Музика на образа

Ди Ди Бриджуотър

“ДЖАЗ В ГАЛЕРИЯТА”
Фотоизложба в Музейна Галерия
за Модерно Изкуство

Петър ПЛАМЕНОВ

pet27@abv.bg

Възможно ли е музиката да се въплъти в образ, възможно ли е образът да зазвучи да запази експресията на музикалното откровение. Колкото и нямо да и е избражението погледът може да разчете в него нешо от мелодията, да я разгадае въпреки отсъствието й. Там е работата, че очите са сетиво следотърсач, сетиво разгадаващо незримата тайна чрез видимостта – парадокс, в който е скрита цялото могъщество на изобразителните изкуства и в частност на фотографията. Покрай почти безчетните жанрови отрасли на това толкова важно и модерно изкуство -пейзаж, портрет, документ, репортаж, мемоар, любителски експромпт и т. н. съществуват и сложни смесени форми, каквито са сценичните репортажни снимки. Те са колкото документални, толкова и художестени изяви на фотографското майсторство.

Маркус Милър

Новата експозиция в Музейната Галерия за Модерно Изкуство е посветена на тайната на образа, доловил мелодията в лика, разливането на музиката в етера, трепета на акустиката, унесла души, лица, тела и инструменти... Фотоизложбата „Джаз в галерията“ ( 18-31 юли) е втората изява част от програмата „Месец на фотографията 2011“, организиран от Българска фотографска академия. През обективите на небезивестните фотографи и страстни меломани - Евгени Димитров, Миро Златев и Стефан Марков се представя не само виртуозното майсторство и съвремените тенденции в сценичната документалистика, но образа и лицата на самото изкуство на джаза и някои от емблематичните му творчески фигури.

Глен Ферис

Джазът е не просто музикален стил – той е нещо повече особена форма на мислене и творене – ето защо отдавна вече съществува стилово преливане на елементи и структури от джаза не просто в класическата или популярна музика, но и в изящната словесност, поезията и белетристиката, в областта на танца и дори в живописта и фотографията. но какво значи да снимаш джаз, да сътворяваш фотоси изпълнени с джаз дух. Има ли джаз фото стил?! Именно на тези въпроси, макар и не пряко, дават отговор творбите на тримата български фотографа, посветени на лицата на световни джаз музиканти, гостували на българските сцени в последните 20-сет години.

Джеймс Браун

Евгени Димитров се увлича по джаза някъде в началото на 90-те години на миналия век и започва да снима едни от най-големите световни изпълнители, изявявали се на гастроли у нас. По-късно, когато създава агенция БУЛФОТО, се оказва, че колегите му Миро Златев и Стефан Марков споделят огромното му музикално любопитство, апетит за свободно наслаждение и дързък художествен ентусиазъм. Тримата са подбрали да покажат от почти неизчерпаемия си архив около 20-тина великолепни фотоса, запечатали артистичното майсторство на музиканти като Бети Картър, Еди Харис, Ал Жиро, Маркъс Милър, Джордж Бенсън и даже фънк-легендата Джеймс Браун. Как обаче обективът превръща акустиката в образ, как ликът зазвучава?

Гениалният волнодумник и любител на парадоксите Оскар Уайлд на едно място твърди, че е повърхностно да се съди за нещата по тяхната външност, но който не го прави е погубен - „Само повърхностните хора не съдят по външността. Мистерията на света е видимото, а не невидимото”. Защото нещо съществено от вътрешния човек, от неговия неизповедим живот, просветва, проблясва в лика, в фигурата му и би било проява на твърдоглавие, ако изкуството, а и интелигентният не бдят за това мигновено откровение. Фотогрофията като изкуство на мига, на щастливата случайност и разбулващата видимост, на упорството и паметта – се е посветила на преследването и залавянето на откровенията мигове, на парадоксалната заедност на вътрешно и външно, на съотгласите и хармонията между наглед противоречащите си начала.

