Показват се публикациите с етикет Хайку. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Хайку. Показване на всички публикации

петък, 15 юни 2012 г.

Звукът на тишината


 Шеста международна хайку конференция
- Благоевград 2012 г.

Шш...ът! Ако вдигаме шум,
времето ще започне отначало.
Пол Клодел

Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg

Темата на Шеста международна хайку конференция - Благоевград 2012 г. е "Тишината в хайку". Конференцията се организира от "Хайку клуб София" и Катедра "Философски и политически науки" на ЮЗУ “Неофит Рилски” с участието на членове от Българския Хайку Съюз. Конференцията ще се проведе в база "Бачиново" - Благоевград на 16 и 17 юни т.г.

Хайку е поезия на деликатността, грубото усещане, обобщенията на едро, широките мазки, дразни филигранността на лирическата миниатюра. Драматургичната игра в хайку е привличането и взаимооттласкването между безкрайно-малкото и незначимото и безкрайно-голямото и общовалидното. Само когато стиха постигне тяхната сдвоеност е напълно хайку.
Затова и не се понасят в хайку сложни думи, резки неологизми, разпознаваеми езикови игри, словесни логаритми, жаргонни думи или термини, търси се езиковата непринуденост, изчистеност и лекота.

Деликатност и нюанс преди всичко, ново в онова, което се вижда всеки ден, необикновеността на обикновеното - изключителното в неповторимото, на фона на космическата несъизмеримост и дълбокото съзвучие пронизващо всичко. В хайку деликатността е търсенето на съзвучие, на хармония, дори ако това означава да не се мисли в обичайните мери или може би тъкмо, защото не се мисли в обичайното е възможно да се разпознае изключителността на наглед неизключителното.

В хайку всичко следва да е като диханието - живително, просто, естествено, лесно, непринудено, но най-вече като че неустено, но крайно съществено.


П Р О Г Р А М А

16.06.2012 г.
Първи панел
Начало - 10.30 часа
• Доклади от Дейвид Ланю (САЩ), Людмила Балабанова, Антоанета Николова, София Филипова, Петър Пламенов.
. Дискусия

Втори панел
Начало - 14.30 часа
• Отчитане на резултатите от Петия национален конкурс за хайку поезия на свободна тема.
. Демонстрация на суми-е

17.06.2012 г.
• „Гинко” – хайку разходка, по време на която се пишат хайку
. Литературно четене на нови хайку

За контакти: 17etaj@gmail.com

неделя, 10 юни 2012 г.

Спасение чрез поезия


‎100 творби на изкуството от света 
за Фукушима


„Какъвто и проблем да имаш – отговорът е Любов
– на всеки въпрос и проблем.
Ние сме тук, за да обичаме, за ни обичат
и за да научим още няколко малки нещица”.

Джубран Халил Джубран
„Пророкът”


Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg

Поезията е преди всичко милост, милост към всичко крехко, мигновено, обречено да отмине, но също така великолепно и скъпоценно, на онова, което следва да се съхрани, запомни, което създава от света на случайността свят на човешка история. Как човек устоява на прищевките на съдбата, на жестокостта на случая и неумолимостта на стихиите.

С какво може да надмогне превишаващото го по сила и могъщество. Отговор на тези болезнени въпроси не може да даде логическия ред на науката, но поезията идва като утеха и надежда, като осмисляне на болката и преобразяване на чудовищното. Поезията открива пътя на живота, сблъскавайки се с безсмислието, извлича смисъл от неведомостта и утвърждава човешкото чрез способността му да съчувства, да бъде състрадание.

Афиш на събитието: 100 Artworks from the World for Fukushima

Вече година от катастрофалното земетресение в Япония, предизвикало и дълга серия от злощастия - опустошителното цунами и аварията в атомната централа в префектура Фукушима, които само за миг отнемат безчет невинни животи. Днес година по-късно сто поети и художници от целия свят изпращат свои оригинални произведения в различни поетични и изобразителни жарнове – хайга, хайку, сумие, калиграфия, рисунки и фотография, за да изразят своето съчувствие, болка и съпричастност, да вдъхнат кураж и да дадат своята духовна подкрепа към невинната скръб, да разкрият един нов хоризонт на ведро небе. Защото истинската утеха идва от засвидетелстваната любов, надежда просиява от вярата, че любовта побеждава безумието и жестокостта и от отломките да се построи нов живот. В същността на поезията винаги лежи един дълбок призив за промяна, самото слово е начало на тази промяна, спасение, което започва от словото.

Изложбата в Токио в The Rock Café 1-30. VІ. 2012

От януари до началото на юни поети от целия свят изпращат своите послания за спасение, надежда и възстановяване в проекта „100 творби на изкуството от света за Фукушима” (100 Artworks from the World for Fukushima). Световната арт акция е по идея на японската художничка Чиюки Итога и се осъществява посредством световната социална мрежа Фейсбук. Ето защо има участници освен от Япония и от Франция, Германия, Италия, Унгария, Великобритания, Холандия, Русия, САЩ, Канада, Автралия, Виетнам, Тайван, Китай, Индия и др.

