Показват се публикациите с етикет Живопис. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Живопис. Показване на всички публикации

сряда, 25 януари 2012 г.

Лицето - откровение за съдбата



Изложба с непознатите портрети
 на Ангел Панайотов
в Галерия Алма Матер на СУ "Св. Климент Охридски"



Петър ПЛАМЕНОВ


Портретът е някакъв съсредоточен поглед, който трябва да прозре тайната на един живот, спотаена зад изражението на мига, зад възрастта и непонятността на лика. Защото лицето е вечна загадка, а човешкото око търси лицето, омагьосва се от откритостта, която дава път към скритото. Погледът търси в лика откровение за съдбата - онова, което може да бъде разчетено и разпознато от сложния език на самата житейска тъкан. Софийски университет Св. Климент Охридски и Галерия Алма Матер осъществяват ретроспективна изложба с портрети от големия и за съжаление все още не добре познат и оценен български художник Ангел Панайотов (1927 - 2008). Погледът-портрет подсказва, че в лицето е скрита истината не само на отделния човек, разказа за един живот, но за цялото съществуване на всемира.

Художникът е завършил художествената академия на Берлин при професор Клемке през 1966 г. След завършването на образованието си в Германия прави самостоятелни изложби в Берлин, Потсдам, Рошток. В България е слабо познат, предимно в средите на специалистите и тази изложба се стреми да популяризира художествените достижения Панайотов. Творческите му изяви са преди всичко в областта на живописта, графиката, илюстрацията и керамиката. Творби на Ангел Панайотов са притежание на Националната художествена галерия, Градската художествена галерия – София, както и на редица частни колекции.


При отриването на експозицията присъстват и близките на художника. Братът на живописеца Вили Панайотов, разказва за семейния произход от дебърски род по бащина линия. Художникът завършва керамично училище, мечтата му е да учи в Художествената академия в София, но спечелва конкурс, благодарение, на който е приет да учи в Германия. Той подчертава в словото си, че художникът е „Човек усвоил съвременните художествени тенденции. Това проличава в една от изложбите, в която изнася лекция за съответствията…“ Съответствията, според Панайотов, отразявали авангардните търсения на съвременните художествени форми, осъществяващи връзки между цвят, тон и благоухание.

Вили Панайотов очертава и интереса на своя брат си към апликациите, колажа и шаблоните. Пребиваването Германия е важен образователен и светогледен период от живота му, но оказва се и по своему дълбоко трагичен, защото именно в меланхолията на тогавашна Германия, крехкият по душа художник е преживял дълбок емоционален и психически срив, от който се изтръгва единствено с помощта на живопистта.

Голямата част от картините на Ангел Панайотов са откупени от колекционери в Германия и се съхраняват и в някои от музеите там без да има, за съжаление, точна характеристика на колекциите или справка от депата на музеите.


Портретите на Панайотов търсят характера на портретуваните лица, целта обаче е погледът-портрет да се долови дълбочината на линчостното откровение и да превърне образа в символ на съдбата. Лицата винаги изразяват едно колкото строго, толкова и скромно вътрешно чувство за достойнство и чисто човешка достотолепност, която не рядко създава ореол на загадъчност и тайнствена магнетичност. Панайотов винаги се възползва от текстурата на материала - акварелните портрети са полу прозрачни, осъществени с леки въздушни и уверени мазки, докато тези в сух пастел, разкриват друг аспект на техническа свобода и непреднамерен артистизъм, постигнат чрез особената сила на осезаемостта на щриха.


От трета страна са маслените платна, където пастьозната техника придава непосредствена плътност на образите и подпомага ефекта на ярките и динамични колористични контрасти. Като цяло палитрата на Панайотов е деликатнта, тембриста с чувствителност към меките светлинни ефекти и естествената гама на дневното зарево - от синьобялата, през бледо розовата, до меко охрените нюанси. Но каквато и да е тоналността на цветова разработка тя винаги е белязана от особено чувство за хармония, въздушност и деликатност.

Портретите са изградени с живо пластично чувство с деликатно отношение към изражението и са издържани в стила на постекспесионистичния реализъм. Портретите на Панайотов разкриват един лиричен свят, населен с вънуващи образи, чието вътрешно съзвучие спотаява деликатна тъга, носталгия и плаха радост от красотата.


понеделник, 21 ноември 2011 г.

Пластовете на света



Светлин Колев с нова експозиция
в Градска Художествена Галерия Пловдив


ПЕТЪР ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg



Тайната на образа сякаш се състои във факта, че носи в себе си една надежда. Надежда, че мигът не само не е загубен, но се е превърнал в свят, във всемир, където духът да разположи своите копнежи. Образът разкрива скритото във видимото и зад видимото като показва пластовете на света, не само  неговата направа, но и съзвучието на веществата, които го сътворяват. Сякаш тъкмо това се опитва да въплъти живопистта на младия художник Светлин Колев.

В Градска художествена галерия – Пловдив само след няколко дни ще се състои откриването на нова експозиция с живопис на Светлин Колев със скромното название *Живопис*. Колев е роден на 13 март 1979 год. в гр. Пловдив, но още на 9 годишна възраст получава награда от международен конкурс в Унгария за детска рисунка. През 1997 год. завършва СХУ” Цанко Лавренов” със специалност Живопис, а през 2005 год. завършва ПОИИ и Живопис в АМТИИ.



