Световен ден на философията

20 ноември

Световен ден на Философията

в СУ „Св. Климент Офридски”

Философски Фактултет на СУ „Св. Климент Офридски” организира на 20 ноември празнично честване на Световния ден на Философията. Целта на събитието е многоизмерна. От една страна ще се направи опит да се отговори на трудните питания: „Възможна ли е все още философията днес?”, „Нужна ли ни е тя?”, „Има ли полза от занимания, които не носят конкретни печалби?”, и не на последно място, „На какво ни учи най-старата наука?”, и „В какво се състои силата на любомъдрието?”. От друга страна е стремежът да се представят емблематични, успели и влиятелни личности, завършили факуртета и оказали съществено социално и научно влияние в българското общество през последните няколко десетилетия, които са получили високо признание и доказват смисъла от философската дисциплина като социален, морален и интелектуален коректив. И ако е вярно, че питането е невинността на душата и благочестието на духа, то философията като изкуство на питането, защото тя не дава готови отговори, но подпомага разбирането, защото нейното питане е колкото учудване толкова и съмнение и не по малко възхита. Според Айн Ранд “Философията се изучава най-добре, ако подхождате към нея като към криминален разказ: следвайте всяка следа, улика и загатване, за да откриете кой е лошият и кой е добрият. Критерият са два въпроса: Защо? и Как? Ако даден принцип изглежда верен – защо? Ако друг изглежда лъжлив – защо? И как бива усвояван? Няма да откриете отговорите незабавно, но ще се сдобиете с безценно качество: умението да мислите с езика на същественото”.

Програмата започва с открит дебат, посветен на „Българският път. Потенциал, проблеми, перспективи”, в който ще се включат Иван Колев, Пламен Макариев, Георги Каприев, Райчо Пожарлиев и Тихомир Безлов. Тук ще се обявят и резултатите и наградените от конкурса по същата тема за студенти и ученици. Сред основните акценти е срещата с випускници, получили разностранна обществена изява и реализация д-р Желю Желев – първи президент на Република България, философ и политик, проф. Георги Фотев – философ, социолог, екс-министър на просветата, Любен Козарев – издател и директор на издателство Изток-Запад и нашумелия дизайнер Антони Миленков. Ще бъдат представени нови книги от български философи, издедени през последната година от Георги Каприев, Иван Колев, Огнян Касабов и Цветина Рачева. Разпалените дебати ще бъдат заобиколени и от изкуство, чиито автори са философи. Фотографската експозиция включва работи от Цочо Бояджиев, Петър Пламенов и второкурсничката Радостина Диловска. Пак философи на живо ще четат поезия Димитър Зашев, Хараламби Паницидис, Петър Пламенов, Камен Киров и др. С музикални с изпълнения ще се представят млади мислители и студенти като Веселин Дафов, Виктория Тодорова, Живка Захариева и групите “The strapons” и “Metal heart”. Борис Грозданов ще се погрижи за визуалната среда и кино изкуството, а Ясен Захариев ще тълкува философията на виното и изкуството на сомелиера.

През 2002-ра година ЮНЕСКО обявява 20 ноеври за Световен ден на философията, три години по-късно е вписан в официалния календар на организацията като празнично събитие, тъй като "философията е дисциплина, която насърчава критично и независимо мислене и е в състояние да работи за по-добро разбиране на света и насърчаване на толерантността и мира".У нас от 2005-та година събитието се отбелязва ежегодно по инициатива на специалност Философия към ФФ при СУ „Св. Кл. Охридски” и СУПФБ /Сдружение на университетските преподаватели по философия в България/. В Париж централата на ЮНЕСКО предлага редица събития на тема: "Социални трансформации и междукултурен диалог", конференция "Нови философски практики" и кръгла маса "Наръчник по Философия, Юг-юг хоризонти", разработен с подкрепа на Абдулах бин Абдулазиз, и съпътсващото мероприятие "Приносът на идеите на Али ибн Аби Талиб за културата на мира и междукултурния диалог".


За повече подробности по програмата,темите и участниците на интернет адрес:
http://philosophyday.wordpress.com/

Виртуалният космос - прозрачно и непрозрачно

Специфика

на новите медийни форми

в съвременното на изкуство

Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg


Светът става все по-прозрачен, изгубва тялото си веднъж като автентично сетивно преживяване и втори път като ментална предиспозиция, за това разбира се, отговорността се пада преди всичко на новите форми на технологиите, задаващи и нови форми на комуникация и преживяване на световете. Видео-арта, видео ивстелецията, компютърната графика, сътворяват светове, в които буквано се живее. Античните аргонавти, презморски пътешественици са заменени сега от страстните интернавти, тършуващи в безплътните, трансматериални светове на виртуалната вселена. И така в кокво се състои спецификата на виртуалността и как тя се отразява на най-новите форми в изкуството.

Виртуалното съдържа в себе си някакво конкретно отношение към потенциалността, която се разгръща през образи, изображения, вътрешната представа за пространството, способността да се проектира мислено пространство, да се мисли самата възможност. Следователно виртуалното е възможното, проекцията на възможното през образи и изображения, както и самата потенциална енергия, която се натрупва от мислимостта на пространството. Потенциалната енергия разкрива виртуалното, както личи и от самото название , като посисивно, изпълнено със сила и пригодност да поема проекции, което е вече някаква степен на дюнамис, но по-скоро като стаена и потенциална енергия, тук проявеността обаче е просто образ. Силата на виртуалното е в тази възможност и допустимост на проецируемостта, в пригодността да се поема всичко, да бъде канализирана тази статично натрупана енергия, да бъде отприщена посредством образното пре-въ-плъщение и панмимикрична приспособимост и пригодност. Виртуалното е отприщване на някаква присъстваща сила, на някаква статична енергия, която се динамизира в даден изказ-израз. В случая на интернет и медиираността на телата, виртуалността е изражение на тяхната парадоксална природа, която черпи от потенциалната енергия на виртуалното, извличайки ресурс за представимост и действителност.

