петък, 15 март 2013 г.

Ягодите на ренесанса

 
 
Танци и музика от епохата на Ренесанса,
представeни от италианския състав 
La Rossignol
 
 
Сърцето ми е тъй изпълнено с любовна радост...
че зимата прилича ми на цвете, а снегът на зеленина.

Бернар от Вантадур


 
Петър ПЛАМЕНОВ


Ренесансът открива музиката като грация онази удивителна способност на красотата да снема границите между тялото и духа и да слива и оцелостява. Грацията унищожава тялото в движението и пак в него кара духа да проблясва в-и-отвъд тежестта на плътта. От друга страна музиката е прорив, откровение за любовта, на онази всевечна космическа сила, която пронизва и обединява всичко. Макар и рядко на българска сцена гостуват и състави, изпълнявящи стара музика. Имах удоволствието не просто да чуя, но и да видя изпълнението на италианския състав за ренесансова музика La Rossignol в програмата на Европейския музикален фестивал, организиран от Класик ФМ клуб. Концертът бе нетрадиционен, тъй като показва ренесансовата синестезия между изкуствата – музика, поезия и танц.
 
 
 
Доменико Баронио диригент и изпълнител на лютня, квинтерна и мандола, Клалдио Демикели арфа, гиронда – струнен инструмент с манивела, спинет и корнамуза – гайда от плат, Матео Паляри флейти, траверсиер и бомбардон и др., Ерика Шерл виела, ренесансова цигулка, ударни, Роберто Куинтарели контратенор и танц и двете танцьорки крехката, елегична Летиция Дради и царствената Лиляна Баронио. Изпълнението бе професионално и виртуозно, гласът на Куинтарели е с голям диапазон и темброво богатство. Редуваха се танци и песни от композиторите Доменико Да Пиаченца, Джовани Амброзио, Гулиелмо Еброео, Тромбончино, Пиер Фалес, Мешел Преториус, Гастолди, Чезаре Негри, Фабрицио Карозо, аноними и др. все “хитовете” от епохата на италианския и европейския ренесанс.
 
 
Нетипичното поднасяне и бликащият артистизъм на музикантите, които осъществиха не просто изпълнение на творбите, но и ни пренесоха в атмосферата на времето с танци, отработени до съвършенство маниери и повединие, освободеност и разкрепостено художествено мислене. Концертът бе по-скоро спектакъл с драматургическо развитие, пищни копия на костюми и материи от епохата, танцьорите дори бяха обути в автентичните леки бални обувки с подметки от въжета. Съблазняваха се с ягоди и грозде и вдигаха тостове опиянени от любов на сцената.

 
Постмодерното мислене е мислене в комплексност. Ренесансовата епоха притежава голяма доза синкретизъм и еклектичност, подобни на съвременните и това прави интереса разбираем и смислен, тъй като очертава рамките на общи духовни състояния. Ренесансът е време, в което културата се превръща в сила, даваща на ерудирания човек неочаквана свобода, противопоставяща се на Църквата и Властта. Аристокрацията на духа не просто направлява вкусовете и изкуството, но и формира духовният облик на своето време. Тема на светската музика, носеща духа на мястото, където е родена или поръчана, е любовта във всичките й състояния и най-вече тъгата след радостите и разгулността. Всичко се влива в единство поезия, музика и танц, за да изрази екстазната стихия на влюбения в живота ренесансов човек.



Тук танцът се превръща във виша духона дейност, която изразява нравственоста и е част от образованието и осанката на личността. Придава й не само престиж, но я свързва с другите тъй като е специфичен код за общуване. За първи път през тази епоха танцът е кодиран в специални трактати като този на Доменичино Пиячентино с титла - магистър по танц и добри маниери и неговия ученик, изявявал се още като поет и композитор Джовани Амброзио и труда му “За практиката на изкуството на празненствата”, а също така и разностранния Фабрицио Карозо, създал кодекса “Танцьорът” 1581, в който пише, че задачата на танца е “да предаде чувствата на душата чрез движенията на тялото” и Чезаре Негри с “Благата на любовта” 1602 г. На базата на тези извори артистите от Росиньол възстановяват прецизно атмосферата, музиката и хореографията на епохата. На места се чувства се влиянието на средновековната куртоазна любов, но свободата вече е по-голяма и спомага появата на италианската фротола – поетично-музикален жанр, вид любовна песен, където поет и комрозитор често съвпадат.



В музикално отношение италианската ренесансова песен е развитие на нидерландския контрапункт. Интересен е фактът, че самите инструменти са изпълнени със символно значение за състояниата на любовта – лютня- тъга, флейти и кларинети закачки и флирт, виела – имам сериозни намерения, тамбурин ухажване-обърни ми внимание и т.н. Движенията придружаващи представените фротоли са отмерени, грациозни следват логиката на музиката, типичните дворцови танци – бавните алеманда, павана, сарабанда, и жизнерадостното, придружено с подскачане, салтарело и по-умерения кватернер, както и типични виланели. Танцът подчертава достойнството, подпомага флиртуването, ухажването и обмяната на интересна информация.
 
 
Танците са групови и по двойки. Тримата танцьори представиха сполучливо запознанството, съперничеството, ревността, щастието и тъгата . Танците са по начало в умерено темпо, подскоците са малки, всичко се гради от стъпките и престрояванията и малките и по-дълбоки приклякания и поклони, ръцете са грациозни и сдържани. Елегантността, красотата и възвишените състояния, както и намеците всичко е поднесено дискретно. Танцът е продължение на музиката и поезията, той е породен от тях и ги допълва. Хармонията е пълна. Това пролича и при великолепното вокално и танцовото изпълнение на знаменития хит “Зелените ръкави”- аноним от времето на Шекспир някъде към 1571 г. както и двата танцови биса от Джорджо Маинерио, в които се включиха и самите музиканти.



Слушайки тези звуци, гледайки тези движения може да се изгуби представа за времето и да се потъне в следостната измама, че красотата все пак може да победи времето. Разбира се, тези парченца отминало време, което виждаме са следствие на духовните усилия на модерния човек да удържи текливостта и да съхрани духовната си история, за да знае откъде произлиза и накъде се е упътил, а изкуството винаги е било памет и път. Тъгата по зелените ръкави иде от видимия факт колко се променя и все пак остава същия света на изкуството, и колко крехката му природа винаги се е опитвала да вмести в себе си вечността и да се опълчи на изплъзващото се време.
 
 

1 коментар:

  1. In this case, it might be better to start an organic vegetable garden in a raised bed.

    They don't control every bad bug, but it will help you have better success gardening. Without fertilizing additives (natural or chemical), plants will be stunted and unhealthy.

    Also visit my web page: jilt

    ОтговорИзтриване