Мамещият хоризонт на ласката

Димо Колибаров, "Докосване"; Цветна графика, 35 Х 45 см

За картината на Димо Колибаров

 "Докосване"

Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg


Човек разбира кой е докато пътува, докато обича и споделя, докато прекосява живота. Една от великите страсти на съществуването е страстта на пътя. В образната енергия на своите образи - птици кръжащи като мисъл над главата, полуреални коне-пазители, реещи се пера и фон напомнящ за пергаментов палимпсест в своята графика "Докосване" Димо Колибаров въплъщава любовната близост, търсене и унесеност като едно духовно приключение, като съзиране-докосване в едно на два живота, докосване в един общ копнеж.

Изчистената почти класическа линия на рисунъка допринася за усещането за извечност на психическата дълбочина на откровението на обичта. Реещите се и като че ли безплътни образи засилват емоционалният обем - докосването не е просто телена взаимност - то е опознаване-потъване, откровение-откриване на самата тайна на съществуването. Докосва не само ръката, не само погледът, докосва душата, която се приближава с нежност, която кротко потъва в насладата да преоткрие другия като цел на съществуването, като тайна на мирозданието, като една постоянно изплъзваща се, но и винаги близка мисъл... Така пътуването любовното прекосяване на света и терзаещата неуловимост на вечната далечина са изпълнени със смисъла на споделеността, със сладостта на близостта, с единственото реално щастие - любовта.

Димо Колибаров е роден на 27.02.1965 г. в Поморие, България. През 1979 - 1984 се обучава в художествена гимназия "Цанко Лавренов" - Пловдив. А по-късно между завършва успешно между 1990 - 1996 - Национална художествена академия "Николай Павлович"- София.
От 1987 г. участва активно в много изложби и конкурсив страната и чужбина. Носител е на награда на Международното жури на Биеналето на графиката, Варна 2005 г. Участва в над 20 Национални и Общи художествени изложби. Член на Съюза на българските художници от 1991 год. Редовно са включва в наши и международни експозиции на Екс-либрис, малоформатна графика и други престижни графични форуми в Италия, Белгия, България, Турция, Сърбия и Черна гора, Полша, Франция, Португалия, Германия, Словакия, Швейцария, Гърция, Румъния, Испания, Македония, Англия, Швеция, Русия, САЩ, Канада, Япония, Корея, Египет, Кувейт, Малайзия и др.

Изявява се предимно в областта на офорта, сухата игла, акватинта, и литографията, екслибриса и рисунката. По настоящем е преподавател в Национална художествена академия "Николай Павлович"- София.

Димо Колибаров е роден на 27.02.1965 г. в Поморие, България. През 1979 - 1984 се обучава в художествена гимназия "Цанко Лавренов" - Пловдив. А по-късно между завършва успешно между 1990 - 1996 - Национална художествена академия "Николай Павлович"- София.
От 1987 г. участва активно в много изложби и конкурсив страната и чужбина. Носител е на награда на Международното жури на Биеналето на графиката, Варна 2005 г. Участва в над 20 Национални и Общи художествени изложби. Член на Съюза на българските художници от 1991 год. Редовно са включва в наши и международни експозиции на Екс-либрис, малоформатна графика и други престижни графични форуми в Италия, Белгия, България, Турция, Сърбия и Черна гора, Полша, Франция, Португалия, Германия, Словакия, Швейцария, Гърция, Румъния, Испания, Македония, Англия, Швеция, Русия, САЩ, Канада, Япония, Корея, Египет, Кувейт, Малайзия и др. 

Лекокрила птица любовта е

 

Димо Колибаров, Любовта ; Графика, цветна 25 Х 35 см

за картината на Димо Колибаров 

"Любов"

Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg


Парадоксално, но изтъркаността на шаблона като че ли не пречи на неговата свежест и разпознаваемост. Кое е онова, което най-лесно обобщава естеството на любовното чувство ако не пърхащата и пееща птица - "Лекокрила птица любовта е" - навярно лесно си припомняте игривите, но и фатални куплети на дръзката циганка тютюноработничка Кармен от едноименната опера на Жорж Бизе.

Въпреки това свежестта на визуалната метафора в графичната работа на Димо Колибаров "Любов" е налице и прави дълбоко впечатление. През образа на птицата, закриляща мъжа и жената - дадени в профил, подобно на фрески, упътени към един общ хоризонт; и чрез славея, пеещ в клетка, не на последно място и ведрите пролетни тонове, се доказва образно силата на асоциативното единство. Сякаш само чрез птицата може да се въплъти сетивно раждането на една нова надежда, на радваща светла мисъл, да се долови пърхащото чувство на споделено щастие, или дори да се въплъти музиката във всеки миг преживян в любов...