Екпспозицията включва около трийсет маслени платна с конкретни сюжети, интерпретиращи деликатно класическите жанрове на натюрморта и пезйжа както и редица актове и абстрактни композиции. Авторовата идея е изложбата да провокира зрителя да преоткрие красотата на детайла, на незабележимото - както е в сцената с риби на масата, да види неочаквано естетическо преживяване в наглед обичайното, традиционното и ежедневното.


Неочакваният ракурс ще помогне на зрителя възможност да преосмисли своето отношение към заобикалящия го свят. Абстрактните платна експлицират цвета като същностен за живописното търсене. 

Картините на Светлин Колев като че ли са в двете крайности или по-скоро класически и близки до реалистичната стилистика или странни съчетания между реализъм и абстрактен експресионизъм и чиста фигурална абстракция. Характерен момент е, че платната на Колев винаги притежават особено специфичен колорит с ярки наситени и плътни цветове.


Свойствена е стремително мъжествената и решителна художествена техника на автора, която представлява пастьозно натрупване, чрез смели, бързи и огрубени махове на четката, постигащи неочаквано смесване и наслагване съпросветване на багрите в пластовете боя върху повърхността на платното. Тази техника придава дактилна сетивност и е невъзможно да бъде възпроизведена без дирекната жестика на четката и шпаклата, разчитащи на свойствените текстури и следи от техническите средства и мануалните пулсации.


2003-2004 - Участия в общи изложби в ДПХ Пловдив.
2004-2005 - Участия в общи изложби в "Червеното Пони" Пловдив.
2007 - Съвместна изложба с Кирил Иванов в "Бовиел" Пловдив.
2008 - Съвместна изложба с Милен Сиромашки в "Балабанова Къща" Пловдив.
2008 - Участие в обща изложба - представяне на гр.Пловдив в Брюксел.
2009 - Съвместна изложба с Д. Шопов, Д. Шатровски, И. Гърдева, Й. Димитров, К. Иванов, В. Димчев, В. Янкова в ГХГ Пловдив.
2009 - Съвместна изложба с Александра Габровска и Димитър Чонов в гр.Пещера.
2010 - Съвместна изложба с Жоана Танасеску в клуб "Мароко" Пловдив.

Член на Дружеството на Пловдивските Художници от 2009 г.



сряда, 2 ноември 2011 г.

Безбрежната светлина на емоционалната невинност


 За пейзажите на Огнян Георгиев и изложбата му
"Преоткрити брегове"



Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg

В живописните платна на Огнян Георгиев лятото се превръща във вечност. Новата му експозиция в галерия Арт Маркони разкрива един безгрижен, пленителен и красив слънчев крайморски свят. Художникът избира да онаслови изложбата си "Преоткрити брегове", за да подскаже тъканта деликатност на живописното търсене, което очуднява познатото и го разкрива по нов и неповторим начин, защото съхранява уникалния аромат и емоция на красивия миг.



В експозицията преобладават морските пейзажи, а авторът за пореден път показва, че търси близостта с природата и не пропуска да въплъти всяко състояние от нейния сезонен ритъм. Общуването с природата е носталгично, но и изпълващо с надежда. Темите на Георгиев са свързани с морския хоризонт, бреговете, лодките и непристъпните скали. За окото на твореца всеки сезон се отразява по различен начин върху безкрайността на морето и именно тази многоликост е основният източник на вдъхновение.


Диви пусти плажове, устремени към брега пъстроцветни склонове, пенести, гневни разбиващи се вълни, почти нереални розовеещи от залеза пясъчни лагуни ... Откровението на красота говори за безкрайността на душата, способна да откликне на всеки трепет, промяна, защото светът вън и този вътре също са в хармония. Пейзажът е копнежен жанр на споделеност, на необходимостта възторгът от нежно обгръщащата като майка природа, да бъде съхранен.



Въпреки, че стилът на Огнян Георгиев коренспондира с класическия реализъм, съчетаващ импресионистичната чувствителност към цветови нюанс, неговото изкуство е по-скоро поетично и изпълнено с намека на символни обобщения близки до лирическия алегоризъм.

Пейзажът сваля границата между вътрешно и външно, показва дома - екстериора на човешкия живот и като интимно духовно състояние, дълбоко лично преживяване. Жанровата парадоксалност прави от пейзажа деликатно изкуство за безкрайно богатите емоцонални обертонове на нашата сетивност.




Да бъдеш пейзажист във време на постабстрактната живопис и на видеоарта не е проява на краен консерватизъм, а по-скоро желание за разкриване на забравеното естетво на емоционалната невинност, с която всеки човек идва на света и която всеки път отеква при досега с природното съвършенство.



Огнян Георгиев е роден 6.12.1962 г / Никулден/ в гр. Варна макар и да не е завършил художествено училище се изявява като професионален художник вече няколко десетилетия. Експозицията може да бъде видяна във Варненската галерия Арт Маркони до 15 ноември (вторник).





четвъртък, 15 септември 2011 г.

Танц с цветовете

Вариация по "Закуска на тревата" Румен Скорчев


За дързостта на една художествена вариация
на Румен Скорчев



Петър ПЛАМЕНОВ

pet27@abv.bg


Какво ли е цветовете да танцуват?!

Картината на Румен Скорчев, Вариация по Закуска на тревата е такова дръзко и артистично доказателство за кинетичната енергия на цвета. Усещането за движение и вихър се дължи на силно изявените и динамични контрасти между тъмно синьо-виолетово и алено червено, контурно обточващи линиите на телата. Контраст колкото емоционално активен, толкова и конструктивно функционален. От друга страна, чрез тали линеарна тефника, близка до ренесансовото чувство за изящество на Ботичели, тук изпълнява и някаква обобщаващо фриволна роля в графичния аспект. Чрез нея телата са като че ли перспективно и обемно свободни, реакция на сетивното гледане от първата половина на ХХ-ти век и кубизма.

