Кинопантеон

Класация на най-великтите кино филми

Петър ПЛАМЕНОВ

pet27@abv.bg

Магията на киното вече си е извоювала правото да се счита не само за седмото изкуство, но и за най-демократичната художествена форма. Макар и колективно изкуство, обичайно в основата на великите кино произведения стои един велик режисьор, който намира силни и оригинални личности, с които да превъплъти своите идеи като движещи се образи. Ето защо непрекъснато се роят класации на най-добрите образци в това така младо едва стоидвадесетина годишно изкуство, чрез които все пак историята да придобие по-нагледен и обясним вид за развитието и спецификите си.

Наскоро Сп. Емпайър обяви 10-те най велики филми. Американският филмов институт прави подборка на стоте най-добри филми за всички времена в десет жанра. В златния киносписък, както си му е редът попада бащата на киното безкрайния човеколюбец и изобличител Чарли Чаплин, както и великите актьори Марлон Брандо и Робърт де Ниро. Режисьорската гилдия е представена достойно от Хичкок, Копола и Скорсезе. Сред стоте най-добри са намерили мястоители има и анимационни величия.

Първенците в десетте жанра са:

                 

Анимация 
Снежанка и седемте джуджета
 Това е първият пълнометражен анимационен филм. Продуциран е от Walt Disney Productions, а премиерата му е на 21 декември 1937 година. Филмът е адаптирана версия от приказката на Братя Грим „Снежанка“. Режисьори са Уилям Котръл, Уилфред Джаксън, Лари Мори, Пърс Пиърс и Бен Шарпстийн.



Романтична комедия
Светлините на града – Сценарист, режисьор, изпълнител на главната роля и автор на музиката е Чарли Чаплин. Филмът е завършен през 1931 година, след появата и масовото разпространение на озвучените филми, но въпреки това има голям финансов успех.
Светлините на града започва с шеметно веселие и завършва с един от най-прочутите финални кадри в историята на киното. Актьорите вече говорят и пеят от екрана, когато Чарлс Чаплин се хвърля да плува срещу кинотечението с тази вечна и няма класика - с изключение на музиката и звуковите ефекти. Историята, описваща опитите на Скитника да събере пари за операция, която ще върне зрението на сляпа цветарка, осигурява идеалната среда за вълнения и смях. Скитника е последователно уличен метач, боксьор, богат позьор и спасител на милионер-самоубиец. Посланието му е неизговорено, но универсално и разбираемо за всички: любовта е сляпа.



Уестърн
Следотърсачите – класически филм за каубои и индианци на Warner Bros, създаден през 1956 година от режисьора Джон Форд. В главната роля се вихри една от легендите на американското кино Джон Уейн. Отдавна се смята за един от най-великите филми в историята на киното.



Спортна драма Разяреният бик – уникалната творба на Мартин Скорсезе и непоправимо гениалния Робърт де Ниро. Биографичен филм за американския боксьор Джейк ЛаМота от 1980 година.
Де Ниро печели Оскар за „Най-добра главна мъжка роля“, единственият му Оскар в тази категория. Освен това филмът носи Оскар за най-добър монтаж на Телма Шунмейкър, чийто стил на работа се различава от този, използван в другите боксови филми като Роки например. "Разяреният бик" е номиниран и за Оскар за „най-добра поддържаща мъжка роля“, „най-добра поддържаща женска роля“, „най-добра кинематография“, „най-добър звук“, „най-добър режисьор“ и „най-добър продуцент“.



Трилър
Шемет - филм на основоположника на хохор-трилърите Алфред Хичкок от 1958 година. Макар „Психо” и „Птиците” да са най-популярните от богатото творчество на режисьора, от когото днес се учат всички майстори на криминалните и ужасяващи драми, Vertigo е оценен от академията като най-блестящото му постижение.



Фентъзи
Магьосникът от Оз – Музикално-фантастичен филм, с режисьор Виктор Флеминг, базиран на детския роман, написан през 1900 година, „Добрият вълшебник от Оз” от Франк Баум. Излиза на екран през 1939 година. В него за пръв път блесва огромния талант на Джуди Гарланд, която там е малката Дороти с червените плитки. Музикалното пътешествие до Смарагдовия град от обикновен комерсиален проект се превръща в един от най-велитике филми на планетата.