Били Кобъм

Джаз стила във фотографията се отличава най-вече с широкото поле на изява на артистичността, разчупена композиция, динамични преходи между плановете, ефектни емфази, акцентуване в разработката на детайла, ярка дори невъздържана колористика или черно бяла изчистеност, кинетична чувствителност, тематично богатство. В изложбата ударението попада върху сугестивността на лицеизраза, умението да се улови мига, обобщаващ емоционалното състояние, онази така характерна за джаз музиката лекота, изобретателна фриволност и почти неописуема радост от звуковото доволство.

Бренда Бойкин



Джаз снимката е колкото залавяне на пика, на онзи учудващо откровен миг, в който музиката сякаш е разцъфтяла в тялото, обзела е лика и го е озарила със своята магия както е във великолепните фотосите посветени на двете диви магнетичната Ди Ди Бриджуотър или стихийната Бренда Бойкин или на неистовия, наелектизиращ Джеимс Браун; толкова и съредоточено взиране изследване-издирване на душевната дълбочина и вглъбеност както е при шеметния саксофонис Ед Харис или енигматичния тромпетист Ранди Брекър. Или пък някакво залавяне на неочакваното, на характера ей тъй през случайното както е при прелюбопитния портрет на големия виртуоз на барабаните Били Кобъм, който лъчезарно се усмихва на нахлуваща нова мелодия или пък знаменития Ал Ди Меола, наслаждаващ се на изящното отзвучаване на достигнат акорд или по детски невинната Даян Шур, искрено трогната и зарадвана от топлия прием на публиката...

Даян Шур

Ал Ди Меола

Силата на фотографското майсторство изва от деликатността на погледа, от умението му да долови достойнството на личността, в която се взира и да го покаже в мига, способен да се разгърне в цяла история, в дълбок разказ да истината на характера, на творческата жажда.

Ед Харис

Лица, доловени в миговете на откровеност, на емоционална голота, разкрили живота на музиката отвътре в духа, музиката, която винаги е някаква радост, откровение, наслада, но и утеха, мъдрост, откровение за болката са истински и искрени портрети на човешката същност, на копнежа по щастие и свобода. Портрети на изкуството да споделяш щастието, да споделяш времето, красотата на миговете, защото така ни е писано да откриваме смисъла, да се натъкваме на него през болките и през случайността, но да го утвърждаваме и да му се наслаждаваме и постигаме в близостта на щасливото споделяне – което всъщност е и най-дълбокото определение за усилието на всяко изкуство – на музиката, на джаза или фотографията.

Подробности за авторите

Евгени Димитров е професионален фоторепортер и управител на фотографска агенция “Булфото”. Негови снимки са на първите страници на повечето български вестници и списания, както и в уеб пространството. Част от кадрите в архива на агенцията се публикуват в европейски и американски медии. Евгени Димитров е в журито на престижния фотоконкурс “БГпресфото” и организатор на множество визуални проекти – изложбата на моста зад НДК - “Златна Тракия”, “20 години по-късно” - посветена на демократичните промени, фото-експедицията “Преоткрий България” и други.

Миро Златев се присъединява към екипа на БУЛФОТО от създаването на агенцията, като оставя родния Бургас, за да покори националните медии. Името му често се среща под снимки, станали водеща новина от всички области на живота. В изключително натоварената си програма той се стреми да не пропуска концерт, за да попие със слух и зрение красотата на музиката.

Стефан Марков е фотограф и меломан с над 30 годишен стаж. Първият джазов концерт, който снима е през 1977г. е Вторият джаз преглед в София като фотолюбител. Не е имал възможност да стартира от първия, защото е бил затворен за публика. Стефан е част от БУЛФОТО от 2006г. и е неизменен спътник на най-добрите музикални събития на българската сцена.

