LAPIDARIUM: Скритата жестокост на избора

Открита дискусия за силата и смисъла на киноезика

"Крамър срещу Крамър" на Робърт Бентън

27.01.2010

Петър ПЛАМЕНОВ

Сдружение Харта и приятели за втори път ще събере кинолюбителите на среща. Този път във фокуса на вниманието е драмата от 79-та „Крамър срещу Крамър“ на Робърт Бентън. Отново модератор на дискусията е Тодор Велчев, а коментара пак ще разпалва кинорежисьорката Елизавета Боева – Лиза, която прави елегантната селекция на лентите, специално за събитията. Дискусията ще се завърти около Новата европейска вълна в американското кино, спицификата на киноезика от 80-те и разбира се, около избора, цената и отговорността на човешката воля, която не просто желае, но и действа.

"Крамър срещу Крамър" е странна семейна история за разпадането на връзката между един мъж и една жена. История за цената на истината, за собственото ни аз, както и за простичките стойности в живота, които не могат да се поберат в рамките на егоизма, властта или силата. Това е деликатен филм за отношенията между хората и за избора, пред който човек се изправя, понасяйки отговорността на своите собствени действия.

Лентата ни приобщава към едно обикновено американско семейство. Връщайки се, късно вечер, у дома след уморителен и обезличаващ работен ден, отдаденият на кариерата си Тед Крамър (Дъстин Хофман) разбира, че жена му Джоана (Мерил Стрийп) е взела решение да го напусне.

Прекарала живота си като "нечия дъщеря или нечия съпруга" тя си тръгва огорчена и наранена от егоизма на своя мъж. Заминава с намерението най-сетне да открие себе си - Коя е тя? и Какво иска от живота?, Какво може да направи от себе си?. Тед остава сам с невръсния си шестгодишен син Били (Джъстин Хенри). Докато се опитва да запази работата си и да се грижи за сина си, за първи път в живота си той се чувства като истински родител и осъзнава дълбочината на своето бащинско чувство. Но Джоана се завръща и иска да вземе детето при себе си....

Филмът "Крамър срещу Крамър" е създаден по романа на Ейвъри Корман. Бентът отново пише сам сценария, както прави това и за по-ранните си филми. Основната идея на произведението показва как едно или няколко решения се превръщат в съдба, че хората не съществуват изолирано, а във взаимодействие и връзката помежду си и когато забравят това, следва да платят цената за своето собствено заслепение. Историята се завърта не толкова около развода на двамата американци, колкото покрай ефекта на техния избор върху всички хора, свързани с тях, и особено върху детството на собствения им син. Битката между съпрузите се оказва сложно полесражение на гордост, любов, скръб, самота, сила и слабост... В стихията на конфликта на преден пран изскача истината, че в подобни патови положения в крайна сметка няма победители и победени, но няма и никой печеливш – всички са се превърнали в жертви – едновременно виновни и невини...

Робърт Бентън е роден на 29 септември 1932 в тексаското градче Уаксахачи. Кариерата си започва най-напред като журналист. Става колумнист в редица вестници и списания, а по-късно заема редакторския стол в реномираното издание “Ескуайър”. Тъкмо там среща свой бъдещ сподвижник и приятел - Дейвид Нюман. Не след дълго творческото им сътрудничество дава изненадващи плодове - литературната основа за култовия филм “Бони и Клайд” (1967). Двамата автори са предложени за “Оскар”, ала остават само с номинацията. Десет години по-късно Бентън отново е на косъм да получи статуетката пак като сценарист на трилъра “Късно шоу”, където е и режисьор (продуцент пък е големият Робърт Олтман). Бентън преобразява американското кино от края на 70 като показва по нов начин „мечтания свят“ на Америка, насилието и любовта между хората. Стилът му се развива под влияние на Европейското кино и тъкмо чрез него започва Новата Европейска вълна в Холивуд.

Големият пробив идва по-късно и това всъщност се оказва драмата “Крамер срещу Крамер” от (1979). Този път триумфът е пълен - и двете статуетки (за режисура и за сценарий) заслужено са връчени на Бентън. За Дъстин Хофман ролята се превръща в знаково превъплъщение, в което съумява да разгърне богатото си дарование , докато изненадата идва от страна на никому неизвестната дебютантката Мерил Стрийп, която озарява екрана с нетипичното си излъчване и емоционална полифоничност.

В действителност Робърт Бентън се занимава с режисьорска дейност още през 1972 с уестърна “Лоша компания”. Следват постановките му “Тишината на нощта” (1982) - поклон пред Хичкок, “Места в сърцето” (1984), “Надин” (1987), “Били Батгейт” (1991) - екранизация по едноименния роман на Доктороу, в която предприема нетипичен и дързък за времето ход - за първи път на екрана се разсъблича Никол Кидман (втори път прави това в “Скрити белези”), не само за да се увери скептичната публика, че актрисата действително е рижа, както се говори, а за да натегне емоцията и привнесе особен еротичен нюанс към лентата. Следват: “сериозната” комедия “Няма балами” (1994) с Пол Нюман, Брус Уилис и Джесика Танди, “Сумрак” (1998). Сред тези заглавия се откроява сагата “Места в сърцето”, донесла “Оскар” за най-добър сценарий на Бентън (а и на Сали Фийлд за главна женска роля), режисьорска номинация и дори такава за най-добър филм.