петък, 8 февруари 2013 г.

Как живее Бог?



Gloria in Еxcelsis Deo
- концерт на българския състав за старинна музика 
Concerto antico



Петър ПЛАМЕНОВ



Живеем без Бог. 

Отвъд надеждата на небесата. Без да е забраняван, копнежът ни е наказуем, живеем в страх от красотата и се боим от очарованията й. Подозираме я, не без основание, в лустро за жестокостта на властта и баналността на страданието. Но сякаш все още очакваме и търсим. И идва... музиката и преобръща цялата хладна логика.

Българският Concerto antico, консорт за старинна музика, основан през 2000 година от Янко Маринов, чества Рождество в католическа енория „Св. Йосиф”, два дни преди 2013, с концерт духовни произведения от почти седем столетия. Програмата е повече от богата и любопитна - от ранната Ave Regina caelorum на Лионел Пауър (1370/85-1445) през Ave maris Stella на Жоскен де Пре, части от Mагнификат на Орландо ди Ласо, през мотети и Salve Regina на Монтеверди, Gloria на Вивалди, 51-ва (Jauchzet Gott in allen Landen) кантата на Бах, та до внушителната органова Gloria in excelsis Deo от 1901 на Макс Регер. Изненада бе и първо изпълнение у нас на Хенделовата Gloria, откритата случайно през лятото 2001 г. и изпълнена в Гьотинген на фестивала, посветен на композитора през 2002 година.



Съставът е Боряна Найденова, Миглена Павлова - сопрани, Ивайло Донков - тенор, Станислава Георгиева и Янко Маринов на орган и чембало. Широката темпорална рамка е преди всичко стилистично предизвикателство, с което изпълнителите се спраяват с очевидна адекватност. Факт, който радва, тъй като у нас не съществува ясно очертана интерпретаторска традиция. Развитието на състава се дължи както на ентусиазма, любопиството, жаждата за откривателство, на осъзната просветителска мисия, така и на активната концертна дейност, залог за задълбочаването на интерпретаторската мисъл, у нас, на утвърдения фестивал Изкуството на барока София, или на значимите форуми в Барселона или Утрехт.


Основен е стремежът към стилистична достовеност, отработване авторовата специфика, ясна диференцияция на звуковите представи и реконстуиране на старинните изпълнителски техники. В различните творби изпълнителите демонстрират много добра способност за комуникация, емоционалност, стилистична находчивост и техническа увереност. Умение за вокално хомогенизиране и логични акценти. Въпреки извесните разклащания Павлова и този път респектира със задълбоченото си разбиране за естеството на музикалната текстура и точен инстинкт. Младата Найденова покорява със своя изящен колоратур, въздушно безплътен и бисто лъчезарен. Маринов се проявява освен като инструменталист и като вокалист - въпреки, че среща известни трудности при преходите и уплътяването на низините в басовата ария на Симон от „Юда Макабей” на Хендел е стабилен и експресивен.


Ако в двете прозведения на Лионел Пауър Beata progenies и Ave Regina се сблъскваме с разчупването на характерното за Английския ренесанс търсене на еуфония с гъвкаво разгъване и взаимодействие на двугласа като неизоритмично въплъщение на вокалната нежност, т. нар. ангелска сладост, то при малката меса на Жоскен де Пре Ave Maris Stella целта е пълно хомогенизиране на четиригласната фактура, изящна и стремителна вокална линераност и специфичната за него въздушност и прозрачност.

Докато в мотетите и изпълнената Salve Regina на Монтеверди вече се усеща една нова чуствителност, която се стреми към по-плътна и енергична изразност, емоционална изповедност, въздишките на дущата, любовната болка и най-вече онази богата звукова живопис, която ще е така свойствена за Вивалди. Или медитативните откровения при Бах и Хендел, търсещи целия обем на чувствеността, чрез средствата на конрапункта и вокалната орнаментика от спокойствието, през затрогнатостта, очарованнието, развълнуваната възхита, та до пълния екстаз както е в представените Магнификат в D dur от 1732, 51-ва кантата на Бах, или частите от „Месия” или „Юда Макабей” и соло кантата на Хендел. Емоционално-разумно откровение-разказ прехождащо през всички нюанси на душата, лутаща се през света и зовяща и жадуваща Бога, въздигаща се към Него и със страданието и със способността си за радост.