Димо Колибаров е роден на 27.02.1965 г. в Поморие, България. През 1979 - 1984 се обучава в художествена гимназия "Цанко Лавренов" - Пловдив. А по-късно между завършва успешно между 1990 - 1996 - Национална художествена академия "Николай Павлович"- София.
От 1987 г. участва активно в много изложби и конкурси в страната и чужбина. Носител е на награда на Международното жури на Биеналето на графиката, Варна 2005 г. Участва в над 20 Национални и Общи художествени изложби. Член на Съюза на българските художници от 1991 год. Редовно са включва в наши и международни експозиции на Екс-либрис, малоформатна графика и други престижни графични форуми в Италия, Белгия, България, Турция, Сърбия и Черна гора, Полша, Франция, Португалия, Германия, Словакия, Швейцария, Гърция, Румъния, Испания, Македония, Англия, Швеция, Русия, САЩ, Канада, Япония, Корея, Египет, Кувейт, Малайзия и др.

Изявява се предимно в областта на офорта, сухата игла, акватинта, и литографията, екслибриса и рисунката. По настоящем е преподавател в Национална художествена академия "Николай Павлович"- София.

Жажда да бъдеш

 Димо Колибаров

из "Острови на измамното щастие";

Кестеновите плодове 30х40 см; офорт

за картината на Димо Колибаров

"Кестеновите плодове"

Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg

Опирайки се на класическите графични техники - офорт, акватинта  и литография Димо Колибаров създава малки визуални импресии, наситени със символично и метафорично съдържание, което цели да овеществи чрез образа психическата реалност на вътрешния живот на личността ида обеме сложната амплитуда на емоционалното откровение. Човекът е колкото потопен в природата, толкова и отвъд нея. Въпреки това едно от най-важните отношения на битието е дълбоката връзка на човека с космическата хармония. Както находчиво е показано в офорта "Кестеновият плод" - въображението разпознава човешкото, разпознава формалната, но и глъбинна връзка между началата. От разцепените кестенови плодове проглеждат лица - жаждата за съществуване, за смисъл сякаш направлява не само човешката душа, но и самият всемир.

Лирическото и философското тук се досягат едно до друго и напомнят, че спасението на човека дреме вътре в самия него и зависи най-вече от способността му да се осъзнава като същество, което умее да открива и разпознава-разбира смисъла на наличното и да чете скритите знаци, чрез които битието го заговаря. Димо Колибаров в тази елегантна и пастелно тонирана в меко охрено кафяво, маслено зелено и светло бежаво, работа намеква както за вечния кръговрат на съществуването, така и за мисията на човешкото, което трябва да разчете в спонтанната случайност дълбокото намерение на космичното, да построи смисъл, да разпознае вътрешния лик, зад видимата форма.

 Димо Колибаров е роден на 27.02.1965 г. в Поморие, България. През 1979 - 1984 се обучава в художествена гимназия "Цанко Лавренов" - Пловдив. А по-късно между 1990 - 1996 завършва успешно Национална художествена академия "Николай Павлович"- София. От 1987 г. участва активно в много изложби и конкурсив страната и чужбина. Носител е на награда на Международното жури на Биеналето на графиката, Варна 2005 г. Участва в над 20 Национални и Общи художествени изложби. Член на Съюза на българските художници от 1991 год. Редовно са включва в наши и международни експозиции на Екс-либрис, малоформатна графика и други престижни графични форуми в Италия, Белгия, България, Турция, Сърбия и Черна гора, Полша, Франция, Португалия, Германия, Словакия, Швейцария, Гърция, Румъния, Испания, Македония, Англия, Швеция, Русия, САЩ, Канада, Япония, Корея, Египет, Кувейт, Малайзия и др.

Изявява се предимно в областта на офорта, сухата игла, акватинта, и литографията, екслибриса и рисунката. По настоящем е преподавател в Национална художествена академия "Николай Павлович"- София.

Красивите разноречия на света

Пламен Монев - „Акт“;
Смесена техника; Цветна графика 30/40, 2008

За картината на Пламен Монев „Акт“

Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg


В класическия жанр на акта Монев постига интересна визуална игра - напомняща за остроумните палиндроми на ренесансовите визуални игри и на сюрреалистичните търсения - а именно цялата композиция създава втори обобщен образ през детайлното фразиране на фрагментите, които сами по себе си са самостоятелни изображения.