Движението като имплицитна енергия вътре цвета е парадоксално отритие за тихото изкуство на застопореното време-живопистта и тъкмо това е една от провокациите, които вълнуват Скорчев, когато търси текливостта на формата, осъществена в колористичната амплитуда на силното тъмно-светло пресрещане на контрасни багри.

Плътта се изгражда от наситено чисто и вибрантно жълто, което е меко опозирано на студено лимоново жилъто-зелено и меко светло прасковено, което допълнително засилва артистичната лекота и внушението, че това е артистичен диалог с един класик, с импресионистичното отритие, че изразът на светлината е сетло-тъмна игра и движение, че окото е омаяно от непрестанната трансформация на отенъците и е способно да разгадва времето, чрез цвета. Прозрение, което променя живописта и начина на съзерцание на света.

"Закуска на тревата", Едуард Мане 1863


Не на последно място картината на Скорчев не е просто етюд от мъжно и женско тяло, а някакъв неизявен пейзаж телата и природата са се слели. Графичната игра превръща пространството в плетеница от светлина и сянка, в горско диво пространство, пронизано от играта на сълнчеви петна...

Майсторството на художника съчетава конкретността на видимостта с илюзорността на обобщената гледка, за да сговори двете нива на съзерцанието - гледането от близо в конкретността, в реалността на пълътта и мъжко-женското взаимоотношение от една страна, а от друга в мащаба на далечината на всеобщата природност-космическо единство и съзвучие, каквото именно представлява битието.

Новата мащабна експозиция Румен Скорчев - "Закуска на тревата" е провокативен художествен проект. Чрез поредица от вариации по знаменитата картина на Едуард Мане големият български художник обобщава своя дългогодишен и артистичен опит и синтезира своите лични творчески открития в тази задочна диалогична ситуация.

Изложбата е опит не толкова за преосмисляне на популярната картина, дала начало на Европейската модерна живопис, а по-скоро преосмисляне на художествените стойности. Скорчев търси вдъхновение при Мане и - тема, от чиито вариации да извлече своето понятие за красота, свобода и художествен смисъл. Вариациите са дръзки, смели и разнопосочни. Тук той чрез драстичното разчупване на формите и своята характерна динамична рисунка, пределно наситен и емоционално интензивен колорит, подчертано тревожно усещане за актуалния свят на модерния човек. Темата е всъщност калейдоскопична игра с различни гледни точки към вечните проблеми и противоречия на съществуването.



Румен Скорчев е роден през 1932 г. в Търговище. Дипломиран е като инженер-паркостроител през 1957 г., а през 1964 г. завършва Художествената академия, където от 1984 г. е професор. Получил е над 40 национални и международни награди. Илюстрирал е многобройни книги за деца и възрастни. Стипендиант на японската фондация Kokucai Koryu Kikin. Негови творби са включени в двутомното японско издание за 300 водещи графици на ХХ век. През 1970 г. получава златен медал на международното биенале на графиката във Флоренция и творбата му е включена в колекцията на галерия "Уфици". Негови картини представят България в музея "Албертина" - Виена, "Виктория и Алберт" - Лондон, Националната галерия във Вашингтон, "Дордрехт Музеум" - Холандия и много други музеи и частни сбирки по света.

вторник, 28 юни 2011 г.

Статично електричество на абстракцията

 
КЪЛБОВИДНА МЪЛНИЯ, 2002; Маслени бои / платно 60х60 



За абстрактното изкуство Пламен Монев


Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg


Абстрактната живопис възниква веднъж като разрушителна опозиция срещу традицията на строгия сух академизъм от края на 19-ти и началото на 20-ти век - постулирал, че образът може да бъде единствено конкретен, реалистичен и ясно разпознаваем и това е върховната мяра на изкуството и втори път като опит да се представи непредставимото, да се намери подход за долавяне и изразяване на вътрешния свят, на неизповедимия живот на духа. Абстракцията търси облик за неизобразимото, за лишеното от очертания и сетивна достъпност, за психическата изразимост на емоцията или дори за изобразяването на идея, на хладна рационална обективност.

От друга страна абстракцията е утеха и лек срещу края на живописта след възникването на фотографския образ с неговата непостижима документална способност и още повече с ясната му реалистична стилистика, играеща с енергиите на границите с действителното. Още повече, че чрез абстракцията живописта най-сетне се превръща в наистина безгранично свободно изкуство, което вече може да бъде нещо повече от онагледяване, историческо засвидетелстване на владетелско величие и дори визуална религиозна проповед, да съществува заради една друга цел – тази на свободния, играещ и създаващ неповторимости поглед.


Свободната, спонтанна "Кълбовидна мълния" на Пламен Монев е в потока на абстрактния лиричен експресионизъм, изследващ емоционалното въздействие на визуалния образ освободен от конкретиката, но все пак надарен с цветова експресия, динамика и геометрична драматургия. В това свое маслено платно Монев съпоставя и сблъсква не просто енергията на топлото наситено жълто и електриково синьо зелено, на места избистрено в тюркоазена хладина, но също така съпоставя геометричната енергия на спиралата с тази на правоъгълника, с тежката каменна материя на основата.