Празнотата предопределя и подпомага прозрачността, но празнота и прозрачност не съвпадат като термини, отнесени като категориални характеристики спрямо спецификата на безплътните тела. Те се възползват от празнотата и прозрачността конструктивно като по този начин открояват своята етимология на изображения и на образи, но не съвпадат напълно с образната онтология и със чистите дефиниции на образа – безплътното тяло е мутация през-и-в образа. Безплътното тяло не е изображение и не е просто и само функционално активен образ в собственото разбиране на изображението и образа. Изображението е самото превъплъщаване на образа в изобразителното поле, то е по-скоро конструктивния елемент на образа, това е двуизмерността, която прераства в илюзията и уподобяването на триизмерната плътност на образа, онова почти тактилно съотношение на двуизмерността на полето, която проицира през себе си пространствено-дълбочинната разгърнатост на визуалния образ. Под изображение обаче най-вече се мисли самата субстанцията на из-об-раз-яването - рисунъка, живописването, щриха независимо дали образът се образува чрез добавяне към – както е при рисунката и живописването, при отпринтването и печатането върху нямата-гола-бяла “празна и прозрачна” основа на полето; или чрез отнемане на наличното – изстъргване, изрязване, обработване с киселина и т.н., както е при безбройните графически способи за постигане на образ.

Повърхността е празното и прозрачно, то е полето на изобразителната техника, която постига ефекта на образа. Петната, линиите, фигурите и т.н се помества неизменно в границите на изобразителното поле, там разгръщат своята формална текстура, която построява илюзията за пространство. Дори интернет и виртуалното пространство са мислими като поле на изобразителността - на въплъщенията, на образите и тяхното изначално генеративно качество е модуалността спрямо празнотата и прозрачността. Празнота, в която може да се помести цял един свят, да се конструира и прозрачност, която да му бъде медия и канава, основа за разгръщане, за изразяване на съотношение, връзка, субординация, контакт и зависимост.

Етимологията на виртуалното, виртуалното в днешния му смисъл на електронно, цифровизирано, медиирано и интернет обусловено, осъществима през празното и прозрачното, е пряко и континуално свързана с цялостната представа за изобразителното поле и неговото генетично кодово-проективно “виртуално пространство”. Изобразяващият – и всеки човек – притежава способността да “вижда” – да мисли плоското, двуизмерно плоскостното, като дълбочинно да привижда и разгръща двуизмерността като триизмерност и още повече в ситуация на “създаване на образи”, да извлича дълбочина, да я постига и репрезентира, чрез организация на пространството посредством способа на големините, обемите, контакта, рефлексията и колористиката.

Безкрайната история на душата

Глория Чедуик в „Кой си бил ти?”
разкрива тайните на прераждането,

методите как да узнаем

какви сме били преди

Петър ПЛАМЕНОВ

pet27@abv.bg

Кой си бил ти?

Автор: Глория Чедуик

Превод: Милка Рускова

ISBN: 954-474-564-6

Страници: 264

Размери: 130/200

Дата на издаване: 24.08.2011 г.

Цена: 16.00 лв

Душите ни са тревожни и непостоянни, те преливат от тяло в тяло, от съдба във съдба и така разгръщат цял един хоризонт от безбрежни превъплъщения. Реинкарнацията – прастарата идея за прераждането на душите е сякаш е една от най-дълбоките основи на психиката ни- но доказуема ли е?! Душата ни и по-стара от самите нас?! Душата ни не ни принадлежи тя е на Бога, но този дар е самата ни същност.

Един будистки светец медитирал под хилядолетно дърво, отрупано с безброй листа. Тогава дочул в себе си Божия глас, който му казал, че в този си живот е бил толкова благ и смирен, че е заслужил една безкрайна милост. Светецът попитал каква е тя, а най-сладкия Глас прошепнал, че ще постигне съвършенството на нирваната. Разтреперан човекът попитал тогава колко пъти ми остава да се прераждам?! Безмълвният отговорил – колкото са листата на това дърво! Светият мъж обезумял от радост, станал на нозе, заподскачал, затанцувал и непрестанно викал:

– Чудесно толкова малко! Благодаря ти Всемилостиви Боже! Благодаря ти!!!

Животът е бил и ще остане завинаги докато се раждат и умират хора благодат, дар, милост, изпитание, терзание, усилие, но и непрестанно очакване, пътуване, питане, любопитство и жадно търсене на смисъл, отговири и утеха. Можем ли да приемем спокойно, че сме просто игра на случайността, прищявка на безцелнна и безсъзнателна игра?! Човекът винаги е долавял в себе си нещо велико, безкрайно и вечно. На тъсенето и разкриването на тази истина е посветена и новата книга на Глория Чедуик „Кой си бил ти?”. Ние се нуждаем от историята, за да разберем откъде идваме, да видим хоризонта към който сме се отправили и все пак да намерим някакъв поне моментен отговор на въпроса, който съпътства всичките ни дни „Кой съм аз?”.

Авторката избира оригинална и лична позиция от която да постави тази вечна тема – вечни ли са душите, какво става при преселението от тяло в тяло, само в един живот ли е затворена личността ни. Споделяйки откровено личните си многолетни задълбочени познания и опит, експертът в сферата на духовността Глория Чедуик постига пълна регресия към минал живот чрез самохипноза - лесен и достъпен за всекиго метод. Книгата представлява извънредно подробен, лесен за работа и щателно проверен наръчник с ясни съвети за подготовката и осъществяването на пътуването към вашите собстени минали животи. Разберете кой сте, като си припомните къкви сте били преди!