Изложбата в Токио в The Rock Café 1-30. VІ. 2012

В него се обединяват оригинални произведения – рисунки, калиграфии, графики, хайги, пана, инсталации, посветени на спасяването от скръбта. Те ще бъдат експонирани от 1-ви до 30-ти юни в едно най-модерните арт пространства в Токио в The Rock Café  между -30. VІ. 2012. По време на изложбата ще се проведат и редица рецитали, четения, музикални вечери и благотворителни прояви от японски и световни творци.

От 21-ви юли до 18-ти август експозицията ще гостува в Централната библиотека в град Минами Сома, Фукушима, а след това ще бъде подредена в Кангаеру-Широу Кан, в мъртвата зона около атомната централа, където творбите ще останат безсрочно като послание към идните поколения!


Сред участниците в 100 Artworks from the World for Fukushima са селектирани и тринайсет български творци поети-хайджини и художници: Александър Телалим, Александра Ивойлова, Атанас Рашков, Беким Ибрахими, Вангелия Иванова, Виолета Пенушлиева, Зорница Харизанова, Иванка Янкова, Кирил Недялков, Мартин Макариев, Милена Владимирова, Тодор Варджиев и Петър Пламенов.

От чуждестранните автори следва да се отбележи присъствието на такива утвърдени хайджини като Такакаши Нозава, Йошико Йошида, Кокиши Умезаки, Кенджи Широмото, Сае Отомо, Олег Козак, Луиз Осовски, Хети Таймър, Цегмид Тамир, Нику Шоду, Мишел Д`Анастиу, Джени Дил, Агнес Сазалабу, Яшу ван Дижк, Ед Хансен и др.

Спасяването на света е задача за всяко утро. Спасението не е просто физическо оцеляване, но най-вече духовно предизвикателство. Човекът може да оцелее само когато съхрани свободата на своя дух, когато се убегне на безмилостното отчаяние. Да спасяваш света значи да разпознаваш в него смисъл да съществува, а поезията винаги прави това - открива смисъла защо трябва да се живее, защо човекът е по-голям от всяко изпитание на съдбата, от всяка клопка на случайността.

Словото е някаква грижа и близост – то търси топлината на другия и макар да е оръжие за врагуване, то е и най-силното средство за изцеление. В изкуството на поезията милостта е като че ли най-дъблокото й основание. Но как спасява света поезията?! - като го приучава отново да живее, да чувства по-плътно, да диша по-дълбоко и най-вече да мисли отвъд вясяка граница, да назовава свободата с безбройните й имена.


Стихотворението разкрива едно дълбоко познание за живота, а да знаеш, че нещо съществува, значи преди всичко да знаеш какво е то, да го назовеш и да откроиш живота му. Съчувствието в думите, търсещи утеха и оповестяващи близост и разбиране са духовно ободряване, което дава сила да се съзре смисъла наново и да се забрави мъката, изцерява страха и възстановява доверието между душата и света. Поезията прояснява погледа, трансформира тъгата и разкрива нов хоризонт, а всеки нов хоризонт е нов свят. Всеки път светът започва отначало, всеки път по един и същи начин от словото, от жаждата да се сподели любовта.


* Още на Фейсбук страницата на събитието: 100 Artworks from the World for Fukushima

* Кадри от откриването в The Rock Café, Токио 01.V  I. 2012. в You Tube

* ГАЛЕРИЯ 100 Artworks from the World for Fukushima

понеделник, 30 януари 2012 г.

Между изгрева и залеза



Български хайку поети
отличени в Световна класация
на най-добрите хайку творци



Петър ПЛАМЕНОВ


Независимо на какъв език се твори хайку поезията е жанр на живия дъх, на задъханото прозрение на мига, на осъзнатото сега. Именно затова и творци от четирите краища на света всяка година се срещат на различни места, за да обменят вдъхновение, опит и да споделят общата си страст към лаконичното изкуство на хайку поезията. Този древен японски жанр отдавна се е превърнал в поле на всеобщи художествени търсения. Хайку поезията сякаш приучава светивата да преоткриват света, да забелязва в обикновеното изключителното, да дочува съзвучието, което пронизва мирозданието и свързва в едно неимоверно малкото с неизмеримо голямото.

Откровението на истината доловена ей тъй, между случайното, споделено с искрената наивност на детското опознаване на законите на съществуването и мъдростта на състраданието са в основата на философията на хайку майсторството. Именно свежестта на споделеното, искреността и непосредствеността на преживяването се превръщат в специфики на хайку стиха, онази искреност, която Сергей Рахманинов определя като „Най-голямото качество на всяко изкуство е неговата искреност.“

Юбилейно издание на сръбския вестник "Хайку Новине" e посветен на хайку поезията и големите международни хайку срещи между 2009-2011, с главен редактор видния хайку поет Драган Ристич. В това юбилейно издание са публикувани и най-добрите хайку твоби за годината, според Международния хайку конкурс „Хайку по света” 2011 към Световната хайку асоциация, под председателството на Джим Кейшън и Димитър Анакиев /Литва/. В него са участвали поети от САЩ, Франция, Германия, Русия, Италия, Хърватия, Албания, Литва, Украина и България.



