вторник, 13 юли 2010 г.

За жалостта и жестокостта



"Гуерника” на Пабло Пикасо 
в рядък офортен вариант в София -
Музейна Галерия за Модерно Изкуство





Петър ПЛАМЕНОВ

pet27@abv.bg

Сякаш сълзите са истината за живота, за битието, което принуждава всичко да се досегне до страданието. Рукнали сълзите са тихо откровение за жестокия жребий да бъдеш човек... Изкуството ни помага да уширяваме своята способност за чувстване и чрез него да приникваме до онова, за което няма как да има друг израз освен самото творчество.

Снимка: Петър ПЛАМЕНОВ, Гуерника, 12 x 35 см.офорт, ръчна хартия;


В Музейна Галерия за Модерно Изкуство е изложен през цялото лято много рядък малък графичен вариант на „Герника”, офорт с размери на плочата 12 x 35 см. Творбата е била отпечатана във Франция върху специална ръчно изработена хартия в лимитиран тираж от 100 броя в света. Отличната текстура на материала и перфектното техническо изпълнение, позволяват да се проникне в замисъла на творбата и да изпъкне значимостта на детайлите в общата композиция, която в този камерен вариант, придобива различно от монументалното излъчване като ацентът не е върху шокиращата експресивност на образите, а върху дълбоката покруса от жестокостта, която винаги има и един интемен онирично несподелим аспект.

Когато Пикасо получава 1937 г. държавна поръчка да изработи за павилиона на Испанската република към Парижкото международно изложение представителна за страната картина, създава своята емблематична „Гуерника”, издържана в монументален мащаб, който излъчва неподозирана величественост. Всъщност художникът е бил провокиран от жестоките бомбардировки над историческото селище Гуерника, древна столица на баските в Северна Испания. Разрушението на Гуерника е първата демонстрация на способите за масова бомбардировка, каквито по-късно, по време на Втората световна война, са използвани по целия свят с безпрецедентна жестокост. Творбата е пророческо видение за гибелта, безумието и свирепата сила на политическите интереси. Картината е повече от драматично изображение на кръвопролитие, а свят населен от сложно взаимодействащи помежду образи наситени с конкрето и символно значение.



Тук агонията, страха и ужасът са намерили адекватна и шокираща експресивност. По своята дълбочина и експресивна енергия „Гуерника” се родее с едно от най-великите изображения на войната в изкуството "Трети май" на знаменития му сънародник Франсиско Гоя.


Пикасо слива ужас, съчувствие и шок в пластическата разработка – линиите контрапунктно организират пространството овалите се опълчват на острия предметен рисунък. Не по-малко силно възейства опозицията между заплашителния, озверял, човекоподобен бик, израз на неконтролируемата свирепост на властта и умиращия кон, олицетворил невинната жертва. Художникът по време на представянето настоява, че стенописът не е политическо изложение относно фашизма, макар че "има преднамерен призив към хората, съзнателно чувство за пропаганда", а е по-скоро израз на покруса и лично възмущение, на един нравствен бунт и съпротива.


Своеобразните анатомичните размествания, диспропорционалността и телесните фрагментации и преобразования са средствата, въплъщаващи незаслуженото, сляпо и случайно страдание. Екстатичността на болката задава динамиката на фомите и усещането за вихър, тътен и викове.



Освен икона на модерността "Гуерника" е предизвиква любопитство и с противо-речивите реакции на публика и критици и със своята дълга одисея. След края на световното изложение в Париж творбата е върната на Пикасо. Включена е в пътуваща изложба в началото на 1938 г. и е показана в Осло, Копенхаген и Стокхолм, а през есента в Лондон. Навсякъде провокира неизменно интерес и силни реакции. През 1938 г. е изложена в Ню Йорк, а през 1970 г. пред нея протестират противници на войната във Виетнам. Дълго време е била експонирана в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк, но в съответствие със завещанието на художника "Гуерника" да бъде предадена на Испания след демократизацията и през 1981 г. платното става испанско притежание. В момента "Гуерника" е в музея "Кралица София" в Мадрид.




Испански художествени експерти по творчеството на Пабло Пикасо наскоро изнасят и добре подкрепени любопитни данни около прочутата монументална картина "Гуерника". Според тях художникът, работейки над творбата се вдъхновявал от образи в една илюстрована испанска Библия от X век, която се пази в град Леон. Според тях редица от образите са реплики на тези в средновеконата букинистка ценност. Изследователите твърдят, че Пикасо е заимства мотиви от фигурите на лъва, бика, коня, а също и детайли в разработването на човешките фигури. Като доказателство привеждат един безспорен, документално засвиетелстван факт. Леонската библия (La Biblia de Leon) е била изложена в Барселона през 1929 г., а през 1937 г. показана и в Париж. Като се има предвид, че Пикасо е рисувал "Гуерника" през 1937 г., и то във френската столица, хипотезата получава както изкуствоведско, така и хронологично потвърждение.


Следва...



Няма коментари:

Публикуване на коментар