И така "Акт" е визуална хрумка, палиндром на надникването в женския интимен свят - пред погледа се разкрива красив женски гръб, изкусително седалище, фонът аленее... Обобщеният макрообраз на играта обаче е друг - мъжка глава меланхолично сведена, която се взира в истината на своя вътрешен свят, изпълнен със страст и копнеж по близост и любов.

Силата на художествения ефект се поражда от това преливане на образите от микро и макро ниво, в това символно преплитане на мъжко и женско, на стихийните началата на собственото ни духовно и телесно естество. Мъжът вгледан в жена, жената носена в духа, жаждата по споделеност - красивите разноречия на света...

Пламен Монев е роден през 1961 г. в Белослав. Завършва Художествена гимназия в Казанлък през 1980 г. и Художествената академия в София през 1988 г. Работи в областта на маслената живопис, графиката и илюстрацията. Участва в ред представителни изложби на българското изкуство в Канада, САЩ, Холандия, Франция, Полша, Швейцария, както и в Международното биенале на графиката - Варна. Изявява се в сферата на графиката, живописта, илюстрацията. Живее и работи във Варна. Има самостоятелни изложби във Варна, Одеса - Украйна, Верона - Италия, Цюрих - Швейцария, Тингвол - Норвегия, и в Макс Планк институт - Германия. През 1993 г. получава наградата на фондация "Свят" за участието си в Биеналето на графиката във Варна. Пламен Монев е носител на наградата на фондация "Свят" на Седмото международно биенале на графиката във Варна (1993).

Съблазанта на съня

 

Пламен Монев, „Даная“

Хартия, акварел, писец - смесена техника, Цветна графика, 45/55, 2008

За картината на Пламен Монев

„Даная“

Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg

Образът на спящата гола митологична героиня Даная (гръцки Δανάη) е един от най-обичаните и интерпретираните от ренесансовата епоха, та до днес визуални култови емблеми на женската красота. Художникът Пламен Монев се обръща към него, за да напомни една изначална истина - красотата е винаги налична и може да бъде преоткривана непрестанно.

В старогръцката митология Даная е дъщеря на великия цар на Аргос - Акрисий и неговата съпруга Евридика. Веднъж Акрисий се обърнал с молба до делфийския оракул да му разкрие дали най-сетне ще има син, но служителят на златокъдрия бог Аполон му отвърнал, че не му е съдено да има мъжка рожба за наследник, но затова пък собствената му дъщеря ще роди внук, който ще го убие. Акрисий уплашен се върнал в Аргос и заключил в подземията на двореца дъщеря си Даная, за да не се доближават до нея мъже, тъй като тя била прочута с удивителната си красота. Зевс обаче не само я бил виждал, но и бил силно привлечен от прелестта й. За да проникне в тъмницата Олимпийският първенец се превърнал в златен дъжд и я обладал в затвора й. От този съюз с бога Гръмовержец Даная родила героя Персей и пророческите думи на оракула се сбъднали.

Монев, изобразява спящото тяло, неговите съблазнителни извивки - то цялото сияе, златно, окъпано от божествената милост и страст. Кой може да се възпротиви на съдбата, кой може да се противопостави на неустоимата стихия на красотата и още по-великата сила на любовта?! Свободните хаточни мазки в тъмно синьо и плътна сиена на фона, предават мрака на декора, усещането за затвор и принуда. Бързите линии на писеца, защриховащи детайлите, все пак напомнят за митологичността, литературността на сюжета, за неговата приповдигната легендарно литературна слава в тъкантта на визуалното поле. По този начин контрастно се подчертава и елегантността на тялото, където рисунъкът е мек и финно детайлизиран от изящната допълнителна разработка и меките акварелни сенки.

Пламен Монев е роден през 1961 г. в Белослав. Завършва Художествена гимназия в Казанлък през 1980 г. и Художествената академия в София през 1988 г. Работи в областта на маслената живопис, графиката и илюстрацията. Участва в ред представителни изложби на българското изкуство в Канада, САЩ, Холандия, Франция, Полша, Швейцария, както и в Международното биенале на графиката - Варна. Изявява се в сферата на графиката, живописта, илюстрацията. Живее и работи във Варна.

Има самостоятелни изложби във Варна, Одеса - Украйна, Верона - Италия, Цюрих - Швейцария, Тингвол - Норвегия, и в Макс Планк институт - Германия. През 1993 г. получава наградата на фондация "Свят" за участието си в Биеналето на графиката във Варна. Пламен Монев е носител на наградата на фондация "Свят" на Седмото международно биенале на графиката във Варна (1993).