В селекцията на отличените като най-успешни хайку творби четем имената на Дмитрий Кудря, Александър Белийх, Наталия Седенкова, Александър Кудряшов, Наталия Леви – Русия; Джурджа Вукелич-Роджич, Ядран Залокар, Борис Назански – Хърватия; Омила - Цвета Джагарова, Александра Ивойлова, Петър Пламенов, Петър Чухов – България; Инго Цезаре, Сижи Леуандовски, Бети Фичтл, Клаудия Брефелд, Матиас Мала – Германия; Дитмар Тучнер – Австрия; Жан Антонини, Жорж Фрайденкрафт – Франция; Роберт Уилсън, Бил Уолак, Йозеф Спенс, Кати Кембърлин – САЩ; Артурас Шилакас, Алис Билбиериус, Витаутас Думчиус – Литва, Клирим Мука Италия-Албания; Мариус Челару – Румъния и Сергей Курбатов - Украина.

Отличените автори са представени със своите едно или две хайку произведения на свободна тема, които спазват основните принципи на хайку майсторството, но носят в себе си и характерния национален темперамент и представят своеобразието на различните хайку школи по света. Юбилейно издание на Хайку Новине публикува творбите в оригинал и в превод на сръбски.



Ето и няколко от отличените хайку стихове и автори:

сведени погледи
трамваят
трепери с тайни

пълнолуние
върху детския перчем
рибена люспа

 Омила - Цвета Джагарова

*
стоя пред своето
магично огледало
навсякъде безкрайност

Александра Ивойлова

*
пиша
за този свят
а получава се друг

зло куче
умилква се
на всеки

щурци в гората
от тях ли
зрачът трепти

Петър Пламенов


*
мъглива утрин
никой не вижда
падащото листо


задушница -
отварям черния чадър
на баща ми

Петър Чухов

*
кристален въздух
почти зънти
студеното небе

Дмитрий Кудря - Русия

*
зимна нощ
даже старата луна
скрила се е на топло

Александър Кудряшов - Русия

*
цвете пред огледалото
цвете в огледалото
някоя друга есен

Жан Антонини - Франция

*
пълно е небето
няма място за снега
и на перваза

Сергей Курбатов - Украина

*
нейните гърди
се удивляват
на големината на дланите ми

протяга се градушка
от един тътен на светкавица
до друг

Бил Уолък - САЩ

*
 долавям
дъх на цветове
нищо повече

Робърт Д. Уилсън - САЩ



Превод на стиховете: Петър ПЛАМЕНОВ


петък, 16 септември 2011 г.

Изобретяване на красиви светове

Десислава Бакърджиева и Момера Здравкова

 

Хайку пърформас
„Изобретяване на надеждата”
съчетава поезия, музика и танц
  



Мария РУСАНОВА

maria_rusanova@abv.bg


В последните години изкушеният от изкуството на танца и музиката човек няма как да не е срещал името Петър Пламенов. Неговите текстове за опера и особено за балет са запомнящи се и физиономични. Танцът е зрима поезия, а за да можеш да го обясниш, трябва да имаш душа на поет. Хайку пърформансът „Изобретяване на надеждата” обаче дръзва да съчетае изкуството на поезията и танца в едно.


Пламенов, автор на стиховете и постановката, е прекрасен поет известен с великолепните си хайку творби. Бидейки наясно с възможностите, които сцената дава за визуализиране на думите той създава редица спектакли, които обединяват поезия, музика, танц и изобразителност – „Дървото на горещите желания”, „Пияни вишни”, „Пътят”. С тях младият творец печели награди и признание като „Пътят” е включен в програмата на Третата Световна Хайку конференция, състояла се в София. Световни представители на най-краткия поетичен жанр определят спектаклите на Пламенов като явление с оригинален принос към хайку поезията и нова форма на театрално представление.


В рамките на тазгодишния Малък сезон на сцената на театър „Сфумато” Петър Пламенов представи най-новия си хайку спектакъл „Изобретяване на надеждата”. Със средствата на словото, музиката и движението се изобразяваха събитията във вътрешния свят на личността. Най-краткият поетичен жанр, се раздипля в различни емоционални форми и всеки един от стиховете заживява с множеството си значения чрез изтънчената игра на осветление, картина, мелодия, пластика и говор. За изпълнители в спектаклите си поетът винаги избира съмишленици, които по някакъв начин са не интерпретатори, а съавтори. В „Изобретяване на надеждата” вземат участие две изключителни актриси – Момера Здравкова и Десислава Бакърджиева. Дейността на всеки един в изграждането на общото внушение е от първостепенно значение. Петър Пламенов е драматург, сценограф и музикален оформител, Момера Здравкова е автор на пластиката, а сценичната адаптация е дело на Десислава Бакърджиева.



Неизменен участник (или по-скоро съучастник) в хайку-пърформансите на Пламенов е небезизвестната Момера Здравкова. Балерина с блестяща перспектива в близкото минало, търсещ и неспокоен дух, Момера е сред най-интересните и модерни творци, непобиращи се в каквато и да е рамка. Движенията и се отличават с изключителен заряд и емоционална интензивност и сами по себе си раждат поезия.