Емоционалната стихия на завихрянето въплъщава пукота на статичното електричество, просветването на искрата, която завърта енергията на кълбовидната мълния - нейното чудо и като че ли свръхприродно откровение, което означава и докосване до особената неустоима красота. Творбата търси драматичния момент в това противопоставяне между статиката на тишината и неустоимото, въртеливо, стихийно всмукване на погледа от движението, превъплътено от спиралата и нейното разпростиране върху цялата зрима вселена на платното.


Пламен Монев е роден през 1961 г. в Белослав. Завършва Художествена гимназия в Казанлък през 1980 г. и Художествената академия в София през 1988 г. Работи в областта на маслената живопис, графиката и илюстрацията. Участва в ред представителни изложби на българското изкуство в Канада, САЩ, Холандия, Франция, Полша, Швейцария, както и в Международното биенале на графиката - Варна. Изявява се в сферата на графиката, живописта, илюстрацията. Живее и работи в морския град  Варна. Има самостоятелни изложби във Варна, Одеса - Украйна, Верона - Италия, Цюрих - Швейцария, Тингвол - Норвегия, и в Макс Планк институт - Германия. През 1993 г. получава наградата на фондация "Свят" за участието си в Биеналето на графиката във Варна. Пламен Монев е носител на наградата на фондация "Свят" на Седмото международно биенале на графиката във Варна (1993).

сряда, 8 юни 2011 г.

Зов към безграничното

Кольо Карамфилов; "Картина №3" Масло, платно; Размер 60 x 40

За живописното майсторство на Кольо Карамфилов



Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg

В алено червения хоризонт, надвесен над разтворената кървава бездната на съществуването, на ръба на дъската- бял трамплин, вика човек в горения ляв дял  на платното, а в предния десен план се извисява остър връх на планина... Такъв е визуалният разказ на Картина № 3 от Кольо Карамфилов, посветена на усещането за крехкостта на човешкото същество, така безпомощно спрямо законите и стихийната логика на мирозданието.

Опирайки се на един познат образ от спорта - фигурата наподобява скачачите от кула във вода, Карамфилов успява да се домогне до конкретна и сензитивно активна визуална метафора, която да обобщи в себе си опита с битието, напразните усилия, копнежа за свобода и надежда и не на последно място да изведе динамично основната колизия между човек и свят - дълбоката несъизмеримост на нивата на съществуване, на формите, в които се излива битието - осъзнати-неосъзнати, временни-вечни, малки, големи и т. н. Надвесването от трамплина сякаш обема усещането за главоломния риск, който човек така или иначе предприема като избира да бъде съмосъзнаващо се будно същество.

Затова и червеното е толкова неспокойно и наситено, така дълбинно устрашаващо и някак заплащително, затова планината е така хладна в своето синьо спокойствие и монолитност, затова и човешката фигурка е така малка и сякаш политнала във вика, така настъпателно обляна от светлина и очертана в сянка.

Изборът на зрителния ракурса към сцената също е част от символно-метафоричното въздействие на платното. Перспективата напомня характерното за иконописното виждане и ислямската минятюрстика гледане на света през очите на Бога - който вижда по важност, по смисъл от небесата, от далечината на своето всезание и вечност. Именно така тази, лаконична в образната си и цветова разработка, творба се превръща в експресивено визуално възклицание за участта на човешкото, за опита му да надмогне предначертаното ...




Стилът на Карамфилов съчетава елементи от абстрактния постекспресионизъм с елементи от неорелизма и наивизма, но като цяло рисунъкът непрестанно търси резки иновации, провокира с дръзки визуални решения, постигнати чрез съчетаването на разнопосочни традиции, направления и похвати.

Добавете надпис
Кольо Карамфилов е сред най-изявените, провокативни и нестандартни съвременни художници у нас. Работи едновременно като живописец, график, сценограф, скулптор, илюстратор. Роден е през 1963 г. в гр. Пловдив, където преди няколко години съдейства в създаването на модерната галерия P.A.R.K. Има над 50 самостоятелни изложби, носител е на Гран при от Първото международно триенале на графиката в София 1995, основател е на неоавангардните групи „Ръб" и „Диско 95". Работил е с скандалния украински режисьор Андрей Жолдак, бил е художник на филма „Хълмът на боровинките" на Александър Морфов, илюстрирал е книги на Людмил Станев и Елин Рахнев.

вторник, 7 юни 2011 г.

Нежност на докосването

Нежността на докосването
Кольо Карамфилов; "Докосване" 1997, Масло, платно; Размер 50 x 70;

Докосването като отключване
на тайната, вложена в света
или за изкуството на Кольо Карамфилов



Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg



"Докосване" на Кольо Карамфилов е монохромна творба в черно и жълто, чиято техника е покриване на платното с пластове боя, като изображението се постига чрез изстъргване с писец на образа в още пресния пастьозен пласт.

Ръката е тълкувана символично - тя напомня за облистено дърво или пък за някакъв личен печат, напомня за досег и милувка върху кожа. Спонтанността на образа препраща към разбирането за интимността и нежността, които са необходими като ключ към заобикалящото, ключ, който разкрива тайните и ги споделя. Стига писмото-послание на винаги тайнствения живот, да носи клеймото на близостта, която да успее да го разпознае и разчете.

Кольо Карамфилов е сред най-изявените, провокативни и нестандартни съвременни художници у нас. Работи едновременно като живописец, график, сценограф, скулптор, илюстратор. Роден е през 1963 г. в гр. Пловдив, където преди няколко години съдейства в създаването на модерната галерия P.A.R.K. Стилът на Карамфилов съчетава елементи от абстрактния постекспресионизъм с елементи от неорелизма, но като цяло рисунъкът непрестанно търси обновление, провокация и дръзки решения.

