстването без ограничениям из онези неословесими места, където Духът може да се рее от тяло в тяло, от език в език, в безброй съдби и емоции, да живее в сговор без следи от гнева и болките на плътта и разноезичето.











Няма коментари:

Публикуване на коментар