Връщайки се назад към зората на вашата душа вие предприемате изключително вълнуващо и заредено с дълбок смисъл пътешествие, което ще ви помогне да надникнете в тайната на собствената ли личност и да разберете защо притежавате точно тези таланти, характер и темперамент. Да видите нишката между събитията и емоциите от миналите ви животи предопределят вашата съдба и днес. Можете удивиено да наблюдавате с вътрешните си очи кое точно е създало от вас личността, която сте сега и да предцените, кое ще повлияе на бъдещето.

„Тази книга е начин да споделя знанието, което съм натрупала, да ви помогна да си спомните и осъзнаете кои сте били преди, как преживените в миналото събития и емоции са ви направили такива, каквито сте днес, и как ще повлияят на бъдещото ви развитие. Това е наръчник, с чиято помощ ще бъдете в състояние да извършвате авторегресия към миналите си животи; единствените липсващи елементи в този процес ще са хипнотерапевтът и неговата кушетка. Сами ще си ги създадете: от една страна, с помощта на вашия висш Аз, вашия вътрешен водач, изключително знаещ и компетентен – много по-добър от хипнотерапевта и от друга – като си отделите тихо и удобно място в своя дом, много по-уютно и отморяващо от специализирания кабинет.

Книгата обхваща голям кръг от въпросите, свързани с регресията към минали животи. Тя дава задълбочена информация и подробни указания, необходими преди, по време и след регресията.

Ще ви помогне да научите всичко, което трябва да знаете – а и повече от това – за самостоятелното ви пътуване през миналите ви превъплъщения, като използвате

метода на автохипнозата.” обещава Глория Чедуик.

Самата книга е структурирана като стълбица. Главите са стъпките на личното ви пътешествие в ненаписаната история, която винаги е с вас. Всяка глава предлага изчерпателен сценарий, който служи като карта за навлизане и ориентиране в подсъзнанието за достигане до спомените от миналите животи.

Ето и един нагледен пример:

ПРОЦЕСЪТ И ЦЕЛТА НА РЕГРЕСИЯТА КЪМ МИНАЛИ ЖИВОТИ


Какво представлява всъщност регресията към минали животи? В състояние ли сте да си припомните предишни прераждания? Какво се случва по време на такава регресия? Какъв вид информация получавате и по какъв начин тя идва до вас? Каква изобщо е ползата ви от регресията към минали животи?

Регресията към минали животи е вашето подсъзнателно духовно осмисляне, докато пътувате назад във времето, за да стигнете до спомените си за събития и емоции, преживени в предишни съществувания. Това се извършва с помощта на релаксация на физическото тяло, която помага да се подготвите за навлизане във вашето подсъзнание, където ще можете да осмислите събитията, чувствата, взаимовръзките и отделните ситуации, които сте преживели в миналите си животи. Вие разполагате с изобилие от информация, свързана с опита от миналите ви съществувания – и тази информация се съдържа в душата ви. Процесът на регресия към минали животи просто отваря входа към душата и улеснява изплуването на спомените.

Тъй като с помощта на регресията имате възможност да навлезете във вашата духовна памет, скрита в подсъзнанието ви, можете да получите информация и отговори на важни за вас настоящи проблеми и да усетите връзката между настоящи чувства и изживявания и събития, случили се в минали превъплъщения. Регресията към минали животи ви дава информация и разбиране за опита, който сте преживели, и емоциите, които сте изпитали, като по този начин ви помага да осъзнаете вашата карма, която пренасяте и в настоящия си живот.

По време на регресията имате възможност да хармонизирате кармата си и да излекувате болезнени събития или чувства от миналото, а също така бихте могли и да разрешите или излекувате минали взаимоотношения. Енергиите на миналите и настоящите събития и емоции са преплетени и затова ще можете да видите и да усетите как постигате баланс и изцеление и в сегашния си живот.

Вашата душа помни всичко, което ви се е случило през предишните ви съществувания. Мнозина от моите клиенти, преди да се подложат на регресия, се съмняват дали ще бъдат в състояние да си припомнят епизоди от минали животи. Искам да ви уверя: всеки може да си припомни своите предишни животи. Информацията, която изплува от вашето минало, има пряко отношение към случващото се с вас в този живот и е от изключително значение за вашето духовно израстване.

Съществуват обаче и четири препятствия, които могат да ви попречат да отключите спомените си. Ако просто се забавлявате с процеса на припомняне на минал живот, без всъщност да имате намерение да навлезете в смисъла на случилото се, вие се натъквате на първото препятствие. Можете да го преодолеете, само ако искрено желаете да изследвате миналото. Второто препятствие може да произтече от съмнението ви дали изобщо сте способни да си припомните минали превъплъщения. Това също е преодолимо, ако засилите увереността си в своята способност да си спомняте събития и изживявания от минал живот. Просто трябва да разчупите ограниченията на съзнанието си, които пречат на пътуването ви през миналите животи. Третото препятствие може да се предизвика от вашето извънредно нетърпение или прекалено усърдни опити. Паметта от миналото обикновено изплува спокойно и с лекота.

Четвъртото препятствие се отнася към случаите, когато е налице сериозна душевна травма, получена през предишен живот. Може да имате чувството, че ви се е случило нещо наистина лошо и да изпитвате страх да узнаете какво е то – подобни ситуации могат подсъзнателно да попречат на мъчителния факт от миналото да излезе на повърхността на спомените. Има два начина да преодолеете подобна ситуация. Първият е да си дадете сметка, че душата ви иска да осъзнаете съответното събитие или чувство, което би подпомогнало духовното ви израстване. Впрочем, винаги е добре да се знае какво наистина се е случило и защо се е случило. Душата ви може да представи тази информация по различен начин – много често чрез символи и сънища, чрез които ви помага по-лесно да решите проблема. Друг начин да се преборите със страха е като използвате техниката с бялата светлина – това ще бъде разяснено по-подробно в Глава 6.