Има над 50 самостоятелни изложби, носител е на Гран при от Първото международно триенале на графиката в София 1995, основател е на неоавангардните групи „Ръб" и „Диско 95". Работил е с скандалния украински режисьор Андрей Жолдак, бил е художник на филма „Хълмът на боровинките" на Александър Морфов, илюстрирал е книги на Людмил Станев и Елин Рахнев.

петък, 3 юни 2011 г.

Тъгата на младия Пикасо

Кольо Карамфилов, Младият Пикасо; Масло, платно, Размер 80 x 60


За картината на Кольо Карамфилов 
"Младият Пикасо"



Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg


Не е рядкост в историята на изкуството художник да прави портрет на свой колега - един от най-известните примиери е портрета на Пол Гоген от Ван Гог. Въпреки това съревнованието благородно или не до там на пистата на портретуването създава от всеки подобен акт провокативно художествено явление. Портретът както и автопортретът са особено психологически наситени жанрове, чиято цел е да обобщят духа и неговото просветване в лика.

В своето платно "Младият Пикасо" Кольо Карамфилов прави портрет не просто на свой колега, а и на митологизираният образ на модерния творец, на онази безгранична душа дръзнала да преобарне представите за това какво е изкуството, творбата и човека, който ги осъществява. Въпреки привидно ироничната сила на образа тълкуванието на Карамфилов отива по-далеч от визуалната задявка и хитроумната игра. Да, младият Пикасо е с бяла коса - бил ли е някога незрял обаче в творбите си този пламенен рисувач?! Държи в ръката си цигара, чиито дим се превръща в мълния, но не е ли било поразително делото му, характера му, дръзките му мисли. Не се ли е превърнал в Гръмовержец за живопистта на ХХ-ти век?!

Пабло Пикасо, Автопортрет, 1906;

Портретът на Карамфилов коренспондира и един ранен автопортрет на самия Пабло, където все още не съвсем популярния млад творец, рисува себе си в минорно емоционално състояние, издаващо вътрешен свят, изпълнен с очакване, тъга и търсене.

Платното притежава релефна осезаемост, мазките създават някакво усещане за керамика, за топлина и хлад едновременно, за сбор от глинени плочки, за изпечена глазура и по този начин напомнят за византийската керамична иконопис. Сигнификативност допълнително засилена от златно варакосания фон на творбата.

Но Карамфилов не спира до тук - ликът е разработен иронично в стила на кубистичния поглед на съставността на детаилите и тяхното уедряване и съзнанието за несъвпадането им. Лицето на Пикасо според Карамфилов е изпълнено не само със страст, която го начупва, но и с някаква меланхолия - погледът е дълбоко интровертен, унесен в живота на вътрешните събития, невиждаш външното, устните са малки и съсредоточено притворени, а общото внушение след първоначалната хумористична ведрост всъщност достига до тъгата, до онази тъга, която познава всеки творец и най-великият и най-незначителният.

Творчеството е вид бягство и утеха за неспособната да се нагоди към действителността душата, колкото и да спасява изкуството, то не спестява нито една скръб, но открива път към най-страшното страдание - не е по силите на човека да сътвори нещо повече от проблясък на свят, на живот, от илюзия и всичко е просто сладко-горчив сън, мимолетна дрямка между безначалната, безкрайна и безутешна вечност на нищото.

Кольо Карамфилов е сред най-изявените, провокативни и нестандартни съвременни художници у нас. Работи едновременно като живописец, график, сценограф, скулптор, илюстратор. Роден е през 1963 г. в гр. Пловдив, където преди няколко години съдейства в създаването на модерната галерия P.A.R.K.

Има над 50 самостоятелни изложби, носител е на Гран при от Първото международно триенале на графиката в София 1995, основател е на неоавангардните групи „Ръб" и „Диско 95". Работил е с скандалния украински режисьор Андрей Жолдак, бил е художник на филма „Хълмът на боровинките" на Александър Морфов, илюстрирал е книги на Людмил Станев и Елин Рахнев.

Стилът му съчетава елементи от абстрактния постекспресионизъм с елементи от неорелизма, но като цяло рисунъкът непрестанно търси обновление, провокация и дръзки решения.

Пабло Пикасо, Автопортрет

Обикновеното като опиянение

Обикновеното като опиянение

Цанко Цанков, Шишета; Масло, платно, натюрморт; размер 80 x 70


За изкуството на натюрморта и
за картината на Цанко Цанков "Шишета"



Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg


"Шишета" на Цанко Цанков е колкото класически натюрморт - по тема, композиция и свето и цвето обработка, толкова и новаторско геометрично изследване на пространственото като споено взаимоотношение, което се превръща в красива и красноречива метафора. Вещите не просто стоят съмвестно едни до други - те си влияят и непрестанно влизат във взаимоотношения, постигат някакъв разказ, драма - ситуацията е колизия - превес, надмощие, отстъпване - вслушване. Фигурите на шишетата сякаш разговарят, споделят вести или тайни, ослушват се за чуждо присъствие.

Цанко Цанков е роден през 1962 г. в София. През 1988 г. завършва Националната художествена академия, специалност Сценография. През 1988 започва преподавателската си кариера като учител в Тhe Stage Designers Art High School – Пловдив. От 1992 е художествен дизайнер в БНТ – София. През 1994 и– 1998 осъществява арт експедиции до Индия и обучение в Vradja academy – Vrindavan, Uta Pradesh.