Непосилни игри

  Викенти Комитски; Капан, 2008 Рисунка за инсталация в пространство

 

или за хитростта на  уеб капаните за погледи

Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg

Викенти Комитски е млад художник и скулптор, който търси шегата и визуалното острумие, което да предизвика смях и размисъл. Неговите инсталационни творби често  представляват специфични и любопитни конструктивни интервенции в зададено изложбено пространство. “Капан”, 2008 е сложно конструиран обект, за чието построяване е използвана спецификата на самото галерийно пространство. От инсталацията от 2008 година обаче разполагаме с хитроумна рисунка, наподобяваща нещо като мрежа на паяк, заловила мухи, а федербалната хилка е по-скоро пролука или огледало. Перцата за бадминтон, напомнят обикновени мухи, пленени от интелигентната хищническа стратегия на полувидимото, на непредвидимото.
 Рамката на ракетата е някаква като че ли семантична граница между “реалния” и “нереалния” предмет, граница на всевъзможността и невъзможността за прехода, за обезплътяването. Сблъсъкът между обичайната всекидневна употреба на предмета и неговата естетическа преосмисленост е преобърната от ироничната игра на транпониране на характеристиката на вътрешно-външно, на характерното - а именно мрежата вътре, която е изнесена навън, която поради огромността си е станала доловимо - недоловима.

И  така предметът е уедрен до битийно екзистенциална реалност, а неговите специфични качества за прегражда видимо, да оттласква, да задава траектории на движение, да играе и забавлява, да бъде спортно съоражение-инструмент за забава и всички тези специфики на  качествата му са траспонирани и препредадени преположени върху всеобщността на света, превърнати са в характеристики на пространството. И обратното – пространствената обособеност на предмета (рамката) очертава контур, в който самият той отсъства. Играта присъствие-отсъствие е някак онтологично метафорична, за нашия свят, който губи реалността си тъкмо защото подменя обекта на същностното, чрез неговото виртуално транспониране - не се желае съдържимото, а се желае външния ефект, неустоимостта на видимото, трепета на опаковката.

Чрез тази игра на нивата между реално и виртуално Комитски изгражда ироничното визуално разобличение на игровото като неигрово, на несвободата в играта на уж най-свободното. Така визуално игра разобличава игра, упреква несвбодата, че превзема полетата на свободната траектория на взаимодействието между субект и свят, субект и избор.

Викенти Комитски (1983) живее и работи в София. Завършва през  2006 Национална Художествена акАкадемия ,София със специалностСкулптура, но се изявява в множество жанрове и нови форми. Осъществява няколко самостоятелни изложби срез тях по-съществени са: No Image Available, the Fridge, София (2011), " 1:200,0 GMS" -София от 2010 и дебютната от 2009 #1  в галерия Васка Емануилова,София. Включва се и в редица общи експозиции като NADA Art fair, Маями; Всичко е наред,човече,Български културен институт,Хамбург,куратор Владия Михайлова; Handle with Care, Unicredit Studio,Милано,куратор Вера Млечевска; Бианале Август в Изкуството,Варна,Куратор Мария Василева; Отвъд Кредита, Antrepo 5,Истанбул ,куратори: Мария Василева,Яра Бубнова,Лъчезар Бояджиев; FQ Test,галерия GMG ,Москва,куратор Андрей Паршиков. Има няколко номинации за наградата БАЗА.

Обещанията на хоризонта

„Следи от битие ІI"; 38/48, 1998, графика, смесена техника

За графичния цикъл "Следи от битие"

на Георги Трифонов

Петър ПЛАМЕНОВ

pet27@abv.bg

Извърви съдбата

Като лабиринт от коридори!

Проход издълбай в живота!

Не издъхвай! –

Просто въздъхни след изхода!

из“Лабиринт” на Георги Трифонов

В представяния графичен цикъл „Следи от битие”, Георги Трифонов полага в основата на изобразителното си намерение както усещането за някакво трескаво и настойчиво търсене на екзистенциални опори, за душевно пътуване-терзание, така и осезаемостта на намерената умиротвореност.

 „Следи от битие ІI” е графика с опростена вертикална композиция, разделена на два относително равно съонвосими дяла, които създават илюзията за дълбок хоризонт, напомнящ за море и небе. Погледът е оставен да съзерцава едно необятно плаване, но същевременно прониква в същността, в глъбината на морето и небето. В дълбините на водите очите откриват образи-знаци – две риби на вярата, Потир, преобърната потънала лодка и изоставен меч. Небето не е пусто в него прозира лика на бдящия над сътвореното Творец.

