четвъртък, 17 декември 2009 г.

Да виждаш чрез музика



Концерт на знаменитата джаз певица
Даян Шур в София

Петър ПЛАМЕНОВ

pet27@abv.bg


Джазът изглежда все повече като луксозно изкуство, веднъж защото в дълбоките си корени е реална съпротива срещу всяко ограничение и втори път защото изразява една стихийна жизнена енергия. Парадоксално, но той е и консервативно изкуство, където дух и стил търсят обща мяра. Концертът на знаменитата вокалистка Даян Шур в Зала България, организиран от Jazz FM радио, открои това специфично пресичане между разкрепостеност и приемственост, уважение към традицията и безметежната игривост на интерперетацията, от което се създава неповторим духовен разкош. Музицирала е с най-големите Би Би Кинг, Рей Чарлз, Стиви Уондър, Куинси Джоунс, Дизи Гилеспи, Мейнард Фъргюсън. През 1979 именно легендата Стан Гец, впечатлен от изпълнението й на фестивала в Монтерей, спомага старта на кариерата й.

Даян е носителка на две награди Грами, втората от записа на триумфалния концерт през 1987 в Белия дом, заедно с оркестъра на Каунт Бейзи, задържал се на първо място 33 седмици в класацията на „Билборд”, където, през годините, още четири албума заемат челно място, а 12 са в първата десетка. Зад гърба си има 20 албума от първия „Deedles” 1984 – както галено я наричат близките, до последния „Some Other Time” 2008, посветен на майка й, чрез която открива света на музиката и прелестта на пеенето. Концертът представя този елегантен проект, сам по себе си завръщане към златната епоха на джаза с произведения от Джордж и Айра Гершуин, Ървин Бърлин, Роджърс и Хамърщайн, Върнан Дюк, Харълд Арлън и др. Самата тя свири на пиано, а великолепно й партнират Дан Балмър (китара), Скот Стийд (бас), Реджи Джексън (ударни). Въпреки че запазва класическата форма на джаз стандартите, те са пресъздадени с много въображение и импровизаторски вкус, но интерпетацията е по-скоро интровертна. Обръща се към детайла към вътрешното взаимодеиствие в акцентите и мелодическата линия и пластика, отколкото да изгражда някакви нови вариативни конструкции върху известната основа. Почитта кам „вътрешната идея” на звука, към дълбокаото основание на пеещия глас, въплъщаващ в себе си диалогичното alter ego на мелодията, е отличителният белег на музикалното майсторството на Даян Шур.

Тя продължава вокалната традиция на такива певици като Сара Воон и Даян Уошингтън, по отношение на фразировката и модулациите. Гласът е богат на нюанси и тембри с очевидно широк диапазон, който използва пределно и в пълна гама; като на моменти удържа дълги плътни низини, от който се отскача контрастно в бяскави виртуозни пиянисими. Сигурното разстилане на гласа в различните регистри - балансът при преходите, мекотата на средния, чистата, дори остра яснота на височините, съчетани с тъмни гърлени тонове в низините й дават възможност за неочаквано темброво нюансиране. Така е в красивите песни на Гершуин: „Nice work If Can Get It” и „Blue Skies” на Бърлин. Характерната блус вокализация е оригинално претълкувана, онова особено blues filling усещане не превзема чувството, а е преобразувано. Интерпетациите на Шур са много жизнерадостни, не са потопени в меланхолия и носталгия, а са специфично акустично надмогване на тъгата, заредени с детинска палавост и младежки оптимизъм. Гласът обаче е в своята зрялост, разстила се щедро и широко, търси светлината и ведростта на настроението. Вокалният поток е напълно естествен, създава се без усилие и е следствие от техническата сигурност, но от друга страна интерпретациите са подкрепени от едно неочаквано напълно свежо и непосредствено чувство.

Речетативност, блус и госпъл стил, игра с регистрите, известна драматична театралност в яснотата на дикцията са средствата, с които тя преодолява схематизма на стандартите и ги превръща в лично достоверни откровения. Така е и в закачливо енергичното тълкувание на „Besame Mucho”. Трогателно итимни и носталгично рафинирани са „Deedles’ Blues” и „Louisiana Sunday Afternoon”, където интонацията е по-сдържана, по-елегична, а пък в „Some Other Time” копнежът се превръща в непостижим хоризонт. Музиката тук е особено сетиво и осезание за битието, но и негова алтернатива. Тя създава собствени, като че ли зрими пространства, които разпростират нови далечини за мечтание и съществуване. Такава е емоцията при знаменитата „Somewhere over the rainbow” на Арлън, която Шур изпълнява прочуствено, смесвайки безгрижие и тъга, в биса изпълнен, веднъж с инструментална версия и втори път акапелно на аванса без помощ на микрофон... На едно място споделя: „За мен джазът е сърдечният ритъм на моето съществуване. Без значение от кога е, какъв е... Това е душата ми, пулсът - изкачването и пропадането. Джазът е сърце, душа, мисъл, другото ми сетиво, с което усещам всичко, до което се докосна. Имам предвид, че макар и да не виждам, както останалите хора, аз си имам свой начин да виждам нещата”.

Музиката винаги е била прозрение за истината, за вътрешната реалност, чудно умение за въплъщаване на копнежа. Чрез изкуството си Шур напомя, че музиката най-вече е силно зрение за това какво превръща човека в човек и кое е най-ценното в него. А тази истина е трудно споделима, тъй като не се измерва в материална мяра. Музиката все още съхранява онова място на чистота, на споделеност и щастие и тъкмо големите изпълнители отново ни правят съпричастни към него.


Няма коментари:

Публикуване на коментар