понеделник, 30 май 2011 г.

Тиха утеха



Хайку рецитал “Молитва за Япония”


Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg


01 юни 2011 г., 18:00-20:00 часа
Хайку рецитал “Молитва за Япония”
Национално музикално училище “Л. Пипков”,
Pала "Петко Наумов"
София "Оборище" 17; Ет. 3,

В програмата включва:

Чайна церемония
Хайку рецитал “Молитва за Япония”
Мултимедийна презентация на проекта "Оризови полета" (фотография и хайку)
Хайга изложба

Български Хайку Съюз съвместно с Дружеството за популяризиране на японската култура и Хайку клуб – София организират поетичен рецитал “Молитва за Япония”, посветен на Японския народ в знак на съпричастност с гордия му дух.

Поезията каквато и да е била в дълбоката си основа е молитва, обръщение към онова което живее и е по-голямо вътре в самите нас. Обръщение към силата и стихията на живота, извикал у нас собственото ни дихание. Защото поезията освобождава в духа живота на нещо безгранично, на нещо способно да поражда вселени. Не на последно поетичното е изблик на неизразим иначе копнеж по далечината, по другото, по щастливото утро. Молитва, защото е и договор осъществен и скрепен чрез слово - договр за смисъл, за извоюване на смисъла от напразната случайност. Поезията също както молитвата утешава живота, намира компенсация за неговото тление, страдание и крехкост и превръща мигновението му в откровение за неизменното.

Чрез силата и тайнството на своята природа си поезията намира път за утеха. Утешение, че светът не е изгубил смисъла си, че нищо- никоя скръб, никоя гибел, никое отчаяние не могат да накърнят дълбоката жизненост вътре в човека. Да почетем чрез думи и стихове паметта за безбройните крехки същества, отнесени от стихията... да почетем в молитвата на стиховете самата човешката крехкост, несмогваща да се опълчи на невъзмутимостта и произвола на стихиите по друг начин освен чрез топлината на съчувствието, чрез нежността на обичта и меката неизцерима тъга на състраданието.

 
Всяка позия-молитва, поезия-състрадание чрез самата себе си смогва да потуши гнева срещу несправедливостта на гибелта, срещу тишината на мълчащото, срещу собствената ни безпомощност, помага да се намери онзи, така трудно постижим, благодатен мир в духа. Защото колкото и да е дълъг и честит един човешки живот в последна сметка той си остава мигновение, проблясък, но този проблясък променя всичко, променя самото мироздание. Нека тези тихи и изпълени с топлина, тъга и съчувствие думи на българските хайку поети за донесат умиротворение за терзанието и болката, и чрез трепета им да провидим най-важното, което винаги остава неизказано на ръба на езика, едва доловено, но винаги дишащо и живо...

Молим се за онова, което обичаме. Всяка молитва проси не друго, а отново обич, защото молитвата е израз на доверие между човек и битие, между Творец и творение и най-сетне молитвата показва, че мирозданието е сътворено не по принципа на жестоката стихия, а по този на милостта – всичко се нуждае от милост, и живее чрез нея; милостта, която е и благодатта самия живот.

Ето и малка извадка от стиховете, който ще бъдат прочетени:


Хайку рецитал “Молитва за Япония”

ДЕВЕТ ПО РИХТЕР
БЕЗ ДА УСЕТИ,
ВИШНАТА ЦЪФНАЛА /СОФИЯ ФИЛИПОВА/

ПРОЛЕТНО МОРЕ.
СЛЕД ГРОХОТА НА ВЪЛНИТЕ
ВСИЧКО СЕ ДВИЖИ... /ЗОРНИЦА ХАРИЗАНОВА/

ВЪЛНА
БРЕГА ПОГЪЛЩА
ДОРИ СПОМЕНИ НЕ ОСТАВЯ /ЦОНКА ВЕЛИКОВА/

НЕ Е НУЖНО МНОГО
СВЯТ В КОЙТО
ДА СЕ ОБИЧА /ПЕТЪР ПЛАМЕНВОВ/

ДЪЛГИ ДЪЖДОВЕ
КНИЖНИ ЖЕРАВИ ВИСЯТ
МЕЖДУ НЕБЕТО И ЗЕМЯТА /АНТОАНЕТА НИКОЛОВА/

НИЩО ОТ ТЪГАТА
НЕ СМОГВАТ ДА ИЗПЛАЧАТ
СЪЛЗИТЕ НА ДЪЖДА /ПЕТЪР ПЛАМЕНОВ/

ПРОЛЕТНО НЕБЕ
ОБЛАЦИ СЛЪНЦЕТО ПРЕМРЕЖВАТ
ТУ СВЕТЛИНА, ТУ СЯНКА / ЗОРНИЦА ХАРИЗАНОВА/
 
СЛЕД ЗЕМЕТРЪСА:
ТОЛКОВА ЦВЯТ
ПОД ДЪРВОТО /ПЕТЪР ЧУХОВ/

ДЪРВЕТА
С КОРЕНИ КЪМ НЕБЕТО...
МЪРТВИ ПТИЦИ /ОМИЛА-ЦВEТА ДЖАГАРОВА/

ПЕПЕРУДА
НА КУПИЧКА С ОРИЗ
РАВНОВЕСИЕ /ИЛИАНА ИЛИЕВА /

НАВСЯКЪДЕ ЦЪФНАЛ ЦВЯТ
САМО ВЪРХУ ОНЗИ ХРАСТ
КНИЖНИ ЖЕРАВИ /АНТОАНЕТА НИКОЛОВА/

1000 КНИЖНИ ЖЕРАВА
ИЗЛЕТЕЛИ –
ЙЕРОГЛИФИ НА НАДЕЖДАТА /ЛАЗАР ТОПАЛОВ/

ОРИГАМИ ОТ ЦЯЛ СВЯТ
С МОЛИТВА
ДО ОСТРОВА ДОЛИТАТ /СОФИЯ ФИЛИПОВА/



Няма коментари:

Публикуване на коментар