Настроението е тайнствено и здрачно – като че ли току що се е оттегля страховитата житейска буря, чиито отдалечаващи се тъмни облаци разкриват ведрия мир на лазура – откровението на изстраданата мъдрост. Житейското пътешествие не е просто крушение, то е преди всичко откривателство – ценностно откривателство, среща с вечността на смисъла. А смисълът е проницаем истинно най-вече като съзерцание-равносметка, като обобщение на цялостния, пропътуван измежду въторзи и неволи житейски хоризонт.

Все пак хоризонтите винаги приканват към мечтание, винаги откриват попътния вятър на новата надежда...

    в и з и т к а 

Георги Трифонов е изявен български художник, поет и сценарист. Роден на 18 декември 1947 г. в с. Карлуково, Ловешка област. Завършва Националната художествена академия София. Работи в областта на живописта, декоративно-монументалните изкуства, рисунката, графиката и илюстрацията. От 1973 г. участва в ОХИ в София и страната; в международни и представителни експозиции на българското изобразително изкуство във Франция, Германия, САЩ, Полша, Венецуела, Русия, Швейцария. Негови творби са притежание на НХГ, СГХГ, обществени и частни колекции в България и чужбина (САЩ, Германия, Франция, Русия, Армения, Англия, Исландия, Австрия). По негово предложение през 1993 г. се учредява фонд "Поддържане на изкуството" към СБХ, чийто председател е и до днес. Автор на седем стихосбирки, сред които "Огледало и автопортрет" и на сценария "Пролом за безумци" и др.

Носител на международни и български награди, сред които:

*Голямата награда на СБХ "Илия Бешков" за рисунка (1985);

*Награда на Асоциацията на френските художници (1996);

*Наградата на Дружество "Гражданин" за култура и изкуство за 2000 г.

Щастлива волност

"Следи от битие I" 38/48, 1998, графика, смесена техника

За картината на Георги Трифонов

"Следи от битие I"

Петър ПЛАМЕНОВ

pet27@abv.bg

„Следи от битие І” е особена творба – веднъж, защото закодира в себе си дълбоки христиански мотиви и втори път, защото оригинално ги претълкува като своеобразна лична актуалност, като емоционално прозрение за строежа на съществуването. Графиката образно представя възшествието на духовните ценности Вярата, Надеждата и тяхното обобщение Любовта чрез техните ясни символи – лодка, риба и Отца. Стилът на Георги Трифонов се отличава с изящество и лирически финес.

Щрихът е смел до известна степен задъхан и нервен в детайлите, но неговата цел е да постигне умиротворение в цялостната обобщеност на творбата и нейното пространство. Композицията е пределно семпла – вертикално натрупване, но дълбоко символно натоварена – тя напоня за духовната анагогия, за изпитанието на лествицата, което доказва личностната завършеност на човека.

Пестеливостта на похватите и лините засилва въздействието на детайла и неговата интимна комуникативност. Цялата твораба е пронизана от един алегорически импулс, колкото и да са конкретни образите, който им позволява да плуват из пространството, да се реят в нестроението на една благодатна щастлива волност.

в и з и т к а


Георги Трифонов е изявен български художник, поет и сценарист. Роден на 18 декември 1947 г. в с. Карлуково, Ловешка област. Завършва Националната художествена академия София. Работи в областта на живописта, декоративно-монументалните изкуства, рисунката, графиката и илюстрацията. От 1973 г. участва в ОХИ в София и страната; в международни и представителни експозиции на българското изобразително изкуство във Франция, Германия, САЩ, Полша, Венецуела, Русия, Швейцария. Негови творби са притежание на НХГ, СГХГ, обществени и частни колекции в България и чужбина (САЩ, Германия, Франция, Русия, Армения, Англия, Исландия, Австрия). По негово предложение през 1993 г. се учредява фонд "Поддържане на изкуството" към СБХ, чийто председател е и до днес.

Автор на седем стихосбирки, сред които "Огледало и автопортрет" и на сценария "Пролом за безумци" и др.

Носител на международни и български награди, сред които:
*Голямата награда на СБХ "Илия Бешков" за рисунка (1985);
*Награда на Асоциацията на френските художници (1996);
*Наградата на Дружество "Гражданин" за култура и изкуство за 2000 г.

"Следи от битие II" 38/48, 1998, графика, смесена техника