четвъртък, 21 юли 2011 г.

Музика на образа

Ди Ди Бриджуотър


“ДЖАЗ В ГАЛЕРИЯТА”
Фотоизложба в Музейна Галерия

за Модерно Изкуство



Петър ПЛАМЕНОВ


Възможно ли е музиката да се въплъти в образ, възможно ли е образът да зазвучи да запази експресията на музикалното откровение. Колкото и нямо да и е избражението погледът може да разчете в него нешо от мелодията, да я разгадае въпреки отсъствието й. Там е работата, че очите са сетиво следотърсач, сетиво разгадаващо незримата тайна чрез видимостта – парадокс, в който е скрита цялото могъщество на изобразителните изкуства и в частност на фотографията. Покрай почти безчетните жанрови отрасли на това толкова важно и модерно изкуство -пейзаж, портрет, документ, репортаж, мемоар, любителски експромпт и т. н. съществуват и сложни смесени форми, каквито са сценичните репортажни снимки. Те са колкото документални, толкова и художестени изяви на фотографското майсторство.

Маркус Милър

Новата експозиция в Музейната Галерия за Модерно Изкуство е посветена на тайната на образа, доловил мелодията в лика, разливането на музиката в етера, трепета на акустиката, унесла души, лица, тела и инструменти... Фотоизложбата „Джаз в галерията“ ( 18-31 юли) е втората изява част от програмата „Месец на фотографията 2011“, организиран от Българска фотографска академия. През обективите на небезивестните фотографи и страстни меломани - Евгени Димитров, Миро Златев и Стефан Марков се представя не само виртуозното майсторство и съвремените тенденции в сценичната документалистика, но образа и лицата на самото изкуство на джаза и някои от емблематичните му творчески фигури.

Глен Ферис

Джазът е не просто музикален стил – той е нещо повече особена форма на мислене и творене – ето защо отдавна вече съществува стилово преливане на елементи и структури от джаза не просто в класическата или популярна музика, но и в изящната словесност, поезията и белетристиката, в областта на танца и дори в живописта и фотографията. но какво значи да снимаш джаз, да сътворяваш фотоси изпълнени с джаз дух. Има ли джаз фото стил?! Именно на тези въпроси, макар и не пряко, дават отговор творбите на тримата български фотографа, посветени на лицата на световни джаз музиканти, гостували на българските сцени в последните 20-сет години.

Джеймс Браун

Евгени Димитров се увлича по джаза някъде в началото на 90-те години на миналия век и започва да снима едни от най-големите световни изпълнители, изявявали се на гастроли у нас. По-късно, когато създава агенция БУЛФОТО, се оказва, че колегите му Миро Златев и Стефан Марков споделят огромното му музикално любопитство, апетит за свободно наслаждение и дързък художествен ентусиазъм. Тримата са подбрали да покажат от почти неизчерпаемия си архив около 20-тина великолепни фотоса, запечатали артистичното майсторство на музиканти като Бети Картър, Еди Харис, Ал Жиро, Маркъс Милър, Джордж Бенсън и даже фънк-легендата Джеймс Браун. Как обаче обективът превръща акустиката в образ, как ликът зазвучава?


Гениалният волнодумник и любител на парадоксите Оскар Уайлд на едно място твърди, че е повърхностно да се съди за нещата по тяхната външност, но който не го прави е погубен - „Само повърхностните хора не съдят по външността. Мистерията на света е видимото, а не невидимото”. Защото нещо съществено от вътрешния човек, от неговия неизповедим живот, просветва, проблясва в лика, в фигурата му и би било проява на твърдоглавие, ако изкуството, а и интелигентният не бдят за това мигновено откровение. Фотогрофията като изкуство на мига, на щастливата случайност и разбулващата видимост, на упорството и паметта – се е посветила на преследването и залавянето на откровенията мигове, на парадоксалната заедност на вътрешно и външно, на съотгласите и хармонията между наглед противоречащите си начала.

Били Кобъм

Джаз стила във фотографията се отличава най-вече с широкото поле на изява на артистичността, разчупена композиция, динамични преходи между плановете, ефектни емфази, акцентуване в разработката на детайла, ярка дори невъздържана колористика или черно бяла изчистеност, кинетична чувствителност, тематично богатство. В изложбата ударението попада върху сугестивността на лицеизраза, умението да се улови мига, обобщаващ емоционалното състояние, онази така характерна за джаз музиката лекота, изобретателна фриволност и почти неописуема радост от звуковото доволство.