Много и най-разнообразни са начините, по които информацията от минали животи излиза на повърхността – всичко зависи от индивида. Това може да се осъществи изключително драматично и емоционално, напълно лишавайки ви от възможността да осъзнаете смисъла на събитията, сякаш сте пряк участник в самата сцена, където преживявате всичко наново. Но вашите спомени от минали превъплъщения могат да се разкрият и по спокоен и приятен начин, все едно, че сънувате или гледате филм. Също така можете да преживеете и комбинация между двата начина, оставайки емоционално безпристрастни, докато се потапяте в събитията от миналото. Но можете да имате абсолютно ясно съзнание за случилото се преди, без да виждате или усещате самите сцени. Всичко зависи от това с какво сте се нагърбили в настоящия живот и по какъв начин спомените от минали животи и свързаните с тях усещания засягат сегашните преживявания. Спомените от минали животи навлизат в съзнанието ви от дълбините на вашето подсъзнание, което е много по-знаещо и мъдро.

По време на регресията към минали животи ще бъдете в състояние на дълбока релаксация. Това ще улесни информацията, идваща от миналото – а тя е важна за вас, тъй като е пряко свързана с епизоди от сегашния ви живот, било то някаква емоционална травма, трудна връзка или важен аспект на познанието, което ви помага да достигнете определена цел в настоящето или пък стимулира израстването на вашата душа. По този начин ще разберете причината да следвате определен път в този живот.

Навлизането в сферата на подсъзнанието, за да достигнете до спомените си от предишни животи, не е сложно – този процес е разяснен подробно в Глава 4. От вас се иска да се отпуснете физически, да успокоите съзнанието си за известно време, за да отворите подсъзнанието си и вътрешната си духовна осъзнатост. Така стигаме до хипнозата.

Хипнозата е своеобразен подход към подсъзнанието, чрез който индивидът става възприемчив към външни внушения, водещи към отключване на спомени от минали животи. Това е сугестивен метод за физическо отпускане на тялото и отваряне на подсъзнанието и на вродената способност за визуализация – претворяване на думите в ментални образи. Когато човек чува дадена дума, неговото подсъзнание автоматично и моментално я свързва с определена картина и съответно – с определени усещания.

Хипнозата е била използвана от дълбока древност, въпреки че и досега за нея няма точна дефиниция. Все пак най-доброто възможно описание на хипнозата е релаксирано състояние на съзнанието с разширен капацитет за възприятия; състояние на дълбока релаксация, успокояваща тялото, умиротворяваща съзнанието и отваряща подсъзнанието чрез умело подбрани позитивни внушения.

Думата произлиза от hypnos, гръцката дума за сън. Но тук има известно противоречие: когато е под хипноза, човек съвсем не е в състояние на сън. Докато той изглежда заспал, тъй като очите му са затворени и е напълно отпуснат, всъщност е много по-бодър, отколкото в будно състояние. Единствената допирна точка между хипнозата и съня е, че когато човек е в състояние на хипноза, той е в пряк контакт с подсъзнанието си – по същия начин, както е в контакт с него и по време на сън. Разликата е в това, че в състояние на хипноза той има абсолютно ясна представа за всичко, което вижда и усеща, при това остава с напълно адекватни реакции.

Хипнозата и автохипнозата са идентични. Всички видове хипноза са и автохипноза, доколкото и при двата случая се следват определени напътствия, било на хипнотерапевта, било собствените; при това вие решавате дали и до каква степен да се подчините или да не се подчините на подадените внушения. Единствената разлика се състои в това кой прави внушенията: хипнотерапевтът или вие. Най-важното, което трябва да имате предвид, е, че и в двата случая процесът зависи от вас.

Когато сами извършвате регресията към предишни животи, трябва да се съобразите с няколко неща, най-важните от които са да определите настроението си по време на пътуването и начина, по който ще реагирате на внушенията. Трябва да се вслушвате в чувствата си така, както се вслушвате в думите. Обръщайте внимание на всички нюанси в поведението си спрямо напътствията и внушенията. Вашето подсъзнание приема нещата лично и работи на емоционално ниво. То не се интересува от излишните думи в изреченията и възприема само позитивните думи и фрази, които привличат най-живите и примамливи образи и картини; то се интересува от думи, които подтикват към действие или събуждат чувства. Подсъзнанието автоматично пренебрегва думи, които са маловажни и не дават възможност да бъдат представени във въображението (например такива са определителните членове).

Прочетете следното изречение, после си затворете очите и си го повторете: Малкото момиче си играеше с кученцето. Умът ви ще чуе само думите: малко момиче, играе и кученце. Той ще отвърне на чувствата, които тези думи предизвикват. Ще нарисува детайлна картина на момиченце, играещо с куче. Ще покаже лицето на момичето – най-вероятно усмихнато, и ще предаде неговите чувства и на вас. Ще можете да усетите радостта му. Ще видите също така и сцената, в която детето играе с кученцето. Какво друго ви показва това изречение и какви други емоции извежда на преден план в съзнанието ви?

На подсъзнателно ниво вашият ум работи с асоциации, както вече най-вероятно сте се досетили от примера с малкото момиче. Когато сте възприели това изречение в ума си, най-вероятно е изплувал спомен от детството ви, в който вие играете с куче; а може би умът ви ви е насочил към сцена с момиче, играещо с куче, която някога сте видели. По същия начин подсъзнанието ви извежда на преден план някои от спомените ви от минали животи, асоциирайки ги с подобни картини или случки.

Можем да използваме примера с малкото момиче, за да покажем и други начини, по които реагирате на думите. Малкото момиче видя голямо куче. Това изречение е неутрално и ви оставя донякъде безразлични, нали? В него няма много емоция, нито пък действие. Най-вероятно в ума ви се е появил образът на някакво голямо куче, извлечен от представата (спомена) ви за начина, по който изглежда едно голямо куче, примерно разхождащо се навън. Ако обаче си представите кучето от гледната точка на момичето, в ума ви ще се появи неговата идея за кучето. А може дори да усетите чувствата му, докато то гледа кучето, и да прочетете мислите му.