Десислава Бакърджиева, придобила напоследък популярност с участието си в нашумелия телевизионен сериал „Стъклен дом”, е поредното доказателство колко известността може да постави един творец в определена рамка и да ограничи представата за истинските му възможности. За себе си лично аз открих потенциала на тази актриса чрез блестящото и изпълнение на стиховете от „Изобретяване на надеждата”. Изтънчена чувствителност, пректрасна нюансировка, детска непосредственост, съвършено владеене на движението и пространството.




Спектакълът „Изобретяване на надеждата” напълно отговаря на заглавието си. Той носи посланието, че човек носи красотата и хармонията в себе си, че колкото и реалността да отрича надеждите и мечтите, именно способността да твориш придава смисъл на битието и облагородява света. Съприкосновението с прекрасното слово на Петър Пламенов, визуализирано от изтънченото му въображение и вроден естетизъм подари час хармония и поезия в твърде непоетичната ни действителност.


Мария РУСАНОВА  е изявен балетен и културен критик, сътрудник на редица национални коментарни издания за култура. Преподавател по литература в Националното училище за танцово изкуство София.

Източник: в-к КЛАСА



© Фотосите в статията са на Росица Петрова и Румяна Мондешка

понеделник, 30 май 2011 г.

Тиха утеха



Хайку рецитал “Молитва за Япония”


Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg


01 юни 2011 г., 18:00-20:00 часа
Хайку рецитал “Молитва за Япония”
Национално музикално училище “Л. Пипков”,
Pала "Петко Наумов"
София "Оборище" 17; Ет. 3,

В програмата включва:

Чайна церемония
Хайку рецитал “Молитва за Япония”
Мултимедийна презентация на проекта "Оризови полета" (фотография и хайку)
Хайга изложба

Български Хайку Съюз съвместно с Дружеството за популяризиране на японската култура и Хайку клуб – София организират поетичен рецитал “Молитва за Япония”, посветен на Японския народ в знак на съпричастност с гордия му дух.

Поезията каквато и да е била в дълбоката си основа е молитва, обръщение към онова което живее и е по-голямо вътре в самите нас. Обръщение към силата и стихията на живота, извикал у нас собственото ни дихание. Защото поезията освобождава в духа живота на нещо безгранично, на нещо способно да поражда вселени. Не на последно поетичното е изблик на неизразим иначе копнеж по далечината, по другото, по щастливото утро. Молитва, защото е и договор осъществен и скрепен чрез слово - договр за смисъл, за извоюване на смисъла от напразната случайност. Поезията също както молитвата утешава живота, намира компенсация за неговото тление, страдание и крехкост и превръща мигновението му в откровение за неизменното.

Чрез силата и тайнството на своята природа си поезията намира път за утеха. Утешение, че светът не е изгубил смисъла си, че нищо- никоя скръб, никоя гибел, никое отчаяние не могат да накърнят дълбоката жизненост вътре в човека. Да почетем чрез думи и стихове паметта за безбройните крехки същества, отнесени от стихията... да почетем в молитвата на стиховете самата човешката крехкост, несмогваща да се опълчи на невъзмутимостта и произвола на стихиите по друг начин освен чрез топлината на съчувствието, чрез нежността на обичта и меката неизцерима тъга на състраданието.

 
Всяка позия-молитва, поезия-състрадание чрез самата себе си смогва да потуши гнева срещу несправедливостта на гибелта, срещу тишината на мълчащото, срещу собствената ни безпомощност, помага да се намери онзи, така трудно постижим, благодатен мир в духа. Защото колкото и да е дълъг и честит един човешки живот в последна сметка той си остава мигновение, проблясък, но този проблясък променя всичко, променя самото мироздание. Нека тези тихи и изпълени с топлина, тъга и съчувствие думи на българските хайку поети за донесат умиротворение за терзанието и болката, и чрез трепета им да провидим най-важното, което винаги остава неизказано на ръба на езика, едва доловено, но винаги дишащо и живо...

Молим се за онова, което обичаме. Всяка молитва проси не друго, а отново обич, защото молитвата е израз на доверие между човек и битие, между Творец и творение и най-сетне молитвата показва, че мирозданието е сътворено не по принципа на жестоката стихия, а по този на милостта – всичко се нуждае от милост, и живее чрез нея; милостта, която е и благодатта самия живот.

Ето и малка извадка от стиховете, който ще бъдат прочетени:


Хайку рецитал “Молитва за Япония”