Бренда Бойкин

Джаз снимката е колкото залавяне на пика, на онзи учудващо откровен миг, в който музиката сякаш е разцъфтяла в тялото, обзела е лика и го е озарила със своята магия както е във великолепните фотосите посветени на двете диви магнетичната Ди Ди Бриджуотър или стихийната Бренда Бойкин или на неистовия, наелектизиращ Джеимс Браун; толкова и съредоточено взиране изследване-издирване на душевната дълбочина и вглъбеност както е при шеметния саксофонис Ед Харис или енигматичния тромпетист Ранди Брекър. Или пък някакво залавяне на неочакваното, на характера ей тъй през случайното както е при прелюбопитния портрет на големия виртуоз на барабаните Били Кобъм, който лъчезарно се усмихва на нахлуваща нова мелодия или пък знаменития Ал Ди Меола, наслаждаващ се на изящното отзвучаване на достигнат акорд или по детски невинната Даян Шур, искрено трогната и зарадвана от топлия прием на публиката...

Даян Шур

Ал Ди Меола

Силата на фотографското майсторство изва от деликатността на погледа, от умението му да долови достойнството на личността, в която се взира и да го покаже в мига, способен да се разгърне в цяла история, в дълбок разказ да истината на характера, на творческата жажда.

Ед Харис

Лица, доловени в миговете на откровеност, на емоционална голота, разкрили живота на музиката отвътре в духа, музиката, която винаги е някаква радост, откровение, наслада, но и утеха, мъдрост, откровение за болката са истински и искрени портрети на човешката същност, на копнежа по щастие и свобода. Портрети на изкуството да споделяш щастието, да споделяш времето, красотата на миговете, защото така ни е писано да откриваме смисъла, да се натъкваме на него през болките и през случайността, но да го утвърждаваме и да му се наслаждаваме и постигаме в близостта на щасливото споделяне – което всъщност е и най-дълбокото определение за усилието на всяко изкуство – на музиката, на джаза или фотографията.


Подробности за авторите

Евгени Димитров е професионален фоторепортер и управител на фотографска агенция “Булфото”. Негови снимки са на първите страници на повечето български вестници и списания, както и в уеб пространството. Част от кадрите в архива на агенцията се публикуват в европейски и американски медии. Евгени Димитров е в журито на престижния фотоконкурс “БГпресфото” и организатор на множество визуални проекти – изложбата на моста зад НДК - “Златна Тракия”, “20 години по-късно” - посветена на демократичните промени, фото-експедицията “Преоткрий България” и други.


Миро Златев се присъединява към екипа на БУЛФОТО от създаването на агенцията, като оставя родния Бургас, за да покори националните медии. Името му често се среща под снимки, станали водеща новина от всички области на живота. В изключително натоварената си програма той се стреми да не пропуска концерт, за да попие със слух и зрение красотата на музиката.



Стефан Марков е фотограф и меломан с над 30 годишен стаж. Първият джазов концерт, който снима е през 1977г. е Вторият джаз преглед в София като фотолюбител. Не е имал възможност да стартира от първия, защото е бил затворен за публика. Стефан е част от БУЛФОТО от 2006г. и е неизменен спътник на най-добрите музикални събития на българската сцена.



Ал Жиро

сряда, 20 юли 2011 г.

Мамещият хоризонт на ласката

Димо Колибаров, "Докосване"; Цветна графика, 35 Х 45 см


За картината на Димо Колибаров
 "Докосване"


Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg


Човек разбира кой е докато пътува, докато обича и споделя, докато прекосява живота. Една от великите страсти на съществуването е страстта на пътя. В образната енергия на своите образи - птици кръжащи като мисъл над главата, полуреални коне-пазители, реещи се пера и фон напомнящ за пергаментов палимпсест в своята графика "Докосване" Димо Колибаров въплъщава любовната близост, търсене и унесеност като едно духовно приключение, като съзиране-докосване в едно на два живота, докосване в един общ копнеж.

Изчистената почти класическа линия на рисунъка допринася за усещането за извечност на психическата дълбочина на откровението на обичта. Реещите се и като че ли безплътни образи засилват емоционалният обем - докосването не е просто телена взаимност - то е опознаване-потъване, откровение-откриване на самата тайна на съществуването. Докосва не само ръката, не само погледът, докосва душата, която се приближава с нежност, която кротко потъва в насладата да преоткрие другия като цел на съществуването, като тайна на мирозданието, като една постоянно изплъзваща се, но и винаги близка мисъл... Така пътуването любовното прекосяване на света и терзаещата неуловимост на вечната далечина са изпълнени със смисъла на споделеността, със сладостта на близостта, с единственото реално щастие - любовта.