Ал Жиро

Мълчаща красота

 Еvolution на Михаил Заимов 
открива Месеца на фотографията в МГМИ

Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg

Вече е традиция в Музейната Галерия за Модерно изкуство, която само за година извоюва солидно културно влияние в живота на столица ни, в края на сезона да представя съвременни значими фигури от българската визуална култура. След представянето през изминалия сезон на едни от най-реномираните имена на модернизма и постмодернизма в изящното изкуство, чиито работи са емблеми на творческа свобода и вдъхновение - художници класици като Пабло Пикасо, Анри Матис, Марк Шагал и скандалните Анди Уорхол, Хънт Слонъм и дори младият китайски художник, скулптор и комиксов илюстратор Мистър Клемент - всяка следваща експозиция се очаква с интерес и като провокация и като откритие.

Отново след година на 5 юли 2011 г. Музейна Галерия за Модерно Изкуство се откри изложбата Еvolution на българския майстор на подводната художествена фотография Михаил Заимов със спиращи дъха, неподозирано красиви форми от същества и форми от света на океанското мълчание. Тишината се превръща в музика, водата е лоното на съществуването, светът няма граници, дълбочината му е безмерна – ето мислите, които внушават снимките на Михаил, обединени от идеята за вътрешното единство на началата и съществата в света.

В експозицията зрителите ще има възможността да потънат в прелестта на четиридесет нови фотоса заснети през последните две години в Тихия и Индийския океан; Червено, Черно и Средиземно море. Тишината е мотивът, кото вълнува любопитното фотографско око, невъзмутимостта на преобразуващите се и сякаш абстрактни картини и чудновати портрети на живото.

Сред героите на неговата фотография са както15-метрова китова акула, така и малкото почти невидимо с невъоръжено око стъклено попче, стъпило върху корал, изяществото на странната морска игла, не на последно място дръзката колористика на живописния Риф Шаабс аф Руми, също и архипелага Галапагос в Тихия океан и Суданското крайбрежие на Червено море. Границата мужду човешкия свят и синьото океанско мълчание Заимов олицетворява чрез живописната улица „Ала Валета“, долепила тяло до водния бряг или с невъзмутимото спокойствие на дивния архипелаг Галапагос в Тихия океан.

Целта на Заимов е да открие медитативната точка на мира отвъд човешкото съществуване. Ето защо се съсредоточава в цвета и силата на абстрактния акцент върху формата и материята на подводния свят, изразяващ в пълна мяра величието на битийното въображение, което е неизчерпаема динамична вариативност от цветове, форми и пулсиращ живот. В съсредоточената енергия на макрофотографията детайлът се уголемява и хиперболизира от художественото взиране, което изважда сякаш на яве както замисъла на Твореца, така и неговата поразителна сръчност да излива живот в какви ли не живинки, да твори пейзажи от какви ли не вещества.

Чудото на красотата, до което се домогва Заимов, говори за непознаваемостта не само на границите на човешкото битие, но и за силата на любопитството, което ни отвежда отвъд пределите на обичайното и е такава способност на духа, която гарантира свободата на човека като личност, а не като биологично предназначение. Красотата, която все още си остава загадка и тайна и която предизвиква копнежи.

Тази четвърта по ред самостоятелна изложба на Михаил Заимов е включена в рамките на Софийския Месец на фотографията и ще продължи до 15 юли в Музейна Галерия за Модерно Изкуство на ул. Оборище 10.
Вход свободен.

Откровението на голотата

NUDE

оголена индивидуалност -

Фотоизложба на Костадин Чернев

Петър ПЛАМЕНОВ

Голота в движение - ето темата на фотоекспозицията на Костадин Чернев, която се предствя в Музикалния център Борис Христов. Неговият инстинктивен и смел поглед се завръща не към класическата рамка на жанра на фото-акта, колкото се опитва да разкрие отчуждението на съвременния човек от собствената му плът, чиято голота го смущава и принуждава да признае сам пред себе си неприятната истина, че вече няма къде да се укрие, защото и тялото и мисълта му са окупирани от надзора на властта и нейната изящна, но жестока перфидна перверзия, унищожаваща все по-тясното поле на интимността днес.


Защото не само да се снима, но и да се гледа голота е дързост.