ДЕВЕТ ПО РИХТЕР
БЕЗ ДА УСЕТИ,
ВИШНАТА ЦЪФНАЛА /СОФИЯ ФИЛИПОВА/

ПРОЛЕТНО МОРЕ.
СЛЕД ГРОХОТА НА ВЪЛНИТЕ
ВСИЧКО СЕ ДВИЖИ... /ЗОРНИЦА ХАРИЗАНОВА/

ВЪЛНА
БРЕГА ПОГЪЛЩА
ДОРИ СПОМЕНИ НЕ ОСТАВЯ /ЦОНКА ВЕЛИКОВА/

НЕ Е НУЖНО МНОГО
СВЯТ В КОЙТО
ДА СЕ ОБИЧА /ПЕТЪР ПЛАМЕНВОВ/

ДЪЛГИ ДЪЖДОВЕ
КНИЖНИ ЖЕРАВИ ВИСЯТ
МЕЖДУ НЕБЕТО И ЗЕМЯТА /АНТОАНЕТА НИКОЛОВА/

НИЩО ОТ ТЪГАТА
НЕ СМОГВАТ ДА ИЗПЛАЧАТ
СЪЛЗИТЕ НА ДЪЖДА /ПЕТЪР ПЛАМЕНОВ/

ПРОЛЕТНО НЕБЕ
ОБЛАЦИ СЛЪНЦЕТО ПРЕМРЕЖВАТ
ТУ СВЕТЛИНА, ТУ СЯНКА / ЗОРНИЦА ХАРИЗАНОВА/
 
СЛЕД ЗЕМЕТРЪСА:
ТОЛКОВА ЦВЯТ
ПОД ДЪРВОТО /ПЕТЪР ЧУХОВ/

ДЪРВЕТА
С КОРЕНИ КЪМ НЕБЕТО...
МЪРТВИ ПТИЦИ /ОМИЛА-ЦВEТА ДЖАГАРОВА/

ПЕПЕРУДА
НА КУПИЧКА С ОРИЗ
РАВНОВЕСИЕ /ИЛИАНА ИЛИЕВА /

НАВСЯКЪДЕ ЦЪФНАЛ ЦВЯТ
САМО ВЪРХУ ОНЗИ ХРАСТ
КНИЖНИ ЖЕРАВИ /АНТОАНЕТА НИКОЛОВА/

1000 КНИЖНИ ЖЕРАВА
ИЗЛЕТЕЛИ –
ЙЕРОГЛИФИ НА НАДЕЖДАТА /ЛАЗАР ТОПАЛОВ/

ОРИГАМИ ОТ ЦЯЛ СВЯТ
С МОЛИТВА
ДО ОСТРОВА ДОЛИТАТ /СОФИЯ ФИЛИПОВА/



понеделник, 18 април 2011 г.

Музика на диханията



Премиера
„Шест Хайку за четец и камерен ансамбъл”
от Стефан Драгостинов


Петър ПЛАМЕНОВ


Възможно ли е най-краткият литературен жанр хайку да се превърне във вдъхновение за музикално произведение? Днес 17-сет сричковото стихотворение, записано в три реда по 5-7-5 срички е вече универсален световен поетичен жанр, създаван на почти всички културни езици. Хайку поезията (яп. 俳句) възниква в Япония някъде през ХVІ-ти век като обособяване от традиционата форма вака. През миналото столетие хайку се превръща в едно от най-съществените културни и литературни феномени.

Оказва се, че тази форма изпълнява някаква особено специфична духовна роля за модерния човек със своята лаконичност, способност за индивидуация и представяне на отношението между човека и природата. Феномен, който тепърва ще придобива по-ясни очертания и тълкувателни ресурси. Някои от най-значимите критици на ХХ-ти век като французина Ролан Барт многократно разсъждават върху спецификата на поетичното му естество, а големи поети като Пол Валери и Кенет Уайт опитват да създават свои творби.

Все пак трудно е да си представим, че хайку макар и в исторически план, чрез малката песен танка, да има отношение към музикалните форми може да се превърне в повод за създаването на музикално произведение заради своята прекомерна краткост и мигновеност. Хайку е литературен атом и сякаш е по-скоро тон, въздишка, миг, отколкото мелодия, фраза. Въпреки това някъде във тората половина на ХХ-ти век Оливие Месиен пръв прави опит да свърже хайку и музика.

Оливие Месиен през 1942 г.

В основата на неговата музикална естетика лежи представата за синестезията, за цветовата обагреност на звука, за дълбоката свързаност между сетивно-ителектуалните усещания. Според френския композитор всичко може да се превърне в повод за музикална композиция от съвръшеното пеене на птиците, та до хайку поезията. Нейната сила и художествена плътност следва обаче да бъде оценявана по три отделни критерии. Първо интерес - да интригува и събужда интелектуално съучастие; второ красота – да беде пленителна и прелестна красива за слушане; и трето да вълнува – музиката винаги трябва да докосва слушателя. Тъкмо затова си позволява да напише своите "Sept haïkaï"(1962) Седем хайку, за соло пиано и оркестър. Авангардна, сложна и оригинална композиция, чиито японски мотиви са преосмислени по нов начин, но общият център между хайку поезията и тези композиции е да се долови уникалния поток на времето и емоционалната му оцветеност.

Стефан Драгостинов

Странно, но и българският композитор Стефан Драгостинов е съблазнен от хайку стиховете и е създал композиция през недалечното лято на 2009-та върху няколко тристишия, озаглавена „Шест Хайку за четец и камерен ансамбъл”, посветена на паметта на голямата българска композиторка Юлия Ценова (1948-2010). Творбата ще има своя Софийска премиера под диригентството на Драгомир Йосифов с Камерен ансамбъл Мusica Nova на 19 април 2011 година, от 19:00 часа, в зала Филип Кутев, Съюз на българските композитори.


Хайку търси истината за живота като откровение на мига, като сатори – прозрение за това какво значи да бъдеш човек. Защото хайку е също откровено като диханието на гърдите естествено, леко, жизнерадостно. В него тържествува живото също както в музиката. На едно място Пол Валери пише, че в основата на усилието на поезията лежи стремежа: „ да се покаже, че чистата мисъл и откриването на истината в себе си винаги могат да се стремят единствено към откриването и изработването на някаква форма”.