Творби на Цанко Цанков са обект на притежание на редица частни колекции в България, Германия, Холандия, Англия, Италия, Испания, Белгия, Франция, Великобритания,Гърция, Индия, Сирия, Аржентина, Мексико, САЩ, Япония. Негови произведения са част и от множество обществени колекции сред тях са : Националната галерия, Пловдив, Градска галерия Владимир Димитров-Майстора, Кюстендил, Георг галерия, Suld, Westerland, Германия; Waytimor галерия, Лондон;йМиро галерия – Прага; Shardjah Музея за изящни изкуства, Shardjah, ОАЕ и мн. др.

неделя, 29 май 2011 г.

Сладката тежест на тялото

Цанко Цанков "По пладне Масло"; Платно, диптих, размер 80 x 120


За изкуството и картината на 

Цанко Цанков "По пладне"



Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg

Цанко Цанков предприема един интересен експеримент - изследва различните състояния на времето чрез цикъла актови платна, посветен на денонощието. Именно времето и неговия поток или неутрализиране е разковничето към тълкуванието на интереса му към любопитния ракурс представящ разнообразни състояния от женската красота, в която някак парадоксално се долавя не само изтичащото време, но и просветването на нещо от неизменимото, от вечното.


В поредицата женски голи тела, назовани по имената на частите на деня, художникът като че ли се опитва да демонстрира именно прекрачването във вечното, чрез пленителното откровение на красивото, чрез художественото залавяне на мига. Сюрреалистичния ефект за огънато нетечащо-статуарно време е постигнат най-красноречиво в акта "По пладне". Тук в долния ляв дял на платното се открива филигранно изпипан и "летящ", реещ се в безтегловност натюрморт. Чайник, бяла порцеланова чиния и непадаща ябълка - чиято полу материалност, създадена от прецизния кинетичен ефект, постигнат в разработката на плаващите сенки, е в контраст с хиперреализма на изображението, достигащо фотографска реалистичност. От другата страна тежи женското тяло, чрез което както на чисто формално, така и на емоционално- смислово ниво композицията е контрастно-диалогично уравновесена.


Женското тяло от своя страна е напълно спокойноза разлика от политналите предмети.Главата е извъната, очите не се виждати става ясно, че погледът на голата не забелязваслучващото се край нея, а гледа някъдедалечпо диагонал... Тялото се е облегнало на масата и се усеща, че пребивава в една своя реалност, която е чужда на вещитеи притежава своя сладостна тежест и своя собствена реалност и време, различно от това на вещите.

Сложното взаимоотношение на творбата с цикъла постига интересни смислови обертонове - всяка красота е съпротива срещу естеството, макар и да е негова най-съвършена изява - от една страна, а от друга полага свой конкретен обем от метафорични внушения, надскачащи директната заявка на видимото - погледът е принуден да се превърне от любуване в съзерцаване-разпознаване на екзистенциалната истина - чивекът въпреки отделеността си от света в рамките на своето, на човешкото, е свързан и синхронизиран във всеобщото космическо съзвучие.


Цанко Цанков е роден през 1962 г. в София. През 1988 г. завършва Националната художествена академия, специалност Сценография. През 1988 започва преподавателската си кариера като учител в Тhe Stage Designers Art High School – Пловдив. От 1992 е художествен дизайнер в БНТ – София. През 1994 и– 1998 осъществява арт експедиции до Индия и обучение в Vradja academy – Vrindavan, Uta Pradesh.

Творби на Цанко Цанков са обект на притежание на редица частни колекции в България, Германия, Холандия, Англия, Италия, Испания, Белгия, Франция, Великобритания,Гърция, Индия, Сирия, Аржентина, Мексико, САЩ, Япония. Негови произведения са част и от множество обществени колекции сред тях са : Националната галерия, Пловдив, Градска галерия Владимир Димитров-Майстора, Кюстендил, Георг галерия, Suld, Westerland, Германия; Waytimor галерия, Лондон;йМиро галерия – Прага;йShardjah Музея за изящни изкуства, Shardjah, ОАЕ и мн. др.

сряда, 25 май 2011 г.

Надникване в интимността



За картината на Цанко Цанков
"Привечер"



Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg


"Привечер" не е типична актова творба - въпреки заигравката с класическата и изчистена позиция на композицията. Тук тялото не е изследвано конструктивно, а напротив търсени са социалните обертонове на модерната голота като особено състояние на човешко присъствие - женското тяло е атлетично, спортно, потънало в слънчев загар, еротично активно и някак агресивно живо - сенките от сваления бански подчертават активността и живота на плътта, нейната съблазнителна мощ, грижата за формата в тази по-скоро зряла възраст, съхранила младежка бодрост. Лицето не е толкова сугестивно, колкото архитектониката на плътта и детайилната разработка на коремните мускули, които са белег за жизнен статус.

Фонът е иронична, втора тълкуваща зона - черно бял - като социалните и политически уместности, конотирали интимния свят на днешния човек и контролиращи неговата слънчева и съблазнителна естественост.


Цанко Цанков е роден през 1962 г. в София. През 1988 г. завършва Националната художествена академия, специалност Сценография. През 1988 започва преподавателската си кариера като учител в Тhe Stage Designers Art High School – Пловдив. От 1992 е художествен дизайнер в БНТ – София. През 1994 и– 1998 осъществява арт експедиции до Индия и обучение в Vradja academy – Vrindavan, Uta Pradesh.