Голото тяло е напълно откровено, голото тяло препраща към голотата на душата. Голотата пък винаги напомня за Рая, за безметежността преди грехопадението. В съвремения танц вече е създадено поле за експериментаторско изкуство, което не се бои да остави тялото напълно голо, за да постигне цялата искреност и непосредственост на душата, която проблясва в движението...

Ето защо фотографът Костадин Чернев, провокиран от два нетрадиционни моноспектакъла, които безпощадно разсъбличат вътрешния свят на съвремения човек – неговата самота, отчаяние и изгубеност, които събличат напълно и тялото като така нарушават обществените конвеции и недвусмисбено хвърлят ръкавицата на привидната нравственост, превръщат голотата му в инструмент за изобличение, в оръжие на гнева, заснема голите тела на таньорите по време на самите представления.

 Изложбата представя творби, осъществени при представянето на два танцови спектакъла в рамките на фестивала за съвременни танцови техники Sofia Dance Week 2009. А нейната тема е породена от желанието на фотографа да изследва: „Сблъсъкът индивид – общество, мястото на отделната личност и интегрирането й. Голотата като символ на уязвимостта“.


Единят „Nudo.Nuda” /с премиера от 2008/ е дело на италианката Алесандра Кристиани и е изграден като реплика на буто естетиката в движенческия театър и разработването на техниката на идеокинезата в съвремененния танц. "Гол.Гола" е част от трилогия, обединени в проект "Физиката на душата: Франческа Щерн Удман", който разказва една история през няколко съмсем различни един от друг художествени езици - танц, музика, светлина, фотография.

Вторият гол моноспектакъл е на поляка Миколай Миколайчик „Waiting” /2006/ „Очаквайки" по хореография и идея на самия изпълнинтел.

В своето търсене Костадин Чернев открива голотата на артистите като откровение за фотографското изображение – голотата е срам и красота, тя е натоварена със съдържания, които погледът долавя и реконструира като по този начин успява да изгради един по-голям разказ – да направи неочакван портрет на духа от днешния ден. Човекът е разлъчен от собственото си тяло – то му е чуждо и непознато, а собствената му голота е непривична, защото го кара да осъзнае както крехкостта си, така и репресиите на погледа отвън, който се налага върху тялото и духа и дисциплинира живота и плътта, желанията, но и отива по-дълбоко намесва се способността да бъдеш свободен в себе си, да копнееш, да сътворяваш своя неповторима истина, своя версия на мирозданието.

Учудени от своето голо тяло.

Изложбата всъщност не прекрачва границите на чистия жанр акт нито по посока на еротичното внушение, нито по посока на анатомическата хладина, а напротив погледът е съчувствен и съучастващ, той търси и открива кинетчния елемент в напрегнатата от движения плът и нейната експресивност. Тук актът представя голото човешко тяло като учудващо, като език за вътрешния свят и имплозивно скрупольозно разрушаване на обичайните менталните модели.
Повседневната репрезентируемост на тялото е съпоставена с изключителната голота изведена апосрофичен и коноотативен показ на сцената, превърната в духовно движение и в тревожен език, който ни напомня извечната истина - нашата съдба е нашето собствено тяло.

Път към вътрешния връх

Петър ПЛАМЕНОВ

Изложба с най-добрите творби от конкурса „Магията на Рила“, "Арт галерия" НДК

Фотографското изкуство притежава умението да материализира светлината на спомена, да задържа мига в едно непрестанно настояще. Да изкачиш планина не означава само преместване в пространството, това е вътрешно преживяване, трансформация. Изкачвайки се ти сам променяш себе си. Мирогледът се разтила в нова свобода сред хоризонта, а погледът се отказва от обичайните перспективи, придобива широта, опознава безкрая. Истинското изкачване обаче започва дълго преди реалното. За да изкачиш планина най-напред трябва да съзреш образа й вътре в себе си и да създадеш връх, който да отнесеш най-горе. Това са сторили и 302 автори, присъединили се към инициативата на научнопопулярното Списание "8", Бялото братство (последователите на духовното учение на Петър Дънов) и агенция "Булфото". Авторите от конкусната програма са успели да превърнат своите фотографии в свидетелсво на едно духовно приключение – своя личен поглед към изкачването на тази мистична българска планина Рила. В планината тишината попива в духа, обгърнат от смълчаността в човек незнайно как настъпва един истистински покой, едно удивително насищане и доволство.