Фантастика
Няма кой друг да води тази категория, ако не 2001: Космическа Одисея - научно-фантастичен филм от 1968 година, режисиран от Стенли Кубрик – лидер в този жанр. Сценарият е написан от Кубрик и от основоположника на литературната научна фантастика Артър Кларк. Филмът остава в историята и с това, че пръв въвежда нови специални ефекти и използва похвати, непознати дотогава на киното.



Гангстерска драма
Кръстникът тук е очевидният безспорен фаворит. Излезлият през 1972 година първи филм от гангстерската сага на Франсис Форд Копола и уникалната роля на гигантския талант на Марлон Брандо променя представите за киното изобщо. В този филм изгрява звездата на Ал Пачино. В екранизираната версия на бестселъра на Марио Пузо за пръв път заявява присъствието си на световната сцена и Робърт де Ниро. Филмът се развива в годините между 1945 и 1956 година и разкрива живота на една от водещите фамилии в организираната престъпност в Ню Йорк - Корлеоне. „Кръстникът“ е последван от Кръстникът 2 (1974) и Кръстникът 3 (1990).



Съдебен трилър
Да убиеш присмехулник – ако има филм, който отразява развитието на киното най-добре, то това е тази гениална драма, режисирана през 1962 година от Робърт Мълиган. Базиран върху книгата на Харпър Лий, спечелила награда Пулицър през 1960 година. Филмът разказва за Атикус Финч, който е адвокат в един расово раздвоен град в Алабама през 30-те години на 20-ти век. Той се съгласява да защитава един млад чернокож, който е обвинен в изнасилването на бяла жена. Марка на филма е прочутият актьор Грегъри Пек – един от несменяемите тогава холивудски изкусители



Епопея Лоурънс Арабски – едва ли има по-батална историческа картина от този британски филм, създаден през 1962 година от режисьора Дейвид Лийн. Печели седем Оскара и е номиниран за още три. Играят легендарните Питър О'Тул и Омар Шариф, а музиката е на Морис Жар.

Един ден любов

"Един особен ден" филм на Еторе Скола със София Лорен и Марчело Мастрояни

Петър ПЛАМЕНОВ

"Един особен ден" (Una giornata particolare)
Романтична военна драма

(Италия/Канада, 1977 г.)
Режисьор: Еторе Скола
Продължителност 110 мин.
В ролите: София Лорен, Марчело Мастрояни, Джон Върнън, Франсоаз Берд, Алесандра Мусолини и др.

Награди:

"Златен глобус" за най-добър чуждоезичен филм
"Оскар" - номинации за най-добър актьор в главна роля и най-добър чуждоезичен филм
"Цезар" за най-добър чуждоезичен филм
Две награди "Давид на Донатело" за най-добра актриса и най-добър режисьор
"Златна палма" в Кан - номинация

Изкуството и в това число и киното са специфична памет за историята на човечеството и на човешкото като такова. Това е една особена памет за начина, по които светът се преживява от хората, памет за малките и невидими образи от голямата история на битието и света, памет за малките и големети герои, която не разкрива документалната истина, а онази за която няма документи, която е само свидетелство-трепет, спомен или емоция.

Ето защо ако събитията от Втората световна война протичат някъде между 1937 – 1945, то в киното тя е още живо събитие и продължава да оттеква в дълго емоционално ехо като израз на нравствена съпротива и съвест. Безумието на войната винаги е било необяснимо и толкова обезличаващо, че творците създават своите произведения, за да зъвърнат човека към неговата собствена мяра – човешкото – към добротата и благостта, а не към зверството и жестокостта на братоубиството.

В този аспект на тих бунт, нравствено разобличение и претокриване на топлотата е и забележителната лента на големия италиански режисьор Еторе Скола - „Един особен ден” (Una giornata particolare) от 1977 г. с две от най-големите звезди на киното София Лорен и Марчело Мастрояни. Скола има зад гърба си почти четиредест филма някои от тях са знакови за историята на киното като „Балът” от 1988 – филм без думи както и „Толкова се обичахме“ (1974), „Грозни, мръсни и зли“ (1976), „Терасата“ (1980), „Сплендор“ (1988).