Творби на Цанко Цанков могат да бъдат намерени в частни колекции в България, Германия, Холандия, Англия, Италия, Испания, Белгия, Франция, Великобритания,Гърция, Индия, Сирия, Аржентина, Мексико, САЩ, Япония. Негови творби се намират в множество колекции сред тях: Националната галерия, Пловдив, Градска галерия Владимир Димитров-Майстора, Кюстендил, Георг галерия, Suld, Westerland, Германия; Waytimor галерия, Лондон;йМиро галерия – Прага;йShardjah Музея за изящни изкуства, Shardjah, ОАЕ и мн. др.



вторник, 12 април 2011 г.

Събитието на светлината

Несъзнавана сила 2010
70х101
Смесена техника, Хартия
Цветна печетна графика
Ромил Калинов

 
  Несъзнавана сила или за парадоксалния жанр на цветната графика


Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg


Цветът в изобразителното изкуство дълго време е бил пренебрегван и мислен повече като стилистична конотация, отколкото като част от същността. Едва колористичните открития на импресионизма извеждат цвета до водещо структуроорганизиращо начало. Цветът е събитие. Винаги емоционално активен, психологически и културно оценностен, той постига мигновено разбиране. Абстрактното изкуство често го превръща в принцип на свободната експресивност, на агресивната идейна сугестивност и дори му отрежда ролята на явление, разпознавайки в него някаква съдба.

В своята цветна печатна графика „Несъзнавана сила” от 2010 Ромил Калинов използва колористичната енергия, за да изрази реалността на вътрешната колизия като усещане за изначалната участ на всичко съществуващо.

Ако графиката е преди всичко жанр на линеарно-пространствените пластични търсения, на изчистеността на динамиките и обемите; на пестеливата изразност, то цветната графика е сама по себе си парадоксален жанр, който едновременно се възползва от релефната осезаемост на линията и силуета, от ясната доловимост на щриха, а от друга страна разчита на хиперболизиращата и почти експлозивна магия на цвета.



Така е и в тази сложна и многоречива в тъканта си работа. Тя еднакво добре съгражда архитектониката на условното пространство, осъществено веднъж чрез динамиката на графичната линеарност и втори път от контрастната сила на цветовете. Проядената от киселината повърхност на плочата, нанесените със стило и писци ритмични прорези, почерковата почти ръкописна игривост на някои от щрихите или тяхната множествена симетрична репрзност, създават сложна мрежа от линеарни взаимоотношения от хладната сдържаност на чертите, до пусираща капковидност в опозиция на другите форми напомнящи за олющена мазилка.



Цветът подпомага и насища графичната инвенция като я пренася на ново ниво. В центъра на композицията е неправилно ромбовидно простраство, което сякаш плува над повърхността на изображението и дори оставя някаква сянка под себе си. Отдолу клокочи синьо пространство от рафинирано графитено кобалтово до тюркоазено. Въпреки абстракната обобщеност обръзът все пак напомня за полетяло хвърчило, съблазнено от висините.

Цветът засилва колизията, но и винаги напомня за алтернативите за противоречието, говори за съзвучието и съотвествията на началата, за привличането и оттласкването. Художникът избира един банален, но и много силен контраст между плътно синьо и богато топло жълто, като прехода е тяхното свързване – едно тревно зелено, постепенно стигащо до електрикова сдържаност. Цветовете в своята контранстост обаче взаимно се търсят и подсилват – толината в жълтото е интензифицирана от хладината на синьото, неговата мека и ласкава близост е още по-осезаема на фона на почти несетивната дълбочана в синьото, което винаги говори за безпределността на далечното. Зеленото от своя страна е уравновесен и щедър цвят, който дава утеха, който намира средината, жизнената мяра.



 
В тази работа на Калинов, чиито стил е в някакъв аспект търсене-натъкване на чистите и почти архетипални състояния на духа, които се оказват прозрения колкото за субективната ситуация, толкова и за матрицата на самото битие, баграта присъства именно като ясен обертон на хармонията, която не е омофония, а напротив контрапунктно пълнозвучие от различни начала.

Цветът също както линията е космическа метафора, в него нашето „как” се появява като зрима емоция, като психологическа обагреност.  Той е някаво явно откровение на подсъзнателното някаъв вариативен, но близък и понятиен символ. Цветът е повече от импулс и възхита, той е израз на човешкото рабиране за скритата субективна сила вътре в нас и за неизявения смисъл вън в мирозданието.


 

Ромил Калинов е роден през 1958 г. Завършва НХА през 1987 г. Специализира графика, графични техники и арт инсталации в "Cite Internationale des Arts", Париж. Преподава “Графика и графични техники” в НХА, член на СБХ. Има редица самостоятелни изложби в България и чужбина: 2005 г. – Ню Йорк (САЩ), 2003 г. – Малага (Испания), 1995 г. Белфаст (Ирландия) и др. През 2007 г. получава Почетен диплом от “V Международно триенале на графичните изкуства”, София. Негови творби са притежание на частни колекции в България и зад граница. В момента в центъра на творческия му интерес са гранични жанрови форми – хепънинги, пърформанси, инсталации като разкрепостени форми на неоконцептуалното изкуство.

понеделник, 11 април 2011 г.

Плътта на вятъра

Ромил Калинов Композиция в синьо
30х70
Хартия, темпера
2000



Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg


Абстрактната картина създава свой собствен свят, а красотата се постига от сложното емоционално въздействие между разпознаване-разгадаване, лутане-игра и реене на погледа в живото събитие на нейното илюзорно мироздание.