Истинският герой тук обаче не е само самата планина, а и погледът и начинът, по който той се трансформира в различните моменти от възкачването по билата. В експозицията са включени най-интересните работи, подбрани измежду 936 творби. От фотографиите се разкрива една многолика планина и лицата на хората привлечени от нейното излъчване. Рила е едновременно красива, ласкава, приветлива, по човешки гостоприемна, но също толкова величествена, непристъпна и страховита; цялата изпълнена с живот. Фотографите насочват своите обиктиви и към традиционни и към неочаквани теми и образи от Рила. Някои от тях отново обръщат взор към кристалната чистота на Рилски езера, сакралната атмосфера на Рилския манастир, други изследват хората и планината, присъствието и следите от човешка дейност, трети се взират в прелестта на различните сезони, четвърти се поддават на магията на отраженията, лекотата на обаците и яснотата на небето над Рила, а пети търсят детайли и невидими гледки и ракурси към дребните същества - цветя, насекоми, докато други пък са омаяни от багрите на камъните и на чудноватите същества. Някои притежават око, чувствително към закачката, случката и историята – тук виси пране, там е запален огън, при който лумват не само събраните съчки... Но като цяло общото внушение е на доловено съзвучие. Защото тук в хармония си дават среща небе, земя, цветя, птици и хора..., а накърненото, поруганата прелест на съвършенството се усеща като грях и жива болка. Ето защо снимките в конкурсната програма са селектирани в няколко категории: „Пейзаж”, „Екология” и „Бялото братство и Рила”.



Победителите са избрани от реномирано жури, в което участват режисьорът Джеки Стоев, управителят на "Булфото" Евгени Димитров и фотографът Александър Иванов.

С Голямата награда от 500 лева е отличен Филип Пейнерджиев за тайнствения експресивен фотос "Танци и мъгли". Кадърът "Скраб" пък на Боян Христов е наситен с красноречив екологичен патос за парадоксалността и нелепостта на човешката безотговорност към собствения му свят и дом. Снимката показва ръждясал бойлер, незнайно как попаднал сред девствените, заснежени склонове на Рила. Фотосът призовава към една нова етика на толерантност към природата и пиетет към непокътнатата чистота, своеобразен символ на идеята за ново отношение към благарската планина. Христов логично е отличен в категорията "Екология". Награда за "Пейзаж" носи Цветомир Зарков за "Заслонът" – прелестна фотография на настъпващите под върха облаци пред бистрото огледало на езеро, което тихо се взира във вечерно небе. А в категорията "Бялото братство и Рила" е отличен Владимир Стратиев за "Паневритмия на Рила", остроумен поглед към вдъхновеното лицето на цигулар, които свири в центъра на завихрящ се кръг от танцуващи поклонници. Фотосът възейства с умението да се долови и обобщи смисълът на едно събитие през един миг, през изражението само на едно лице.

Св. Тереса Авилска пише на едно място, че планината е „обител на душата”, „вътрешен замък”, може би защото да съзерцаваш вечността и невъзмутимостта на планините сътворява мъдрост в човека и го насочва към себепознание. Упътва го чрез усилие, търпение, смирение, красота и възхита да осъзнае мълчаливото присъствие на своя вътрешния връх... Защото, който веднъж е съзрял безкрайността на хоризонта не може да остане същия, не може да забрави вкуса на волността и не успява да престане да копнее за тази благодат.
  

Голяма награда
Филип Пейнерджиев "Танци и мъгли"

Категория "Бялото братство и Рила"

Владимир Стратиев, "Паневритмия на Рила"

Категорията "Екология"

"Скраб" Боян Христов

Категория "Пейзаж"

Цветомир Зарков "Заслонът"

ВИРТУАЛНА ЕКСПОЗИЦИЯ