Ако добавите няколко описателни думи към изречението, вашите емоции и възприятия също се включват в процеса. Малкото момиче беше нападнато от голямо зло куче. Обзалагам се, че ще видите кръвта и ще почувствате страха на момиченцето, докато гледате как кучето я напада. Може би ще поискате да помогнете, вероятно ще усетите цялата атмосфера на сцената и ще поискате, в случай, че е невъзможно да го спасите от кучето, то поне вие да застанете на негово място. Чувствате страха на детето, усещате захапката на кучето. Или пък си представяте сцена, в която голямото куче седи мирно в ограден двор и в един момент се опитва да прескочи оградата. И ако някога наистина сте били свидетел на подобна сцена, то най-вероятно ще почувствате как стомахът ви се свива...

А ето и друго изречение: Малкото момиче се гушна в голямото пухкаво куче. Сега може би си представяте сцена, в която малкото момиченце се е загубило в снежната пустош на зимата, а наоколо припада мрак – и вътрешно сте благодарни на кучето, че е там с детето и го топли. Вероятно дори искате да организирате издирването на момиченцето. По същия начин реагирате и на емоциите и събитията от предишните ви животи, чрез думи или внушения, които или чувате от друг човек, или подавате сами на себе си, а също и чрез чувствата, които предизвикват думите и образите в ума ви.

Вашите чувства играят важна роля в процеса на осъзнаване на спомените от предишен живот. Подсъзнанието ви чете, изобразява и реагира на истинските ви чувства; чувствата ви са по-силни от думите. Подсъзнанието ви разпознава и разчита намеренията ви, както и думите, които чувате или които казвате на себе си. Ако се почувствате дори и леко дискомфортно от думите, които чувате, и от картините, които те предизвикват в ума ви, или пък чувствата ви не съвпадат с думите, които чувате, вашето подсъзнание ще реагира на емоциите ви, а не на думите.

Вярата в самите себе си, в способността ви да отключите спомените, е пряко свързана с начина, по който спомените ще изплуват на повърхността и как ще възприемете информацията, съдържаща се в тях…

За автора

Глория Чедуик е изключително плодотворен автор: написала е 29 книги, повечето от които са свързани с проблемите на Новата епоха. Част от заглавията са се превърнали в бестселъри. Любимите й теми са медитацията и прераждането, разкриването и изследването на събития и емоции от минали животи. Автор е и на две ръководства за писане на книги, както и на няколко готварски книги.

Благодарност към буквите

ЧЕСТИТ 24-ТИ МАЙ!

ДЕН НА БЪЛГАРСКАТА ПРОСВЕТА И КУЛТУРА И
НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ

Петър ПЛАМЕНОВ

pet27@abv.bg

С какво българите допринасят към Световния културен дух?!

Може би, с единствения по рода си празник в стара Европа, а и в целия свят – почитанието към писаното слово, книжовността, знанието и образованието и творците му. Празник на смирения дух, на осмисленото духовно достолепие и нравствена городост, че е по силите на крехкия и мимолетен човек, да се докосне до всевечните иститини, до действително ценното и непреходното, което няма еквивалент в финикийска мяра, а има мярата в себе си. Ние българите сме народ, събран като общност не през политическото могъщество, а през духовната просвета, езиково-културната съобщност, свят на християнско почитание и толерантност, обединена от уважението и преклонението пред словото и бестящата му мъдрост . Единение, постигнато през слово и писменост, чрез дух, и то не веднъж, а още в зората на първото царство, дало подслон на учениците и делото на двамата братя Св. Св. Кирил и Методий, на един от първоучителите св. Климент Охридски и по-стене след столетия препотвърдена от възвишените усилия на хилендарския монах Паисий, припомнил на потъналия в забрава, срам и робство народ, че е по силите му гордостта на знанието. Та до стихийната мощ на духовните ни титани Ботев, Раковски, Каравелов, Вазов и Захари Стоянов, които обобщават българския пиетет към свобода като пиетет и към познанието като онази неотменима духовна способност, която е основа на всяко самосъзнание, свобода и културна уникалност. Знанието, преклонението и смирението пред културата е памет за делото на предците, за ценостите пренесени през вековете от традицията, за силата на миналото, което живее и пребъдва в настоящето и съзнание за ролята, която всеки един писмен човек – поет, писател, критик, учен, историк, журналист, читател носи както пред себе си, така и пред другите. Благодарността стои в почитанието на писмеността, на културната взаимовръзка на предаване, съхраняване, обнова и откриване, които са живата същност на всяко познание.

Не е възможно иначе човекът да удържи в себе си човешкото, да съхрани своето достойнство на „мислеща тръстика”, през чиято плът буквално прозвучава безграничният смисъл на всемира. И ако в етимологията на названието "азбука", произхождащо от сливането на първите две букви от глаголицата - азъ и боукы - веди – т. е. аз зная буквите, всъщност е залегнала непреходната идея, че светлината на ума, свободата на духа са възможни единствено чрез знанието, т.е. чрез самосъзнването. Днес все още чуваме в тази дума ехото на нейния смисъл и факта, че това е дар, за който следва да се благодари. Всеки човек, носи в себе си признателност към своите духовни спътници - вечно живи за него - творци - писмовници и книжници, независими от пространство и време, завещали чрез книжното си дело и подвиг, своята собствена сила и мъдрост на всеки жаден. Всяка осъзната личност следва да притежава признателност и към онази най-търпелива, скромна и всеотдайна сила в обществото - просветителите учители, които са му помогнали да отвори сърцето, духа и ума си към чудото на знанието за живота. Защото той е пределно многообразен, разнолик и наситен пъстроцветна красота. Благодарността към учителя, към духовния наставник е колкото дълг и признателност, толкова знак за жива култура, но и скрита наслада от споделеността, от разбирането, от единомислието. Само така се преодолява самотата, границите и враждебните различия.

