Откровението на голотата

NUDE

оголена индивидуалност -

Фотоизложба на Костадин Чернев

Петър ПЛАМЕНОВ

Голота в движение - ето темата на фотоекспозицията на Костадин Чернев, която се предствя в Музикалния център Борис Христов. Неговият инстинктивен и смел поглед се завръща не към класическата рамка на жанра на фото-акта, колкото се опитва да разкрие отчуждението на съвременния човек от собствената му плът, чиято голота го смущава и принуждава да признае сам пред себе си неприятната истина, че вече няма къде да се укрие, защото и тялото и мисълта му са окупирани от надзора на властта и нейната изящна, но жестока перфидна перверзия, унищожаваща все по-тясното поле на интимността днес.


Защото не само да се снима, но и да се гледа голота е дързост.

Голото тяло е напълно откровено, голото тяло препраща към голотата на душата. Голотата пък винаги напомня за Рая, за безметежността преди грехопадението. В съвремения танц вече е създадено поле за експериментаторско изкуство, което не се бои да остави тялото напълно голо, за да постигне цялата искреност и непосредственост на душата, която проблясва в движението...

Ето защо фотографът Костадин Чернев, провокиран от два нетрадиционни моноспектакъла, които безпощадно разсъбличат вътрешния свят на съвремения човек – неговата самота, отчаяние и изгубеност, които събличат напълно и тялото като така нарушават обществените конвеции и недвусмисбено хвърлят ръкавицата на привидната нравственост, превръщат голотата му в инструмент за изобличение, в оръжие на гнева, заснема голите тела на таньорите по време на самите представления.

 Изложбата представя творби, осъществени при представянето на два танцови спектакъла в рамките на фестивала за съвременни танцови техники Sofia Dance Week 2009. А нейната тема е породена от желанието на фотографа да изследва: „Сблъсъкът индивид – общество, мястото на отделната личност и интегрирането й. Голотата като символ на уязвимостта“.


Единят „Nudo.Nuda” /с премиера от 2008/ е дело на италианката Алесандра Кристиани и е изграден като реплика на буто естетиката в движенческия театър и разработването на техниката на идеокинезата в съвремененния танц. "Гол.Гола" е част от трилогия, обединени в проект "Физиката на душата: Франческа Щерн Удман", който разказва една история през няколко съмсем различни един от друг художествени езици - танц, музика, светлина, фотография.

Вторият гол моноспектакъл е на поляка Миколай Миколайчик „Waiting” /2006/ „Очаквайки" по хореография и идея на самия изпълнинтел.

В своето търсене Костадин Чернев открива голотата на артистите като откровение за фотографското изображение – голотата е срам и красота, тя е натоварена със съдържания, които погледът долавя и реконструира като по този начин успява да изгради един по-голям разказ – да направи неочакван портрет на духа от днешния ден. Човекът е разлъчен от собственото си тяло – то му е чуждо и непознато, а собствената му голота е непривична, защото го кара да осъзнае както крехкостта си, така и репресиите на погледа отвън, който се налага върху тялото и духа и дисциплинира живота и плътта, желанията, но и отива по-дълбоко намесва се способността да бъдеш свободен в себе си, да копнееш, да сътворяваш своя неповторима истина, своя версия на мирозданието.

Учудени от своето голо тяло.

Изложбата всъщност не прекрачва границите на чистия жанр акт нито по посока на еротичното внушение, нито по посока на анатомическата хладина, а напротив погледът е съчувствен и съучастващ, той търси и открива кинетчния елемент в напрегнатата от движения плът и нейната експресивност. Тук актът представя голото човешко тяло като учудващо, като език за вътрешния свят и имплозивно скрупольозно разрушаване на обичайните менталните модели.
Повседневната репрезентируемост на тялото е съпоставена с изключителната голота изведена апосрофичен и коноотативен показ на сцената, превърната в духовно движение и в тревожен език, който ни напомня извечната истина - нашата съдба е нашето собствено тяло.