Сред тях „Един особен ден” заема твърде нетипично място – едновревенно рамкиран от конкретно историческо събитие – денят осми май  1938 година, когато Хитлер идва в Рим на среща с Дучето... Почти камерен филм, на ръба между жанра на романтичната и военна драма, чиито стил - забавени дълги кадри, елегантно елегично движение на камерата, приглушени цветове, скрита и ненатрапчива символика, притаила и някаква дълбока горчива ирония към своеволията на властта, разкрива една обикновенна човешка драма.

На фона на големите исторически събития показва съдбата на един несретен мъж и не по-малко обърканата му съседка. Чрез драмата на изгонения радио-журналист Габреле – типичен социален аутсайдер по времето на Мусолини, Скола заговаря за топлотата и толерантността, за другостта и културата, за варварството на политическите борби, но без прокламации или плакатност, а отвътре – през живота на двама непознати, които откриват истинска емоционална близост и обич, и при това само в един ден.

Филмът започва със страскащ сетивата шумов ефект и празен екран, за да внуши усещане за хаос и объркване – всъщност това е пристигането на влака на Хитлер... Отношението между голямата история и малката съдба е въплътено от един дълъг кадър, който показва блуждаещ от високо поглед, плъзгащ се по жилищна сграда с много прозорци, който постепенно се спуска към този на главната героиня – майката Антониета, за да ни разкрие нейния свят – дома й...

Антониета /София Лорен/ е домакиня, женена с шест деца, която прекарва времето си в непрестанна грижа между къкрещите тенджери и простирането на прането. В този майски ден цялото семейство, както и всички хора, обитаващи кооперацията, отиват на тържествения парад по случай посещението на Фюрера в Рим. Само Антониета остава вкъщи потънала в неотложни къщни задължения. Домашният любимец е малка птичка, но когато започва да я храни, птичката отлита.

За да я хване, търси помощ на първата сеседска врата. За щастие Габриеле /Марчело Мастрояни/ също си е останал вкъщи, до този момент те не са се срещали, запознава ги избягалото птиче. Между тях се поража истинско топло чувство на взаимност и неусетно те прекарват целия ден заедно. Антониета се увлеча по красивия и деликатен Габриеле, но той й признава, че е хомосексуалист. Заради това наскоро е бил уволноен и от радиото, където е бил журналист. Запленена от неговата мекота Антониета обаче го обиква такъв какъвто е. Вечерта всички се прибират по домовете си.

Унесено тя дълго гледа през прозореца падащия мрак над вечния град, в ръка дъжи книгата, която той й е подарил по-рано "Тримата мускитари" на Ал. Дюма... Но през сумрака забелязва как Габриеле се отдалечава в нощта, придружен от двама непознати...

Поредната кино-вечер, организиранаи от Сдружение ХАРТА, под мотото: „За нас филмите не са бягство от действителността, а прозорец към нея”, е посветена тъкмо на този забележителен филм "Един специален ден" на Еторе Скола. Модератор на дискусията е Тодор Велчев, а към спецификата на направата, стила и езика на лентата кратък екскурс ще направи, както винаги, очарователната Елизавета Боева – Лиза, филмов режисьор и киновед.

Пулонощното слънце на доверието

Петър ПЛАМЕНОВ

ЗАВРЪЩАНЕ
/ВОЗВРАЩЕНИЕ/ Русия, 2003, 110 мин, цветен


Режисьор: Андрей Звягинцев
Оператор: Михаил Кричман
Сценарист: Владимир Моисеенко , Александър Новотоцки
Продуцент: Дмитрий Лесневски
Музика: Андрей Дергачев
В ролите: Иван Добронравов , Владимир Гарин , Константин Лавроненко , Наталия Вдовина , Галина Петрова


Награди: Венеция 2003 - "Златен лъв" , наградата "Луиджи де Лаурентис" за дебют и на Католическото жури;Европейска филмова награда '03 за дебют; Номинация за "Златен глобус" 2003 за чуждоезичен филм.