Сполучливо Емил Трайчев пише за значимостта на признанието: „ Посланието на Кирил и Методий - тези светци, покровители на Европа, е, че евангелието на живота и човешката история ни е дарено от Бог-Слово, Който се въплъщава, за да изкупи човека от злото на греха и да го спаси от бездната на терзанието. Мисията на св. братя се утвърждава по чудесен начин посредством техните ученици и особено благодарение на трудовете на св. Климент Охридски, духовен покровител на СУ. Ние, учениците на св. Климент, трябва да съхраняваме и предаваме знанията и мъдростта на тяхното културно наследство, завещано на всички народи”.

Паметта на писмеността е дълбоката свобода на човешкия дух, на съпротивата срещу властническото безчинство, произвола на глупците и варварството на губостта – ето защо каквито и да се собствените ни резерви към нашето настояще, не можем да отречем вътрешното сияние и достолепие на Българския дух, прозрял още в зората си взаимосвързаността между слово и свобода, дух и слово и заложил в епохата на своето възраждане фундаменталната ценност на будния и търсещ ум, на развиващата се чрез учение душа, готова на саможертви, но не и да се откаже от уникалната си способност да любопитства, да жадува, да споделя, да бъде просветлена и светла, коещо ще рече способна на азбука, писмовна и пишеща.

А Благодарността е дълбока и вътрешна красота на духа, неизчерпаем източник на неговата енергия.

Преди хартията

Чудо и тайна на Розетския камък

от Египет

Петър ПЛАМЕНОВ

pet27@abv.bg

Ако за Първото и най-голямо чудо на света се приемат безапелационно египетските пирамиди, то най голямото чудо на езиковедската наука е разчитането на Розетския камък.  Пирамидите учудвали древните: “Планини от камък, поставени върху планини от камък”, пише Филон. “Поради местоположението си пирамидите поглъщат своята сянка, така че не я виждаме”, казва Хигин, а по-късно факта потвърждава и Касиодор. “Безполезна суета на фараоните, която струвала невъобразима сума пари”, отсъжда Плиний, а Гьоте възкликнал: “Най-смайващата архитектонична идея, която не може да бъде победена!”, то Розетския камък е загадка, която се оказва ключ към цяла една цивилизация, която не би могла да бъде оценена правилно без този изумителен артефакт.

 

Неповторимият епиграфски паметник е намерен през 1799 г. при разкопките на древната крепост Ар-Рашид в Египет. Неочаквано за екипа на около седем километра от малкия египетски град Розета, на западния ръкав на делтата на река Нил, откъдето идва и името на находката, се открива многоезична стела. Камъкът представлява плосък черен къс базалт  с размери 118 х 77 х 30 сантиметра и тежест около 750 кг. На него са издялани три еднакви по смисъл текста, на два езика - два от текстовете са на древноегипетски (със староегипетски йероглифи и с демотично писмо), а третият е на старогръцки. Оказва се, че текстът на камъка представлява благодарствен надпис, отправен през 196 пр.н.е. към монарха Птолемей V Епифан от египетски жреци на Митра. По това време създаването на многоезични стели не е било рядка практика, но Розетския камък дава възможност за сравняване на писмените ситеми, а разшифроването става възможно заради повтарящото се еднакво изписване на името на Птолемей V, а и защото се е оказал добре съхранен.

Жан-Франсоа Шамполион (1790 – 1832)

Розетският камък е открит от французина Пиер Франсоа Бушар на 2 август. Той незабавно го изпраща в Кайро – в открития от Наполеон Институт за Египет. През 1801 г. французите претърпяват поражение от англичаните в Африка и са принудени да им предадат камъка, заедно с други ценни културни артефакти. От 1802 г. до днес Розетският камък може да се види в Британския музей. С разшифроването на текстовете върху камъка успоредно се занимават няколко изявени езиковеди и археолози - французинът Силвестър де Саси, шведският дипломат Д. Окерблад, английският учен Томас Юнг и французинът Жан-Франсоа Шамполион. Именно той на 27 септември 1822 година в италианското градче Торино, в следствие на съревнование, спечелва баса и постига успех като схваща кода на Розетския камък. Шампольон използва логически дедуктивен метод, който става ключов за разбирането на египетски текстове. Помага му и отличното познаване на древните езици и по-специално на коптския език като той извежда староегипетския от семейството на коптските езици. Французинът счита, че пиктограмите са били използвани и като разговорен език, а не само като символи.

По времето на Рим и Гърция, Египет вече има повече от 3000 години културна история. Римляните и особено гърците са се отнасяли към Египет със смесени чувства: от една страна с презрение към варварството, а от друга с удивление пред чудесата, архитектурата и цивилизацията им. Почти всички големи антични историци от Херодот насам изказват своето преклонение към мъдростта на тази безмерно древна страна. Египетските обелиски са били почитани и често пренасяни и издигани в Рим като символ на властта и нейния божествен аспект. Дори днес в Рим могат да се видят цели 13 обелиска, докато в самия Египет са останали не повече от четири.

Класическите автори смятат, че писмеността е създадена в Египет, но дори и те не са можели да четат самите йероглифи. Приемали както свидетелства историкът Диодор, че отделните знаци нямат фонетично значение, а по-скоро представят идеи, например рисунката на орел изобразява нещо случващо се бързо, докато тази на крокодила указва някакво премеждие.

Най-известният от първите лингвисти, които се опитват да разчетат йероглифите е Атанасиус Кирчер. В средата на 17 век той е бил всепризнат римски капацитет в областта на Древен Египет.
През 1666 година бил натоварен с публикуването на надписа от обелиска, намиращ се на римския площад "Пиаца де ла Минерва". Обелискът е издигнат по заповед на Папа Александър 7, а основата е проект на знаменития бароков скулптор и архитект Джовани Лоренцо Бернини. Кирчер смогва да разтълкува картуша (малък овал обграждащ група йероглифи) както следва:

"Защитата на Озирис срещу насилието на Тифо - трябва да бъде почетено с правилни ритуали и церемонии с жертвоприношения като обръщение към гениите на тройният свят с цел да се постигне задоволство от процъфтяването обичайно давано от Нил срещу врага Тифо". Съвременото всеприето четене на картуша е просто името на фараона Псамтик (Псаметихус), написано фонетично.