Камерен ансамбъл Мusica Nova
19 април 2011
ачало:19:00 часа
Зала Филип Кутев
Съюз на българските композитори

В програмата:

РУСИ ТЪРМЪКОВ – Псалм 22 за камерен ансамбъл
АРТИН ПОТУРЛЯН – Ритуал за камерен ансамбъл
РУМЕН БАЛЬОЗОВ – Juliard Сoncerto
СТЕФАН ДРАГОСТИНОВ – Шест Хайку за четец и камерен ансамбъл; с участието на Александрина Семерджиева (Световна премиера)


вторник, 5 януари 2010 г.

Остави ми стъпки в снега




Радост за първия ден на годината
ЩАСТИЕТО КАТО СТИХОТВОРЕНИЕ




Петър ПЛАМЕНОВ








Нова година!
Не се сърдя на тези,
дето тъпчат снега.


Йокои Яю (1701-1783)


РАДОСТТА. Без причина е тук като снега. Нищо не е тъй леко, тъй подвижно като радостта. Това хайку, посветено на Нова година се счита за един от най-високите образци на жанра. То не е просто стихотворение за мига на възторга и неговата сила, а творба за дълбочината и мъдростта на емоцията. Радостта нуждае се да бъде споделена и така се умножава. Стихотворението на Яю долавя този смисъл на хармонията на радостта като взаимодействие и връзка. "Десетки свещи могат да се запалят от една, без да съкратят животът й. Щастието не намалява, ако се споделя" казва Буда.
Радостта е по-мъдра от тъгата, по-възвишена от скръбта, по-силна от всички доводи на разума, тя винаги носи в себе си тайната – онова чувство за съвършенство и вечност, за любов и хармония, които без нея нито биха могли да бъдат постигнати, нито разпознати и доловени. Този стих намеква за радостта като най-вишата мъдрост, до която изобщо се домогва човек. В мига на щастие смисълът на битието вече не е непонятен, нито далечен, а се преживява в самото съзвучие между съществата. Радостта открива силата на любовта и разпознава хармонията, която пронизва битието, милостта на онази мелодия, която го удържа да не се сгромоляса под бремето на неизбродната скръб. Само в мига на истинската радост има истинска прошка, склонни сме да не виним, да не упрекваме, да бъдем щедри като боговете.
В първия ден на годината сякаш светът се ражда отново, всичко е тъй леко, белотата, снега. Всичко носи надежда, а копнежите стават почти реалност... Радостта разкрива истината за човека, тя не просто го разхубавява и повдига, а го преобразява.
Позията съществува, защото все още имаме потребност от прекрасното, защото е някакъв удивителен път към истината за собственото ни вътрешно лице, път към смисъла на съществуванието.
Когато сме щастливи знаем: Спасени сме в радостта.


Йокои Яю произхожда от самурайско семейство, живяло в Нагоя. Изявява се като калиграф, художник, литератор и поет. Пследовател е на школата Мино. Всъщност Яю придобива истинска литературна слава едва след смъртта си с публикуването на книгата му „Пъдпъдъчено гнездо“ -сбирка от неочаквани по своята емоционалност и топъл хумор хайбуни, повечето с отчетлив, но и деликатен автобиографичен характер. Яю търси лекотата и непосредствеността на шеговитото като обобщаващо чувство за живота. Цел, която проличава и от начина, по който създава заглавия за своите прозаични откъслеци с поезия „Похвала на глинения тиган“, „Биография на остарял врабец“, „Разказ на дървената обувка“ и пр.



Йокои не разобличава, а незлобливо обрисува човека такъв какъвто е - с всички негови нелепи прищевки, малки грехове и страстни недостатъци. Смехът тук е превърнат в начин те да бъдат надмогнати без грубо морализаторстване или настъпателна осъдителност. Погрешките са облъхнати от топло, опрощаващо и разбиращо чувство, посредсвом което те да се осъзнаят не като недъзи, а като препяствия за надмогване.



Горски гъби, Хайга-картина от Йокои Яю




Парадоксално в някои от своите хайбуни той предприема доста смел и специфичен художествен експеримент: използвайки методите на пародията и обобщението чрез ирония. Тъкмо с помощта на хайбуните-пародии Яю се противопоставя срещу прекомерния консерватизъм и традиционализъм на някои постоянни и „неизбежни“ поетически категории от старата японска и китайска литература и извежда едно ново стилово разбиране, според което новите теми, новите автори се нуждаят от собствена изразна свобода.

Хайбуните му, изпъстрени с хайку стихове, носят особена атмосфера, преплитаща съдбата на човека с тази на природата. Хайку стиховете все пак остават в полето на пейзажната и сезонна традиция. Приживе Яю се ползва от славата на еднин от най-изисканите калиграфи и художници. Успешно твори и в областта на хайгата – съчетаване на хайку и рисунка, където завещава множество майсторски произведения и шедьоври, но най-големият му принос е този особен поглед към ведрата мъдростта на радостта.



Стиховете му оставят стъпки в белотата на хартията, нека ги проследим.