Събота е ден не само за смирение и размисъл, за заслужена почивка, но и приятен повод да се побеседва с приятели за кино. Сдружение Харта отново кани пристрастните кинолюбители не само да споделят удоволствието от един прекрасен филм, но и да гледат по-съсредоточено и бдително не само в екрана, но и в сърцата си, за да могат да обсъдят с какво ги вълнува самият кино език.


Въпреки че е само ден преди празника на влюбените и виното 14 февруари, кинорежисьорката Елизавета Боева – Лиза, избира да покаже с филма на Андрей Звягинцев „Завръщане” от 2003 г., любовта не през страстта или привличането, не през отношенията между мъжа и жената, а в дълбоката връзка между двама братя и смелостта им да открият силата и спасителната енергия на своята братска любов. Боева ще разкрие и защо този дебютен филм заслужава многобройните си отличия и по какъв начин се вписва в хетерогенните тенденции на руското кино от последното десетилетие, което превръща в основа на своите търсения „метафизичната сила на абсурда на реалността”.
Модератор на дискусията пак ще бъде Тодор Велчев, който ще изтъкне и христианското отношение към братството.

Дебютът на Андрей Звягинцев със „Завръщане”, който се превръща в истинска сензация, е повече изненадващ със зрелостта на кинематографичния език и с особената поетика, която открива. Филмът е своеобразен поглед назад към руското кино от 60-те години на ХХ-ти век и към онези дълбоко психологически, нравствени търсения и полифонична естетика, които налага в своето творчество големия А. Тарковски и конорежисьори от рода на Роман Полански.


Киното, което прави Звягинцев е не само проблемно, динамично и провокативно, но също така и задълбочено, рефлексивно и проникновеновено. И двата му филма „Завръщане” и „Изгнание” от 2007 г., са изградени със стремеж към нееднозначност и желание за оттласкване от буквализма. По някакъв начин и двете му произведения са мистично напрегнати, защото техният смисъл се реализира не на нивото на видимото, а в турбуленциите на вътрешните противоречия. Стилът се изгражда чрез сложен киноезик, счетаващ метафорика, архетипни образи, активна мозаечна символност и екстазна пластика.

Киното не се занимава с тежестта на реалността, а превръща действителното в копнежно, в съновидение. Има два типа кино - едното е съредоточено върху видимото и какво е неговото естество, а другото превръща невидимото във видимо, осъществява превод на низибразимото в образ. Търси безплътността и прозрачността на образа, за да създаде от специфичната му неуловима материя език ,за скрития невидим свят на Вътрешния човек, на Вътрешното мироздание. А и изкуството е някакъв тайнствен механизъм, чрез който ние постигаме истината като живот, освобождавме онзи скрит и неословесим живот вътре в самите нас.

Определен като "приказно красив" от The New York Times, тази филмова лента е всъщност освен разработка на класическия киножанр road movie и една пленителна визуална алегория, изпълнена с напрежение, емоционални противоречия, психологическа наситеност, нетипична красота и дълбока чисто човешка нежност, съчетани с поразителни актьорски изпълнения, отлично операторско и режисьорско майсторство и не на последно място проникновени откровения за истината на междучовешката близост.

Непознат баща се завръща при своите синове. Те го познават само от една стара овехтяла фотография, отдавна прашасваща на тавана... До този момент за Андрей (Владимир Гарин) и Иван (Иван Добронравов) и се грижат самотната им майка и тяхната чепата баба. Децата отрастват с илюзията, че баща им е загинал като летец. След 12 годишно отсъствие, избледнелият образ от фотографията, изплува от неизвестността – съвсем реален брадясал, груб, мъжествен и настоятелен в авторитета си, баща (Константин Лавроненко), който се появява изведнъж, за да преобърне живота на всички. Идва с предложение за общ излет на риболов край бреговете на далечно езеро в Северна Русия, на който синовете и бащата да се опазнаят и преоткрият.

Пътят обаче винаги е изпитание и проверка.
Плановете на новопоявилия се баща се променят и той се опитва да върне децата в къщи. Това взривява и без това напрегнатите отношения между него и подозрителните момчета, които не знаят дали изобщо могат да му се доверят, дали този човек наистина е техния родетел... Страхът от непознатия мъж, поражда истинска връждебност, дори ожесточеност. Но и бащата не знае нищо за синовете си, той им е напълно чужд.

