Петър ПЛАМЕНОВ
/ВОЗВРАЩЕНИЕ/ Русия, 2003, 110 мин, цветен
Режисьор: Андрей Звягинцев
Оператор: Михаил Кричман
Сценарист: Владимир Моисеенко , Александър Новотоцки
Продуцент: Дмитрий Лесневски
Музика: Андрей Дергачев
В ролите: Иван Добронравов , Владимир Гарин , Константин Лавроненко , Наталия Вдовина , Галина Петрова
Награди: Венеция 2003 - "Златен лъв" , наградата "Луиджи де Лаурентис" за дебют и на Католическото жури;Европейска филмова награда '03 за дебют; Номинация за "Златен глобус" 2003 за чуждоезичен филм.
Събота е ден не само за смирение и размисъл, за заслужена почивка, но и приятен повод да се побеседва с приятели за кино. Сдружение Харта отново кани пристрастните кинолюбители не само да споделят удоволствието от един прекрасен филм, но и да гледат по-съсредоточено и бдително не само в екрана, но и в сърцата си, за да могат да обсъдят с какво ги вълнува самият кино език.
Въпреки че е само ден преди празника на влюбените и виното 14 февруари, кинорежисьорката Елизавета Боева – Лиза, избира да покаже с филма на Андрей Звягинцев „Завръщане” от 2003 г., любовта не през страстта или привличането, не през отношенията между мъжа и жената, а в дълбоката връзка между двама братя и смелостта им да открият силата и спасителната енергия на своята братска любов. Боева ще разкрие и защо този дебютен филм заслужава многобройните си отличия и по какъв начин се вписва в хетерогенните тенденции на руското кино от последното десетилетие, което превръща в основа на своите търсения „метафизичната сила на абсурда на реалността”.
Модератор на дискусията пак ще бъде Тодор Велчев, който ще изтъкне и христианското отношение към братството.
Дебютът на Андрей Звягинцев със „Завръщане”, който се превръща в истинска сензация, е повече изненадващ със зрелостта на кинематографичния език и с особената поетика, която открива. Филмът е своеобразен поглед назад към руското кино от 60-те години на ХХ-ти век и към онези дълбоко психологически, нравствени търсения и полифонична естетика, които налага в своето творчество големия А. Тарковски и конорежисьори от рода на Роман Полански.
Киното, което прави Звягинцев е не само проблемно, динамично и провокативно, но също така и задълбочено, рефлексивно и проникновеновено. И двата му филма „Завръщане” и „Изгнание” от 2007 г., са изградени със стремеж към нееднозначност и желание за оттласкване от буквализма. По някакъв начин и двете му произведения са мистично напрегнати, защото техният смисъл се реализира не на нивото на видимото, а в турбуленциите на вътрешните противоречия. Стилът се изгражда чрез сложен киноезик, счетаващ метафорика, архетипни образи, активна мозаечна символност и екстазна пластика.
Киното не се занимава с тежестта на реалността, а превръща действителното в копнежно, в съновидение. Има два типа кино - едното е съредоточено върху видимото и какво е неговото естество, а другото превръща невидимото във видимо, осъществява превод на низибразимото в образ. Търси безплътността и прозрачността на образа, за да създаде от специфичната му неуловима материя език ,за скрития невидим свят на Вътрешния човек, на Вътрешното мироздание. А и изкуството е някакъв тайнствен механизъм, чрез който ние постигаме истината като живот, освобождавме онзи скрит и неословесим живот вътре в самите нас.
Непознат баща се завръща при своите синове. Те го познават само от една стара овехтяла фотография, отдавна прашасваща на тавана... До този момент за Андрей (Владимир Гарин) и Иван (Иван Добронравов) и се грижат самотната им майка и тяхната чепата баба. Децата отрастват с илюзията, че баща им е загинал като летец. След 12 годишно отсъствие, избледнелият образ от фотографията, изплува от неизвестността – съвсем реален брадясал, груб, мъжествен и настоятелен в авторитета си, баща (Константин Лавроненко), който се появява изведнъж, за да преобърне живота на всички. Идва с предложение за общ излет на риболов край бреговете на далечно езеро в Северна Русия, на който синовете и бащата да се опазнаят и преоткрият.
Пътят обаче винаги е изпитание и проверка.
Плановете на новопоявилия се баща се променят и той се опитва да върне децата в къщи. Това взривява и без това напрегнатите отношения между него и подозрителните момчета, които не знаят дали изобщо могат да му се доверят, дали този човек наистина е техния родетел... Страхът от непознатия мъж, поражда истинска връждебност, дори ожесточеност. Но и бащата не знае нищо за синовете си, той им е напълно чужд.
Последвалите препятствия всред руската пустош под полунощното слънце, наситени с много обрати, сложно откриване на истината, вина и опрощения, се превръщат в тежко изпитание на отговорността, нравствения импулс, зрелостта и мъжеството както на бащата, така и на самите синове. Величествената, студена красота на северния пейзаж с хладните безтрепетни огледала на езерата и мълчаливия здрач на горите, прибавя някакъв особен аспект към странната участ на тези хора. Бащата, преобърнал живота на своите синове, трябва да преодолее студенината на природата, на децата си, но и онзи хлад, който му е помогнал да напусне дома...
Тримата осъзнават, че изпитанията по пътя са се оказали най-добрия, но и единствен начин да се опознаят. Тъй като преодоляването на общи несгоди не само сближава хората, а изгражда в тях един особен език на доверието и близостта, създава ненарушими връзки, защото показва обичта като действена сила и спасителна енергия. Но за да има любов е необходимо доверие, а за да съществува доверие пък е нужно да се изградят мостове за приближаване, за сродяване. Това, което създава доверието е не опаснотта, нито общата участ, а копнежът по споделеност и еднаква представа за щастие и смисъл...
“Основателен е въпросът за какво разказва този филм, но мисля, че не бива да го задаваме. Странно е колко лесно сме готови да се откажем от своята представа, защото ни е по-удобно да я заменим с нечие друго тълкувание, дори да е това на автора. Помислете колко огромна е разликата между двете идеи. Когато снимах филма, не мислех за темата му като за ежедневна или социална. До голяма степен той е задълбочен митологически поглед върху човешкия живот. Вероятно това бих искал да има предвид публиката, преди да влезе в кинозалата.” казва на едно място самият Андрей Звягинцев.
Руски режисьор, роден в Новосибирск през 1964 г.
От 1986 г. живее в Москва. Завършва Актьорския факултет към Московския държавен университет за театрално изкуство. Работи като актьор в различни независими театрални проекти. През 2000 г. снима три епизода от ТV сериала "Черната стая" – "Бушидо", "Затъмнение" и "Избор". За игралният си дебют "Завръщане" печели „Златен лъв” във Венеция.
Филмография:
2003 Завръщане
2007 Изгнание
Г А Л Е Р И Я
Няма коментари:
Публикуване на коментар