неделя, 29 май 2011 г.

Сладката тежест на тялото

Цанко Цанков "По пладне Масло"; Платно, диптих, размер 80 x 120


За изкуството и картината на 

Цанко Цанков "По пладне"



Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg

Цанко Цанков предприема един интересен експеримент - изследва различните състояния на времето чрез цикъла актови платна, посветен на денонощието. Именно времето и неговия поток или неутрализиране е разковничето към тълкуванието на интереса му към любопитния ракурс представящ разнообразни състояния от женската красота, в която някак парадоксално се долавя не само изтичащото време, но и просветването на нещо от неизменимото, от вечното.


В поредицата женски голи тела, назовани по имената на частите на деня, художникът като че ли се опитва да демонстрира именно прекрачването във вечното, чрез пленителното откровение на красивото, чрез художественото залавяне на мига. Сюрреалистичния ефект за огънато нетечащо-статуарно време е постигнат най-красноречиво в акта "По пладне". Тук в долния ляв дял на платното се открива филигранно изпипан и "летящ", реещ се в безтегловност натюрморт. Чайник, бяла порцеланова чиния и непадаща ябълка - чиято полу материалност, създадена от прецизния кинетичен ефект, постигнат в разработката на плаващите сенки, е в контраст с хиперреализма на изображението, достигащо фотографска реалистичност. От другата страна тежи женското тяло, чрез което както на чисто формално, така и на емоционално- смислово ниво композицията е контрастно-диалогично уравновесена.


Женското тяло от своя страна е напълно спокойноза разлика от политналите предмети.Главата е извъната, очите не се виждати става ясно, че погледът на голата не забелязваслучващото се край нея, а гледа някъдедалечпо диагонал... Тялото се е облегнало на масата и се усеща, че пребивава в една своя реалност, която е чужда на вещитеи притежава своя сладостна тежест и своя собствена реалност и време, различно от това на вещите.

Сложното взаимоотношение на творбата с цикъла постига интересни смислови обертонове - всяка красота е съпротива срещу естеството, макар и да е негова най-съвършена изява - от една страна, а от друга полага свой конкретен обем от метафорични внушения, надскачащи директната заявка на видимото - погледът е принуден да се превърне от любуване в съзерцаване-разпознаване на екзистенциалната истина - чивекът въпреки отделеността си от света в рамките на своето, на човешкото, е свързан и синхронизиран във всеобщото космическо съзвучие.


Цанко Цанков е роден през 1962 г. в София. През 1988 г. завършва Националната художествена академия, специалност Сценография. През 1988 започва преподавателската си кариера като учител в Тhe Stage Designers Art High School – Пловдив. От 1992 е художествен дизайнер в БНТ – София. През 1994 и– 1998 осъществява арт експедиции до Индия и обучение в Vradja academy – Vrindavan, Uta Pradesh.

Творби на Цанко Цанков са обект на притежание на редица частни колекции в България, Германия, Холандия, Англия, Италия, Испания, Белгия, Франция, Великобритания,Гърция, Индия, Сирия, Аржентина, Мексико, САЩ, Япония. Негови произведения са част и от множество обществени колекции сред тях са : Националната галерия, Пловдив, Градска галерия Владимир Димитров-Майстора, Кюстендил, Георг галерия, Suld, Westerland, Германия; Waytimor галерия, Лондон;йМиро галерия – Прага;йShardjah Музея за изящни изкуства, Shardjah, ОАЕ и мн. др.

Няма коментари:

Публикуване на коментар