Последвалите препятствия всред руската пустош под полунощното слънце, наситени с много обрати, сложно откриване на истината, вина и опрощения, се превръщат в тежко изпитание на отговорността, нравствения импулс, зрелостта и мъжеството както на бащата, така и на самите синове. Величествената, студена красота на северния пейзаж с хладните безтрепетни огледала на езерата и мълчаливия здрач на горите, прибавя някакъв особен аспект към странната участ на тези хора. Бащата, преобърнал живота на своите синове, трябва да преодолее студенината на природата, на децата си, но и онзи хлад, който му е помогнал да напусне дома...  

Тримата осъзнават, че изпитанията по пътя са се оказали най-добрия, но и единствен начин да се опознаят. Тъй като преодоляването на общи несгоди не само сближава хората, а изгражда в тях един особен език на доверието и близостта, създава ненарушими връзки, защото показва обичта като действена сила и спасителна енергия. Но за да има любов е необходимо доверие, а за да съществува доверие пък е нужно да се изградят мостове за приближаване, за сродяване. Това, което създава доверието е не опаснотта, нито общата участ, а копнежът по споделеност и еднаква представа за щастие и смисъл...

“Основателен е въпросът за какво разказва този филм, но мисля, че не бива да го задаваме. Странно е колко лесно сме готови да се откажем от своята представа, защото ни е по-удобно да я заменим с нечие друго тълкувание, дори да е това на автора. Помислете колко огромна е разликата между двете идеи. Когато снимах филма, не мислех за темата му като за ежедневна или социална. До голяма степен той е задълбочен митологически поглед върху човешкия живот. Вероятно това бих искал да има предвид публиката, преди да влезе в кинозалата.” казва на едно място самият Андрей Звягинцев.

АНДРЕЙ ЗВЯГИНЦЕВ

Руски режисьор, роден в Новосибирск през 1964 г.
От 1986 г. живее в Москва. Завършва Актьорския факултет към Московския държавен университет за театрално изкуство. Работи като актьор в различни независими театрални проекти. През 2000 г. снима три епизода от ТV сериала "Черната стая" – "Бушидо", "Затъмнение" и "Избор". За игралният си дебют "Завръщане" печели „Златен лъв” във Венеция.


Филмография:

2003 Завръщане
2007 Изгнание

Скритата жестокост на избора

Открита дискусия за силата и смисъла на киноезика

"Крамър срещу Крамър" на Робърт Бентън

27.01.2010

Петър ПЛАМЕНОВ




Сдружение Харта и приятели за втори път ще събере кинолюбителите на среща. Този път във фокуса на вниманието е драмата от 79-та „Крамър срещу Крамър“ на Робърт Бентън. Отново модератор на дискусията е Тодор Велчев, а коментара пак ще разпалва кинорежисьорката Елизавета Боева – Лиза, която прави елегантната селекция на лентите, специално за събитията. Дискусията ще се завърти около Новата европейска вълна в американското кино, спицификата на киноезика от 80-те и разбира се, около избора, цената и отговорността на човешката воля, която не просто желае, но и действа.

"Крамър срещу Крамър" е странна семейна история за разпадането на връзката между един мъж и една жена. История за цената на истината, за собственото ни аз, както и за простичките стойности в живота, които не могат да се поберат в рамките на егоизма, властта или силата. Това е деликатен филм за отношенията между хората и за избора, пред който човек се изправя, понасяйки отговорността на своите собствени действия.

Лентата ни приобщава към едно обикновено американско семейство. Връщайки се, късно вечер, у дома след уморителен и обезличаващ работен ден, отдаденият на кариерата си Тед Крамър (Дъстин Хофман) разбира, че жена му Джоана (Мерил Стрийп) е взела решение да го напусне.

Прекарала живота си като "нечия дъщеря или нечия съпруга" тя си тръгва огорчена и наранена от егоизма на своя мъж. Заминава с намерението най-сетне да открие себе си - Коя е тя? и Какво иска от живота?, Какво може да направи от себе си?. Тед остава сам с невръсния си шестгодишен син Били (Джъстин Хенри). Докато се опитва да запази работата си и да се грижи за сина си, за първи път в живота си той се чувства като истински родител и осъзнава дълбочината на своето бащинско чувство. Но Джоана се завръща и иска да вземе детето при себе си....