Връзката межу толкова различни по място и епоха произведения не е само каноничността, жанра или темата Gloria, част от католическата меса, а духът. Произведения-хвалебствия, поветени на радостта, надеждата, Боготърсачеството, на откровението на небесата, но най-вече на присъствието на Бога в човека като музика, като въгрешен глас-мелодия, който е едновременно глас на отговорността-дълг, но и на изумителната красота, защото е разкриване сега и тук на любовта, безсмъртието и свободата. Дълбочината, патоса и проникновението се дължи на идеята за умното рационално, но и екстатично постигане на единение с Отца. Не случайно се вярва, че дяволът ненавижда музиката, защото освобождава душата от робството на страстите и разкрива прекрасния лик на Бога във вътрешната тишина на човека.



Соло кантата „Gloria in excelsis Deo” (1706-7, Рим), изпълнена от Доков и Маринов на чембалото. Тук младият тенор показва своето израстване и разгръща в пълна мяра укрепналото си вокално майсторство. Именно неговото изпълнение се превърна в пик на вечерта. Надарен е не само с красив тембър, но и с колористично богатсво, отлично балансиран, Ивайло е изработил чудесно легато, което му помага при дългите серии от фиоратури, каскади и водопади от мелизми и плътни рулади. Гласът е лек свободен, виртуозно филира в часта Qui tollis от пиянисимо във форте, и което е още по-учудващо с напълно подходящо чувство за мяра, без преекспониране или прекомерна обраност едновременно пълнокръвно, но и стегнато ясно.

Изумително красива, Хенделовата осемчастна творба, започва с чембалово въведение и редува различни емоционални състояния на възторга - от светла радост, през по-тихи и молитевени моменти, които на финала избликват в екстаз на неудържимо тържество. Младият композитор обаче не робува на обичайните схеми. Итерпретира мелодически свободно свещенния текст на хвалебния химн, изразявайки настроенията от възславата до просенето на опрощение за греховете. Контрастът е основа на формалната структура. Поетическата реторика пък е надмогната от мелодическата експесия, пластическата динамика е създадена от щедрата антитетична употреба на мелодичен и хармоничен дисонанс, израз както на многоликия психологическия поток, така и на неудържимата изповедност на вокалното на движение...


Музика свежа, споннтанна, изненадваща, дори буйна и изпъстрена с ефекти. Вокалните градации са особено виртуозни, но витиеватостта им цели непосредствено увличане и затрогване. Гласът е не просто устемена и жадуваща душа, в леенето си, в своеобразието на гъвкавите меандри на потока неговото вокално небе се превръща в постигане-просветване на самото Небе. Дишаща и свободна мелодията е по-младежки откровена, бликащо ведра, дори на места капризно чаровена, но в лъчистата й радост се долавя и някаква всемирна, макар и светла сладостна тъга. Тук, както и навред в творчеството на Хендел, увлечението по красивите малодии се превръща в символ на копнежа, на жаждата по съвършенство и щастие, по общение с милостта на Твореца.



Не ме изненадва факта, че има публика за подобни ценителски изяви, че залата беше препълнена. Благодарен съм за упорството, неотчаянието и търсачеството на музикантите от Concerto antico, които ни подаряват надежда, че смисълът и различните идеи за ценността могат да просъществуват, въпреки нелепата сляпа реаност на горещото безвкусие. Жаждата ни по непосредственост става все по-голяма, а всяко концертно изпълнение е споделяне на жив дух. Ясно е, че сега човекът има нужда да си припомни нещо забравено и затова така настойчиво се вглежда в мъдростта на своето минало, опазена в произведенията на музиката, където все още красотата е и възможна и жива. Защото човек се самонамира някъде там из забравеното и си припомя какво иска от себе си и света, добива смелостта да копнее за нещо повече, задруго...


И ако днес Бог е изгонен отвред, то Той продължава да живее в музиката, защото тя е не само утеха, но и вечно обещание.


 
 
Статията е публикувана във в-к КУЛТУРА- Брой 5 (2711), 08 февруари 2013;
 
 
* G. F. Händel: Gloria in excelsis Deo for soprano, 2 violins & b.cyoutube;
 

1 коментар:

  1. If you don't see any bugs or if you can't determine the reason why the plant is looking sick,
    take a sample in to the local county extension office.
    They don't control every bad bug, but it will help you have better success gardening. Again, using companion planting techniques will help your organic garden flourish.

    Have a look at my website - ebullient

    ОтговорИзтриване