Значението на откритието на Розетския камък и неговото разчитане се оказва почти неизмеримо. Тъй като старогръцкият език, културния език на античността е бил добре изучен от лингвистите, съпоставянето на трите текста довежда до разшифроване на египетските йероглифи в текстовете. По този начин  египтолозите успяват да разкрият писмения код на целия староегипетски език и по този начин да се разгадае смисъла на стотици надписи и да се изведат от сянката на хипотезите множество детайли от тази тайнствена цивилизация.

Икони на модерността

Музейна
Галерия за Модерно Изкуство
на една година

Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg

Вече не е странно да посещаваме в София експозиции на едни от най-значимите имена в изкуството и художествената култура на ХХ-ти век като Марк Шагал, Анри Матис, Пабло Пикасо, Савадор Дали, Хуан Миро, както и на сложните провокативни фигури от съвременната арт сцена от началото на ХХІ-ви век – Анди Уорхол, Роберт Индиана, Деймиън Хърст, Христо Явашев, Хънт Слонъм, Джери Снайдер и др.

Анди Уорхол

Не е необичайно, защото вече от една година Музейна Галерия за Модерно Изкуство,на Оборище“ 10, открита на 17 декември 2009, вече активно се включва в художествения живот на столицата и страната и оформя чертите на своя характер като изгражда ясна стратегия за динамично културно присъствие. Само до преди година екзотичната сила на тези имена, превърнали се в „икони на модерността”, изглеждаше като мираж на фона на институционалния духовен провинциализъм, чието закъснение в мисленето е с повече от десетилетия, на фона на вечната културна стагнация превърнала се в уравниловка за вкусовете и руинирала интереса на публиката към високите стойности и провокации на модерното и съвременно изкуство.

Президентът на МГМИ - Деница Атанасова

Именно Музейната Галерия за Модерно Изкуство привнася живителна струйка въздух в застоялата атмосфера на месния ни битовизъм и успява само за година с почти ежемесечни прояви да представи пред родната публика, и при това напълно безплатно, оригинали на тези знаменити културни фигури. Чрез съвместното си сътрудничество с национални институти като Националната галерия за чуждестранно изкуство, както и в партньорството с Министерството на културата Галерията успя само за няколко месеца да се превърне в център на дискусии и оживени значими събития. Чрез иронични PR стратегии смогна да разбуди съня на „интелектуалците”, често отказващи пряк дебат със скоростта на съвременните арт тенденции.

Роберт Индиана - "Love"

И така само за година Музейна Галерия за Модерно Изкуство представи уникалната колекция сериграфия на портрети на Анди Уорхол на кинолегендата Мерлин Монро, да организира гостуване на абстрактния постекспресионист Хънт Слонъм, да покаже скандалните точки на Деймиан Хърст или неговата гарафика с диамантен прах „Victory over Death”, за направи достъпни великолепните камерни произведения на Пикасо, Дали и Шагал, кокто и да състави презентации на оригинални тематични серии на тези велики творци.

Знаменателно остана и откриването на галерията, на което лично присъства внучката на Пикасо, Диана Пикасо. Нейната книга “Pablo Picasso: Art Can Only be Erotic”, разкрива тайни от интимния свят на художника, но отразени в изящни еротични творби с камерно звучене, които разбиват монолитността на мачиския образ на Пикасо, за сметка на усещането за деликатност, наслада и дори нежна емоционалност. В емблематичната експозиция писъстваха произведения от най-известна серия от еротични графики на Пикасо - Vollard Suite, както и графики от късния период - Серията 347 Series.

Пабло Пикасо - графика

Салвадор Дали е представен чрез оригинални литографии от сериите „La Conquete du Cosmos" и от „The Divine Comedy", цикъл, посветен на едноименната творба на Данте Алигери. Забележителната серия от 24 оригинални цветни литографии, рисувани по библейски сюжети на Марк Шагал, с характерния му лирико-магически привкус на стила, превърнал го в един от предшествениците на сюрреализма, са част от настоящата празнична експозиция, която включва и литографии с библейски мотиви и на дръзкия Салвадор Дали, за когото библейския мотив е тълкуван като част от вътрешната история на личното съзнание, което чрез хипнотичната си откровеност достига до неразрешимите въпроси за началата на съществуването.

Постоянната експозиция на галерията съдържа преди всичко графични творби, литографии и др. сериини техники, част от които са и притежание на колекции на такива световно известни музеи като този на Пабло Пикасо в Париж и Барселона, на Дали в Испания и САЩ, на Миро в Барселона, прочутите Метрополитън, Музея за модерно изкуство, Уолхол Музеум, Д'Орсе и Тейт в Лондон и др. В нея са и няколко изящни образци на неудържимия стихиен темперамент на Хуан Миро - серията от цветни литографии La Melodie Acide.

Кристо и Жан-Клод - Портите, Central Park, Ню Йорк, Февруари 2005

Тук са и част от проектите на световно признатият концептуален артист от български произход Христо Явашев-Кристо за две от най-прочутите му инсталации, съвместно дело със съпругата му Жан-Клод - „Портите" ( The Gates), от Central Park в Ню Йорк и „Чадърите". „Портите" е екстериорна ландшафтна инсталация създадена през февруари 2005 год., в която 7503 парчета оранжев плат са монтирани по протежението на 23 мили из алеите на парка, движени от ветровете. Тази творба предизвиква невероятен фурор и привлича над пет милиона наблюдатели. Докато „Чадърите" от 1991 год. отново екстериорна ландшафтна инсталация се състои от хиляди жълти и сини чадъри, подредени в специфичен ритъм върху огромна площ в Япония и Калифорния.