Димо Колибаров е роден на 27.02.1965 г. в Поморие, България. През 1979 - 1984 се обучава в художествена гимназия "Цанко Лавренов" - Пловдив. А по-късно между завършва успешно между 1990 - 1996 - Национална художествена академия "Николай Павлович"- София.
От 1987 г. участва активно в много изложби и конкурсив страната и чужбина. Носител е на награда на Международното жури на Биеналето на графиката, Варна 2005 г. Участва в над 20 Национални и Общи художествени изложби. Член на Съюза на българските художници от 1991 год. Редовно са включва в наши и международни експозиции на Екс-либрис, малоформатна графика и други престижни графични форуми в Италия, Белгия, България, Турция, Сърбия и Черна гора, Полша, Франция, Португалия, Германия, Словакия, Швейцария, Гърция, Румъния, Испания, Македония, Англия, Швеция, Русия, САЩ, Канада, Япония, Корея, Египет, Кувейт, Малайзия и др.

Изявява се предимно в областта на офорта, сухата игла, акватинта, и литографията, екслибриса и рисунката. По настоящем е преподавател в Национална художествена академия "Николай Павлович"- София.

Димо Колибаров е роден на 27.02.1965 г. в Поморие, България. През 1979 - 1984 се обучава в художествена гимназия "Цанко Лавренов" - Пловдив. А по-късно между завършва успешно между 1990 - 1996 - Национална художествена академия "Николай Павлович"- София.
От 1987 г. участва активно в много изложби и конкурсив страната и чужбина. Носител е на награда на Международното жури на Биеналето на графиката, Варна 2005 г. Участва в над 20 Национални и Общи художествени изложби. Член на Съюза на българските художници от 1991 год. Редовно са включва в наши и международни експозиции на Екс-либрис, малоформатна графика и други престижни графични форуми в Италия, Белгия, България, Турция, Сърбия и Черна гора, Полша, Франция, Португалия, Германия, Словакия, Швейцария, Гърция, Румъния, Испания, Македония, Англия, Швеция, Русия, САЩ, Канада, Япония, Корея, Египет, Кувейт, Малайзия и др. 

понеделник, 18 юли 2011 г.

Лекокрила птица любовта е

Димо Колибаров, Любовта ; Графика, цветна 25 Х 35 см

за картината на Димо Колибаров 
"Любов"


Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg


Парадоксално, но изтъркаността на шаблона като че ли не пречи на неговата свежест и разпознаваемост. Кое е онова, което най-лесно обобщава естеството на любовното чувство ако не пърхащата и пееща птица - "Лекокрила птица любовта е" - навярно лесно си припомняте игривите, но и фатални куплети на дръзката циганка тютюноработничка Кармен от едноименната опера на Жорж Бизе.

Въпреки това свежестта на визуалната метафора в графичната работа на Димо Колибаров "Любов" е налице и прави дълбоко впечатление. През образа на птицата, закриляща мъжа и жената - дадени в профил, подобно на фрески, упътени към един общ хоризонт; и чрез славея, пеещ в клетка, не на последно място и ведрите пролетни тонове, се доказва образно силата на асоциативното единство. Сякаш само чрез птицата може да се въплъти сетивно раждането на една нова надежда, на радваща светла мисъл, да се долови пърхащото чувство на споделено щастие, или дори да се въплъти музиката във всеки миг преживян в любов...

Димо Колибаров е роден на 27.02.1965 г. в Поморие, България. През 1979 - 1984 се обучава в художествена гимназия "Цанко Лавренов" - Пловдив. А по-късно между завършва успешно между 1990 - 1996 - Национална художествена академия "Николай Павлович"- София.
От 1987 г. участва активно в много изложби и конкурси в страната и чужбина. Носител е на награда на Международното жури на Биеналето на графиката, Варна 2005 г. Участва в над 20 Национални и Общи художествени изложби. Член на Съюза на българските художници от 1991 год. Редовно са включва в наши и международни експозиции на Екс-либрис, малоформатна графика и други престижни графични форуми в Италия, Белгия, България, Турция, Сърбия и Черна гора, Полша, Франция, Португалия, Германия, Словакия, Швейцария, Гърция, Румъния, Испания, Македония, Англия, Швеция, Русия, САЩ, Канада, Япония, Корея, Египет, Кувейт, Малайзия и др.

Изявява се предимно в областта на офорта, сухата игла, акватинта, и литографията, екслибриса и рисунката. По настоящем е преподавател в Национална художествена академия "Николай Павлович"- София.