 

неделя, 6 декември 2009 г.

Бягство от тъгата



ПЕТЪР ПЛАМЕНОВ

pet27@abv.bg


Есенна тъга!
Мислех, че съм я забравил.
Първи есенен дъжд.

Бусон



Йоса Бусон (1715-1783) - японски поет, есеист, теоретик на поезията и художник от периода Едо (ХVIII-ти век). Заедно с Башо и Исса се счита за един от най-значителните майстори на хайку в класическата японска поезия. Роден в обикновеното семейство на дребен управник в селцето Кема,провинция Сетцу, край околностите на Осака. Около двадесетгодишен заминава за Едо, където изучава живопис и поезия в школата на Хаяно Хадзина (1676—1742) един от големите майстори на хайкай по това време и продължител на класическата линия на Башо. За първи път публикува под псевдонима Бусон през 1744, с когото ще остане известен и през вековете – това са попътни бележки и стихове . През 1751 се установява в Киото, където се жени едва на 45 години, от брака си има дъщеря на име Куно. Умира прославен на 68 годишна възраст и е погребан с почести в Киото. Знае се, че винаги сам е илюстрирал своите стихове и книги, а художническото му майсторство не отстъпвало на поетичното му дарование. Сам той е една от централните фигури в течението на «художниците-интелектуалци» (бундзинга), които издигнали лекотата, финеса и красотата на китайската живопис в идеал на живописното изкуство.

Въпреки че по времето на Бусон хайку поезията вече се намира в упадък и се възприема като несериозен, развлекателен жанр с игриво-закачлив характер, удобен само за шеги , тъкмо поетът -художник се наема да трансформира чрез творчеството си този несправедлив стереотип; и се стреми през целия си живот да възроди всокия стил. Странства много из Япония и осъществява голямо поклонническо пътешествие по стъпките на Башо, в знак на приемствеността и почитта му към първомайстора, върху чието наследство изгражда и своя характерен възвишен стил.

Бусон издига като основени принципи на поезията намека и деликатността. Възвръща на хайку стремежа към изискаността и възвишеното и красноречиво доказва, че това е достатъчно богата поетична форма, способна да говори за големите теми на съществуването и да побира в себе си високи идеи. Основата на тази поезия е прочутото «отдалечаване от вулгарността». Стилът му, ембема на класическия вид на хайку, се отличава с внимание към обичайното, в стиховете му нахлуват теми от повседневното, тонът е въздържан, нюансивно описателен; водещ се подчертания стремеж към класическа чистота и строгост на образите. Езикът е изтънчен и отдаден на търсенето на вътрешната многообразност на детайлите.

ТЪГАТА. Колкото и да се опитваме да я забравим, тя ни помни. Лъжем уверено, че можем, но дори пред себе си не смеем да признаем, своето вечното поражение... Да се забрави тъгата, да се живее с нея или да се надяваме един ден да успеем да я надмогнем – сякаш това крепи дните ни.

Тъгата е стооко чудовище – дебне отвред... По-силна и от смъртта, тъгата попарва радостта, краде от щастието, помрачава безгрижието, по-ненаситна от всички стихии, тя прибавя към времето на живота каменното безвремие на болката... Къде да се скриеш, къде да избягаш?! Тя винаги те настига, винаги те открива. Накрая след всичко, след всички тези отчаяни бягства, утихва страстта, но остава горчивия вкус. Упорството срещу тъгата, опитът за забрава обаче е колкото надежда, толкова и съпротива, които придават мъдрост и величие на всеки човек.

Не без основание може да се твърди, че хайку е поезия на намека. В нея дори трагическото усещане за неумолимото е предадено чрез една удивителна деликатност. Детайлът се превръща в обобщение за цялото... Макар и неизменно победени от тъгата и от есента, упорстваме в своето бягство, което все пак намира в поезията утеха, убежище и спасение. Поне за миг преди дългите дъждове да задавят гласа...

неделя, 29 ноември 2009 г.

Няколко капки сладост



Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg

Разполовена круша
плъзгат се по острието
сладки капки
Масаока Шики

През периода Мейджи (края на ХІХ – нач. на ХХ в.) Масаока Шики (1867 - 1902) възвръща интереса към хайку поезията, която вече губи от своя престиж и популярност. Като велик реформатор Шики придава особена значимост на индивидуалното творчество и на личния поглед, утвърждавайки хайку като модерен поетичен жанр. Считан е за един от четиримата големи хайку майстори след Башо, Бусон и Иса. Умира едва на 35 години от туберкулоза, като последните седем прекарва прикован към леглото си. Именно така създава своя артистичен псевдоним Шики, свързан със собственото му заболяване.