Деимиън Хърст с произведението си "Победата над смъртта"

През новия сезон на 2011 г. Музейната галерия ще налага и още един нов експозиционен хоризонт към следвоенното и съвременно американско изкуство, както и поглед към утвърдените имена на българското съвременно изкуство - Павел Койчев, Хубен Черкелов, Греди Асса и др.

Анди Уорхол - 12 портрети сериграфия на Мерлин Монро

Уникална културна мисия на галерията се простира не само в България, но и на територията на цяла Източна Европа, където е единствена по рода си – функционираща едновременно като музейно средище и активна галерия, представяща на регионалния пазар произведения с музейно качество на достъпни цени. По този начин ценителите могат да отсяват качеството и да изграждат меценатска и колекционерска стратегия за своя вкус. Затова и Музейна Галерия за Модерно Изкуство се ангажира с осъществяването на образователни курсове и семинари, водени от арт-експерти, асоциирани към големите аукционни къщи за изкуство като Christie’s и Sotheby’s или към най-престижните университети в света за изящно изкуство - Харвард, Йейл, Принстън, Оксфорд, Кеймбридж, Сорбона и Хайделберг.

Деймиът Хърст - Vanitas

Изкуството е духовна, нравствена и екзистенциала опозиция на властовото безумие и своеволието на културните реформатори, алтернатива на консуматорското затъпяване, защото обръща погледа навътре към ценността и смисъла, към човешкото. Покрай кръстоносния поход срещу културата у нас от страна на обезумелите и опиянени от силата си политици Музейна Галерия за Модерно Изкуство показва един друг, и при това успешен, модел, който просвещава и утвърждава духа. Нужно ли е непрекъснато да се напомня специфичната ролята на изкуството, което не просто е социален буфер срещу агресията и жестокостта, безгрижна сфера на свобода, но и буфер срещу саморазрушителните стихии вътре в самия човек.

Деймиън Хърст - литография

 Фотоколаж: ©  Петър Пламенов



Уеб вселени

Обобщената информация не е достъпна. Моля, кликнете тук , за да видите публикацията.

Смисълът на будността

 

 1 ноември Ден на народните будители

Петър ПЛАМЕНОВ

pet27@abv.bg

Да си буден означава да си свободен и независим, да положиш истината за живота на сигурните принципи на разума и книжовността. Като че ли по този начин можем да обобщим смисъла от усилието на българските духовни герои, успели да пробудят националния ни дух. Ако изобщо е възможно да се се опишат различните националности с една дума, която да се превърне в тяхна емблема, лесно бихме могли да открием определение за нрава на французи, германци, испанци, англичани, италианци или португалци.

Но когато следва да потърси, и то не отрицателна за българите, действително ще изпаднем в затрудние. Веднъж, поради ниското ни национално самочувствие, което няма да позволи да се определим безпроблемно нито като твърде жизнелюбиви, страстни любовници, особено гостоприемни или трудолюбиви, и втори път поради обичайното ни черногледство, което без затруднение разпознава отрицателните черти на характера, но изнемогва, когато трябва да открои положителното в българския дух. А то най-красноречиво проличава като че ли в преклонението пред писмеността, знанието, просветата и уважението пред онези хора, които определяме като „будители”.

Двата празника на духа - 24 май и 1 ноември, сякаш говорят за този духовния принос на Българското към Световното – почитта към знанието и духовната будност. Уникалността на преклонението пред будността и бдението над цеността, която задава истинските измерения на свободата и величието.

Денят на народните будители е посветен е на делото на книжовниците, възрожденците, просветителите, духовниците и борците за национално освобождение, съхранили през вековете ценностите на нацията и нейния морал - Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Добри Чинтулов, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание. Сякаш бългаската история е история на Будността – един постоянен и неистов призив към осъзнатост, достойнство и свободолюбие. За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 година в Пловдив. От 1 ноември 1923 година с указ на цар Борис Трети е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите български просветели, посветили живота си да разпръсват „духовна лъча”.

Тогава честването все още е неофициално. Датата не е избрана случайно - според Грегорианския календар на 1 ноември се чества Денят на Св. Иван Рилски Чудотворец–патрон и покровител на българския народ. Тринадесет години по-късно правителството на Александър Стамболийски решава да озакони празника и прави предложение за допълнение в Закона за празниците. Инициатор за промяната в закона е министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски. На 13 декември 1922 г. 19-тото Обикновено народно събрание приема допълнението в закона, с което: „ 1 ноември да се празнува като всенароден празник на заслужилите българи ... Да стане постоянен национален празник в памет на всички труженици за българското национално и просветно-културно възмогване и преуспяване на българския народ”. От 1 ноември 1923 г. с указ, подписан от цар Борис ІІІ, денят е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите на Отечеството си българи.

Идеята за почитане на известни книжовници и борци за свобода, идва след тежка духовна и икономическа разруха в живота на българите – робства, войни, мизерия. Празникът носи обединителен смисъл да очертае приноса на Българския дух и да подчертае достойнството на българския народ.

След настъпилите политически промени през 1944 г. от 1945 г. Денят на народните будители отпада от списъка на българските празници. След 45-годишна забрава, по инициатива на Общонардоното сдружение „Мати Болгария” и неговият председател д-р Петър Константинов, празникът е възстановен на 1 ноември 1990 г. Със закон за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-тото Народно събрание на 28 октомври 1992 г. Денят на народните будители официално e възобновен.

"Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни." За него и за правителството, на което принадлежи, въвеждането на новия празник се налага поради следните мотиви:

"Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие всред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното - бяха мили, симпатични явления, които със своята същност трогваха и правеха живота приятен, съдържателен и високо осмислен. Тия добродетели, насаждани в душите на поколения в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната, преди всичко в самото общество, а оттам - и отражението на отрицателните прояви всред учащата се младеж.

Последната се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душите им и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото. А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България."