неделя, 10 юли 2011 г.

Жажда да бъдеш

 Димо Колибаров
из "Острови на измамното щастие";
Кестеновите плодове 30х40 см; офорт


за картината на Димо Колибаров
"Кестеновите плодове"




Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg

Опирайки се на класическите графични техники - офорт, акватинта  и литография Димо Колибаров създава малки визуални импресии, наситени със символично и метафорично съдържание, което цели да овеществи чрез образа психическата реалност на вътрешния живот на личността ида обеме сложната амплитуда на емоционалното откровение. Човекът е колкото потопен в природата, толкова и отвъд нея. Въпреки това едно от най-важните отношения на битието е дълбоката връзка на човека с космическата хармония. Както находчиво е показано в офорта "Кестеновият плод" - въображението разпознава човешкото, разпознава формалната, но и глъбинна връзка между началата. От разцепените кестенови плодове проглеждат лица - жаждата за съществуване, за смисъл сякаш направлява не само човешката душа, но и самият всемир.

Лирическото и философското тук се досягат едно до друго и напомнят, че спасението на човека дреме вътре в самия него и зависи най-вече от способността му да се осъзнава като същество, което умее да открива и разпознава-разбира смисъла на наличното и да чете скритите знаци, чрез които битието го заговаря. Димо Колибаров в тази елегантна и пастелно тонирана в меко охрено кафяво, маслено зелено и светло бежаво, работа намеква както за вечния кръговрат на съществуването, така и за мисията на човешкото, което трябва да разчете в спонтанната случайност дълбокото намерение на космичното, да построи смисъл, да разпознае вътрешния лик, зад видимата форма.

 Димо Колибаров е роден на 27.02.1965 г. в Поморие, България. През 1979 - 1984 се обучава в художествена гимназия "Цанко Лавренов" - Пловдив. А по-късно между 1990 - 1996 завършва успешно Национална художествена академия "Николай Павлович"- София. От 1987 г. участва активно в много изложби и конкурсив страната и чужбина. Носител е на награда на Международното жури на Биеналето на графиката, Варна 2005 г. Участва в над 20 Национални и Общи художествени изложби. Член на Съюза на българските художници от 1991 год. Редовно са включва в наши и международни експозиции на Екс-либрис, малоформатна графика и други престижни графични форуми в Италия, Белгия, България, Турция, Сърбия и Черна гора, Полша, Франция, Португалия, Германия, Словакия, Швейцария, Гърция, Румъния, Испания, Македония, Англия, Швеция, Русия, САЩ, Канада, Япония, Корея, Египет, Кувейт, Малайзия и др.

Изявява се предимно в областта на офорта, сухата игла, акватинта, и литографията, екслибриса и рисунката. По настоящем е преподавател в Национална художествена академия "Николай Павлович"- София.

петък, 8 юли 2011 г.

Деликатните принуди

Викенти Комитски "Генератор" 2011
/компютър,дърводелска стяга /вариращ размер


За инсталацията "Генератор"
на Викенти Комитски


Петър ПЛАМЕНОВ


Викенти Комитски работи преди всичко с обекти, рисунки и реди-мейд. В смелата си инсталация "Генератор" той онагледява принудата в днешното съществуване. Генератор представлява реди мейд композиция от компютър, дърводелска стяга с вариращ размер, компютърът работи с отворен Microsoft Word, докато стягата притиска бутона Enter на клавиатурата и създава нови редове и страници в документа.

Инсталацията представлява повече от видимото портативен компютър приклещен от дърводелска стяга - нейният зрелищен момент е препратен по посака на социално-културното и дори онтологично послание. Ситуацията акцентира върху автоматизма на принудителното механично напрежение - безволево създава във виртуалната реалност на компютъра нови файлове. Инсталацията отново намеква за границите между реално и виртуално, за принудите, за неделикатните властови механизми организиращи модерния човек и прикрития дефицит на свобода.


Хитроумната задявка е изведена до социална метафора, дори до символ на несъвместимостта на плановете на живеене - чрез инструментите човекът не само въздейства на външния свят и продължава собствения си интелект, но и задълбочава драмата на собственото си битие чрез ефектни самозаблуди. Така чрез визуалното остроумие се натрупва мощна метафорична енергия, която отприщва асоцияции за властта, за поглъщането на реалността от виртуалното, за актуалната форма на нашето съществуване приклещено между безплътието, отчаянието, чиято свобода е все по-малка и по-ограничена, а полето на осмисляне на живота и ценностите предварително зададено и форматирано.

