четвъртък, 25 март 2010 г.

ЛЮБОВТА КАТО МАЙКА

Павел Татарников, Благовещение


Петър ПЛАМЕНОВ



Словото дава надежда и вяра, чрез Словото се проявява милостта и се се утвърждава живота, които не само е сътворен чрез Логоса, но е обикнат пак през Него и е спасен, чез завета Му. Словото не само спасява и се въплъщава – то е Благодат и блаженство, защото през него ние можем да познаваме истината, смисъла и скрития Бог, който ни се откровява чрез думите Си.

Благовещение е един от най-големите християнски празници. Тове е онзи благодатен ден, в който Св. Архангел Гавриил се явява на Пресветата Дева, за да и възвести великата, благата вест, че тя ще роди Спасителя и ще стане Богородица. Благата вест не е само за светата майка – тя е щастливо известие за целия свят и за всеки човек поотделно. Като памет за този миг и до днес във всички епархии се отслужва Св. Златоустова Литургия. Празникът е утвърден от Православната църква през VII век и се чества винаги в периода на Великия пост на 25 март.

Мариотто Албертиелли, Благовещение

Якопо Робусти Тинторето - Благовещение,
1583-1587, Oil Painting on Canvas, Scuola Di San Rocco, Venice





Ортодоксална красота

Литургичният текст нарича Благовещение „основата на нашето спасение и откриване на предвечната тайна”. Пресветата Дева пък се назовава „осветен храм и утроба, по-широка от небесата” (Песен „О, Тебе радуется”). Св. Йоан Златоуст определя Благовещение като „празник на Корена” в смисъл на абсолютно начало, което открива новия Еон. По такъв начин цялата християнска антропология извира от самия Бог.



Св. Николай Кавасила, разкрива дълбокия смисъл на празника: „Въплъщението не е било дело само на Отца, на Неговите сили и на Неговия Дух, но също и дело на волята и вярата на Пресветата Дева. Без съгласието на Пречистата, без съдействието на нейната вяра, този замисъл би бил толкова неосъществим, колкото и без участието на Трите Божествени Лица. Само доколкото Бог я е поучил и убедил, Той я приема за Своя Майка и приема от нея онова тяло, което тя се съгласява да Му даде. Също толкова колкото е искал да се въплъти, Той е искал и Неговата Майка да Го роди свободно и напълно доброволно”.



Така Бог се единява най-плътно с човека, през неговата собствена свобода, воля, избор и лйбов, през собствената му надежда. Благата вест за Раждането на Спасителя, девет месеца преди Рождество, е и превръщане на завета на Любовта в плът, със силата на майчината жертва и на Синовна саможертва за самия свят, за всички човеци. Благата вест е преди всичко вест за Спасението, за дара на опрощението и за изпълнения обет пред Любовта – Бог, който се жертва за човека като го обгръща със силата на доверието, от което се раждат вярата и надеждата, като израз на Неговата всеопрощаваща Милост.



В общохуманен аспект Благовещение e празник на надеждата и ликуването, на тържеството на човека, заради благодатта на Божията милост. Честване на единството за всички християни, които отбелязват този ден независимо от традицията и църквата, към която принадлежат (православие, католицизъм, протестантство).

Дуко ди Буонинсегна, Благовещение


Благовещение е и едно от най-големите тайнства. За това се откровява в Евангелие от Лука, глава I, ст. 26-38:
"А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. Радвай се, благодатна! Благословена си ти между жените!Не бой се, Марие, понеже ти намери благодат у Бога! И ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син, и ще Го наречеш Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давид; и ще царува над дома Яковов навеки, и царството Му не ще има край. Пресвета Дева казала на ангела: "Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?" — Ангелът й отговорил: "Дух Светий ще слезе върху тебе и силата на Всевишния ще те осени. Затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий."


Кореджо, Ангели благовестители

Защото любовта е тази, която удържа света, която го въздига и спасява и на нея е основано битието. Благовещението е израз на тази любов и на най-дълбоката връзка между човека и Бога. Понежеколкото повече Бог се приближава до човека и поставя и го издига на Своето собствено равнище, съединявайки го с истинския образ, толкова повече се открива необхватността на Божия замисъла за човека, замисъла за човека като подобие на Вечносъществуващия.


Икона на Благовещението, Незивестен автор, XII в. Синай



Българската народна традиция

В народната традиция празникът има свое особено измерение свързано с идването на пролетта. Благовщене има свой традиционни названия като Благовец, Благоец - в старинните колективни представи денят се свързва с идването на прелетните птици, удължаването на деня и с окончателното пробуждане на природата. Затова на този ден на трапезата задължително трябва да се вкуси „нещо зелено“ коприва, спанак, лапад, пресен лук и да се сготви зелена гозба – чорба. Според обичайните вярвания на този „благ ден” по-леко и бързо зарастват всички рани, и болката се понася по-леко, затова именно сега се дупчат ушите на малките момиченца, за да им се поставят обици. Вярвало се, че през светлата част всякакви отроваи губият силата си. Заради представата, че на Благовещение змиите и гущерите се събуждат и излизат от дупките си, се извършват обредни действия с предпазващ и отгонващ характер. Преди изгрев жените премитат къщите, палят огън на едно или на три места или по всички ъгли на двора и слагат говежда тор да пуши и прогонва влечугите. Деца и възрастни удрят тенекии и звънци и с тичане обикалят двора на къщата. Тези действия са съпроводени с изричането на специална словесна формула: "Бягайте, зъми и гущери, днеска е Благовец" или "Бягайте, змии, Благовец ша ви затисне" и др. Редно е цялото домочадие и даже стопаните да прескачат ритуалния огън, момците си пърлят леко краката, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото на полето, а пламъкт пък пази дома от змии и гущери и друга напаст. Има забрана жените да докосват игли, куки или конци, пак за предпазване. Те не шият - "да не ги дупчат змиите", не месят хляб - "че ще се свие зъмя на него".Иизобщо извършват дейности, свързани с народната етимология на името на празника – търси се и се измолва благодатта с ритуални действия. Сеят се зеленчуци и се присаждат плодни дръвчета, за да са "благи", "плашат" се със брадва овошките, които не дават плод, бележат агнета и ярета, защото се вярва, че по-малко ще ги боли. Пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите, за да събират сладък мед. Според поверието на този ден самодивите започват своите игри и започват нощем да вият хороводите си.



След Благовец всеки гледа да излиза от къщи сит и с пари в джоба, та ако го закука кукувица, да бъде през цялата година сит и с пари. Съществуват и други гадания -вярва се, че ако някой види най-напред щъркел, който не лети, а лежи и ходи, недобро ще го сполети, но ако е високо в небето ще има успех и късмет. Ако мома или момък види най-напред лястовица, три пъти завръзва празна кърпа, потавя я на покрива и след три дни по нея гадае какъв (каква) ще вземе. В Западна България от сутринта на Благовещение из селото тръгват моми и пеят специални благовешки песни.



По стария Григориански календар Благовещение се празнува неподвижно на 25 март. Макар че денят се пада винаги през Великия пост се разрешават разнообразни блюда с риба. Именници са Благовест, Благовеста, Благой, Благойна и др.




Доменико Беккафуми, Благовещение, ок. 1546, Сиена




Няма коментари:

Публикуване на коментар