Тихото спасение

Най-красивите думи за любовта

07.02.2010

Петър ПЛАМЕНОВ



В седмицата на любовта преди великолепния празник на влюбените 14 февруари, денят на св. Валентин, ще ви предллагам всеки ден по някой от най-прекрасните думи изказвани за любовта.

Вярвам, че думите могат да изразят любовта, да се доближат до неизповедимостта на това велико, всемогъщо и всеобхватно чувство.

Вярвам, че макар и обречени живеем с надежда за спасение пак заради нея, заради ЛЮБОВТА. Нищо не по-ценно от нея, нищо не е по-обикновено, нищо не е по-изключително. Всеки човек открива любовта и за всеки тя има своето откровение – ето защо колкото и писатели да пишат, колкото и поети да възклицават, колкото и композитори да сътворяват мелодии, колкото и художници да я долавят в образи - Любовта си остава винаги нова, неизречена и неповторима. Любовта е повече от чувство тя е истината за нас самите и за света. Незабележимо сякаш едва едва, но сме променени, тихо но в сърцето ни има гласове, неусетно, въпреки скръбта сме спасени...

Защото идва при нас като спасение, милост и надежда, през нея познаваме щастието и радостта, през нея вкусваме истината на съществуванието, в нея се преобразяваме и надмогваме себе си.

Така през безбройните думи, посветени на нейното чудо, можем по-лесно да се натъкнем на чудото й в нас самите.

И ако изобщо на този свят съществува някакво чудо то това е Любовта!!!

Химн на Любовта

Да говоря всички езици човешки и дори ангелски,

щом любов нямам,

ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.

Да имам пророчески дар и да зная всички тайни,

да имам пълно знание за всички неща

и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, -

щом любов нямам,

нищо не съм.

И да раздам всичкия си имот,

да предам и тялото си на изгаряне, -

щом любов нямам,

нищо ме не ползува.

Любовта е дълготърпелива,

пълна с благост,

любовта не завижда,

любовта се не превъзнася,

не се гордее,

не безчинствува, не дири своето,

не се сърди, зло не мисли,

на неправда се не радва, а се радва на истина;

всичко извинява,

на всичко вярва,

на всичко се надява,

всичко претърпява.

Любовта никога не отпада,

а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат,

ако са езици, ще замлъкнат,

ако са знание, ще изчезнат.

Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;

но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.

Когато бях младенец,

като младенец говорех,

като младенец мислех

и като младенец разсъждавах;

а като станах мъж, оставих младенческото.

Сега виждаме смътно като през огледало,

а тогава - лице с лице;

сега зная донейде, а тогава ще позная,

както и бидох познат.

А сега остават тия три:

вяра,

надежда,

любов;

но по-голяма от тях

е

ЛЮБОВТА.

/Библия, Нов завет, Първо послание на св. ап. Павл до Коринтяни I. 13/