Филмът "Крамър срещу Крамър" е създаден по романа на Ейвъри Корман. Бентът отново пише сам сценария, както прави това и за по-ранните си филми. Основната идея на произведението показва как едно или няколко решения се превръщат в съдба, че хората не съществуват изолирано, а във взаимодействие и връзката помежду си и когато забравят това, следва да платят цената за своето собствено заслепение. Историята се завърта не толкова около развода на двамата американци, колкото покрай ефекта на техния избор върху всички хора, свързани с тях, и особено върху детството на собствения им син. Битката между съпрузите се оказва сложно полесражение на гордост, любов, скръб, самота, сила и слабост... В стихията на конфликта на преден пран изскача истината, че в подобни патови положения в крайна сметка няма победители и победени, но няма и никой печеливш – всички са се превърнали в жертви – едновременно виновни и невини...

Робърт Бентън е роден на 29 септември 1932 в тексаското градче Уаксахачи. Кариерата си започва най-напред като журналист. Става колумнист в редица вестници и списания, а по-късно заема редакторския стол в реномираното издание “Ескуайър”. Тъкмо там среща свой бъдещ сподвижник и приятел - Дейвид Нюман. Не след дълго творческото им сътрудничество дава изненадващи плодове - литературната основа за култовия филм “Бони и Клайд” (1967). Двамата автори са предложени за “Оскар”, ала остават само с номинацията. Десет години по-късно Бентън отново е на косъм да получи статуетката пак като сценарист на трилъра “Късно шоу”, където е и режисьор (продуцент пък е големият Робърт Олтман). Бентън преобразява американското кино от края на 70 като показва по нов начин „мечтания свят“ на Америка, насилието и любовта между хората. Стилът му се развива под влияние на Европейското кино и тъкмо чрез него започва Новата Европейска вълна в Холивуд.

Големият пробив идва по-късно и това всъщност се оказва драмата “Крамер срещу Крамер” от (1979). Този път триумфът е пълен - и двете статуетки (за режисура и за сценарий) заслужено са връчени на Бентън. За Дъстин Хофман ролята се превръща в знаково превъплъщение, в което съумява да разгърне богатото си дарование , докато изненадата идва от страна на никому неизвестната дебютантката Мерил Стрийп, която озарява екрана с нетипичното си излъчване и емоционална полифоничност.

В действителност Робърт Бентън се занимава с режисьорска дейност още през 1972 с уестърна “Лоша компания”. Следват постановките му “Тишината на нощта” (1982) - поклон пред Хичкок, “Места в сърцето” (1984), “Надин” (1987), “Били Батгейт” (1991) - екранизация по едноименния роман на Доктороу, в която предприема нетипичен и дързък за времето ход - за първи път на екрана се разсъблича Никол Кидман (втори път прави това в “Скрити белези”), не само за да се увери скептичната публика, че актрисата действително е рижа, както се говори, а за да натегне емоцията и привнесе особен еротичен нюанс към лентата. Следват: “сериозната” комедия “Няма балами” (1994) с Пол Нюман, Брус Уилис и Джесика Танди, “Сумрак” (1998). Сред тези заглавия се откроява сагата “Места в сърцето”, донесла “Оскар” за най-добър сценарий на Бентън (а и на Сали Фийлд за главна женска роля), режисьорска номинация и дори такава за най-добър филм.

Филмът "Крамър срещу Крамър" печели следните награди „Оскар“ в категориите:

• Главна мъжка роля (Д. Хофман)

• Поддържаща женска роля (М. Стрийп)

• Режисура (Р. Бентън)

• Филм (Стенли Джаф)

• Адаптиран сценарий (Р. Бентън)

Освен това получава номинации за „Оскар“ в следните категории:

• Поддържаща мъжка роля (Дж. Хенри)

• Поддържаща женска роля (Дж. Александър)

• Сценография (Нестор Алмендрос)

• Монтаж (Джералд Грийнбърг)

„Крамър срещу Крамър“ е носител и на четири награди „Златен глобус“ и още четири номинации, както и на още много други отличия.