Тъкмо Шики изгражда съвремените обобщени термини "хайку", вместо „хоку” за тристишията от 5-7-5 мори /срички/, и "танка", вместо „вака” 5-7-5-7-7 мори, за петстишната кратка песен, като така префурмолира и самите понятия. Обособява самостоятелността на хайку от поетичното изкуство ренга. Противопоставя на „субективния” стил на Башо, „обективността” на Бусон и я извежда като нов, основен художествен прицип. Хайку, след него, вече не е спонтанна игра или сезонен стих, а особен личен поглед към наличното. Стилът му се отличава със смирение, изненадваща свежест, но известна непотреперваща суровост. „Обективността” за него е начин на възникване на поезията, а техниката е директното наблюдение – лирическият образ идва по вдъхновение от действителността и така остава съвсем непосредствен, а не замъглен от „въображенито”. Прозрението и акта на наблюдение съвпадат, погледът вече не разгадава, не тълкува, а осъществява живота. Шики свързва хладността и деликатността, наблюдението е дистанцирано съучастие, но не и намеса.
В хайку деликатността сякаш е следствие колкото от взирането в детайла, от нежността към живото и особеното почитане към оттенъка и нюанса, толкова и на онази специфична нравственост на крехкостта, чрез която хайку признава невъзможноста на човека да познае цялата истина на съществуването, да се докосне плътта на реалността...

Деликатността говори за далечината и дистанцираността, но за желанието за близост, за възхитата от красотата на случайния порядък. Защото човекът сам вписан в себе си е обречен да съди през своя поглед, но той се вписн и в тъкантта на мирозданието. И когато идва към света, когато се приближава, не бива да разрушава порядъка и неговото съзвучие, в който нахлува, а следва да го долавя. Хайку долавя. Деликатността е тих говор за непознаваемостта и факта, че макар и да граничим само и единствено със себе си, макар и прозрението за света е негово повторно въобразяване, можем да видим поне частица от истината...

А той Животът, смесил жестокост и красота, безстрастие и милост, смисъл и безсмислие, произвол и справедливост, остава невъзмутим винаги над всяко проявление, всепобеждаващ и безгрижен, но все пак заплатил с няколко капки сладост болката...


неделя, 22 ноември 2009 г.

Красота срещу гнева



Този свят е като вишна .
Три дни само –
и цвета го няма.

Ако се върнеш разгневен,
погледни в градината
върбата...

Срещу ярката луна
на хълма бор
въплътил моето прераждане...

Ошима Рьота /1718-1787/, роден в областта Шинано /днес Нагано/, живее в старата столица Едо, ползва се с добро име сред поетите. Приживе издава около 200 книги с поезия, но остава в историята на японската и световна литература само няколко хайку. Въпреки, че не е възприеман като велик класик, тъкмо неговата поезия доказва, старата истина на хайку стиховете. Голям поет е онзи, който остави поне едно прекрасно хайку, а велик, онзи сътворил две... В свойте творби Рьота обединява Времето, Човека и Всемира с най-дълбокото чувство – това на смирената жалба. Силата на тези стихове ги превръща в класически образци на лапидарността. Красотата е схваната като единственото оръжие за реална съпротива срещу страха, тъгата и гнева. Сякаш не е възможно по-дълбоко обобщение за битието от тези няколко стиха, посветени на човешкия миг...

Петър Пламенов



this world is like a cherry tree
three days only -
and the blossom is gone

against the bright full moon
a hilltop pine tree
is the image of my rebirth

bad-tempered I got back
then in the garden
the willow-tree

Oshima Ryota ( 1718-1787), was born in Shinano, (today Nagano) and lived in the old capital city of Edo. During his life he published over 200 books of poetry, but is best known in the history of Japanece and World literature by his haiku verses. His poetry proves the old truth of the haiku verses according to which a good poet is the one who created a good haiku, and a great one – the one who created two...


The strength of these poems makes them classic examples of lapidarity and brevety. There beauty is conceived as the only possible real weapon of resistance against fear, sadness and anger. As if it is not possible deeper and very successful summary of the life of these two verses devoted to human moment ...

четвъртък, 19 ноември 2009 г.

Откраднатата луна


Дайгу Рьокан (1758 - 1831) поет, дзен-монах. Рьокан носел, наглед много обиден, прякор „Големият глупак”, който парадоксално изразява по детски чистата му мъдрост. Дълбочината на стиховете му се състои в улавянето на миговете на просветление. Мигове-докосване до неизменното, така неподозирано за ежедневния ум. Знанието пък е достъпно сякаш само в стремежа и винаги е по-голямо от нас самите. Рьокан сътровява от живота си притча, красиво въплъщение на мъдростта. Ето защо се превръща в знакова фигура за японската фолклорна традиция.
Живее крайно аскетично в самота сред планините. Щом получава печата на просветлението от учителя си Сото, предпочита да не приема последователи и ученици, а по примера на древните отшелници, да се оттегли сред върховете и да се препитава от подаяния.

Въпреки немотията в своето битие, никога не изгубва изключителната си чистота, непоквареност и любящо сърце. Бил особено привързан към децата, който нарича „истински учители”, и с радост играе с тях весели игри като тази на парцалена топка, за която веднъж възкликнал, че е „най-висшата форма на Дзен“.

Според неговото учение истинското богатство никога не може да бъде отнето и неговото най-сигурно хранилище е самото човешко сърце. Една любопитна история, завършила с великолепното и прочуто хайку, сполучливо илюстрира тази истина.
След като някакъв крадец преобърща наопаки целия му скромен дом, но така и не намира нищо ценно, Рьокан написва следното хайку като отговор:


***

Забравил я е там крадецът -
там на прозореца -
сияйната луна.