Очарованието на абстракцията

Ромил Калинов

 Без име, хартия

Цветна печатна графика

60х70,

1997

Синьо-оранжев диалог
 между вода и земя

Петър ПЛАМЕНОВ

pet27@abv.bg

Очарованието на абстракцията е в нейната лекота. Страхът от абстрактното също е част от основното усещане за безграничност, което постига абстрактното изкуство. Веднъж защото извежда на преден план тайната на неизразимото с образ – вътрешния свят на личността, затворен отвъд видимостта и втори път, защото колкото и да рационализира тя си остава пределен обект на мечтание. Една абстрактна творба се домогва до всехоризонта на личното въздействие като интимно откровение, което не може да положи сугестивността върху ясни ценностни правила. Така е и с тази графична творба на Ромил Калинов, която синонимизира цвят и емоция, метафоризира топлото и студеното до нивото на битиен принцип.

Въпреки че най-напред окото улавя диалогичната опозиция между наситеното портокалово-оранжево и почти лазурното кобалтово и чисто дълбоко ултрамаринено по сетне разгадава приплъзването и търсенето на хармония на сговореност в плановете на тази емоционална опозиция, разказана в цвета. Синьото е натрошено, сякаш че е парченце счупено огледало, смразена вода или късчета неразмит каменен туш, които обаче по краищата на картината са оставили следи от движение - вълно образно изтичане.

На динамично пулсиращия център от светлинно-оранжева светлина в центъра на изображението в долния ляв край се добавят меки охрено-розови отенъци, които малко по-нагоре преливат в свежо напоено с влага малиново червено, което се надгражда в ясен графичен ритъм от уверени мазки. Сияйната вибрация сякаш наелекризира докосванията и по краищата на пресрещащите се начала бликва бяло-светло жълто.

Текстурата на картината създава някакво конкретно сетивно пясъчно усещане, което нашепва за изплъзващото се, за съзвучието, създадено от опозициите на началата. За това, че нищо не е в покой, а преминава от един образ в друг, прелива преобразява се непрестанно, макар и погледът да се натъква за миг на неговата тишина.

Ромил Калинов е роден през 1958 г. Завършва НХА през 1987 г. Специализира графика, графични техники и арт инсталации в "Cite Internationale des Arts", Париж. Преподава “Графика и графични техники” в НХА, член на СБХ. Има редица самостоятелни изложби в България и чужбина: 2005 г. – Ню Йорк (САЩ), 2003 г. – Малага (Испания), 1995 г. Белфаст (Ирландия) и др. През 2007 г. получава Почетен диплом от “V Международно триенале на графичните изкуства”, София. Негови творби са притежание на частни колекции в България и зад граница. В момента в центъра на творческия му интерес са гранични жанрови форми – хепънинги, пърформанси, инсталации като разкрепостени форми на неоконцептуалното изкуство.