Викенти Комитски (1983) живее и работи в София. Завършва през 2006 Национална Художествена акАкадемия ,София със специалностСкулптура, но се изявява в множество жанрове и нови форми. Осъществява няколко самостоятелни изложби срез тях по-съществени са: No Image Available, the Fridge, София (2011), " 1:200,0 GMS" -София от 2010 и дебютната от 2009 #1 в галерия Васка Емануилова,София. Включва се и в редица общи експозиции като NADA Art fair, Маями; Всичко е наред,човече,Български културен институт,Хамбург,куратор Владия Михайлова; Handle with Care, Unicredit Studio,Милано,куратор Вера Млечевска; Бианале Август в Изкуството,Варна,Куратор Мария Василева; Отвъд Кредита, Antrepo 5,Истанбул ,куратори: Мария Василева,Яра Бубнова,Лъчезар Бояджиев; FQ Test,галерия GMG ,Москва,куратор Андрей Паршиков. Има няколко номинации за наградата БАЗА.

сряда, 6 юли 2011 г.

Мълчаща красота


 Еvolution на Михаил Заимов 
открива Месеца на фотографията в МГМИ


Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg

Вече е традиция в Музейната Галерия за Модерно изкуство, която само за година извоюва солидно културно влияние в живота на столица ни, в края на сезона да представя съвременни значими фигури от българската визуална култура. След представянето през изминалия сезон на едни от най-реномираните имена на модернизма и постмодернизма в изящното изкуство, чиито работи са емблеми на творческа свобода и вдъхновение - художници класици като Пабло Пикасо, Анри Матис, Марк Шагал и скандалните Анди Уорхол, Хънт Слонъм и дори младият китайски художник, скулптор и комиксов илюстратор Мистър Клемент - всяка следваща експозиция се очаква с интерес и като провокация и като откритие.

Отново след година на 5 юли 2011 г. Музейна Галерия за Модерно Изкуство се откри изложбата Еvolution на българския майстор на подводната художествена фотография Михаил Заимов със спиращи дъха, неподозирано красиви форми от същества и форми от света на океанското мълчание. Тишината се превръща в музика, водата е лоното на съществуването, светът няма граници, дълбочината му е безмерна – ето мислите, които внушават снимките на Михаил, обединени от идеята за вътрешното единство на началата и съществата в света.

В експозицията зрителите ще има възможността да потънат в прелестта на четиридесет нови фотоса заснети през последните две години в Тихия и Индийския океан; Червено, Черно и Средиземно море. Тишината е мотивът, кото вълнува любопитното фотографско око, невъзмутимостта на преобразуващите се и сякаш абстрактни картини и чудновати портрети на живото.


Сред героите на неговата фотография са както15-метрова китова акула, така и малкото почти невидимо с невъоръжено око стъклено попче, стъпило върху корал, изяществото на странната морска игла, не на последно място дръзката колористика на живописния Риф Шаабс аф Руми, също и архипелага Галапагос в Тихия океан и Суданското крайбрежие на Червено море. Границата мужду човешкия свят и синьото океанско мълчание Заимов олицетворява чрез живописната улица „Ала Валета“, долепила тяло до водния бряг или с невъзмутимото спокойствие на дивния архипелаг Галапагос в Тихия океан.



Целта на Заимов е да открие медитативната точка на мира отвъд човешкото съществуване. Ето защо се съсредоточава в цвета и силата на абстрактния акцент върху формата и материята на подводния свят, изразяващ в пълна мяра величието на битийното въображение, което е неизчерпаема динамична вариативност от цветове, форми и пулсиращ живот. В съсредоточената енергия на макрофотографията детайлът се уголемява и хиперболизира от художественото взиране, което изважда сякаш на яве както замисъла на Твореца, така и неговата поразителна сръчност да излива живот в какви ли не живинки, да твори пейзажи от какви ли не вещества.


Чудото на красотата, до което се домогва Заимов, говори за непознаваемостта не само на границите на човешкото битие, но и за силата на любопитството, което ни отвежда отвъд пределите на обичайното и е такава способност на духа, която гарантира свободата на човека като личност, а не като биологично предназначение. Красотата, която все още си остава загадка и тайна и която предизвиква копнежи.


Тази четвърта по ред самостоятелна изложба на Михаил Заимов е включена в рамките на Софийския Месец на фотографията и ще продължи до 15 юли в Музейна Галерия за Модерно Изкуство на ул. Оборище 10.
Вход свободен.