четвъртък, 14 януари 2010 г.

Поредното безумие




Закриват Полския културен институт в София

Петър ПЛАМЕНОВ

Поредното безумие е налице. Закрива се Полския културен център в София. За съжаление причините и мотивите за това решение са доста неясни, но едно е факт - ако българската общественост реагира на време ситуацията може да бъде променена. И без друго оазисите на културата са малко и всеки един от тях е особено важен за все по-редуцираното ни духовно простраство.

Полският институт присъства в София и България вече повече от 60 години. Институтът е завоювал своето специфично лице, развивайки динамиката на културните отношения с Полша, чиито основи са положени от Българо-полското дружество, популяризиращо през миналия век полската култура у нас и основно на страниците на издаваното в периода 1918-1935 г. списание “Полско-български преглед”, както и в поредицата Полска библиотека. Основоположници на Дружеството са изтъкнатият литературен критик Боян Пенев (1882-1927), поетесата и видна преводачка Дора Габе и Тадеуш Станислав Грабовски (1881-1975) - първият посланик на Полша в България след възстановяване независимостта на Полша през 1918 г.

Мостовете се създават, за за може да се съхрани възможността за среща, духовния обмен на идеи и пътя на една култура към друга, на един народ към друг. Изгарянето на тези мостеве сега, след толкова години упорство, изглежда е проява не само на недомислие, но и на безотговорност.

Прилагам писмата, уведомяващи за започната процедура по закриването на Полския институт:

"Полското Министерство на външните работи е взело решение за
закриването на Полския институт в София. Това решение предизвиква тъга
и недоумение у всички приятели на Полша в България и у всички поляци,
свързани с България. Институтът трябва да прекрати съществуването си в
средата на 2010 година. Може би това е последният момент за реакция
срещу безразсъдното решение на МВнР. Българските полонисти и
полонофили много решително се изказаха в защита на Полския институт в
София. Те разчитат много на подкрепата на полските медии,
на интелектуалните и формиращи общественото мнение кръгове. Да не
позволяваме Полският институт да изчезне от културния пейзаж на
България и Европа"


Лилиана Бардиевска [известна преводачка на българска литература]



В друго писмо от Лила Мороз-Гжелак, научен сътрудник в Института по славистика към Полската академия на науките, се отправя молба за разпространяването на информацията и се правят някои конкретни предложения за реакция към случващата се нелепост:

"...Това е печално и скандално решение, изискващо незабавно действие.
Известно е, че МВнР прави икономии по всички линии, като м. др.
ликвидира т.нар. нестратегически задгранични представителства, за да
има средства за други дейности (напр. в Афганистан). Сигурно няма да
кажа нищо ново, което да не е казано вече от другите, изпратили тази
тъжна информация, но все пак... Необходимо е проблемът да бъде
направен достояние на полските медии, като се представи (в сбита
форма, защото вземащите подобни решения не четат дълги писма) дългата
история на Полския институт в София, като се акцентира върху
полско-българските връзки в миналото и върху българската подкрепа за
Полша в периода 1915-1918 г., когато поляците търсят (и получават!) подкрепа в
в усилията си да получат независимост."

Много важен в този контекст е "гласът" на София, на българските интелектуални среди, на полониститите. Именно реакцията ще докаже необходимостта от съществуването на Института в София и ще се превърне в красноречив контрааргумент срещу политическите своеволия.

Няма коментари:

Публикуване на коментар