Възможно ли е въобще да се онагледи неонагледимото?!

И ако абстрактното изкуство прави точно това, то значи тези свободни и случайни като че ли образи са ключове към иначе сетивно нерепрезентируеми идеи. В тази своя работа „Композиция в синьо” художникът Ромил Калинов се опитва да изрази едно шеметно усещане за неудържимо и почти стихийно движение, което увлича и всмуква в себе си материята. Хроматичната структура се постига само през наситеността и интензивността на два основни цвята – охрено кафявото, достигащо до светло размити или гъсто сетивни кахлени нюанси като опозиция на дълбокото и хладно вечерно синьо и разпененото чисто кобалтово.

Творбата оставя нарочно усещането за стремително поройно сцеждане на капки да прерасне във визуален акцент, да се превърне в симптоматично изражение на вездесъщия произвол на случайното като изначален космизиращ принцип. Произволът обаче е неутрализиран от прякото сетивното разпознаване като логиката на потока е не във вертикално, а в хоризантално положение, което предава произвола като дискомфорт и чуждеене като наложен стереотип към очакваното и дори логичното. Тъкмо преобръщането на вертикални ритъм на капките създава необичайното експресивно внушение на картината.

Изящната мрежа на тези случайни плетеници от сцеждащи се и смесващи тембрите си в следите цветни капки носят ясен пространствен трепет и още повече интензифизират лирическия аспект на чувството – в случайността има някаква красива промисъл, някаква безгранична свобода, а от тук и неописуемо иначе усещане за безгрижие, за екзистенциална невинност. 
 

А това прозрение някак без усилие открива в съзерцанието не само философско разрешение на парадокса на съществуването, но и спонтанно се натъква на насладата да бъдеш частица от противоречивия, случаен, но и пленителено изобретателен непредсказуем свят.

Ромил Калинов е роден през 1958 г. Завършва НХА през 1987 г. Специализира графика, графични техники и арт инсталации в "Cite Internationale des Arts", Париж. Преподава “Графика и графични техники” в НХА, член на СБХ. Има редица самостоятелни изложби в България и чужбина: 2005 г. – Ню Йорк (САЩ), 2003 г. – Малага (Испания), 1995 г. Белфаст (Ирландия) и др. През 2007 г. получава Почетен диплом от “V Международно триенале на графичните изкуства”, София. Негови творби са притежание на частни колекции в България и зад граница. В момента в центъра на творческия му интерес са гранични жанрови форми – хепънинги, пърформанси, инсталации като разкрепостени форми на неоконцептуалното изкуство.

неделя, 10 април 2011 г.

Очарованието на абстракцията

Ромил Калинов
 Без име, хартия
Цветна печатна графика
60х70,
1997

Синьо-оранжев диалог
 между вода и земя



Петър ПЛАМЕНОВ

Очарованието на абстракцията е в нейната лекота. Страхът от абстрактното също е част от основното усещане за безграничност, което постига абстрактното изкуство. Веднъж защото извежда на преден план тайната на неизразимото с образ – вътрешния свят на личността, затворен отвъд видимостта и втори път, защото колкото и да рационализира тя си остава пределен обект на мечтание. Една абстрактна творба се домогва до всехоризонта на личното въздействие като интимно откровение, което не може да положи сугестивността върху ясни ценностни правила. Така е и с тази графична творба на Ромил Калинов, която синонимизира цвят и емоция, метафоризира топлото и студеното до нивото на битиен принцип.

Въпреки че най-напред окото улавя диалогичната опозиция между наситеното портокалово-оранжево и почти лазурното кобалтово и чисто дълбоко ултрамаринено по сетне разгадава приплъзването и търсенето на хармония на сговореност в плановете на тази емоционална опозиция, разказана в цвета. Синьото е натрошено, сякаш че е парченце счупено огледало, смразена вода или късчета неразмит каменен туш, които обаче по краищата на картината са оставили следи от движение - вълно образно изтичане.

На динамично пулсиращия център от светлинно-оранжева светлина в центъра на изображението в долния ляв край се добавят меки охрено-розови отенъци, които малко по-нагоре преливат в свежо напоено с влага малиново червено, което се надгражда в ясен графичен ритъм от уверени мазки. Сияйната вибрация сякаш наелекризира докосванията и по краищата на пресрещащите се начала бликва бяло-светло жълто.
Текстурата на картината създава някакво конкретно сетивно пясъчно усещане, което нашепва за изплъзващото се, за съзвучието, създадено от опозициите на началата. За това, че нищо не е в покой, а преминава от един образ в друг, прелива преобразява се непрестанно, макар и погледът да се натъква за миг на неговата тишина.

Ромил Калинов е роден през 1958 г. Завършва НХА през 1987 г. Специализира графика, графични техники и арт инсталации в "Cite Internationale des Arts", Париж. Преподава “Графика и графични техники” в НХА, член на СБХ. Има редица самостоятелни изложби в България и чужбина: 2005 г. – Ню Йорк (САЩ), 2003 г. – Малага (Испания), 1995 г. Белфаст (Ирландия) и др. През 2007 г. получава Почетен диплом от “V Международно триенале на графичните изкуства”, София. Негови творби са притежание на частни колекции в България и зад граница. В момента в центъра на творческия му интерес са гранични жанрови форми – хепънинги, пърформанси, инсталации като разкрепостени форми на неоконцептуалното изкуство.